Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Б., 29.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.ски районен съд,наказателно отделение,трети съдебен
състав в публичното заседание на
втори октомври две хиляди и седемнадесета
година
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц.Г.
Секретар
- И.Т.
като
разгледа докладваното от съдията Г. НАД
№ 261 по описа за 2017 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателката д-р И.М.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес
***, ж. к. „****” бл. 46, вх. „В", ет.4, ап. 12, чрез пълномощника си адвокат С.С. е обжалвала
в законния срок наказателно постановление
№ ****., издадено от проф. д-р
З.Г.П., дмн - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „***” /ИАМО/,
гр.София, в качеството и на административнонаказващ орган,
с което за допуснато нарушение на чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето и е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева, на
основание на чл.229,ал.1 от Закона за здравето, като излага
доводи в жалбата си за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон и моли
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя д-р И.М.С. чрез пълномощника си
адвокат С.С. поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Въззивната страна -
Изпълнителна агенция ”***” гр.София чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт Ю.В.моли жалбата да бъде оставена
без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление в неговата цялост,като поддържа изложените доводи в писменни бележки,приложени по делото.
Районна прокуратура-гр.Б.,
редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства, взе в предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От
приложените по делото писменни доказателства : АУАН №****г.
на МЗ, разписка за връчване на АУАН, възражение от д-р И.М.С. от 05.05.2016г.,
НП №****. на ИА „***”, заповед №ДС 20-119-15/12.10.2015г. на Изпълнителния
директор на ИА „***” и заповед №ДС 20-60-15/21.04.2015г. на Изпълнителния
директор на ИА „***”, заповед №РД-12-6 от 24.04.2015г. на ЦСМП-Софийска област, заповед №РД-12-3 от 23.04.2015г. на
ЦСМП-Софийска област, заповед № 295 от 27.02.2015г. на ЦСМП-Софийска област и оригинал на правилник за вътрешния
трудов ред на ЦСМП-София област, заверено копие от работен график на ФСМП-Б. за
месец декември 2015 г.; фиш за спешна медицинска помощ; пощенски плик с
пощенско клеймо от 29.08.2016г., заповед №РД-27-58 от 05.02.2016г., фиш за
спешна медицинска помощ, лист за проведена консултация на 20.12.2015г.,
реанимационен лист на А.Л.Я.от 19.12.2015г., молба-декларация от Л.А.Я.;
заповед №294 от 26.02.2015г. на МЗ; протокол за установени липси при извършена
проверка; становище от д-р И.М.С. от 10.02.2016г.; становище изх.№****. на д-р С.Б.;
писма изх.№***. на ИА „***”; известие за доставяне, обяснителна записка от д-р А.В.А.
от 25.04.2016г. /всички
заверени фотокопия/ и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите д-р А.В.А. - актосъставител,на
длъжност “главен инспектор” в
Изпълнителна агенция “***” и д-р Д.Ц.П., на длъжност “главен инспектор”
в Изпълнителна агенция “***”се
установява следното : От 09.02.2016 г. до 10.02.2016 г. включително, свидетелите
д-р
А.В.А.,на длъжност “главен инспектор” в
Изпълнителна агенция “***” и д-р Д.Ц.П., на длъжност “главен инспектор”
в Изпълнителна агенция “***” извършили проверка в „Център за спешна медицинска помощ София - област - ФСМП - Б.“ -гр.
Б., съгласно заповед № РД 27-58/05.02.201Зг. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „***” и установили следното:
Пациентът А.Л.Я.на 34
год., е записан като самонасочил се в Амбулаторния дневник под № 8043 в 20:00
ч. на 19.12.2015 г. Лекарят, приел пациента в 19:50 ч. е д-р Х.М., дежурен лекр
от дневната смяна във ФСМП – Б.,като поставената работна диагноза е:
«Тахиаритмия» и му е направена ЕКГ, артериално налягане /АН/ - 120/80,
назначена е консултация с терапевт /д-р Л.Н./ и е започната назначената от него
терапия. Дежурният фелдшер от ФСМП, попълнил фиша за спешна медицинска помощ
със същия номер е С. Д., застъпила на дежурство от 20:00 ч.Извиканият
консултант от „МБАЛ-Б.” ЕООД е д-р Л.Н. - специалист „Спешна медицина”, който е
назначил съответната терапия. По-късно, след влошаване на пациента във ФСМП е
извикан и реаниматор - д-р А.И..Във фиш за спешна медицинска помощ № 8043,
фелдшер Д. е отразила дата, час, имена, възраст на пациента, поисканите
консултации с терапевт и реаниматор. В графата за анамнеза е описано, че от
около един час пациентът е „с прескачане на сърцето и задух”. Измерените
стойности на АН са 120/80, а сърдечната честота е 189 удара/минута. В графата
за допълнителен клиничен преглед е отразено, че пациентът е бил с тахиаритмична
сърдечна дейност. След прегледа, консултиращият го д-р Н. е поставил като
работна диагноза „Тахиаритмия”. Назначил е терапия : Дилакор - 1 ампула и 2
ампули Кордарон в банка с Натриев хлорат, като назначенията са изпълнени от
дежурната акушерка Ц.И..
Около 21:00 ч. състоянието на пациента А.Я. се
е влошило рязко. Дежурният фелдшер В.П.е намерил пациента в състояние на остра
дихателна недостатъчност и заедно с акушерка И. са започнали реанимация до идването
на реаниматора д-р И. и повторно повиканият консултант д-р Н., които са
продължили реанимационните мероприятия,но въпреки усилията им пациентът е
починал.
