№ 44
гр. П., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20213130200257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ЛЮБ. Л. Л., ЕГН ********** с адрес гр.П.,
обл.В., ул.“С. К.“ №44 срещу Наказателно постановление № 21-0324-
000438/09.06.2021г. на Началника на група към ОД на МВР-В., РУ-П., с което
за нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – „Глоба” в размер на 2000 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба
№ I3-2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки.
В подадената жалба въззивника изтъква недоволството си от издаденото
му наказателно постановление и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание пред Районен съд – П., жалбоподателят, редовно
призован не се явява и се представлява от надлежно упълномощени
процесуални представители, които молят за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, като изтъкват обширни доводи в тази насока.
Административнонаказващият орган редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Контролиращата страна-ВРП-ТО-П. също не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
1
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 12.04.2021г. в 09,46 часа актосъставителя В. ЕМ. В., с колегата си С.
Б. М. при застъпване на смяна били изпратени от ОДЧ до бензиностанция
„Петрол“ на пътя Старо Оряхово-Долни Чифлик-Гроздяьово-Бозвелийско-
(П.-Дългопол) по сигнал, че приближава лек автомобил марка „БМВ“, в чийто
водач вероятно има наркотични вещества. Отишли на место, където след
около 20 минути се появил въпросния автомобил и същият бил спрян за
проверка. Извършена била проверка на документите и за употреба на алкохол,
която била отрицателна.
Докато вървяла документалната проверка, на лицето бил извършен
личен обиск, при което в портмонето му бил намерен плик с бяло кристално
прахообразно вещество. Въззивника заявил, че веществото е негово. Това
наложило да бъде задържано и отведено в РУ-П.. Тогава Л. бил поканен да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, като му било разяснено,
че може да откаже. Спорде свидетеля В., въззивника обяснил, че в момента
води дела за детето си и ако има още едно дело щяло да му попречи за делото
за детето му. Казал, че отказва да даде проба за наркотици. Попитан бил
отново: „ Ще дадете ли проба за наркотици?“ и въззивника казал:
„Отказвам“. След това бил отведен в МБАЛ-В. „Военномедицинска
академия“ за да даде кръв, където също отказал, което наложило да му бъде
съставен АУАН за отказ по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за проверка на наркотици.
От МБАЛ-В. „Военномедицинска академия“ е изискана информация
относно въззивника, дали е бил регистриран, като лице, което е следвало да
бъде изпробвано за употреба на наркотични вещества на 12.04.2021г. и ако да,
в колко часа и какъв е бил резултата. Има ли регистриран отказ от лицето да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества.
Видно от изпратения отговор на здравното заведение ЛЮБ. Л. Л., ЕГН
********** се е явил в МБАЛ-В. „Военномедицинска академия“ на
2
12.04.2021г. в 12,05 часа и е декларирал писмен отказ относно даването на
биологични проби за химико-токсикологичен анализ. Ведно с отговора е
изпратено и заверено копие на книгата за регистрация на амбулаторно болни
за процесния период.
АУАН е бил съставен на 12.04.2021г. и връчен на въззивника на
13.04.2021г., като по същия не са били направени възражения. Такива не са
постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка.
В хода на делото бе разпитан актосъставителят В. ЕМ. В., който изцяло
поддържа констатациите в акта, като излага подробно хронологията на своите
действия, поради което съдът изцяло кредитира неговите показания.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото
свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. ЕМ. В. относно
обстоятелствата, свързани установяване на обстоятелствата, изложени в
АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал. Същият е участвал пряко при установяване
на нарушението и има преки и непосредствени впечатления относно
обстоятелствата, свързани с изводите налице ли е било управление на
моторно превозно средство и конкретно на това, спряното от него за
проверка, както и относно самоличността на водача на превозното средство,
пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството.
Съдът не приема становището на процесуални, представител на
въззивника, че в хода на АНО са били допуснати съществени процесуални
нарушения досежно часа на установяване на нарушението.
