Р Е Ш Е Н И Е №124
гр. Шумен, 17.07.2017 г.
Шуменски окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. М Маринов
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 83 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 15183 от 03.04.2017 г., депозирана от “ТИЧА 2012” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш...представлявано от управителя Ю.Д.П., чрез адв. Б.Б. от ШАК – взискател по изпълнението, срещу постановление от 24.03.2017 г. на ЧСИ Д.З., рег. № ..., с район на действие ШОС по изп. дело № 2016...0401363 за приключване на производството по отношение на взискателя „ Тича 2012 „ ЕООД, гр. Ш.и прекратяване на същото по отношение на присъединения взискател Държавата чрез ТД на НАП – София.
Жалбоподателят намира обжалваното постановление за незаконосъобразно, поради което моли съдът да го отмени, като укаже на ЧСИ да извърши разпределение на сумата от 10 866.07 лева и му присъди извършените по делото разноски. Възраженията му са, че не е налице надлежно плащане и погасяване на задължението, за да са налице предпоставките за приключване и прекратяване на производството по см. на чл. 433, ал. 1 от ГПК и същото е осъществено в нарушение на чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК. Сочи, че длъжникът е направил плащането извън изпълнителното производство, с цел да увреди интересите на присъединения взискател НАП – София, който има привилегировано вземане по отношение на първоначалния взискател, както и без знанието и съгласието на взискателя. Длъжникът е открил банкова сметка *** “ТИЧА 2012” ЕООД, ЕИК *** в „Банка ДСК” ЕАД, по която сметка е превел сумата от 10 886.07 лева, и въз основа на издаденото от банката удостоверение, ЧСИ е приключил производството по делото, тъй като е приел, че дългът е изплатен, и е прекратил същото по отношение на присъединения взискател, без да е извършено разпределение на посочената сума между кредиторите, доколкото преведената сума не е достатъчна за удовлетворение на взискателите, предвид факта, че вземането на Държавата възлиза в размер на 11 111 413.75 лева към 05.12.2016 г.. Освен това, платеното не отговаря на размера на задължението.
Ответникът по жалбата “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от изп. директор С.Д., чрез юрисконсулт Д.В., моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното постановление потвърдено. Излага, че неколкократно са правени опити за изплащане на задължението, с цел да се предотврати публичната продажба на 1/2 ид.ч. от изнесения на публична продан недвижим имот, за който е и издадено постановление за обявяване на купувач от 29.03.2017 г. именно на взискателя в производството, като, поради отказ на същия да получи плащането, длъжникът “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД е предприел действия по откриване на банкова сметка *** „Банка ДСК” ЕАД и депозиране по нея сумата, предмет на процесното изпълнително дело, като дори опитите да бъде връчено на взискателя удостоверението от Банката за изплащане на дълга, с нотариална покана от 23.03.2017 г. са удостоверени с отказ за получаването й. Поради горното, счита, че, с оглед на осъщественото плащане, ЧСИ правилно е приключил изпълнителното производство и е прекратил производството по делото, като излага, че жалбата в частта, с която се обжалва прекратяването на производството по отношение на Държавата е недопустима, тъй като взискателят няма право да упражнява чужди права. В писмените си бележки, процесуалният му представител моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Присъединеният взискател НАП – София, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата и не взема участие по делото.
