Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 802
гр. Пловдив, 29.05.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1532/2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от И.В.Т., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19- 0333- 000782
от 07.01.2020г., издадено от Началника на
РУ- Стамболийски при ОД на МВР-Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 186,
ал. 7 ЗДвП, на И.В.Т., ЕГН **********, на основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 20 / двадесет /лв. и за нарушаване състава на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 50 / петдесет
/ лв.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения,
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Моли се атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не явява се лично, изпраща упълномощен процесуален
представител в лицето на адв. П.. Поддържа се така депозираната жалба. Излагат
се допълнителни съображения по същество на спора. Акцентира се върху
обстоятелството, че в АУАН и НП липсват реквизити, установяващи точното място,
на което е установено нарушението и посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП ( същото е връчено на 12.02.2020г., а жалбата е входирана на 19.02.2020г.),
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като при съставянето им е допуснато нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Съображенията на съда за този извод са следните:
В АУАН и НП е описана следната
фактическа обстановка: на 28.12.2019г. около 15.30 в общ. „Родопи“, на път
първи клас № 8, като водач на лек автомобил „Фолксваген“ рег. № *****,
жалбоподателят го е управлявал след наложена глоба с фиш в размер от 30 лв.,
която не е заплатил доброволно в срок и управляваното МПС е било с техническа
неизправност- спукано предно обзорно стъкло.
Досежно нарушението, описано в т.
1 от атакуваното НП, то същото е поднесено съвсем бланкетно, без да е посочен точен
номер на твърдения незаплатен фиш, датата на неговото издаване и срок, до който
е следвало да бъде заплатена глобата от 30 лв., наложена с него. Тази
непълнота, на практика поставя жалбоподателя в положение на подчертана неяснота
и неопределеност, досежно основни белези на вмененото му нарушение. Това от
своя страна води до накърняване правото му за защита и невъзможност
своевременно да узнае всички релевантни за твърдяното нарушение факти. Предвид
това, както в АУАН, така и в процесното НП е допуснато нарушение на чл. 42, т.
4 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Отделно от допуснатото нарушение
при фактическото описание на нарушението, то поведението на жалбоподателя е
неправилно субсумирано под нормата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП- „издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълнител“. Цитираната норма не съдържа в себе си
правило за поведение, при несъобразяването с което, следва да се наложи
санкция. Чл. 186, ал. 7 ЗДвП единствено разписва принципното положение, че
глобите по незаплатени доброволно фишове, следва да бъдат изпратени за събиране
на публичен изпълнител. Посоченият текст не създава задължение водачите на МПС
да не шофират в случай, че не са заплатили доброволно наложените им глоби.
Всъщност, нарушение подобно на това, описано в т. 1 от атакуваното НП въобще не
съществува в ЗДвП. Последицата за водачите, които не са заплатили доброволно
наложена глоба не е забрана да управляват МПС до погасяването й. Незаплащането
на глобата в срок води до възможност административният орган да организира събирането
й по принудителен ред ( чрез публичен изпълнител), с всички произтичащи от това
допълнителни такси и разноски. В тази връзка, интересът на правораздавателния
орган е напълно охранен и не съществува каквато и да било законодателна
необходимост да се налага глоба по административнонаказателен ред за
незаплащането на друга такава.
Досежно нарушението, описано в т.
2 от АУАН и НП, то съдът счита, че предоставената правна квалификация е
непълна. Правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са посочили
приложимата норма по ЗДвП- чл. 139, ал. 1, т. 1, но не е изписана съответната
привръзка с чл. 10 от ППЗДвП, който разписва и квалифицира отделните видове
технически неизправности по автомобила. При така отразеното от фактическа
страна може да се предполага, че актосъставителят, а впоследствие и наказващият
орган са имали предвид, че автомобилът е с неизправността, визирана в чл. 10,
ал. 1, т. 6, б.“в“ от ППЗДвП, а именно: „счупени или повредени външни стъкла
или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните
документи“. Подобна правно- аналитична дейност, макар и присъща за съда, не
може да бъде очаквана от жалбоподателя. Именно предвид това, чл. 42, т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 6 ЗАНН вменяват задължение на актосъставителя и наказващия орган
да дадат пълна, ясна и точна правна квалификация. Освен по фактите,
жалбоподателят организира своята защита и по правните аспекти на казуса и
следва да е наясно в кой нормативен или както е в случая- подзаконов нормативен
акт, е разписано съответното изискване за технически изправност на автомобила.
Предвид констатираните съществени
пороци при отразяване на процесните нарушения, атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН в полза на въззивника се поражда
правото на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат.
Такава претенция е своевременно релевирана от процесуалния представител на въззивника.
Допълнително, представен е договор за правна защита и съдействие / л. 18 от
съд. пр./, съобразно който договореният адвокатски хонорар е в размер на 300
лв., които са изцяло заплатени в брой.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 0333- 000782 от
07.01.2020г., издадено от Началника на
РУ- Стамболийски при ОД на МВР-Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
186, ал. 7 ЗДвП, на И.В.Т., ЕГН **********, на основание чл. 185 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20 / двадесет /лв. и за нарушаване състава на чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП му е наложена
глоба в размер от 50 / петдесет / лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр. Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Т., ЕГН **********
сума в размер на 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала!
Т.К.