РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1345
гр. Пловдив, 30 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2259
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.
2. Образувано е по жалба на „ВИПС ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя И.П.К., против Решение към МД:
18ВG002002Н0011919/22.01.2018 г. с рег. № 32-245346 от 21.08.2020 г. на
Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“.
В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения са
изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендират се сторените в
производството разноски съобразно представен списък на разноските.
3. Ответникът по жалбата – Директор на
Териториална дирекция (ТД) „Северна морска“ в Агенция Митници, чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, поради което иска
тя да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Съображения в тази насока се излага в писмено становище
представено по делото. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
6. Решението на Директора на ТД „Северна морска“ е оспорено
в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага
извод за ДОПУСТИМОСТ на жалбата.
ІІІ. За
фактите:
7. С
Решение към МД № 18ВG002002Н0011919/22.01.2018 г. на Директора на ТД „Северна
морска“ в Агенция „Митници“ (на основание чл. 84, ал. 1, т.
1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.
140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл.
29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, буква а), вр. чл. 85, пар.
1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15,
ал. 2, т. 8 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.19, ал. 1 и 7 от ЗМ, вр. с чл. 54,
ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК), на дружеството жалбоподател:
- е отказано да бъде приета митническата стойност на
стоки № 1 и № 8 по митническа декларация (МД) MRN 18ВG002002Н0011919/22.01.2018
г.;
- определена е нова МИТНИЧЕСКАТА СТОЙНОСТ на стоки с
№ 1 в размер на 28440,00 лв. (2,37 лв. х 12000 бр.) и на стоки с № 8 в размер
на 3225,60 лв. (0,56 лв. х 5760 чф.);
- направени са съответните на определените нови
митнически стойности корекции в кл. 43, 46 и 47 на митническа декларация MRN 18ВG002002Н0011919
от 22.01.2018 г.;
- определени са дължими суми за досъбиране в размер на 2508,17 лв. мито и 6014,02 лв. ДДС, ведно със съответните лихви за забава на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а за дата на възникване на задълженията е определена 22.01.2018 г. на основание чл. 77, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за длъжник е определен „ВИПС ГРУП” ООД.
8. За да
постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
На 22.01.2018 г. дружеството вносител „ВИПС
ГРУП" ООД декларира на режим „допускане за свободно обращение" с MRN 18ВG002002Н0011919 от 22.01.2018 г. 9 стоки, 1020
колета, 15422 кг. бруто общо, държава на износ Китай, деклариран произход
Китай, условие на доставка ЕХW Нингбо. Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени:
фактура № VG2017010/12.12.2017 г., коносамент № MSCUON599722/15.12.2018 г. и други фактури за извършени разходи.
Във връзка с извършена повторна проверка на
митническа декларация MRN: 18ВG002002Н0011919 от 22.01.2018 г. е установено,
че:
- За стока № 1, класирана в код по КН **********,
пазарска чанта 12000 броя, 2190 кг. нето, декларираната митническа стойност е
1,57 лв./кг. Справедлива цена за ЕС за стоки с този код по ТАРИК е 17,93
лв./кг.;
- За стока № 8 от процесната митническа декларация,
класирана в код по КН **********, стелки за обувки 5760 чифта, 210 кг нето,
декларираната митническа стойност е 3,26 лв./кг. Справедлива цена за ЕС за
стоки с този код по ТАРИК е 23,43 лв./кг.
Митническите органи не разполагат с мостри от
стоките.
За целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система МИСЗа, митническите органи
използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години, т.нар. "справедливи
цени". Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС
чрез системата "ТЕЗЕЙ" (ТНЕSЕUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Сеntге).
Тъй като, декларираната стойност на стоки с № 1 и №
8 по цитираната митническа декларация е по-ниска от посочената справедлива
цена, валидна за тях в ЕС и на база извършения сравнителен анализ, възникват
съмнения относно декларираната митническа стойност.
Когато в процеса на последваща проверка на основание
чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на декларираната митническата стойност, митническите
органи, пред които са декларирани стоките, се съмняват основателно, че
декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане
сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се прилага разпоредбата на
чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември
2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447).
В този случай и във връзка с чл. 48 от Регламент № 952/2013 митническите органи
могат да изискат допълнителна информация.
Съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, за нуждите на допълнителната проверка, с писмо № 32-45754/11.02.2020
г. (л. 43) от „ВИПС ГРУП" ООД са изискани допълнителни
документи в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките
представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата
им за износ за Съюза за цитираните по-горе митнически декларации.
С писмо № 32-61954/25.02.2020 г. (л. 36) след определения от митническите органи 10-дневен срок, дружеството
вносител предоставя писмени обяснения от управителя на „ВИПС ГРУП" ООД, с
които информира, че не разполага с външнотърговски договори с лица пряко или
косвено свързани с доставката на стоката, както и че доставката е договорена в
личен контакт с доставчика на място.
Представени са:
- документи, удостоверяващи извършени
транспортни и/или застрахователни разходи;
- документ, относно извършените плащания към
доставчика SUIFT (банкови
извлечения) за фактура № VG2017009/12.12.2017,
със стойност 10109,60 EUR, както и
самолетни билети.