В писменото си становище ЧСИ излага доводи за недопустимост на жалбата, тъй като в чл. 435 от ГПК не е уредена възможността за обжалване на приключване на изпълнителното производство, а само неговото прекратяване, каквото в случая има само по отношение на присъединения взискател НАП – София и право да обжалва прекратяването има само НАП, но не и първоначалния взискател. Наред с това, намира жалбата и за неоснователна, предвид факта, че плащането е осъществено направо по сметка на взискателя, сумата не е постъпвала по специалната сметка на ЧСИ и, тъй като не е налична по негова сметка, то съшият е в невъзможност да я разпредели.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното: Производството по изп. дело е образувано по молба на “ТИЧА 2012” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш...срещу “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С... въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.11.2016 г. по гр. д. № 1214/2016 г. по описа на РСШ, за сумата от 7 680.00 лева – главница, 273.91 лева – мораторна лихва, 1 385.20 лева – деловодни разноски, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното й плащане. В молбата си взискателят е поискал насочване на изпълнението върху имот № 000014, ЕКАТТЕ 99164, находящ се в местност „ ..„ в землището на с. В., общ. В., обл. Ш., с площ от 19.945 дка, при граници: №№ 000003, 000107, 000141, 000142, 000139, 000150, 000237 и 000035 и 1/2 ид.ч. от намиращата се в имота масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ по скица 233 кв.м.. На 07.12.2016 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението му възлиза в размер на 11 712.45 лева, от които 7 680 лева – главница, 431.36 лева – лихва за периода 27.05.2016 г. – 15.12.2016 г., 273.91 лева – неолихвяеми вземания, 1 390.20 лева – присъдени разноски, 780 лева – адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 1 156.98 лева – такси по ТЗЧСИ, дължими към 15.12.2016 г., както и, че е наложена възбрана върху посочения по-горе недвижим имот. Възбраната е вписана в СВ на 08.12.2016 г. под вх. рег. № .../08.12.2016 г., акт № 46, т. , д. № .../2016 г.. На 13.12.2016 г. като взискател по изпълнението е присъединена Държавата, в лицето на ТД на НАП – София, за публични вземания в размер общо на 11 111 413.75 лева. На 10.01.2017 г. взискателят е депозирал молба за извършване опис и продажба на възбранения недвижим имот. На 18.01.2017 г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение. На 19.01.2017 г. по делото е постъпила сумата в размер на 500.00 лева, която, на основание чл. 460 от ГПК, ЧСИ е разпределил с протокол за разпределение от 20.01.2017 г., предявен на страните на 25.01.2017 г., както следва: 142.90 лева към ЧСИ и 357.10 лева – на взискателя „ТИЧА 2012” ЕООД, на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. На посочената дата длъжникът е представил проектоспоразумение за изплащане на задължението му по изпълнителното дело към взискателя „ТИЧА 2012” ЕООД. На 27.01.2017 г. е извършен опис на имота. С разпореждане от 17.02.2017 г. е насрочена публична продан на същия за периода 28.03. – 28.04.2017 г.. На 23.02.2017 г. длъжникът е депозирал уведомление, че съгласно решение № 86/26.01.2017 г. на МС, процесният имот е собственост на Министерство на земеделието и храните. С постановление от 07.03.2017 г. ЧСИ е постановил, че отчуждаването на имота е недействително по отношение на взискателя „ТИЧА 2012” ЕООД. На 20.03.2017 г. длъжникът “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД е депозирал пред ЧСИ молба за издаване на удостоверение за размера на дълга му към “ТИЧА 2012” ЕООД към 21.03.2017 г., която ЧСИ е уважил, като в издаденото удостоверение е посочил, че задължението на длъжника към взискателя „ТИЧА 2012” ЕООД към 21.03.2017 г. е в общ размер на 10 886.07 лева, от които 7 680 лева – главница, 635.80 лева – лихва за периода 27.05.2016 г. – 21.03.2017 г., 273.91 лева – неолихвяеми вземания, 1 390.20 лева – разноски по гражданското дело, 591.90 лева – разноски по изп.д. и 341.26 лева – такси по ТЗЧСИ. На 24.03.2017 г. длъжникът е депозирал молба за прекратяване на делото, поради изплащане на дължимата на взискателя сума извънсъдебно, за което е представил доказателства. С обжалваното пред настоящата инстанция постановление от 24.03.2017 г., изготвено от ПЧСИ М.