В реанимационния лист
от 19.12.2015 г., д-р И. е отразил часът на стартиране на кардио-пулмонална
ресуститация /КПР/, липсата на АН, липсата на сърдечна и дихателна честота,
липсата на периферен пулс, интубация, дефибрилация - 300-360, а в обективния
запис е записано: "Пациент в клинична смърт, зеници разширени без реакция
на светлина. Незабавно поставих интубационна тръба и отпочнах индиректен масаж.
Направих Adr. 1+1, неколкократни дефибрилации с покачващи се дози до 360 J, ЕКГ
запис с права изоелектрична линия. Въпреки адекватното поведение, сърдечна
дейност не можа да бъде възстановена. Зениците останаха трайно разширени - Ех.
Letalis с картина на ОСС и ОДН”.
В медицинската
документация е налична „Молба-декларация за освобождаване от аутопсия”, с дата
20.12.2015г., подписана от г-н Л.А.Я. - баща на починалия пациент,като бланката
му е била предоставена за попълване от служителите на „ФСМП - Б.“ и е с логото
и реквизитите на: „ Министерство на здравеопазването, Център за спешна
медицинска помощ, Софийска област“ и върху нея няма поставена резолюция за освобождаване от аутопсия от
страна на дежурният лекар или друго оторизирано служебно лице от ФСМП – Б.,а
също липсва и изрична заповед на отговорник на лечебното заведение „Филиал за
Спешна медицинска помощ - Б.“ за освобождаване от патологоанатомична аутопсия,при
което не е извършена аутопсия на трупа, поради което остават иеверифицирани
основната диагноза, настъпилите усложнения и пряката причина за смъртта, като
трупа на пациента е предаден на близките на 21.12.2015 г.
Проверяващите
констатирали,че д-р И.М.С. в качеството и на отговорник на лечебното заведение
„Филиал за Спешна медицинска помощ - Б., е нарушила разпоредбите на чл. 98, ал.
4 от Закона за здравето, съгласно който: „По изрична молба на близките на
починалия в случаите по ал.1 ръководителят на лечебното заведение може да
издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия.”,като нарушението
е извършено от 20.12.2015 г. - датата на подадената „Молба- декларация за
освобождаване от аутопсия“ до 21.12.2015г. включително, когато трупът на А.Я. е
предаден на близките.Нарушението е извършено за първи път.
Съдът намира, че жалбата е
допустима, тъй като е предявена в
срока по чл.59,ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН и в предвид размера на наложеното
административно наказание „глоба” от 300.00 лева наказателно постановление,
подлежи на съдебен контрол.
Съдът приема,че разгледана по
същество, жалбата е основателна и наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по следните правни
съображения:
Съдът
счита,че не се установява д-р И.М.С.
в качеството и на отговорник на лечебното заведение „Филиал за Спешна медицинска
помощ – Б.”, да е нарушила разпоредбата на чл.98, ал.4 от Закона за здравето,
съгласно която: „По изрична молба на близките на починалия в случаите по ал.1
ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от
патологоанатомична аутопсия.”,като нарушението да е извършено от 20.12.2015г. -
датата на подадената „Молба- декларация за освобождаване от аутопсия“ до
21.12.2015г. включително, когато трупът на А.Я. е предаден на близките.Няма
данни по делото д-р И.М.С. да е ръководител на лечебното заведение,а същата е
отговорник на лечебното заведение „Филиал за Спешна медицинска помощ – Б.,при
което не е оправомощена да издава заповед за освобождаване от
патологоанатомична аутопсия. Установи се от приложения по делото отработен
график на ФСМП Б. за м.декември 2015г.,че същата на дата 20.12.2015г. е била в
почивка и не е могла да знае за постъпилата молба - декларация за освобождаване
от аутопсия. Не е доказано виновно поведение на д-р И.М.С.,що се отнася до
твърдението,че в случай,че не е била оторизирана с права при изрична молба на
близките на починалия в случаите по ал.1 като ръководител на лечебното
заведение да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия и е
следвало да уведоми висшестоящия ръководител за молбата,което не е сторила, това
деяние не е формулирано като нарушение и не е посочена правната му квалификация
както в АУАН,така и в НП,при което не подлежи на санкциониране.
Съдът счита,че в обстоятелствената част на НП,
АНО не е обсъдил въпроса за маловажност на случая с оглед приложение на чл.28
от ЗАНН. Преценката за маловажност следва да бъде направена конкретно за всеки
отделен случай, във връзка с констатирано административно нарушение и не отменя задължението
на наказващия орган да извърши преценка на всички обстоятелства, смекчаващи и
отегчаващи отговорността, при определяне размера на санкцията, която следва да
отговаря на тежестта на нарушението. В наказателното постановление не са
изложени мотиви относно наличието на
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, както и по какъв начин е определена
степента на обществена опасност на нарушението му,дали са налични смекчаващи и
отегчаващи административнонаказателната му отговорност обстоятелства и в какво
съотношение са същите.Непроизнасянето по тези въпроси се отразява на правото на
защита на нарушителя, който не би могъл да организира цялостно защитата
си,което е съществено процесуално нарушение по смисъла на закона и води до
отмяна на наказателното постановление.
Съдът
приема,че с оглед на допуснатите съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в изложения по-горе смисъл, наказателното постановление
следва да бъде отменено,като незаконосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ****., издадено от проф. д-р З.Г.П., дмн - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „***”
/ИАМО/, гр. София, в качеството и на административнонаказващ орган против д-р И.М.С., с ЕГН **********,с постоянен адрес ***, ж. к. „****” бл.46,
вх.„В", ет.4,ап.12, на длъжност лекар, в качеството и на отговорник на
лечебното заведение „Филиал за Спешна медицинска помощ - Б.", със седалище
и адрес на управление гр. София, бул, “****“ №129, с което за допуснато нарушение
на чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето и е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание на чл. 229, ал. 1 от
Закона за здравето,
като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: