№ 753
гр. Разград, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102346 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, против Р. Н. М., с която е
предявен иск за установяване дължимостта на сумата 9679,39лв. главница, 366,74лв.
договорна лихва за периода 11.09.2016г.-18.01.2017г., 6,92лв. лихвена надбавка за забава от
11.09.2016г.-12.01.2017г., 16,14лв. лихвена надбавка за забава от 13.01.2017г.-18.01.2017г.,
законната лихва. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че на
01.08.2016г. между Банка ДСК ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател, е
подписан договор за потребителски кредит в размер на 10000лв., за текущо потребление.
Кредитът усвоен изцяло на 02.08.2016г. по банкова сметка на ответника.
Кредитополучателят се задължил да възстанови получените в кредит суми на 60 месечни
анюитетни вноски до 10- то число на месеца, като първата дължима на 01.08.2016г. Към
датата на сключване на договора кредитния лихвен процент е в размер на 10,79% годишно,
или на 0,03% на ден ГПР-12,73%. При забава в плащането на главницата или лихва на 90
дни целият непогасен остатък става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения
лихвен процент и с надбавка в размер на 10 процентни пункта, съгласно чл.18.2 от ОУ.
Кредитополучателят изпаднал в забава, като са налице 4 броя непогасени месечни вноски –
на 10.10.2016г., 10.11.2016г., 10.12.2016г и на 10.01.2017г. Кредитът обявен за предсрочно
изискуем на 13.01.2017г., поради забава в плащанията на дължими вноски На
кредитополучателя изпратена нотариална покана на 28.11.2016г., връчена на 12.12.2016г.
чрез залепване на уведомление по чл.50 ал.2 ГПК от ЧСИ. С договор от 16.12.2020г. за
покупко-продажба на вземания/цесия/ от между ОТП Факторинг България ЕАД и ищеца,
по силата на който задължението на ответника произтичащо от договора било прехвърлено.
На 26.01.2021г. на адреса на длъжника изпратено писмо съобщение за извършената цесия,
1
връчено лично. Издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№93/2017г. връчена по чл.47 ГПК
на длъжника.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Оспорва иска, сочи, че е
предявен без на длъжника да бъде обявена предсрочната изискуемост на кредита. Поради
което претенцията за присъждане на договорна лихва в размер на 366,74лв. за периода
11.09.2016г. до 18.01.2017г. е изцяло неоснователна. – ТР 3/17г. от 17.03.2019г. ОСГТК. На
следващо място счита, че не е доказан факта за прехвърляне на вземането от Банка ДСК
ЕАД на ОТП Факторинг ЕООД, че претенциите за лихви за период повече от три години
назад са погасени по давност в периода от 19.01.2017г. до 11.11.2018г. Както, че
неизвършването на валидни изпълнителни действия в продължение на две години в
образуваното изпълнително производство по ИД №179/2017г. на ЧСИ води до служебното
прекратяване на изпълнителното производство.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 01.08.2016г. между Банка ДСК ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател, е подписан договор за потребителски кредит в размер на
10000лв., за текущо потребление. Краен срок 01.08.2021г. Към датата на сключване на
договора за кредит РЛП е в размер на 10,700%, ГПР е 12,73%. Общата дължима сума е в
размер на 13206,69лв. До ответника изпратена нотариална покана от Банка ДСК ЕАД,
връчена на 12.12.2016г. за това, че вземането по договор за банков кредит от 0.1.08.2016г. е
обявен за предсрочно изискуем. На 16.12.2020г. с договор за продажба и прехвърляне на
вземания между ОТП Факторинг България ЕАД като продавач и ищецът-като купувач, са
продадени вземания към длъжници на първия. В Приложение №1 към договора са посочени
имената на длъжниците, размерът на дълга към 15.12.2020г. по отношение на ответникът е
посочена датата на поето задължение-01.08.2016г., главница от 9679,37лв., лихва в размер
на 399,80лв., законна лихва в размер на 3670,09лв., такси 1055,52лв., общ размер към
15.12.2020г. - 14794,77лв. С писмо от 06.01.2021г. от ОТП Факторинт България ЕАД до
ищеца е потвърдено настъпилото прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.12.2020г. с
настъпила дата на прехвърляне 17.12.2020г. На 25.01.2021г. ответникът е уведомен за
прехвърляне на вземането на ищеца, видно от приложено известие за доставяне/л.32/.
Ищецът подал заявление пред РРС по чл.417 от ГПК, в производството по което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №93/2017г. на РРС, връчена на длъжника по реда на чл.47
ГПК.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
размерът на предоставения кредит е в размер на 1000лв. дата на предоставяне/усвояване/ -
02.08.2016г. по банкова сметка на ответника. Обща сума за погасяване на кредита -437,05лв.
От тези суми са погасени: главница - 320,63лв., договорна лихва - 116,42лв. След
10.10.2016г. няма информация за направени плащания по договора. Размерът на
непогасените задължения по кредит за текущо потребление от 01.08.2016 г. към 19.01.2017
г. е следният: Непогасена главница 9679,37лв./10000 лв. - 320,63 лв./;
Редовна/възнаградителна/ лихва за периода 11.09.2016 -12.01.2017г. – 366,74лв.; лихва за
2
забава върху просрочена главница за периода 11.09.2016 – 18.01.2017г. - 6,32лв.; лихва за
забава върху цялата главница за периода 11.09.2016г.-18.01.2017г. - 16,14лв., общо
задължение 10069,17лв. Към 12.11.2021г. непогасена главница - 9678,37лв.,
редовна/възнагр/ лихва за периода 11.09.2016 -12.01.2017г. – 366,74лв.; лихва за забава върху
просрочена главница за периода 11.09.2016 – 18.01.2017г. - 6,32лв.; лихва за забава върху
цялата главница за периода 11.09.2016г.-18.01.2017г. - 16,14лв. плюс законна лихва за
периода 12.11.2018г. – 12.11.2021г.в размер на 2949,52лв. Дължима е и сумата 120лв.