К., ЧСИ е приел, че според представените от длъжника платежно нареждане № 8825/20.03.2017 г. от „СИБАНК”, клон Ш., за нареждане на превод за сумата от 10 886.07 лева по сметка на взискателя и удостоверение № 24278758/21.03.2017 г. на „Банка ДСК” ЕАД, че сумата е постъпила по сметка на взискателя, задължението по изпълнителното дело е изплатено изцяло, направо по сметка на взискателя, и въз основа на този факт е счел, че производството е приключило, тъй като е постигнало своето предназначение – вземането, включващо главница, лихви и разноски е погасено. Приел е също, че, след приключване на производството по отношение на първоначалния взискател, липсва висящо изпълнително производство, поради което е прекратил и производството по отношение на присъединения взискател НАП - София, тъй като по отношение на него производството следва да продължи по реда за събиране на публичните вземания по чл. 163 от ДОПК, а не по реда на ГПК, понеже вече не е налице хипотезата на чл. 458 от ГПК. Постановлението е връчено на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник на 29.03.2017 г.. С протокол от 29.03.2017 г. за купувач на изнесения на публична продан имот е обявен взискателят. С постановление от същата дата, изготвено от ПЧСИ е постановено преустановяване на изпълнителните действия, включително на процедурата по довършване на публичната продан до влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, респ. до неговата отмяна.
Като съобрази изложеното, настоящата инстанция прие следното: Законът предвижда като способ за преустановяване на принудителното изпълнение „прекратяване” на същото, предпоставките за настъпване на което са изрично посочени в чл.433 от ГПК и в нито една правна норма не урежда друг правен способ, в това число т.нар. „приключване” на изпълнителното дело, като, макар и този термин да се използва в част от съдебната практика, няма законова регламентация и не е ясно какви са елементите от фактическия му състав, при настъпването на които се пораждат свързаните с него правни последици. Ето защо, счита, че единствената правно регламентирана и допустима от закона възможност за преустановяване на принудителното изпълнение е уредена в чл.433 от ГПК. Наред с това, доколкото под „приключване” на изпълнението ЧСИ очевидно е имал предвид прекратяването му при извършено от длъжника извънсъдебно заплащане на задължението към взискателя, съдът счита, че подобна хипотеза се приравнява на прекратяване на изпълнението по смисъла на чл.435, ал.1 от ГПК, доколкото и в двата случая правните последици, свързани с преграждане възможността за продължаване на принудителното изпълнение са едни и същи. В този смисъл, макар по отношение на единия взискател ЧСИ да е употребил термина „приключвам производството”, а по отношение на другия „прекратявам производството”, приема, че разглежданата въззивна жалба е депозирана от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, в законоустановения преклузивен срок. Във връзка с изложеното и възраженията в отговор на жалбата, следва да се отбележи, че, въпреки допуснатия от ЧСИ терминологичен дуализъм, постановлението му е за прекратяване на производството по изпълнителното дело, както по отношение на първоначалния, така и на присъединения взискател, като в чл.435, ал.1 от ГПК законът урежда право на взискателя да обжалва постановлението на СИ за прекратяване на производството по делото, без да въвежда разграничение дали взискателят е първоначален или присъединен, което е в унисон с нормата на чл.457 от ГПК, според която присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният. Разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК не прави разграничение и относно това дали постановлението е за прекратяване на изпълнението частично или изцяло и дали е по отношение на един или на всички взискатели. Определящо за възникване правото на обжалване в този случай е правния интерес на обжалващия от отмяна на атакуваното действие на СИ. В конкретната хипотеза, безспорно жалбоподателят има правен интерес от обжалване на постановлението, в частта, в която производството е прекратено по отношение на него, което налага извод за допустимост на жалбата в тази й част. Що се касае до правния му интерес да обжалва постановлението и в частта, в която производството е прекратено по отношение на присъединения взискател, в случая това е Държавата, в лицето на ТД на НАП – София, която, в това й качество разполага със самостоятелно право на жалба срещу постановлението за прекратяване на изпълнението, съобразно изричната разпоредба на чл.457, ал.1 от ГПК, но, въпреки призоваването й, не е встъпила по делото, не е поискала присъединяването й към жалбата на първоначалния взискател и не е депозирала такава от свое име, което обосновава извод, че няма интерес от обжалване на конкретното постановление за прекратяване на производството. Ето защо, счита, че, обжалвайки прекратяването на изпълнението по отношение на присъединения взискател, който не е упражнил правото си на жалба, и от участието на който в изпълнителния процес взискателят няма интерес, доколкото по този начин се намалява възможността за събиране на вземанията му, жалбоподателят търси защита на чужди права, което съдебната практика приема за недопустимо. Още повече, че, по силата на закона, Държавата разполага с два успоредни способа за осъществяване принудително изпълнение на вземанията си, като единият, който е главен е по ДОПК, а другият е чрез задължителното й присъединяване в изпълнителен процес срещу същия длъжник, иницииран от друг взискател с частно вземане и развиващ се по реда на ГПК. Поради това, когато изпълнението бъде прекратено относно първоначалния взискател, за Държавата остава процесуалния ред за реализиране на публичните й вземания по реда на ДОПК. Доколкото обаче, с оглед особения статут на Държавата като присъединен взискател по чл.458 от ГПК, прекратяването на производството спрямо нея е последица от прекратяването му по отношение на първоначалния взискател и при отмяна на постановлението за прекратяване на изпълнението досежно него, по силата на цитираната разпоредба, то ще следва да продължи и по отношение на Държавата, в качеството й на задължително присъединен взискател по право, следва да се приеме, че жалбоподателят има право и интерес да обжалва постановлението за прекратяване на изпълнението и по отношение на нея. И това е така, защото, за разлика от другите присъединени взискатели, правното положение на Държавата в изпълнителното производство е подчинено и зависи изцяло от инициативата на първоначалния взискател и развитието на процеса спрямо него, като при наличие на основание за прекратяването му спрямо първоначалния взискател, той се прекратява и по отношение на нея и не би могъл да продължи само в нейно лице, предвид липсата на изпълнителен титул, който да обоснове провеждане на самостоятелно изпълнение в нейна полза. В съответствие с изложеното, заключава, че депозираната жалба е и процесуално допустима и следва да се разгледа.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното: От представените по делото доказателства се установи, че в хода на изпълнителното производство, след изтичане на срока за доброволно изпълнение, по своя инициатива длъжникът е открил сметка на името на взискателя, по която на 21.03.2017 г. е превел сумата от 10 886.70 лева, представляваща сбор от вземанията на последния за главница, лихви и разноски по изпълнителния лист и дължимите такси и разноски по изпълнението към дата 21.03.2017 г.. Не се спори от страните и се потвърждава от материалите по делото и заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, че до посочената дата и към датата на постановяване на обжалваното постановление, длъжникът не е изплатил задължението си към присъединения взискател, в размер на 11 111 413.75 лева. Предвид това и, че вземанията на Държавата за публични задължения, за които е присъединен взискател по чл.458 от ГПК представляват част от задължението по изпълнителното дело, следва, че ЧСИ е прекратил изпълнението без да са били погасени в пълен размер задълженията на длъжника по изпълнението, извличайки основанието за това от обстоятелството, че същият е погасил извънсъдебно задълженията си към първоначалния взискател и, че при това положение са постигнати целите на изпълнението, а след като няма причина за продължаването му по отношение на частния взискател, то следва да се прекрати и по отношение на Държавата. В случая, безспорно длъжникът е погасил задължението си към първоначалния взискател, макар и не в съответствие с изискването на чл.455 от ГПК – чрез превод по сметка на ЧСИ, а като е разкрил, без знание и съгласие на кредитора, банкова сметка ***. В тази връзка, се