Решение по дело №340/2018 на Окръжен съд - Шумен

                                                  Р Е Ш Е Н И Е   № 201

 

Гр. Шумен, 24.10.2018 г.

 

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                    редседател:  А. Карагьозян

                                                                                Членове: 1. Р. Хаджииванова       

                                                                                                   2. М. Маринов

 

 като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.гр.д. № 340 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Делото е образувано по депозирана жалба от „И.С.К.” ЕООД гр. С., представлявано от управителя Ю.М.Г., действащо чрез процесуалния си представител адв. Д. С. от АК гр. В., против отказ на ЧСИ ,  с рег. № *, с район на действие ШОС да прекрати изп. дело № 2017*0400313. Жалбоподателят, длъжник по изпълнението твърди, че изпълнителното дело било образувано без изпълнителен титул, тъй като изпълнителното основание било прекратено на 28.10.2017 г., а длъжникът  получил призовка за доброволно изпълнение през м.март 2018г. Счита, че не дължи  такси и разноски на ЧСИ, както и такси, които е следвало  взискателят да заплати авансово, тъй като сумата не е събрана по изпълнителното дело. Излага още, че молбата за образуване на изпълнителното дело била нередовна, подадена от лице без представителна власт, без посочен изпълнителен способ, всички действия не били потвърдени от взискателя. С молба от 14.11.2017 г. взискателят Община Шумен десезирал ЧСИ, съгласно чл.433, ал.1 т.2 ГПК и всички действия след тази молба били недопустими. Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането за отказ да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.2 ГПК.

Взискателят по изпълнителното дело Община Шумен, не е изразил  становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.

Приложеното изп. дело №  2017*0400313, по описа на ЧСИ с рег. № *, с район на действие ШОС, е образувано на 30.06.2017 г. по молба на Община Шумен, с приложени към нея два акта за установяване на задължения № АУЗД001213/10.04.2017 г. и № АУЗД000509/19.12.2012 г. за неплатени данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихви общо в размер на 31869,74лв. от които главница 23599,65лв. и лихва 8270,09лв. към 27.06.2017 г. В молбата си взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи способа за изпълнение. По молбата на взискателя ЧСИ е предприел действия по установяване имущественото състояние на длъжника, наложил е възбрана на имоти, собственост на длъжника и запор на банкови сметки.

 На 05.10.2017 г. държавата е присъединена като взискател на основание чл.458 ГПК за дължими суми в размер на 15658,22лв. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до адреса на управление на длъжника, вписан в ТР. Видно от приложеното известие - обратна разписка, същата е върната като непотърсена.

На 10.11.2017 г. взискателят Община Шумен е депозирал молба, в която излага, че задълженията по делото са платени на 08.11.2017 г. и моли след заплащане на всички дължими такси и разноски при ЧСИ на основание чл.225, ал.1, т.1 ДОПК изпълнението срещу длъжника да бъде прекратено. Към молбата са приложени преводни квитанции, удостоверяващи плащането на задължението, всички от 08.11.2017 г.. С постановление от 03.04.2018 г., с оглед извършеното пряко плащане на задължението по изпълнителното дело направо на взискателя, ЧСИ е приел като дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ за сметка на длъжника общо на стойност 3 058,67лв.. До длъжника е изпратена нова покана за доброволно изпълнение, получена от него на 11.04.2018 г.. На 25.06.2018 г. последният е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като счита, че не дължи такси и разноски по изпълнението. По тази молба взискателят, чрез редовно упълномощения процесуален представител юрисконсулт Р.А., е изразил становище за нейната неоснователност. По повод възражение на длъжника относно редовността на молбата за образуване на изпълнително дело и представителната власт заявява, че потвърждава всички извършени до момента действия по принудително събиране на общинските вземания по образуваното изпълнително дело. Към молбата прилага и 4 бр. заповеди на кмета на Община Шумен за упълномощаване на секретаря на общината за процесуален представител в процеса по обезпечаването и принудителното събиране на местните данъци и такси по реда на ДОПК и ЗМДТ, и две пълномощни за процесуално представителство на юрисконсулт Р.А. от кмета на общината Л.Х.и от секретаря на общината Д.Д..

 С разпореждане от 19.07.2018г. молбата на длъжника за прекратяване на делото е оставена без уважение.

