Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2195 от
18.12.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на дванадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Х.
2. Галя Русева
при
секретаря С. Х.
и прокурора Андрей
Червеняков,
като
разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2438 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Бургас
против Решение № 215/15.08.2019 г., постановено по а.н.д. №158/2019 г. по описа
на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП)
№ 130/13.02.2019 г., издадено от директор на РДГ – Бургас, и е
прекратено административнонаказателното производство, образувано срещу В.Й.С. с
ЕГН ********** със съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 094695/21.01.2019 г. С
отмененото НП, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), на
основание чл.266, ал.1 от същия закон на В.Й.С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 220 лв.
Според изложените в касационната жалба възражения, оспореният съдебен акт е
незаконосъобразен, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Посочва се, че „транспортирането на дърва без контролна марка“ не е идентично с
„извозване без редовно позволително от горски фонд на дървета“, поради което
изводът на районния съд е неправилен. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което бъде потвърдено НП.
В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, се представлява от ю.к. С.,
която поддържа касационната жалба, не сочи доказателства.
Ответникът по касация – В.Й.С., редовно уведомен, не се явява и не се
представлява в производството пред касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
С процесното постановление отговорността на ответника е ангажирана за това,
че на 21.01.2019 г. в с. Баня, на главен път Варна – Бургас, транспортира с
Форд Транзит, рег.№ А 6865 МК, 3,22 пр.м3 дърва за огрев от дървесен
тип дъб, нарязани на секции по 1л.м., без да са маркирани с контролна горска
марка.
За да постанови оспореното съдебно решение, първоинстанционният съд е
приел, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати нарушения. С оглед
събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства съдът е счел,
че както от обективна, така и от субективна страна С. е осъществил признаците от
състава на нарушението по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. В същото време съдът
посочва, че на 04.02.2019 г. с Постановление на РП-Несебър е образувано
досъдебно производство № 304 ЗМ-51/2019 г. по описа на РУ Несебър, пр.вх.№
136/2019 г. по описа на РП – Несебър, за това, че на 21.01.2019 г. в с.Баня,
общ.Несебър, без редовно позволително се извозват от горски фонд дървета –
престъпление по чл.235, ал.1 от НК. Предвид това и след обстоен анализ на чл.33
от ЗАНН, практика на ЕСПЧ и няколко тълкувателни решения, съдът е приел, че наказателното
постановление следва да бъде отменено, а материалите по образуваната
административнонаказателна преписка - да се изпратят на съответния прокурор при
РП – Несебър.
Така постановеното
решение е неправилно.
Настоящата
съдебна инстанция споделя принципно мотивите на районния съд относно
неприложимост на едновременното реализиране на наказателна и
административнонаказателна отговорност в случаите, когато деянията, от гледна
точка на фактите, са идентични. Тези изводи са напълно в съответствие с
принципа non bis in idem,
залегнал и в цитирания от районния съд чл.4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
В
настоящия случай, обаче, не е налице тази хипотеза. Това е така, защото съставите на нарушението, за което лицето е
наказано по процесното НП, и съставът на престъплението, за което се установи,
че е образувано ДП № 304-ЗМ-51/2019 г. по описа на РУ – Несебър, пр.пр.№
136/2019 г. по описа на РП Несебър (л.21), не са идентични, каквито мотиви са
изложени от районния съд. От изисканото и представено пред настоящата съдебна
инстанция удостоверение от РП Несебър във връзка с цитираното в обжалваното
решение досъдебно производство се установява, че ДП № 304-ЗМ-51/2019 г. по
описа на РУ Несебър, пр.пр.№ 136/2019 г. по описа на РП Несебър, е образувано
срещу неизвестен извършител за това, че на 21.01.2019 г. в с. Баня, Общ.
Несебър, без редовно писмено позволително се извозват от горския фонд дървета –
престъпление по чл.235, ал.1 от НК.
В състава на административното нарушение по чл.213, ал.1,
т.1 от ЗГ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.,
законодателят е въвел като елемент от неговата обективна страна транспортирането на дървета без контролна
горска марка или производствена марка, т.е същественият белег от обективна
страна при това нарушение е транспортирането на немаркирана дървесина, т.е. на дървесина, която не подлежи на сеч. Това
е така, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.204 от Закона за горите, определените за сеч дървета, когато
това се изисква по наредбата по чл.101, ал.3 от същия закон, както и
дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при условия и по ред,
определени с наредбата по чл.148, ал.11.
