Решение по дело №1232/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 765
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20223100501232
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 765
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501232 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 25982/22.12.2021г. на Д. В. П.,чрез процесуален
представител против Отказ на ДСИ при СИС при ВРС – Кр.Колева – Янакиева за
редуциране на приетото по изп.дело № 7076/2021г. адвокатско възнаграждение на
взискателя, обективиран в Разпореждане от 11.11.2021г. и 09.12.2021г.
В жалбата са изложени аргументи, че не се дължи какъвто и да е хонорар, т.к.
жалбоподателя, в качеството си на длъжник по изпълнителното производство по никакви
начин не е осуетявал режима на личен контакт на взискателя с децата и не е отказвала
срещи между тях дори и извън определения режим. Освен образуването по делото няма
извършвани никакви други изпълнителни действия. Претендираното възнаграждение от
400.00 лева е прекомерно.
Въззиваемият - К. ХР. ЯР. - взискател в изпълнителното производство, не е
изразила становище по жалбата.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ДСИ при СИС при ВРС е приложил е копие от
изпълнителното дело № 7076 по описа за 2021г.
По допустимостта:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима. Настоящия съдебен състав счита , че срока за
обжалването започва да тече от датата , на която ДСИ е уведомил длъжника за реда, по
1
който може да обжалва отказа му обективиран в Разпореждане от 11.11.2021г., а именно , от
получаване на Разпореждане от 09.12.2021г. на 13.12.2021г.
По основателността на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа
страна:
Изпълнително дело № 7076 по описа за 2021г.по описа на СИС при ВРС е
образувано на 18.05.2021г. въз основа на изпълнителен лист издаден на 10.03.2020г. от ВРС
, на основание влязло в сила Решение № 1795/ 25.04.2019г. по гр.дело № 14334/2018г. по
описа на ВРС с длъжник Д. В. П. и взискател К. ХР. ЯР., определен режим на лични
отношения на бащата с децата Карина Константинова Я. и Никол Константинова Я..
С Разпореждане от 28.09.2021г. получено от длъжника на 01.10.2021г. същия е уведомен от
ДСИ, че по делото е признат адвокатски хонорар от 400.00 лева.
С молба вх.№ 20826/13.10.2021г. длъжника е възразил пред ДСИ размера на приетия
хонорар , с аргументи идентични с изложените в настоящата жалба.
С Разпореждане от 11.11.2021г. ДСИ при СИС при ВРС е оставил молбата без уважение,
без да укаже, че разпореждането му подлежи на обжалване. Цитираното разпореждане е получено
от длъжника на 17.11.2021г.
С молба вх.№ 24941/08.12.2021г. длъжника отново е поискал от ДСИ да редуцира приетия
по делото размер на адвокатския хонорар.
С Разпореждане от 09.12.2021г. , връчено на длъжника на 13.12.2021г. ДСИ го е уведомил,
че „като длъжник може да обжалва разпореждането на съдебния изпълнител пред ВОС“
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично
посочени в разпоредбата на чл.435 от ГПК. Длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно т.2 от ТР 3/2015г. по ТД 3/2015г. на ОСГТК на ВКС - На обжалване по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Посочено е в
мотивите на тълкувателното решение, че използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз
„постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт
на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски
по изпълнението.Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение,
в която се съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.
С оглед изложеното настоящия състав приема, че след като длъжника е адресирал
жалбата си до ВОС, а съдебния изпълнител и взискателя са изразили становище, съда
дължи произнасяне по обективиранато в жалбата възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималния размер на адв.хонорар за образуване и водене на изп. дело в
настоящия случая, предвид заявения интерес, е в размер на 400.00 лева/без ДДС/,образуван
по следния начин: 200.00 лева по чл.10 т.1 + 200.00 лева по чл.10 т.4 от Наредбата.
Доколкото адв.хонорар е заявен за плащане с молба от 30.06.2021г. и преди получаване на
ПДИ от длъжника, по същото не може да се обоснове извод за фактическа и правна
сложност, но заявения хонорар е в минималните размери определени по наредба.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че по делото няма осъществени от
процесуалния представител на взискателя действия, поради което не се дължи хонорар за
2
процесуално представителство по т. 4 от чл.10 . Видно от материалите по изп.дело
процесуалния представител на взискателя е адресат на всички съдебни книжа, получавал и
изпълнявал е разпореждания на съдебния изпълнител.
С оглед гореизложеното, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява не
основателно и претендираното от К. ХР. ЯР. адвокатско възнаграждение не следва да бъде
редуцирано т.к. е в минималният размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на
Висшия адвокатски съвет,а обжалваното разпореждане на ДСИ при СИС при ВРС е
правилно.
Предвид извода за неоснователност на жалбата, на въззивника не следва да се
присъждат разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът










РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх.№
25982/22.12.2021г. на Д. В. П.,чрез процесуален представител против Отказ на ДСИ при
СИС при ВРС – Кр.Колева – Янакиева за редуциране на приетото по изп.дело №
7076/2021г. адвокатско възнаграждение на взискателя, обективиран в Разпореждане от
11.11.2021г. и 09.12.2021г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ДСИ при СИС при ВРС, за прилагане по
изпълнително по изпълнително дело № 7076/2021г.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3