 При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Видно е от доказателствата по делото, изпълнителното производство е образувано съгласно чл.426 ГПК, въз основа на два подлежащи на изпълнение акта за установяване на задължения, които представляват изпълнителни основания, съгласно чл.209, ал.2 във вр. с чл.107, чл.162, ал.2 от ДОПК. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗЧСИ органите, компетентни да установят публични вземания, може да възложат тяхното събиране на ЧСИ. Молбата за образуване на изпълнително дело е подписана от лице, определено със Заповед на кмета на Община Шумен, издавена по реда на чл.4 ЗМДТ вр. с чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.8, ал.5 ДОПК. Съгласно нормите на чл.4, ал.1, ал.3 и ал.4 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДПОК, които в тези производства имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Освен това по дело са приложени доказателства и за упълномощен процесуален представител – юриск. Р.А., който е потвърдил изрично всички извършени действия по изпълнението и моли за продължаването му/л.103, 116/. В молбата е посочен способ на изпълнение, чрез възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ. Ето защо възражението на жалбоподателя, че изпълнителното дело е образувано без изпълнителен титул, при нередовна молба, без представителна власт, се явяват неоснователни.  

Досежно атакувания отказ за прекратяване на изпълнението, съдът съобрази следното: В разпоредбата на чл.433, ал.1, т.2 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят е поискал това писмено. Упражняването на това право на взискателя е израз на свободната му воля. Без основание би било изпълнение, което вече не се желае от взискателя. Молбата може да е израз на съзнателно изоставяне на изпълнението, в който случай изявлението на взискателя представлява признание за преждевременно или необосновано започване на изпълнителния процес и длъжникът не следва да понесе никаква тежест. От друга страна изявлението на взискателя може да е резултат от удовлетворяването му, какъвто именно е настоящият случай. За разлика от недобросъвестния взискателя, позовал се на изпълнителния си титул след удовлетворяване /чл.433, ал.1, т.1 ГПК/, кредиторът получил плащане след образуване на процеса е добросъвестен и изявеното чрез молбата за прекратяване признание на погасяването на дълга е също израз на добросъвестност. Тази принципна разлика в съдържанието на изявлението на взискателя е относима към дължимостта на разноските при събиране на паричните вземания, тъй като съществен дял от таксата за изпълнение се начислява не авансово, а при събиране на търсената от взискателя сума /чл.26 от ТТР ЗЧСИ/. Общите правила за възлагане тежестта за разноските върху страната, неосноватено причинила процесуалните действия намират приложение при отчитане поведението на длъжника и в случаите, когато производството се прекратява по волята на взискателя.

Съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, когато плащането е направено след започване на изпълнителното производство. В съдебната практика е възприето становището, че когато плащането е направено след започване на изпълнителното производство, разноските следва да бъдат възложени на длъжника, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя, или сумата е постъпила по изпълнителното дело. /В този см. реш. № 82/08.05.2012 г. по гр.д.№ 1891/2010 г. на ІV г.о. ГК на ВКС, реш. № 251/05.09.2012 г. по гр.д.№ 517/2011 г. на ІV г.о. ГК на ВКС; реш. № 266/19.12.2013 г. по гр.д.№ 1427/2012 г. на ІV г.о. ГК на ВКС и др./. Когато взискателят е мотивирал изявлението си за прекратяване на производството с посочване на такова удовлетворяване, длъжникът следва да понесе тежестта на направените до този момент необходими разноски от взискателя, както и окончателната такса за събиране на вземането. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53, ал.2 от ТТРКССГПК, съгласно който държавните съдебни изпълнители не събират такси върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от ЧСИ, длъжникът дължи такси и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнителното производство.

В случая изпълнителният лист е предявен на ЧСИ на 30.06.2017 г., а плащането от длъжника на взискателя е извършено на 08.11.2017 г., поради което длъжникът следва да отговаря за тези разноски, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист. По делото липсват доказателства тези разноски понастоящем да са заплатени. Ето защо изпълнителното производство спрямо длъжника следва да продължи за събиране на разноските по изпълнението, поради което не е налице основание за неговото прекратяване.

Не рефлектира върху принципа за понасяне тежестта за разноските от длъжника в изпълнителното производство по-късното връчване на поканата за доброволно изпълнение /м. март 2018 г./, нито неплащането от взискателя на авансово дължимите от последния разноски. Съгласно т.11 ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл.79 ал.2 ГПК когато длъжникът отговаря за тази такса. Изпълнителното действие не се опорочава поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него.  

Предвид изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват.

Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакувания с нея отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение като законосъобразен следва да се потвърди.  

Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 08269/18.09.2018 г. от „И.С.К.” ЕООД гр. С., с ЕИК , представлявано от управителя Ю.М.Г., действащо чрез процесуалния си представител адв. Д. С. от АК гр. В., против отказ на ЧСИ ,  с рег. № *, с район на действие ШОС да прекрати изп.д. № 2017*0400313.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                             

                                                                                    

                                                                                               2.