Не са
представени:
- търговско досие по сключената сделка,
оферти и поръчки;
- външнотърговски договор, нито
кореспонденция между китайското дружество INTRCONTINENTAL (НК) INTRNATIONAL IMPORT & ЕХРОRТ СО, LIМITED и вносителя
„ВИПС ГРУП" ООД и други документи;
- документи, удостоверяващи формирането на
продажната цена на процесната стока на вътрешния пазар (калкулация) -
комисионна, печалба, общи разходи, договори и т.н.;
- други данни, сведения, документи и
информация, удостоверяващи стойността на декларираните стоки, които биха дали
информация за това на каква цена е била договорена стоката.
В представения suift е посочена фактура № VG2017009/12.12.2017, а видно от кл. 44 на цитираната митническа декларация
доставката е по друга фактура с № VG2017010/12.12.2017.
При тези данни е направен извод, че вносителят не е
представил достатъчно допълнителни сведения за установяване на точността на
декларираната митническа стойност за стока № 1 и № 8 по MRN 18ВG002002Н0011919
от 22.01.2018 г.
С оглед това, че митническата стойност на внесените
стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена
спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, според
митническия орган остава съмнението относно точния размер на митническата
стойност на гореописаните стоки, без да се оспорва автентичността на
представената търговска фактура.
Посочено е, че в този смисъл са Решение от
16.06.2016 г. по дело С-291/15 и Решение от 16.06.2016 г. по дело С 291/15 на
Съда на ЕС, като според последното, в случаите, когато бъде установено, че
декларираната митническа стойност е по-ниска с повече от 50 % от справедливата
цена, то разликата в цените може да се приеме за достатъчна, за да обоснове
съмненията на митническите органи при отхвърляне на декларираната митническа
стойност.
Във връзка с това е прието, че в конкретния случай е
налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, без да бъде оспорвана
автентичността на предоставените документи, в резултат на което следва да се
определи нова митническа стойност по един от вторичните методи.
В тази насока е налице позоваване на общностното
право както следва:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, пар. 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, ако съмненията им не отпаднат,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/201З.
Когато истинността на договорната стойност не може
да бъде проверена се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне
на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната
икономическа стойност на внасяните стоки в момента или във времето около вноса.
Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70,
тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от пар. 2 на
същия член, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките.
За приблизително същият период не са установени
декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
за „идентични стоки". Съгласно разпоредбите на член 1, пар. 2 т. 4 от
Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 „идентични стоки" означава — в
рамките на определянето на митническата стойност — стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им.
В този случай след разглеждане на единичните цени,
по които останалите вносители са закупували разглежданата стока, е прието, че
митническата стойност следва да се определи въз основа на „договорната стойност
на сходни стоки", посочена в чл. 74, пар. 2 буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съгласно разпоредбите на член 1, пар. 2, т. 14 от
Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки" означава — в
рамките на определянето на митническата стойност — стоки, произведени в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При прилагане на чл. 141 от Регламент за изпълнение
на (ЕС) 2015/2447, във връзка с член 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013, цената на сделката на „сходни стоки" трябва да се определя
посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото
търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи
на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се
стойността на сделката със „сходни стоки", продадени на различно търговско
равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното
търговско равнище и/или количество. Прави се корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт при необходимост.
При изследване на метода съгласно чл. 74, пар. 2,
буква „б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 е направен анализ в митническата
база данни МИС3А за декларации за допускане за свободно обращение с крайно
потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време".
Понятието „по същото или приблизително същото време" не е дефинирано.
Въпреки това, продажбите трябва да са във време, възможно най-близко до датата
на поставяне под режим свободно обращение на стоките, подлежащи на остойностяване.
След направения анализ в националната база данни за
оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение МИС3А в същия
или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са
необичайно ниски. Съгласно член 141 от Регламент № 2015/2447, когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности. Същите са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Във връзка с горното на основание чл. 74, пар. 2, б)
от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност на стоки с № 1 и № 8 по МД 18ВG002002Н0011919/22.01.2018 г., е прието, че следва да
се определи:
- за стока № 1 в размер на 2,37 лв./бр. като за база
е използвана МД 17ВG001000Н0039240/14.07.2017
г. (л. 140 и сл.);
- за стока № 8 в размер на 0,56 лв./чф., определена
въз основа на МД 17ВG005100Н0586314/09.08.2017
г. (л. 202 и сл., и л. 242 и сл.)
Посочено е, че с писмо рег. № 32-92686/24.03.2020 г.
(л. 38) на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на
митническите органи, като му е предоставена възможност за отговор.
Уточнено е в тази връзка, че писмото е върнато със
забележка „Непотърсена", видно от известие за доставяне № R PS9028003W32 4 (непредставено по делото, независимо от дадените изрични
указания в тази насока с разпореждането за насрочване на делото в о.з.). Поради тази причина е приложен механизмът за
отправяне на публичен призив по смисъла на чл. 18а, ал. 10 от АПК, като писмо с
рег. № 32-92683/24.03.2020 г. е счетено за редовно връчено на 01.07.2020 г. В
посочения в писмото 30-дневен срок дружеството не е изразило становище.
Въз основа на изложеното е постановено оспореното в
настоящото производство Решение към МД № 18ВG002002Н0011919/22.01.2018 г. на
Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“.
9. По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза (СИЕ),
чието заключение, дадено след анализ на събрани по преписката писмени
доказателства и проверка в счетоводството на жалбоподателя, се свежда до
следното:
I. Счетоводна част на експертизата:
Отговор на Въпрос 1.1: Стоките внесени по фактура № VG2017010 от 12.12.2017 година са идентични със стоките
декларирани в митническа декларация № 18BG002002H001919 от 22.01.2018 година.