установи, че действително в молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят не е посочил сметка, по която да му бъдат превеждани сумите, постъпили от длъжника по изпълнението, но липсват и данни последният да е поискал от него да стори това. Заявяването на сметка за превод на дължимите му суми е задължение на взискателя, но, съгласно, чл.455, ал.3 от ГПК, непосочването на такава няма за последица изпадането на кредитора в забава и не се счита за неприемане на изпълнението от негова страна. Същевременно, от доказателствата по делото не се доказват твърденията на въззиваемия, че преди да открие сметка на името на жалбоподателя го е уведомил за намерението си да изпълни, респ., че го е поканил да приеме изпълнение, различно от указаното в чл.455 от ГПК, което налага извод, че конкретното изпълнение е извършено при заобикаляне разпоредбата на чл.455, ал.1 от ГПК и в нарушение на чл.63 и чл.75, ал.1 от ЗЗД, като, доколкото кредиторът не е потвърдил, нито се е възползвал от него, то не може да се приеме за точно. С оглед на изложеното, че законът не предвижда основание за прекратяване на изпълнението при погасяване задължението на длъжника чрез плащане след започването му, извършено не по изпълнителното дело и не по установения в чл.455 от ГПК ред, освен при изрично заявено съгласие от страна на взискателя – чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, а съдебната практика приема, че такова плащане е допустимо само при създаване на пречки от страна на взискателя за изпълнение от длъжника или при постигнато помежду им споразумение, както и, че, видно от документите по делото, преди да издаде обжалваното постановление, ЧСИ, в качеството му на лице по чл.75, ал.1 от ЗЗД, не е уведомил взискателя, нито е поискал неговото съгласие, заключава, че постановлението за прекратяване на производството по отношение на жалбоподателя е постановено в нарушение на цитираните разпоредби. По-същественият порок според съда обаче е, че изпълнителното производство е прекратено при наличие на неудовлетворени вземания на присъединения взискател и при заобикаляне императивните разпоредби на чл.191 от ДОПК и чл.458 от ГПК, уреждащи и гарантиращи участието на Държавата в изпълнителните дела по ГПК, паралелно и независимо от възможността за събиране на вземанията й по реда на ДОПК, както и на императивната разпоредба на чл.460 от ГПК, вменяваща в задължение на съдебния изпълнител да извърши разпределение, ако събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Във връзка с изложеното, следва да се отбележи, че, изразеното в писменото му становище възражение
на ЧСИ, че не е могъл да извърши разпределение, тъй като сумата, не е била преведена по негова сметка не следва да се приема за обосновано, доколкото във връзка с прекратяване на производството, ЧСИ е следвало да прецени дали е налице валидно погасяване задължението на длъжника по изпълнително дело, с оглед охраняване интересите на взискателите, като при отказ от негова страна да приеме изпълнението чрез извънсъдебно плащане и да прекрати изпълнението, длъжникът би имал възможността да установи недължимост на вземането си по реда на чл.439 от ГПК, което пък охранява неговите интереси. Всяко друго тълкуване и прилагане на закона обезсмисля съществуването на уреденото в ГПК производство по принудително изпълнение и предоставените на взискателите права за реализиране на вземанията им.
Позовавайки се на изложеното, съдът заключава, че обжалваното постановление е неправилно и следва да се отмени.
По отношение направените по делото разноски, с оглед изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 625.00 лева, от които 25.00 лева – държавна такса за обжалване и 600.00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 24.03.2017 г. на ЧСИ Д.З. с рег. № ... с район на действие ШОС по изп. дело № 2016...0401363 за приключване на производството по отношение на взискателя „ Тича 2012 „ ЕООД, гр. Ш.и прекратяване на същото по отношение на присъединения взискател Държавата чрез ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от изп. директор С.Д., да заплати на “ТИЧА 2012” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от управителя Ю.Д.П. деловодни разноски в размер на 625.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на съответния ЧСИ за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.