Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. С., 11.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 97 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

И.С.М. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.Н. от САК, е предявил срещу „З.Б.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени му неимуществени вреди – физически болки, страдания и неудобства вследствие нанесени му телесни увреждания – многофрангментно вътрестативно счупване на дясната лъчева кост в долния й край и счупване на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.12.2018 год. около 13.30 часа на ПП-6, 139-ти км, района на с. Г., Софийска област, по вина на Г.П.Г. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № СВ 2269 АХ, със застрахователна полица № BG/02/118003272261 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 19.11.2018 год. до 18.11.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2018 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

            С исковата молба се твърди, че на 30.12.2018 год. около 13.30 часа на ПП-6, 139-ти км, района на с. Григорево, Софийска област, настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С3” с ДК № СА 6062 ТН, управляван от Г.И.Г. и лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № СВ 2269 АХ, управляван от Г.П.Г. с ЕГН **********. Твърди се, ПТП е било причинено по вина на водача на л.а. „Ситроен“, модел „Ксара“ Г., който напуснал своята лента за движение, навлязъл в лентата за насрещно движение и челно се сблъскал с л.а. „Ситроен“, модел „СЗ”, в който пътувал ищецът.

            Сочи се /молба от 01.08.2019 год./, че с влязло в сила на 29.06.2019 год. решение от 13.06.2019 год. на РС – Е.П., постановено по НАХД № 135/2019 год., Г.П.Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 30.12.2018 год. около 13.30 часа на ПП-6, 139-ти км, района на с. Г., Софийска област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № СВ 2269 АХ, нарушил правилата за движение, установени в чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП,  вследствие на което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И.С.М. с ЕГН **********, пътувал в лек автомобил марка „Ситроен“ модел „С3“, с ДК № СА 6062 ТН, изразяваща се в многофрангментно вътрестативно счупване на дясната лъчева кост в долния й край и счупване на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, довело до трайно /за повече от 30 дни/ затруднение на движението на десния горен крайник, поради което и на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

            Твърди се, че в резултат на ПТП ищецът получил счупване на двете лъчеви кости на дясната ръка, едната в долния край на лъчевата кост закрито вдясно, другата – счупване на горния край с много голям обем и сложност. Проведена била операция, като били поставени плаки и винтове и била проведена пластика. Поставен му бил остеосинтезен материал и му била проведена аутоостеопластика. След мануалната репозиция на фрагментите последвала фиксация с два канюлирани винта, като костните дефекти били запълнили с материал, взет от съседство.

            Твърди се, че и понастоящем ищецът не е излекуван и продължава да търпи болки и неудобства от счупването. Сочи, че все още костите не са се калцирани напълно, което не му позволява да ползва дясната си ръка; не може да се прогнозира дали костите ще се калцират правилно и дали няма да се наложи нова операция или дали няма да са налице остатъчни явления, които да предизвикват болки и страдания.

            Сочи се, за лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № СВ 2269 АХ, управляван при ПТП от деликвента Г.П.Г., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/02/118003272261, валидна от 19.11.2018 год. до 18.11.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 30.12.2018 год.

Твърди се, че И.С.М. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № ОК-76341/04.02.2019 год. по описа на „З.Б.И.” АД, като при ответника била образувана преписка по щета № **********. Въпреки представените в пълнота документи, установяващи настъпването на събитието и последиците от същото за ищеца, с писмо изх. № НЩ 1434/22.02.2019 год. ответникът отказал плащане на обезщетение без да изложи основателни мотиви за горното, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове.

Ответникът с отговора на исковата молба оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че с и.м. няма представени медицински документи за протичането на оздравителния процес и поради тази причина не може да се приемат за доказани твърденията на ищеца за налични усложнения към момента, пет месеца след инцидента, както и за предполагаеми усложнения за в бъдеще. Сочи се, че в специализираната литература за оценка тежестта на телесни травми, продължителността на нетрудоспособност за физически труд при такъв вид счупване на лъчевата кост (радиус) на предмишницата (в долния й край или т.нар. счупване на типично място) е 2.5-3 месеца, а за стилоидния израстък (процесус стилоидеус) на лакътната кост (улна) е 1.5-2 месеца – или общият период на физическа нетрудоспособност (практически целия възстановителен период), при адекватно предприето лечение и провеждане на оздравителните процедури след травмата не би трябвало да продължава повече от около 3-4 месеца. От горното следва, че при лечение на такава травма не би трябвало да останат никакви последици след завършването на оздравителния период.