Сравнението
е извършено на база № /позиция/ на стоката, наименование на стоката, количество
и цена на стоката по митническа декларация /Таблица 1.1, колони 1, 3 и 4/ и
наименование на стоката, мерна единица, брой в една опаковки, брой опаковки,
общо количество /брой, комплекти/, единична цена в евро, стойност на стоката в
евро. /Таблица 1.1, колони 5, 6, 7, 8, 9 и 10/.
Справка
за установяване на идентичност на внесените и декларирани стоки е показано
подробно в табличен вид в Таблица 1.1 от заключението.
Отговор на Въпрос 1.2: Фактура № VG2017010 от 12.12.2017 г. е
отразена в счетоводството на „ВИПС ГРУП“ ООД, съгласно представена счетоводна
справка, както следва:
- Дебит счетоводна сметка 301 „Стоки от внос“ - кредит счетоводна сметка
4010„Доставчици“ с аналитичност „ИНТЕРКОНТИНЕНТАЛ ИНТЕРНАЦИОНАЛ ИМПОРТ И
ЕКСПОРТ“, Китай - стойност 10 109.60 евро, с левова равностойност в
размер на 19 772.66 лева;
- Дебит сметка 4531 „Начислен ДДС“ - Кредит сметка 457 „Платен ДДС“ -
Митница – 5 004.16 лева.
- Дебит сметка 301 „Стоки от внос“ - Кредит сметка 457 „Митни сборове“ -
1 813,96 лева.
Фактурата е включена на ред 10 в дневника за покупки и в подадената СД по ЗДДС 1600-3538751 от
13.02.2018 г. за данъчен период месец януари 2018 година.
Съгласно SWIFT, фактура № VG2017009 от 12.12.2017 година на обща стойност 10 109,60
евро е платена изцяло. Плащането е извършено на един транша на 03.05.2018 г. /стр.
56/.
В обобщение е, че по фактура № VG2017009 от 12.12.2017 г. действително платената цена от купувача „ВИПС
ГРУП“ ООД на продавача на стоката „ИНТЕРКОНТИНЕНТАЛ ИНТЕРНАЦИОНАЛ ИМПОРТ И
ЕКСПОРТ“, Китай възлиза на 10 109,60 евро.
Отговор на Въпрос 1.3: След запознаване
с доказателствата по делото и в счетоводството на жалбоподателя вещото лице е
дало заключение, че между
действително платената цена за внесените стоки по фактура № VG2017010 от 12.12.2017 г. и декларираната цена на стоките по митническа
декларация № 18BG002002H001919 от 22.01.2018 г. e налице пълно съответствие.
II. Оценителна част на експертизата:
Вещото
лице, след запознаване със стоките обмитени по митническа декларация № 18BG002002H001919 от 22.01.2018 г. и стоките обмитени по митническите декларации
сочени в оспореното решение, а именно: МД № 17BG001000Н0039240 от 14.07.2017 г. и МД № 17BG005100Н0586314 от 09.08.2017 г., е дало следното заключение (на въпроса
„Каква е пазарната стойност на тази
стока, като се вземе предвид качествени, количествени и функционални
характеристики на стоката, търговска марка и производител?“):
Стока № 1 по МД № 18BG002002H001919 от 22.01.2018 г.
Класирана
в код по КН **********, Пазарска чанта – 12 000 броя; 2 190 кг. нето
тегло, цена на стоката 3 345,89 лева, декларирана митническа стойност 0,28
лева за брой или 1,57 лева за кг.
Справедлива
цена за ЕС за стоки с този код по ТАРИК – 17,93 лева за килограм.
Митническите
органи не разполагат с мостри от стоките.
Стока № 8 по МД № 18BG002002H001919 от 22.01.2018г.
Класирана
в код по КН **********, Стелки за обувки – 5 760 чифта; 210 кг. нето
тегло, цена на стоката 757,78 лева, декларирана митническа стойност 0,13 лева за брой или 3,26 лева за кг.
Справедлива цена за ЕС за стоки с този код по ТАРИК
– 23,43 лева за килограм.
Митническите органи не разполагат с мостри от
стоките.
По делото е представена:
- МД № 17BG001000Н0039240 от 14.07.2017г. и
придружаващите я документи, от която е изведена:
Стока 1 - Пазарска чанта от полиестер – 10 броя; други разходи 2,35
лева; Тарифен код 42022210; Нето тегло – 2,00 кг.; цена стоката 13,50 USD
/стр.141/
Към датата на изготвяне на заключението МД № 17BG005100Н0586314 от 09.08.2017 г. и придружаващите я
документи не са били представени.
Представена
е справка от митническа информационна система МИС3А, съдържаща информация
относно митнически декларации с код по КН 42022210 и 64069050 с произход Китай.
В справката са включени митнически декларации и приети митнически стойности за
идентични и/или сходни стоки по процесната митническа декларация. В същата са
изведени данни от МД № 17BG001000Н0039240 от 14.07.2017 г. /стр. 109 гръб/ и МД № 17BG005100Н0586314 от 09.08.2017 г. /стр. 114/ показани на ред 2 от Таблица 2.1 и 2.2
Справка
за изведени стойности на Стока № 1 по данни от Митнически декларации № 18BG002002H001919 от 22.01.2018 г. и Митническа декларация МД № 17BG001000Н0039240 от 14.07.2017 г.
Таблица 2.1
№ |
Наименование на
стоката |
Броя |
Нето тегло /кг./ |
Стойност във
валута /евро/ |
Валутен курс /евро/ |
Стойност /лева/ |
Разходи /лева/ |
Стойност /лева/ |
Цена за 1 кг. /лева/ |
Цена за 1 брой /лева/ |
Тегло /кг./ |
1 |
Митническа
декларация № 18BG002002H001919 от 22.01.2018г. |
|
|||||||||
Стока
№ 1
Пазарска чанта |
12 000 |
2190,00 |
1 620,00 |
1,95583 |
3 168,44 |
177,44 |
3 345,88 |
1,53 |
0,28 |
0,183 |
|
2 |
Митническа
декларация № 17BG001000Н0039240 от 14.07.2017г. |
|
|||||||||
|
Стока
№ 1
Пазарска чанта от полиестер - 10 броя |
10 |
2,00 |
13,50 |
1,75458 |
23,69 |
0,00 |
23,69 |
11,84 |
2,37 |
0,200 |
Справка
за изведени стойности на Стока № 8 по данни от Митнически декларации № 18BG002002H001919 от 22.01.2018 г. и Митническа декларация № 17BG005100Н0586314 от 09.08.2017 г.
Таблица 2.2
№ |
Наименование на
стоката |
Чифт |
Нето тегло /кг./ |
Стойност във валута |
Валутен курс |
Стойност /лева/ |
Разходи /лева/ |
Стойност /лева/ |
Цена за 1 кг. /лева/ |
Цена за 1 чифт /лева/ |
Тегло на чифт
стелки /кг./ |
1 |
Митническа
декларация № 18BG002002H001919 от 22.01.2018г. |
|
|||||||||
Стока
№ 8
Стелки за обувки |
5 760 |
210,00 |
374,40 |
1,95583 |
732,26 |
25,52 |
757,78 |
3,61 |
0,13 |
0,036 |
|
2 |
Митническа
декларация № 17BG005100Н0586314 от 09.08.2017г. |
|
|||||||||
|
Стока
№ 8
Стелки |
22 500 |
966,60 |
7 160,00 |
1,69586 |
12 142,36 |
397,39 |
12 539,75 |
12,97 |
0,56 |
0,043 |
Митническите органи не разполагат с мостри от
стоките.
Митническият
екип извършил проверката на декларираната стока не е взел и не разполага с
мостри от стока № 1 и стока № 8.
За
установяване на идентичност с отчитане на качествени, количествени и
функционални характеристики на стоката, търговска марка и производител,
съгласно формулировката на поставената задача, вещото лице е изискало и
получило мостри от стока № 1 и стока № 8 от “Випс груп“ ООД.
Процесната
стока № 1 представена
от жалбоподателя представлява пазарска чанта направена от сезал. Материята от
която е направена чантата, като вид на суровината и начин на изпълнение
/тъкане, преплитане на нишките/ е идентична с материята, от която са направени
масово използваните опаковки за насипни стоки /чували/. Чантата е с размери
54х52х12 см. с две дръжки и чип. Не е обозначен производител, произход Китай,
няма наименование на марка. Използването и е многократно.
Договорната
стойност на стока № 1 е с цена 1,57 лева за килограм и 0,28 лева за един брой
пазарска чанта. Декларираната договорна цена представлява цена на производителя
– продавач, в
която не са включени разходи за застраховка и транспорт, мито, ДДС и печалба за
продавача.
Договорната
цена на сходна стока по МД № 17BG001000Н0039240 от 14.07.2017 г. послужила за определяне на нова
митническа стойност е с наименование Пазарска чанта от полиестер при сравними
показатели като следва:
Пазарска
чанта от полиестер е 8,46 пъти по-скъпа за 1 брой и 7,74 пъти по-скъпа за един
килограм от Пазарска чанта декларирана по МД № 18BG002002H001919 от 22.01.2018 г.
Процесната
стока № 8 представена
от жалбоподателя представлява стелки за обувки направени от порест синтетичен
материал с неуточнен състав с текстилно покритие от едната страна. Изпълнени са
като стелки с големина от 37 до 44 номер обувки с обозначени линии за изрязване
с ножица. Стелките за обувки са с необозначен производител, няма наименование
на марка и указания за потребителя.
Договорната
стойност на стока № 8 е с цена 3,26 лева за килограм и 0,13 лева за един брой.
Декларираната договорна цена представлява цена на производителя - продавач в която не са включени
разходи за застраховка и транспорт, мито, ДДС и печалба за продавача.
Договорната
цена на сходна стока по МД №
17BG005100Н0586314 от 09.08.2017 г. послужила за определяне на нова
митническа стойност с наименование „Стелки“ при сравними показатели като
следва:
Стелки
за обувки са 4,30 пъти по-скъпи за 1 чифт и 3,59 по-скъпа за един килограм от
стелки за обувки декларирана по МД № 18BG002002H001919 от 22.01.2018 г.