Видно от приложената по делото докладна записка, въззивника е бил
спрян за проверка в 08,20 часа на 12.04.2021г. и му е била извършена
проверка за алкохол, резултата при която се оказал отрицателен. Часът
посочен в АУАН е 09,46 часа и това е времето в което Л. е заявил отказа си
пред полицейския служител да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества. Този отказ е потвърдил и в МБАЛ-В. „Военномедицинска
3
академия“, което е обективирано в книгата за регистрация на амбулаторно
болни. Отказът на Л. в лечебното заведение в гр.В. единствено е потвърдил
отказа му в РУ-П. и в тази връзка съдът не счита, че е налице съществено
процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и да се
явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и
глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е
наложено административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в присъствие на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него, от които не се е възползвал.
Процесният акт за установяване на административно нарушение е
съставен от и в присъствие на свидетел, пряко участвал в установяване на
описаните в него нарушение.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т.
2.9 от приложената по делото Заповед № Із – 8121з-515/14.05.2018г.на
Министъра на вътрешните работи, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за
установяване на административно нарушение за деянието по чл. 174, ал. 3,
предл. 2 ЗДвП се потвърждават от събраните по делото доказателствени
източници. Установено в хода на административнонаказателното
4
производство, а впоследствие и пред съда е, че на посочената в АУАН и НП
дата – 12.04.2021 г. и място, жалбоподателят, като водач на лек автомобил
„БМВ 320 Д“ с рег.№В *** НТ е отказал да бъде му бъде извършена проверка
с тест за установяване употребата на наркотични вещества с техническо
средство DRAGER DrugCheck 3000 STK 6 с номер ***.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е
квалифицирано от административнонаказващия орган. От събраните по
делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че
всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са
безпротиворечиво и категорично установени.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат
извод, различен от възприетия ангажираните по делото гласни
доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля В. ЕМ. В..
На следващо място, при преценка въпроса отговорността в случая, се
налага анализ на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП, обикновеният
прочит на който сочи на извода, че подлежи на административно наказание
онзи Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, с оглед употребата на
съюза „или” в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият
съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел
действително е да се създадат гаранции за възможността лицата управляващи
моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП под страх от административнонаказателна
отговорност и отчитайки, че и двата способа, визирани в текста на чл. 174, ал.
3 ЗДвП са насочени именно към проверка на съдържанието на алкохол в
5
кръвта на тези лица. В потвърждение е и принципното и законово положение,
че възприемането на показанията на техническото средство от наказващия
орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да
съдейства за изготвяне на химическа експертиза, т.е. акцентът е върху
субсидиарния характер на този подход /чрез техническо средство/ за
определяне количеството алкохол в кръвта по арг. чл. 6 от Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от
Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
Министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр.
23 от 17.03.2006 г. и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1
ЗДвП. Всъщност самата редакция на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
цитираната наредба сочи на извода, че следва да се приеме така предложеното
тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като
изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо
средство е основание употребата на алкохол или друго упойващо вещество да
се установява с лабораторно изследване. Такова изследване по делото обаче,
също не е изпълнено и то именно поради отказ на жалбоподателя да даде
кръвна проба, който отказ е бил обективиран в негово изявление пред
контролните органи, възприето от свидетеля В., както и медицинските лица в
МБАЛ-В. „Военномедицинска академия“. Следователно налице е
противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване
на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нещо, което е съобразено от
наказващия орган, който с оглед цялостната картина, очертана със събраните
доказателства правилно е преценил, че е налице нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП. Т.е. в случая поведението на жалбоподателя е съставомерно, защото
по причини, изцяло у него не е изпълнена целта на закона - да бъде
обезпечено установяването на наркотични вещества в кръвта, а в конкретната
хипотеза невъзможността за извършване на кръвна проба, поради отказа му.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно
приложена.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
6
подадената жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно - потвърдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0324-
000438/09.06.2021г. на Началника на група към ОД на МВР-В., РУ-П., с което
на ЛЮБ. Л. Л., ЕГН ********** с адрес гр.П., обл.В., ул.“С. К.“ №44 за
нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 ЗДвП са наложени административни
наказания – „Глоба” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № I3-2539 на МВР на
същия са отнети общо 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - В. в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7