На осн.чл.101, ал.3 от Закона за
горите е приета Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Съгласно чл.45,
ал.2 от същата, за извършването на сечта
е необходимо насаждението да е маркирано, както и да е издадено позволително за
сеч.
Именно с оглед неспазването на
горните изисквания относно сечта в горите, с процесното НП
административнонаказващият орган е приел,
че е налице нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ поради това, че
транспортираната дървесина не е била маркирана, от което да може да се направи
извод, че е била разрешена за сеч. За разлика от този законов текст, съставът
на престъплението по чл.235, ал.1 от НК изисква дърветата да са извозвани (транспортирани)
без наличието на писмен документ
-писмено позволително („Който, без
редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в
него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или
извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях…“.)
Писменото позволително се издава на конкретно лице и удостоверява правото му на
сеч. Очевидно е налице различие между съставите на двете деяния, за чиято
съставомерност следва да са налице съвсем различни признаци от обективна
страна.
Направената съпоставка между текстовете на
двете законови норми ясно онагледява разликата между деянието /административното
нарушение/, за което на ответника В.С. е издадено процесното НП, и деянието
/престъплението/, за което е образувано обсъжданото досъдебно производство за
престъпление от общ характер.
Настоящият съдебен
състав намира, че би била налице идентичност между предмета на
административнонаказателното и наказателното производство, ако нарушителят бе
наказан за нарушение по чл.213, ал.1,
т.2 от ЗГ, т.е. за нарушаване на забраната да се транспортира дървесина, непридружена с превозен билет. Съобразно
представените по делото доказателства и изложените в касационната жалба доводи,
се установява, че такива обстоятелства са налице, доколкото ответникът С. е бил
санкциониран за транспортирането на 3,22 пр.м3 дърва за огрев от
дървесен вид дъб, нарязани на секции по 1 л.м., без превозен билет, с НП №
131/13.02.2019 г., издадено от директора на РДГ – Бургас (л.3 от а.н.д.№ 158/2019
г. на РС-Несебър). Според представено по делото Решение № 127/21.05.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 218/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър (л.5-9 от
настоящото дело), НП № 131/13.02.2019 г. е било отменено, а административнонаказателното
производство – прекратено на осн.чл.33, ал.2 от ЗАНН. Няма данни решението да е
било оспорено. В касационната жалба касаторът излага доводи, че именно при това
НП е налице идентичност във фактическата обстановка и деянията с образуваното
ДП, който довод настоящата съдебна инстанция напълно споделя.
Според съда, аргумент
в подкрепа на тезата, че липсва идентичност между съставите на двете деяния,
описани в процесното НП и в образуваното ДП, е и обстоятелството, че
законодателят ясно разграничава съставите на нарушенията, визирани в нормата на
чл.213, ал.1 от Закона за горите, като в чл.213,
ал.1, т.1 от ЗГ е въвел състав на нарушение, изразяващо се в липса на
контролна горска или производствена марка, а в чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ е въвел съвсем отделен състав на
нарушение, свързан с липсата на писмен документ /превозен билет/ удостоверяващ
правото на конкретното лице да транспортира дървесина от конкретно място, вид и
количество. С други думи, ако липсата на контролна горска марка или
производствена такава и липсата на писмен документ, /позволително или превозен
билет/ съставляваха един и същи елемент от състава на деянието, законодателят
не би структурирал законовата норма с две отделни хипотези, всяка от които
съставлява самостоятелно административно нарушение.
Наличието
на идентичност между съставите на деянията /административното нарушение и
твърдяното престъпление/ е необходима предпоставка да се прекрати образуваното административнонаказателно
производство на осн.чл.33, ал.2 от ЗАНН. Констатираната липса на идентичност
води до извода, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за
прекратяване на административнонаказателното производство и за изпращане на материалите
на прокурора. Като е достигнало до други изводи, Районен съд – Несебър е
постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.
От
изложените в оспорения съдебен акт мотиви се установява, че пъвроинстанционният
съд е разгледал законосъобразността на процесното НП. Направените изводи за
липса на съществени процесуални нарушение и за осъществяване на състава на
нарушението по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ от обективна и субективна страна съдът
намира за правилни, поради което не следва да ги преповтаря. От това следва, че
процесното НП следва да бъде потвърдено като издадено в съответствие с
материалния закон и при спазване на административно производствените правила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. ІІ-ро от АПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен
съд – Бургас, ХV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 215/15.08.2019 г., постановено по а.н.д. № 158/2019 г.
по описа на Районен съд – Несебър, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
130/13.02.2019 г., издадено от директор на РДГ – Бургас, с което за нарушение
на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ на В.Й.С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 220 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.