Справка
за цена на доставка на стока № 1 и стока № 8 с начислени транспортни и
митнически разходи
Таблица 2.3
Вид
стока |
Коли-чество |
Ед. цена /лева/ |
Стойност по инвойс
/евро/ |
Стойност /лева/ |
Разходи за транспорт |
Мито |
Митни-чески услуги
/лева/ |
Общо цена на
доставка /лева/ |
Ед. цена с надценка
/лева/ |
Общо цена с надценка
/лева/ |
Пазарска чанта |
12 000 |
0,3329 |
1 620,00 |
3 168,44 |
502,23 |
324,50 |
0,00 |
3 995,17 |
0,37 |
4 394,73 |
Стелки
за обувки |
5 760 |
0,1512 |
374,40 |
732,26 |
116,07 |
22,73 |
0,00 |
871,06 |
0,17 |
958,17 |
Справка
за цена на доставка на стока № 1 и стока № 8 с начислен ДДС
Таблица 2.4
Вид стока |
Количество |
Единична цена /лева/ |
Стойност без
ДДС /лева/ |
Единична цена с
ДДС /лева/ |
Стойност със
ДДС /лева/ |
Пазарска
чанта |
12 000 |
0,37 |
4 440,00 |
0,44 |
5 328,00 |
Стелки
за обувки |
5 760 |
0,17 |
979,20 |
0,20 |
1 175,04 |
Сравнителна
таблица по средни пазарни цени за сходни на стока № 1 – пазарска чанта с
отчитане на качествени, количествени и функционални характеристики, търговска
марка и производител
Таблица 2.5
№ |
Наименование на
стоката |
Марка, производител |
Минимално количество
за продажба /броя/ |
Пазарна цена /лева/ |
Пазарна цена за 1
брой /лева/ |
Тегло на 1 брой
/кг./ |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
1 |
Пазарска
чанта синя на цвят с надпис на дръжките "Икеа" |
Няма
означени |
|
0,99 |
0,99 |
Не се отчита |
2 |
Пазарска
чанта 45х40х10см. |
Няма
означени |
Над 30 броя |
1,16 |
1,25 |
Не се отчита |
3 |
Пазарска
чанта с цип и дръжки. Размери:
40х45х12 см. |
Няма
означени |
|
1,65 |
1,65 |
Не се отчита |
4 |
Пазарска
чанта с цип и дръжки. Размери: 50х50х15
см. |
Няма
означени |
|
1,90 |
1,90 |
Не се отчита |
5 |
Пазарска
чанта с цип и дръжки. Размери:
70х65х25 см. |
Няма
означени |
|
2,25 |
2,25 |
Не се отчита |
6 |
Пазарска
чанта с цип и удобни дръжки. Изработена от изключително издръжлив материал.
Предлагат се различни цветове. Размери: 60х45х20 см. |
Няма
означени |
3 броя |
6,90 |
2,30 |
Не се отчита |
7 |
Голяма
чанта за пазаруване с цип и леки презрамки.
Размери: 50х25х30 см. |
Няма
означени |
|
8,00 |
8,00 |
Не се отчита |
8 |
Пазарска
чанта с цип |
Няма
означени |
|
8,90 |
8,90 |
Не се отчита |
Сравнителна
таблица по средни пазарни цени за сходни на стока № 8 – стелки за обувки с
отчитане на качествени, количествени и функционални характеристики, търговска
марка и производител.
Таблица 2.6
№ |
Наименование на
стоката |
Марка, производител |
Пазарна цена за 1
брой /лева/ |
Тегло на 1 брой
/кг./ |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
1 |
Стелки
за обувки зимни |
Няма
данни |
1,00 |
Не се отчита |
2 |
Стелки
за обувки |
Soffice
Soletta |
1,92 |
Не се отчита |
3 |
Стелки
за обувки ватирани |
Няма
данни |
1,98 |
Не се отчита |
4 |
Стелки
за обувки |
Няма
данни |
2,95 |
Не се отчита |
5 |
Стелки
с активен въглен |
Няма
данни |
2,95 |
Не се отчита |
6 |
Стелки
с активен въглен |
Няма
данни |
3,60 |
Не се отчита |
7 |
Стелки
за обувки кожени |
Няма
данни |
4,00 |
Не се отчита |
8 |
Термо
стелки за обувки |
Няма
данни |
4,00 |
Не се отчита |
9 |
Стелки
за обувки от естествена кожа |
Няма
данни |
4,90 |
Не се отчита |
10 |
Стелки
за обувки дишащи |
Titania |
6,69 |
Не се отчита |
11 |
Стелки
за обувки двулицеви от естествени материали |
Няма
данни |
9,00 |
Не се отчита |
12 |
Ортопедични
стелки за обувки с гел за всекидневна употреба |
Няма
данни |
12,00 |
Не се отчита |
13 |
Силиконови
стелки за обувки |
Fromufoot |
14,00 |
Не се отчита |
14 |
Стелки
за обувки с гел за омекотяване |
Няма
данни |
14,90 |
Не се отчита |
На
пазара за пазарски чанти /от полиестер, сезал и друг не уточнен вид на
материала/ от разглеждания вид и предназначение с отчитане на различните
търговски и функционални разновидности са десетки.
Стоките
от описания вид могат да бъдат отличени по качествени и функционални
характеристики, като търговска марка и производител не се уточняват. Материалът,
големината и най-вече качеството на изработка определят пазарната стойност
/цена/ на стоката.
Процесната
стока № 1 е със средна пазарна цена на дребно в размер на 1,00 - 1,50 лева за 1
брой.
Пазарното
предлагане на стелки за обувки от разглеждания вид и предназначение с отчитане
на различните търговски и функционални разновидности е много голямо.
Стоките
от описаният вид могат да бъдат отличени по качествени и функционални
характеристики, като търговска марка и производител в големия брой от случаите
не се уточняват. Материалът, от който са изработени, качеството на изработка и
функционалното позициониране на стелките за обувки определят пазарната стойност
/цена/ на стоката и формират много големи ценови разлики. Процесната стока № 8
е със средна пазарна цена на дребно в диапазона 0,90 - 1,50 лева за чифт.