представляваща такси. Съдът кредитира заключението като компетентно обосновано и
неоспорено от страните.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение
от длъжника, заявителят да предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. Между Банка ДСК ЕАД като кредитор и ответника като
кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребления в размер на 10000лв.,
като ответникът се задължава да възстанови получените в кредит суми – 60 месечни
анюитетни вноски в размер на 217,38лв. всяка, включващи задължението за главница,
договорна лихва и такса, видно от приложения погасителен план към договора. Първата
погасителна вноска дължима на 01.08.2016г., а последната на 01.08.2021г. Договорът не е
оспорен от ответника, поради което съдът намира за установено наличието на валидно
облигационно отношение между Банка ДСК и ответника по процесния договор за кредит.
Вземането на банката по отношение на ответника е прехвърлено на ищеца от страна на ОТП
Факторинг България ЕАД, за което от страна на ищеца до ответника е изпратено
уведомително писмо, връчено лично на 25.01.2021г. Действително не е представен договора
за прехвърляне на вземането от страна на Банка ДСК ЕАД на ОТП Факторинг ЕАД, но
предвид приложение №1 към договор за прехвърляне на вземания от 16.12.2020г., в което
фигурира ответника, както процесния договор, съответен размер на претендирано
задължение, което е съответно на договора с Банка ДСК ЕАД, намира, че вземането
действително е било продадено от банката на ОТП Факторинг ЕАД. Същият с посочения
договор за продажба на вземания е прехвърлил вземането си срещу ответника на ищеца.
Поради което съдът намира, че ответната страна е надлежно уведомена за прехвърляне на
вземането. Съгласно практиката на ВКС предишния кредитор има право да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като него пълномощник, което в
случая е сторено. От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява размер на задължението към 19.01.2017г., когато е подадено заявлението по
реда на чл.417 ГПК, съответно към 12.11.2021г., които изчисления са в претендирания от
ищеца размер. По делото няма доказателства за извършено плащане след 10.10.2016г. от
страна на ответника. Във връзка с възражението на процесуалния представител на ищеца за
това, че след като ответника е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
кредита - 12.12.2016г. е начислена договорна лихва, то същото е основателно. Договорът е
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на месечните вноски, съгл. чл.19.1 от ОУ
3
към договора. Съответно ответникът е уведомен по реда на чл.47 ГПК на 12.12.2016г., след
която дата не се следват договорни лихви, т.е. за периода от 12.12.2016г. до 12.01.2017г.
същата е в размер 84,02лв. видно от приложения погасителен план. Приспадната тази сума
от претендираната в размер на 366,74лв. за договорна лихва, се получава сумата 282,72лв.,
като до първоначално предявения размер тази претенция следва да се отхвърли. Лихвите за
забава са изчислени от вещото лице, които съответстват на претендираните, поради което
съдът няма причина да не ги приеме за доказани. По отношение възражението на ответната
страна за изтекъл давностен срок по отношение претенциите за законна лихва то същото е
неоснователно. В случая не е изтекъл тригодишни срок по чл.111 б.“в“ ЗЗД. Периода на
претендираните законни лихви е от 11.09.2016г., съответно от 12.01.2017г., а в случая
заявлението по реда на чл.417 ГПК е подадено на 19.02.2017г. Поради което намира, за
доказан размера на претендираните суми за забава, както и 120лв. такси.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски на основание чл.78 ал.1
от ГПК, съразмерно уважената част от иска, които са: 333,39лв. заплатена държавна такса,
407лв. депозит за особен представител, 300лв. внесен депозит за вещото лице общо
1040,39лв. Като на ищеца се следва сумата 1029,99лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на
ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата
780,62лв. за разноските по ч.гр.д. №93/2017г. на РРС.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. М., ЕГН**********, адрес гр.***,
че дължи на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375, седалище гр.София, район Витоша,
ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 сумата 9679,37лв. /девет
хиляди шестотин седемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ главница, ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2017г. до окончателното и изплащане, сумата
282,72лв./двеста осемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ договорна лихва за
периода 12.12.2016г.-18.01.2017г., сумата 6,92лв./шест лева и деветдесет и две стотинки/
лихвена надбавка за забава върху просрочена главница от 11.09.2016г.-12.01.2017г., сумата
16,14лв./шестнадесет лева и четиринадесет стотинки/ лихвена надбавка за забава върху цяла
главница от 13.01.2017г.-18.01.2017г., сумата 120 лв./сто и двадесет лева/ такси, като
отхвърля претенцията за договорна лихва до първоначално предявения размер и за периода
от 11.09.2016г. до 12.12.2016г., като неоснователен
ОСЪЖДА Р. Н. М., ЕГН**********, адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК131001375, седалище гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“,
ул.“Рачо Петков- Казанджията“ №4-6 сумата 1029,99лв. /хиляда двадесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 780,62
4
лв./седемстотин и осемдесет лева и шестдесет и две стотинки/ за разноски по ч.гр.д.
№93/2017г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5