О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
гр. Габрово, 29.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 216 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба от С.И.И. с посочен постоянен адрес *** против Решение № 1040-02-130 от 12.07.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба срещу Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година, издадено от длъжностно лице в ТП на НОИ – Бургас.
В жалбата се твърди, че Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година не е връчвано на С.И. и последната разбрала след направена справка по данъчно-осигурителната ѝ сметка в НАП, при която установила, че срещу нея има образувано изпълнително дело от публичен изпълнител. Оспорва се твърдението на Директора на ТП на НОИ – Бургас, че посоченото по-горе разпореждане е връчено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО, като се сочи, че И. е с адрес ***, а за връчване на разпореждането е правен опит единствено на адрес в гр. Бургас, на който И. е живяла под наем за известно време, поради което намира, че процедурата по чл. 110, ал. 4 от КСО не е спазена и че Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година не е връчено редовно, респ. оставянето на жалбата срещу Разпореждането без разглеждане е неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за отмяна на оспореното Решение и връщане на преписката на Директора на ТП на НОИ – Бургас за произнасяне по същество.
В жалбата се прави и искане за спиране изпълнението на Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 на ТП на НОИ – Бургас, като се сочи, че с обжалваното Решение Директорът на ТП на НОИ – Бургас е оставил без разглеждане отправеното до него искане за спиране на посоченото Разпореждане.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 88, ал. 3 от АПК, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните,
съдът намира жалбата за основателна предвид следните съображения:
С Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, е разпоредено С.И. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 03.10.2018-02.04.2019 година в размер на 4030 лева главница и 579.35 лева лихва /л. 31-32/.
След 2 опита за връчване на разпореждането на адрес в гр. Бургас /л. 33-36/, на 28.08.2020 година съобщение относно разпореждането е поставено на таблото в ТП на НОИ – Бургас /л. 38/, като за поставянето е съставен Протокол № Ц4018-02-365-П от 28.08.2020 година /л. 37/; съобщението е свалено от таблото на 08.09.2020 година, за което е съставен Протокол № Ц4018-02-365-С от 08.09.2020 година /л. 39/.
С жалба, заведена с вх. № 1012-02-168 от 17.06.2021 година, С.И. е оспорила Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, пред Ръководителя на ТП на НОИ – Бургас, като е направено и искане на основание чл. 117а от КСО да бъде спряно изпълнението на обжалваното Разпореждане /л. 24/.
С Решение № 1040-02-130 от 12.07.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Бургас жалбата на И. и искането ѝ за спиране изпълнението са оставени без разглеждане, като са изложени мотиви за просрочие на жалбата и недопустимост на искането за спиране изпълнението на Разпореждането, тъй като последното е влязло в сила /л. 21-22/.
Решението е връчено на надлежно упълномощен процесуален представител /адвокат/ на жалбоподателката на 15.07.2021 година, видно от известие за доставяне на л. 23 от делото, и по предприето в срок оспорване на Решението е образувано настоящото производство.
Неоснователно Директорът на ТП на НОИ – Бургас е приел, че Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, е надлежно връчено по реда на чл. 110, ал. 4, изр. 2 от КСО на С.И. и е влязло в сила. Според разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от КСО, в относимата към настоящия спор редакция от ДВ, бр. 99 от 2019 година, в сила от 1.01.2020 година, разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен. Доколкото Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, не е издадено по искане на лицето, а в резултат на служебно осъществена проверка, не може да се говори за посочен адрес, а разпоредбата на чл. 18а, ал. 8 от АПК предвижда, че когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота. В случая няма данни С.И. да е посочвала адрес, ако е посочвала – какъв е бил той, няма данни да е била призовавана и/или да е получавала съобщения на някакъв адрес, а опити да се връчи Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, са правени само на адрес в гр. Бургас, за който е вярно, че е бил вписан като настоящ адрес на И., но са били налични и данни за постоянния ѝ адрес в гр. Габрово, на който не са правени опити тя да бъде открита за връчване на Разпореждането. При положение че са били налице 2 неуспешни опита за връчване на Разпореждането на настоящ адрес на лицето в гр. Бургас, то е следвало служителите на ТП на НОИ – Бургас да предприемат действия за връчване на акта на постоянния адрес на И., както и по месторабота, и едва ако и по тези начини не се стигне до надлежно връчване, да се пристъпи към връчване по реда на чл. 110, ал. 4, изр. 2 от КСО чрез поставяне на съобщение на таблото в институцията. Целта на уведомяването е да се доведе до знанието на лицето неблагоприятния за него административен акт, като за това административният орган следва да положи дължимите от закона усилия, и тази цел в настоящата хипотеза не е постигната, поради което настоящият съдебен състав намира, че процесното Решение е постановено не само в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона, но и с неговата цел.
По отношение на искането, направено в процесната жалба, за спиране изпълнението на Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл. 117а от КСО компетентен да се произнесе по искането за спиране е ръководителят на съответното ТП на НОИ, който е компетентен да разгледа и жалбата срещу разпореждането. Видно от чл. 118а от КСО, от компетентността на съда е да се произнесе по искане за спиране изпълнението на решения на ръководителя на ТП на НОИ и на управителя на НОИ, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО. В този смисъл искането за спиране изпълнението на Разпореждането е процесуално недопустимо за разглеждане от съда поради липса на компетентност. Тук следва да се отбележи, че след отмяна на оспореното в настоящото производство Решение и връщането на преписката на Директора на ТП на НОИ – Бургас, висящността на производство по жалбата на С.И. срещу Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, ще бъде възстановена и Директорът на ТП на НОИ – Бургас ще следва да се произнесе по жалбата, вкл. и по съдържащото се в нея искане за спиране изпълнението на Разпореждането.
Водим от горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на С.И.И. *** за спиране изпълнението на Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас.
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-130 от 12.07.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Бургас и ВРЪЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ – Бургас за произнасяне по жалбата на С.И.И. ***-168 от 17.06.2021 година, срещу Разпореждане № 021-00-3580-4 от 30.06.2020 година, издадено от Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, вкл. по искането за спиране изпълнението на горепосоченото Разпореждане.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се
чете