ІV. За
правото:
10. Атакуваното Решение към МД:
18ВG002002Н0011919/22.01.2018 г. на Директора на ТД Северна морска в Агенция
„Митници“, е постановено от материално компетентен орган на митническата
администрация съобразно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (с който се създава Митнически кодекс на Съюза),
чл. 19, ал. 1 от ЗМ и чл. 33, т. 9 от Устройствения правилник на Агенция
"Митници", в изискваната от
закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Съображенията за този
извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.
11. Според
член 22, параграф 6, приложим в настоящото производството по препращане от член
29 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), преди да вземат решение, което би било
неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на
които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето
становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го
е получил като след изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща
форма за решението. Срокът, в който заявителят може да изрази своето становище,
преди да бъде взето решение, което би било неблагоприятно за него, е 30 дни,
според член 8, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 2015/2446.
От своя страна, съгласно параграф 7 на
член 22 от Митническия кодекс, решение, което е неблагоприятно за заявителя,
трябва да бъде мотивирано и да посочва правото за обжалване, предвидено в член
44 от Митническия кодекс на Съюза.
12.
Оспореният административен акт е издаден след осъществен последващ контрол
съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за
митниците (ЗМ). Според чл. 84м от ЗМ, за връчването на съобщения и документи
при извършването на проверки в рамките на последващия контрол се прилагат
разпоредбите на чл. 19а от същия закон. Разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от ЗМ
предвижда решението по прилагане на митническото законодателство да се връчва
лично на адресата или на длъжника или да се изпраща на всички заинтересовани
лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне или чрез
изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му. Когато
връчването не може да бъде осъществено по някой от изброените начини, връчването
на решението се извършва чрез прилагане към преписката, редът за което е уреден
в чл. 19а, ал. 5 – 7 от ЗМ. Според ал. 5 на същия член връчване на решение по ал.
1 чрез прилагане към преписката се извършва след поставяне на съобщение за
явяване на лицето в случаите, когато адресът на лицето не е известен или
лицето, негов представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на адреса
на управление или на постоянния им адрес след
документирано издирване от митническите органи. Съобщението по ал. 5 се
поставя на определено за целта място в съответното митническо учреждение и се
публикува на интернет страницата на митническата администрация (чл. 19а, ал. 6 ЗМ). В случай че
лицето не се яви в митническото учреждение в 14-дневен срок от датата на
поставяне на съобщението, решението се прилага към преписката и се смята за
редовно връчено (чл.19а, ал. 7 ЗМ).
В настоящия случая от данните по
делото не се установява така уредената в закона процедура да е спазена. Впрочем
от страна на ответния административен орган дори не се сочи въпросната
процедура да е провеждана, доколкото в оспореното решение изрично е посочено,
че „…е приложен механизмът за отправяне на публичен призив по смисъла на чл.
18а, ал. 10 от АПК, като писмо с рег. № 32-92683/24.03.2020 г. се счита за
редовно връчено на 01.07.2020 г. …“.
Писмо рег. №
32-92686/24.03.2020 г. (л. 38), съдържащо мотивите, на които ще се основава решението на
митническите органи, се твърди че е изпратено на дружеството-жалбоподател с
писмо с обратна разписка, като известие за доставяне № R PS9028003W32 4 се е върнало със забележка „Непотърсена".
Цитираното известие за доставяне
обаче, не е представено по делото, независимо от дадените изрични указания в
тази насока с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в о.з. (л. 74 по делото). Във връзка с
тези указания по делото е постъпило писмо вх. № 15966/09.10.2020 г. (л. 93) от процесуалния представител на
Директора на ТД „Северно морска“, в което е посочено: „…Уведомление по чл.
22, пар. 6 от Регл. 952/13 г. също сме Ви изпратили с цитирания опис под № 13,
стр. 29-32, както и съобщение № 32-170175/16.06.2020 г….“.
В тази връзка е необходимо да бъде
съобразено, че изготвянето на Уведомление по чл. 22, пар. 6 от Регламент № 952/2013,
съдържащо мотивите, на които ще се основава решението
на митническите органи, и поставянето на съобщение и то не по реда на чл. 19а,
ал. 5 и сл. от ЗМ, а по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, без при това да е
спазена, която и да е от двете процедури по връчване - нито по чл. 19а ЗМ, нито
по чл. 18а АПК, не може да обоснове извод в желаната от администрацията насока,
а именно, че на жалбоподателя редовно са били съобщени мотивите, на които ще се
основава решението и му е предоставена възможност да изрази своето становище съобразно
императивното изискване на чл. 22, пар. 6 от Регламент № 952/2013.
Предпоставка за законосъобразното извършване
на процедурата по чл. 19а, ал. 5 – 7 от ЗМ, е провеждане на т.нар. „документирано
издирване“ от страна на митническите органи на законния представител на
дружеството, при което последният или негов пълномощник да не са били намерени
на адреса на управление. Доказателства обаче, такова „документирано издирване“ да
е било провеждано по отношение на жалбоподателя липсват по преписката. В случая
дори цитираното известие за доставяне № R PS9028003W32 4, което се е върнало
със забележка „Непотърсена", не е представено по делото, но дори и да беше
представено, същото не би могло да изчерпи понятието „издирване“, тъй като последното
предполага извършването поне на две или повече действия, изразяващи се в
прилагането на различни способи за търсене на конкретно лице. В същото време се
установява, че само месец по-рано, искането за представяне на документи от
задълженото лице, обективирано в писмо №
32-45754/11.02.2020 г. (л. 43) е връчено
на жалбоподателя и последният е представил изисканите му документи с писмо вх.