Ответникът също претендира заплащане на направените по делото разноски.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

Видно от представеното от ищеца в заверен препис влязло в сила на 29.06.2019 год. решение от 13.06.2019 год. на РС – Е.П., постановено по НАХД № 135/2019 год., със същото Г.П.Г. с ЕГН ********** – деликвентът, сочен в и.м., е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 30.12.2018 год. около 13.30 часа на ПП-6, 139-ти км, района на с. Г., Софийска област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № СВ 2269 АХ, нарушил правилата за движение, установени в чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП,  вследствие на което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И.С.М. с ЕГН **********, пътувал в лек автомобил марка „Ситроен“ модел „С3“, с ДК № СА 6062 ТН, изразяваща се в многофрангментно вътрестативно счупване на дясната лъчева кост в долния й край и счупване на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, довело до трайно /за повече от 30 дни/ затруднение на движението на десния горен крайник, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Видно от мотивите към решението на наказателния съд, обвързваща с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ гражданските последици от деянието, прието е, че на 30.12.2018 год. около 13.30 часа обвиняемият Г.П.Г. управлявал лекия си автомобил „Ситроен“, модел „Ксара“, с ДК № СВ 2269 АХ, като се движел на ПП-6 в района на с. Г., Софийска област. По същото време и на същото място пътувала и свидетелката Г.И.Г., която управлявала лек автомобил марка „Ситроен“, модел „СЗ“, с ДК № СА 6062 ТН, като спътник й бил свидетелят И.С.М. – настоящият ищец. Двата автомобила се движели в срещуположните посоки на движение. Тъй като свидетелката Г. видяла, че движещият се в лентата за насрещно движение лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ криволичи, намалила скоростта на управлявания от нея автомобил, но на 139 км на ПП-6 в района на с. Г., лекият автомобил „Ситроен“, модел „Ксара“ навлязъл в нейната пътна лента за движение и между двата автомобила настъпил удар. Ударът бил с предната габаритна страна на л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксара“ върху предната габаритна страна на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „СЗ“, като последният бил отхвърлен назад и реализирал удар в лека степен със задната си габаритна страна върху лявата странична габаритна страна на лек автомобил марка „Пежо“ модел 207 , с ДК № СВ 9593 АК, управляван от свидетеля Л.Н.Н.

Прието е, че при така настъпилото ПТП И.С.М. получил наранявания, които по своята същност съставляват средна телесна повреда – многофрангментно вътреставно счупване на дясната лъчева кост в долния й край, счупване на стилоидния израстък на дясната лъчева кост в долния й край, счупване на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, причинили му трайно /за повече от 30 дни/ затруднение на движението на десния горен крайник.

            От заключението по назначената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в представеното с и.м. копие от епикриза, издадена на базата на история на заболяването с № 48220 от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, е отразено, че И.С.М. е постъпил на лечение във втора травматологична клиника на болницата на 30.12.2018 год., след като пострадал при ПТП като пасажер. При постъпването е с оплаквания от болка в дясната гривнена става при движение, оток и ограничени движения. Обективно е установено: добро общо състояние, ориентиран за време и място. Проведени са образни изследвания : КТ на дясна гривнена става – КТ данни за полифрагментна интраартикуларна фрактура на дисталната част на радиуса без дислокация на фрагментите. Фрактура на процесус стилоидеус на улната. Минимален излив в радиокарпалната става.

Проведено е оперативно лечение на 03.01.2019 год., при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата. Автоостеопластика. Гладък следоперативенпериод. Приложена е и медикаментозна терапия. Изписан е на 04.01.2019 год. с диагноза : Счупване на долния край на дясната лъчева кост –закрито.

При проведения на 20.09.2019 год. личен преглед на ищеца вещото лице констатира наличието на ръбци от оперативна манипулация в областта на лъчевата кост над дясната гривнена става. Мускулатурата на предмишницата е със запазен обем и тонус, движенията в ставата са със запазен обем. Силата на захвата е съхранена.

Вещото лице сочи, че в конкретния случай е налице фрактура на двете кости на предмишницата, поради което след приключване на възстановителните процеси пострадалият ще изпитва болезненост в областта на гривнената става, която ще се появява при натоварване на крайника, като и при промяна на времето, като тези оплаквания ще бъдат доживот. В близките дни след причиняване на травмата е била налице значителна по интензитет болезненост, съпроводена със страдания, която постепенно е отзвучала до пълното й изчезване след приключване на възстановителните процеси в рамките на периода от около 5-6 месеца.

Вещото лице сочи, че по делото не е представена медицинска документация, сочеща наличието на усложнения на травмата. Състоянието на крайника по време на проведения преглед сочи, че функцията му е възстановена в пълен обем.

От показанията на свидетелката Г.И.Г., майка на ищеца, се установява, че в резултат на претърпените от сина й увреждания при ПТП се е наложила оперативна интервенция с поставяне на импланти, при което ищецът престоял пет дни в болница. Когато се прибрал в къщи, ръката му била с шина, не можел да борави с нея и имал затруднения – не можел да се обслужва самостоятелно и имал необходимост от чужда помощ, тъй като си служил с дясната ръка. Оплакванията му били от болки в ръката, в гърдите и затруднения при вдишване и издишване, както и болки в тазовата част и затруднено ставане от леглото. Докато продължавало лечението му – за период около четири месеца, синът й не бил в състояние да работи и си стоял в къщи. Понастоящем вече се чувства добре, ходи на работа, но има някакви ограничения в движенията на ръката и периодично изпитва болки.

