№ 859
гр. Велико Търново , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500516 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес село Б.., ул.“..“ ..
срещу Определение № 75/09.02.2021г., постановено по гр.дело № 80/2021г. по описа на
Районен съд-Левски в частта, в която е прекратено производството по делото, образувано по
искова молба на Н. с искане за признаване за установено, че договор № 0000550 за правна
защита и съдействие не създава изпълняемо право за сумата от 300 лв. разноски и че
изпълнителен лист № 6710/24.11.2016г., издаден по гр.д. № 6580/2015г. на РС-Плевен за
тази сума е нищожен, като процесуално недопустимо. Жалбоподателят счита обжалваното
определение за неправилно. Посочва, че действително гр.д. № 494/2020г. по описа на РС-
Левски е висящо, но съдебният състав не е решил спора по подадената от него ИМ, а се е
„отклонил“ по аргументите на адвоката, както и оспорва да е налице идентичност на
предявените от него искове. Счита, че по представения по гр.дело № 6580/2015г. на РС-
Плевен договор за правна защита няма извършено плащане, поради което претендираното от
него вземане за разноски е недължимо, както и е погасено по давност. Намира подадената
искова молба по гр.дело № 80/2021г. на РС-Левски досежно тази претенция за ясна, поради
което счита, че следва да бъде разгледана.
Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба и данните по делото,
намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано въз основа на
подадена от В. Н. Н. искова молба срещу ЧСИ Ц.Н. Н., адв. С.Б. М., ЧСИ В.С. и НАП. В
исковата молба и уточнителните молби към нея, подадени след дадени от съда указания по
чл.129 ал.2 ГПК, наред с останалите фактически твърдения, касаещи предявената искова
претенция за вреди от непозволено увреждане, ищецът е изложил и твърдения за
недължимост на сумата от 300 лв., представляваща направени от Ц.Н. разноски за
адвокатско възнаграждение съгласно договор № 0000550 за правна защита и съдействие,
поради недопустимо издаден изпълнителен лист № 6710/24.11.2016г. по гр.дело №
1
6580/2015г. по описа на Районен съд-Плевен, без валидно изпълняемо право, тъй като
възнаграждението не е реално заплатено на адвоката, както и изтекла погасителна давност.
Направено е искане за установяване недължимост на вземането по посочения изпълнителен
лист на изложените основания.
В мотивите на обжалваното определение Районен съд-Левски е приел, че с оглед
изложените от ищеца фактически твърдения искането му по съществото си представлява
такова за установяване недължимост на вземане за разноски, какъвто иск вече е бил
разгледан от същия съд по гр.дело № 494/2020г., приключило с решение по спора. Посочил
е, че последният не може да бъде пререшаван поради забраната на чл.299 ал.1 ГПК, а
наведените от ищеца доводи могат да бъдат релевирани в образуваното по негова жалба
срещу първоинстанционното решение въззивно производство. Поради изложените
съображения районният съд е прекратил производството по делото досежно тази искова
претенция, като процесуално недопустимо.
Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване първоинстанционен съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане. Същата се явява неоснователна по следните съображения:
След извършена служебна справка съдът установи, че с решение № 158/23.12.2020г. по
гр.дело № 494/2020г. по описа на Районен съд-Левски е бил отхвърлен предявения от В. Н.
Н. срещу ЧСИ Ц.Н. Н. иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 325 лв., представляваща съдебни разноски, за
които е издаден изпълнителен лист № 6710/24.11.2016г. по гр.дело № 6580/2015г. по описа
на Районен съд-Плевен, като неоснователен. Дължимостта на вземането е оспорена поради
липсата на доказателства за реално извършване на разноските по изпълнителния лист и
изтекла в полза на ищеца погасителна давност. Изложените от ищеца по гр.дело № 80/2021г.
по описа на РС-Левски фактически твърдения и направеното с ИМ искане квалифицират
иска му отново по чл.439 ГПК, тъй като се оспорва дължимостта на вземането за разноски
по същия изпълнителен лист, основано на същите факти и обстоятелства, за събирането на
които е налице висящо изпълнително производство. Решението по гр.дело № 494/2020г. е
обжалвано и не е добило законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл.126 ал.1 от ГПК, когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Очевидно е, че пред
Районен съд-Левски са образувани две дела между едни и същи страни, на същото
основание и за същото искане, а именно – иск с правно основание чл.439 ГПК за
установяване недължимост на вземане по издаден изпълнителен лист № 6710/24.11.2016г.
по гр.дело № 6580/2015г. по описа на Районен съд-Плевен, за събирането на което е
предприето принудително изпълнение по изп.дело № 914/2016г. по описа на ЧСИ В.С..
Поради това по-късно заведеното дело - № 80/2021г., подлежи на прекратяване в частта му
досежно тази претенция на ищеца.
Предвид изложеното не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за
липсата на идентичност между предмета на двете дела, както и за непроизнасяне на
районния съд по спора по гр.дело № 494/2020г. на предявените от него основания за
недължимост, тъй като този довод е без правно значение в настоящото производство. Ето
защо, като е прекратил производството по гр. дело № 80/2021г. съдът е постановил
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 75/09.02.2021г., постановено по гр.дело №
2
80/2021г. по описа на Районен съд-Левски, в обжалваната част.
Определението може да обжалва с частна касационна жалба пред ВКС, при наличие
предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3