№ 32-61954/25.02-.2020 г. по описа на ТД „Северна морска“.
По отношение на приложената от
ответния орган процедура за връчване по чл. 18а АПК, достатъчно е да се посочи,
че липсват каквито и да било данни или твърдения, за предприети действие по
връчване на коментираното уведомление по чл. 22, пар. 6
от Регламент № 952/2013, по реда на предходните алинеи на чл. 18а АПК, за да е
възможно да се приложи реда по ал. 10 на същия член. Освен това, каза се, тази
процедура по връчване е неприложима в настоящия случай, доколкото цитирания чл.
19а от ЗМ се явява специален по отношение на чл. 18а АПК и изключва неговото
приложение.
Крайният извод е, че административният
орган е нарушил процесуалните си задължения по чл. 84м във връзка с чл. 19а от
ЗМ, в резултат на което писмо с изх. № 32-62686/24.03.2020 г. (уведомлението по чл. 22, пар. 6 от Регламент № 952/2013)
е останало невръчено на жалбоподателя поради липса на законосъобразно проведена
процедура по връчване чрез прилагането му по
преписката, в който случай единствено би могло „да се счита, че го е получил“
по смисъла на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
13.
Независимо от изложеното, следва да се констатира и че обсъжданото уведомлението
по чл. 22, пар. 6 от Регламент № 952/2013 (обективирано
в писмо с изх. № 32-62686/24.03.2020 г. – л. 38-41),
не отговоря на изискванията на чл. 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, който предвижда, че в съобщението, упоменато в член 22,
параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: а) документите и
информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като
основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да
изрази своето становище, считан от датата, на която е получило съобщението или
се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на
достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно
приложимите разпоредби.
От съдържанието на отправеното до
дружеството-жалбоподател писмо с изх. № 32-62686/24.03.2020 г. (л. 38-41), не се установява да са посочени документите
и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като
основание за своето решение, каквито например са МД
17ВG001000Н0039240/14.07.2017 г. и МД 17ВG005100Н0586314/09.08.2017 г., на
които ответният административен орган се е позовал при определяне на новата
митническа стойност на процесните стоки в оспореното решение, нито е упоменато
правото на лицето на достъп до тези документи и информация. Следователно,
при неспазване на две от общо трите изисквания за съдържанието на съобщението
по чл. 22, пар. 6, ал. 1 от МКС регламентирани в чл.
8, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, се поставя въпросът
дали изобщо коментираното писмо с изх. № 32-62686/24.03.2020 г.
може да се квалифицира именно като съобщение по чл. 22, пар. 6, ал. 1 от МКС.
Отговорът на този въпрос според настоящия съдебен състав следва да бъде
отрицателен, тъй като именно съдържанието на един документ, а не неговото
наименование определят характера му.
14.
Изложеното до тук (в т. 12 и 13 от
настоящото съдебно решение) обосновава извода, че в случая се
касае за особено съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, водещо до пълно ограничаване на правото на адресата на оспореното
решение да бъде изслушан чрез изразяване на становището си при условията на
член 22, параграф 6 от МКС, което съставлява самостоятелно основание за
отмяната на оспорения акт.
В този смисъл е и Решение от 13 март
2014 г. на СЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик (т.
49), според което нарушаването на правото на изслушване на заинтересованото
лице води до незаконосъобразност на постановеното решение.
15. За
разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде
съобразено още следното:
15.1. Както вече бе казано, разпоредбата на
чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко
решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Съдът
на ЕС приема (вж. решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16, Valsts ienemumu
dienests срещу "LS Customs Services" SIA, т. 2 от диспозитива на
същото), че „…митническите органи са длъжни да посочат в решението си за
установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са
приложили предвидените в членове 29 и 30 от Регламент № 2913/92, изменен с
Регламент № 955/1999, методи за определяне на митническата стойност, преди да
направят извод, че се прилага предвиденият в член 31 от него метод, както и да
посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на
стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му
и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да
обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си
автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за
мотивиране от страна на митническите органи и да установят дали и доколко е
възможно такъв порок да бъде саниран в хода на съдебната фаза от
производството, при условие че се спазват принципите на равностойност и на
ефективност“.
Следва
да се отбележи, че Регламент № 2913/92 е отменен по силата на чл. 286, § 2 от
действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, но тълкуването, дадено от СЕС по
отмененото съюзно законодателство, напълно запазва действието си, с оглед
идентичността на предходната и сега действащата уредба.
В
мотивите към решението се сочи (т. 40 – 47), че задължението да се мотивират
приетите от националните органи решения е от особено значение, тъй като
позволява на адресатите им да защитят правата си при възможно най-добрите
условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има
смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на съдилищата да
упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения. Отбелязано е, че
съгласно постоянната практика на Съда, методите за определяне на митническата
стойност, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс, сега чл. 70 и чл.
74 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, се намират в отношение на
субсидиарност помежду си като само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който
непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност (вж. и чл.
74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013).
Съдът
на ЕС приема, че задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите
органи при прилагането на посочените разпоредби, трябва да позволява ясно и
недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или
няколко от методите за определяне на митническата стойност, като в решението си
митническите органи са длъжни да изложат данните, въз основа на които е
изчислена митническата стойност на стоките. Това е необходимо както за да се
позволи на задълженото лице да защити правата си при възможно най-добрите
условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл
да обжалва, но така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за
законосъобразност на това решение. Както се сочи и в т. 46 от цитираното
решение на СЕС правните последици от неизпълнението на задължението за
мотивиране от страна на митническите органи следва да бъдат уредени от
националното право, съобразно принципа на процесуална автономия. Според
доктрината и установената практика на ВАС, нарушаването на изискванията за
мотивиране на индивидуалните административни актове съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствени правила и основание за тяхната
отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
15.2.
Правната уредба на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна
и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul,
C-354/09, т. 27, решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23,
решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т.
27). Това следва от член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447,
според който, когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Кодекса, те могат да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация, и ако съмненията им не
отпаднат, могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл. 70, пар. 1. Затова в случая на първо място се поставя въпросът за това
дали митническият орган е обосновал наличието на "основателни
съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и
едва след това въпросът спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент
при определянето на митническата стойност на основание чл. 74, пар. 2, б.
"б" съобразно договорната стойност на сходни стоки. Въз основа на
установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган
мотиви съдът в настоящия спор е длъжен на първо място да провери дали
съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да
пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата
стойност, регламентирани в чл. 74 МКС /т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016
по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary/.
Според
мотивите на оспореното решение декларираните митнически стойности са по-ниски
от справедливата цена, валидна за ЕС, които са както следва:
-
За стока № 1, класирана в код по КН **********, пазарска чанта 12000 броя, 2190
кг. нето, декларираната митническа стойност е 1,57 лв./кг. Справедлива цена за
ЕС за стоки с този код по ТАРИК е 17,93 лв./кг. Прието е, че на основание чл. 74, пар. 2, б.
"б" от МКС, цената за 1 бр. следва да се определи в размер на 2,37
лв. като за база е
използвана МД 17ВG001000Н0039240/14.07.2017 г. (л. 140 и сл.);
-
За стока № 8 от процесната митническа декларация, класирана в код по КН
**********, стелки за обувки 5760 чифта, 210 кг нето, декларираната митническа
стойност е 3,26 лв./кг. Справедлива цена за ЕС за стоки с този код по ТАРИК е
23,43 лв./кг. Прието е,
че на основание чл. 74, пар. 2, б. "б" от МКС, цената за 1 бр. следва
да се определи в размер на 0,56 лв. като
за база е използвана МД 17ВG005100Н0586314/09.08.2017 г. (л. 202 и сл., и л.
242 и сл.).
Тези
изводи обаче не са мотивирани с анализ на установени конкретни данни и
установен конкретен статистически размер за всяка от двете стоки и съответно -
разлики, обосноваващи твърдения за значително по-ниски цени. Инцидентното
установяване на внос на сходни стоки само по една МД не може да се приеме за
такъв анализ, при положение, че процесните стоки са широко разпространени на
пазара.
Все
в тази насока следва да се посочи, че в оспореното решение липсват мотиви за
това защо се приема от митническия орган, че стоките по цитираните в него
митнически декларации са сходни по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 952/2013, според който сходни са стоките, произведени в същата държава,
които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Изброените
признаци на сходството не са изследвани, а данните по делото сочат, че стоките
от описания вид могат да бъдат отличени по качествени и функционални
характеристики, като материалът, големината и най-вече качеството на
изработка определят пазарната им стойност /цена/. В тази насока са
констатациите на вещото лице, чието заключение се възприема от съда като
обективно и компетентно изготвено, въвеждащо с необходимата пълнота релевантни
за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства. Освен
това вещото лице е установило, че фактура № VG2017009 от 12.12.2017 година е
платена на 03.05.2018 г. изцяло като действително платената цена от купувача
„Випс груп“ ООД на продавача на стоката „ИНТЕРКОНТИНЕНТАЛ ИНТЕРНАЦИОНАЛ ИМПОРТ
И ЕКСПОРТ“, Китай възлиза на 10 109,60 евро, колкото и стойността на самата
фактура. Установено е също, че между действително платената цена за внесените
стоки по фактура № VG2017010 от 12.12.2017 г. и декларираната цена на стоките
по митническа декларация № 18BG002002H001919 от 22.01.2018 г. e налице пълно
съответствие.
Наред
с изложеното следва да се посочи още, че според чл. 141, пар. 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на член 74, пар. 2, б. (б) се използва договорната
стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по
същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т.е.
тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи
на цитираното по-горе определение. Когато
не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като
се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата.
Очевидно
в случая митническият орган не е извършил и изискуемия от чл. 141 от Регламента
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 анализ при определянето на митническата стойност
по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" МКС, доколкото в оспореното решение
липсват каквито и да било констатации относно количествата на сравняваните
стоки, както и относно търговското равнище, на което те са продавани.
16. При това
положение следва да се приеме, че оспореното решение се явява
незаконосъобразно. Това има за последица неговата отмяна.
V.
За разноските:
17.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Агенция
„Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски. Те се констатираха в размер на 950 лв. – заплатените държавна
такса в размер на 50 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. Последното е с 3 лв. и 44
стотинки по-високо от минимално предвидения размер в чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което възражението на ответника за неговата прекомерност се явява неоснователно.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение към МД:
18ВG002002Н0011919/22.01.2018 г. с рег. № 32-245346 от 21.08.2020 г. на
Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„ВИПС ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.П.К., сумата от 950 лева, представляваща заплатените
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Top of Form