            От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил с ДК № СВ 2269 АХ, управляван при ПТП от деликвента Г.П.Г., била сключена със „З.Б.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица, валидна от 19.11.2018 год. до 18.11.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 30.12.2018 год.

Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на И.С.М. – вх. № ОК-76341/04.02.2019 год. по описа на „З.Б.И.” АД, при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета № **********, по която отказал плащане с писмо изх. № НЩ 1434/22.02.2019 год. – преди изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на И.С.М. – вх. № ОК-76341/04.02.2019 год. по описа на „З.Б.И.” АД, по която ответникът отказал плащане с писмо изх. № НЩ 1434/22.02.2019 год. – преди изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с приложеното по делото влязло в сила на 29.06.2019 год. решение от 13.06.2019 год. на РС – Е.П., постановено по НАХД № 135/2019 год. – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Решението е влязло в сила след предявяване на настоящите искове, поради което бе взето предвид на осн. чл.235, ал.3 от ГПК като факт от значение за спорното право.

От горното следва, че зачитайки така постановеното по реда на чл.78а от НК решение на наказателния съд, приравнено на влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав следва да приеме за установени : първо, извършеното виновно от Г.П.Г. с ЕГН ********** деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилите като пряк резултат от ПТП телесни увреждания на ищеца, описани в и.м. – многофрангментно вътрестативно счупване на дясната лъчева кост в долния й край и счупване на стилоидния израстък на дясната лакътна кост

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че автомобила марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № СВ 2269 АХ, управляван при ПТП от деликвента Г.П.Г., била сключена със „З.Б.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица, валидна от 19.11.2018 год. до 18.11.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 30.12.2018 год.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ  – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на болки, страдания и неудобства, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищецът е бил на 26 години, като с оглед естеството на получените от него наранявания може да се очаква пълно възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, е категорично. Следва да се отчете, че търпените от ищеца физически болки и страдания са били с голям интензитет към момента на получаване на уврежданията и в близките дни след причиняване на травмата; болезнеността постепенно е отзвучала до пълното й изчезване след приключване на възстановителните процеси в рамките на периода от около 5-6 месеца. Ищецът обаче, видно от заключението, ще изпитва болезненост в областта на гривнената става, която ще се появява при натоварване на крайника, като и при промяна на времето, като тези оплаквания ще бъдат доживот.

От друга страна, съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви показанията на свидетелката Г.И.Г., майка на ищеца, която сочи, че вследствие на травмите и оперативната интервенция синът й за период около четири месеца не е бил в състояние да работи, не можел да се обслужва самостоятелно и имал необходимост от чужда помощ, тъй като си служил с дясната ръка.

От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 20 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.

Върху сумата от 20 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 22.02.2019 год. – датата, на която застрахователят е отказал плащане по застрахователната претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на И.С.М. с писмо изх. № НЩ 1434/22.02.2019 год. – преди изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Искът по чл.409 от КЗ следва да се отхвърли в частта му за претендирания с и.м. период за заплащане на законна лихва от 30.12.2018 год. до 22.02.2019 год.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 800 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 300 – възнаграждение на в.л. по СМЕ.

            В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не следва да му се присъждат.

Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ № 851706/08.01.2019 год., сключен между ищеца и адвокат С.К.Н. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес ***, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 1 130 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 20 000 лева – уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение – в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, бе съобразен с ниската фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените заседания – едно, както и извършените процесуални действия – разпит на един свидетел и изслушано заключение по една експертиза.

Ответникът не е удостоверил направени по делото разноски, вкл. за процесуално представителство, поради което такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „З.Б.И.” АД, ЕИК да заплати на И.С.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки, страдания и неудобства вследствие нанесени му телесни увреждания – многофрангментно вътрестативно счупване на дясната лъчева кост в долния й край и счупване на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.12.2018 год. около 13.30 часа на ПП-6, 139-ти км, района на с. Г., Софийска област, по вина на Генчо Пеев Генчев с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № СВ 2269 АХ, със застрахователна полица № BG/02/118003272261 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 19.11.2018 год. до 18.11.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2019 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева /тридесет хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 от КЗ в частта му заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за претендирания период от 30.12.2018 год. до 22.02.2019 год.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.Б.И.” АД, ЕИК да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 100 лева /хиляда и сто лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.Б.И.” АД, ЕИК да заплати на адвокат С.К.Н. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес ***, сумата от 1 130 лева /хиляда сто и тридесет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :