Решение по дело №4699/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260575
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20204520104699
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 15.09.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                 Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря                                                                                        и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от

съдията гр. дело №4699 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

              

Производството е по чл.248 и по чл.250 ГПК.

С решение №260541/19.07.2021г. по гр. дело №4699/2020г. Русенският районен съд е признал за установено съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД към Х.С.Х. за сумите 7000 лв главница за периода от 05.09.2018г. до 05.08.2022г. по Договор за потребителски паричен кредит №CARU-16296808/09.08.2018г., заедно със законната лихва, считано от 02.06.2020г. до окончателното изплащане, 3027.80 лв договорна лихва за периода от 05.09.2018г. до 02.01.2020г., 249.67 лв лихва (обезщетение) за забава за периода от 06.09.2018г. до 01.06.2020г., като е отхвърлил същия иск за разликата до 7105 лв главница и за разликата до 1060.23 лв лихва (обезщетение) за забава. Осъдил е Х.С.Х. да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите 251.40 лв разноски по ч. гр. дело №2571/2020г. на Русенски районен съд, както и 877.17 лв разноски по делото. Осъдил е “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да заплати на Х.С.Х. сумата 80.16 лв разноски по делото.

          Решението не е влязло в сила поради обжалването му от ответника.

          Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, представляван от изп. директор Юлия Христова Юргакиева, чрез процесуалния си представител иска съдът да измени постановеното решение в частта за разноските, като направи прихващане между присъдените разноски, а евентуално – след посочване на банкова сметка ***.250 ГПК да допълни постановеното решение.

          Насрещната страна по искането – ответникът Х.С.Х. чрез процесуалния си представител счита молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските основателна. Не е посочил банкова сметка.

          ***.248 ГПК:

          Молбата е подадена в срок, поради което е допустима.

          Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

          Молбата е неоснователна.

          Съгласно чл.81 ГПК с постановеното решение съдът се е произнесъл по исканията за разноски на страните, като на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил ответника Х.С.Х. да заплати на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите 251.40 лв разноски по ч. гр. дело №2571/2020г. на Русенски районен съд, както и 877.17 лв разноски по делото, съобразно уважената част на иска, а на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдил ищеца да заплати на ответника 80.16 лв разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

          Съгласно чл.248 ГПК съдът може да измени решението си относно разноските при явна фактическа грешка (погрешно изчисление) и поради грешка във фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които е изградил поизнасянето си относно отговорността за разноските. Случаят не е такъв - молителят не твърди, че е допуснато погрешно изчисляване на разноските или грешка в констатациите и правните изводи на съда, поради което направеното искане за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Законът не вменява задължение на съда да присъжда разноски по компенсация.

          По молбата по чл.250 ГПК:

          Съгласно чл.250, ал.1, изр.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

          Молбата изхожда от легитимирано лице и е подадена в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.127, ал.4 ГПК, по осъдителен иск за парично вземане ищецът следва да посочи банкова сметка ***. Ответникът няма такова задължение. В съответствие с това е и нормата на чл.236, ал.1, т.7 ГПК.

          При това положение съдът намира, че няма основание за допълване на решението, тъй като то не е непълно и след като има произнасяне по целия спорен предмет, заявен от страните.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Юлия Христова Юргакиева, ЕИК ********* за изменение на постановеното решение №260541/19.07.2021г. по гр. дело №4699/2020г. в частта за разноските и за допълването му с банкова сметка ***, по която да преведе присъдените разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                Съдия: