мотиви към присъда №
/ 11.01.2012г. по н.о.х.д.№ 3297/
2011г. по описа на Бургаския районен съд
Производството е образувано по внесен в Бургаския районен съд обвинителен акт на БРП
против Е.К.К. и Щ.А.Д. с
обвинение за извършено престъпление по чл.182а ал.3
вр. чл.20 ал.2 от НК.
Съдът, след
направено искане от подсъдимите и защитника им е преценил, че са налице
предпоставките на чл.371 т.1 от НПК, като е
постановил предварително изслушване на страните. Разяснил е на подсъдимите
правата им по чл.371 от НПК, като ги е уведомил, че съответните доказателства
от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимите се признават за виновни по повдигнатото
обвинение.
Защитникът им намира обвинението за доказано, като
счита, че К. и Д. следва да бъдат освободени от наказателна отговорност.
Представителят
на БРП поддържа обвинението. Заявява, че
престъплението е извършено от обективна и субективна страна. Пледира за осъдителна присъда и прилагане
разпоредбата на чл.78а от НК.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
През 2005г. подсъдимите К. и Д. *** съпружески
начала. През месец февруари 2005г., свидетелката П.П.А. забременяла, а през месец
октомври 2005 г. заживяла на семейни начала със свидетеля Х.М.А. ***. По същото
време К., която познавала А., научила за бременността на последната и я
посетила в с. Малка поляна, заедно с подсъдимия Д.. В присъствието на свидетеля
А., двамата започнали да убеждават А. да посети Р. Гърция, да роди там детето
си, да изостави същото и да го предаде срещу парична сума от 7 000 евро на
семейство, което да го осинови. Подсъдимите заявили на А., че ще организират
пътуването и до Р. Гърция, ще осигурят квартира, където да бъде настанена по
време на престоя си и ще и предоставят дрехи за двете и деца. А. към описания
период имала 2 деца, тя и А. били безработни, без лично жилище и постоянен
източник на средства. Тежкото социално положение на младата жена било известно
на К. и Д. и те искали да се възползват от него, за да убедят свидетелката да
посети Р. Гърция с описаната цел, използвайки състоянието на зависимост на А..
Мотивирана от начина си на живот, нуждата от парични средства, и невъзможността
да се грижи за още едно дете, последната приела предложението на подсъдимите. Двамата
организирали придвижването на А. ***, откъдето и осигурили превоз до Р. Гърция
с микробус Фолксваген с per. № ****, заплащайки и билета за пътуването. В микробуса пътували още свидетелките
Д.М.Р., В.В.А. и Ж.А.М.. Д. и К. напуснали Р. България на 16.10.2005 г. и
навлезли в Р. Гърция, за да посрещнат А. там. На 16.10.2005г. с описания
микробус последната преминала границата на Р. България в направление Р. Италия.
Впоследствие с ферибот А. навлязла в територията на Р. Гърция, където в
неустановено населено място била посрещната и настанена на квартира от подсъдимите.
А. била заключвана в помещението, като я предупредили да не излиза от жилището.
Д. заявил на бременната жена, че ако не се подчини на волята им, ще я
предостави срещу парична сума на неустановено лице. След няколко дни започнали
родилните болки на А. и подсъдимите транспортирали свидетелката до Общата
болница на град Волос, Р. Гърция. До раждането на детето, К. останала със
свидетелката в болницата. На 28 срещу 29.10.2005г. св. А. родила дъщеря в
Общата болница на град Волос, Р. Гърция. След като научили за роденото живо
дете, подсъдимите решили да намерят заедно семейство в Р. Гърция, желаещо да
осинови бебето на А. след неговото раждане, и да посредничат между семейството
и свидетелката като получат за това съдействие и определена парична сума. В
периода от 28.10.2005 г. до 04.11.2005г. Д. и К. се свързали със семейство в Р.
Гърция, на което предложили да осинови детето на А.. Семейството приело
предложението и няколко дни след раждането подсъдимите превозили свидетелката и
дъщеря и обратно в квартирата си. В посочения период, в Р. Гърция, двамата
съучастници започнали да посредничат между свидетелката, която вече като
родител желаела да изостави детето си и семейството, което било пожелало да
осинови детето на А.. Така целели да получат за извършеното от тях определена
парична сума. А. успяла да проведе телефонен разговор със свидетеля А., на
когото обяснила, че е родила. В периода от 28.10.2005г. до 04.11.2005г.
квартирата, където се намирала родилката, чрез съдействието на Д. и К., била
посетена от семейството, което желаело да осинови детето. Това семейство
предало на Д. неустановена по делото парична сума и отвело момиченцето. Последният
от своя страна обещал на А. да и предаде част от сумата след завръщането и в Р.
България. Подсъдимите придружили пострадалата до държавна служба в неустановено
населено място, където свидетелката по тяхно искане подписала документи, нужни
за приключване на процедурата по осиновяване на детето от посоченото семейство.
На 04.11.2005 г. с лек автомобил Опел Вектра с peг. № ***, А.,
придружена от двамата подсъдими се завърнала в Р. България. От Д. и К. получила
сумата от 3 000 лева за това, че изоставила детето си в Гърция. А. разказала на
А. за случилото се в Р. Гърция. В хода на разследването А. и А. разпознали Д. и
К..
Подсъдимите
се признават за виновни. Изразили са съжаление за извършеното и критичност към
постъпката си. Съдът кредитира техните обяснения изцяло.
На
основание чл.283 от НПК съдът е прочел протоколите за разпит на свидетелите П.П.А.,
Х.М.А., Д.М.Р., В.В.А., Ж.А.М., З.С.Г.,С.М.Х., И.С.И., Т.О.Щ., Е. А.Х. и М.Й.В..
Настоящият състав цени в пълна степен показанията на свидетелите, които са
дадени на досъдебна фаза, а протоколите от разпитите им прочетени в хода на
съдебното следствие.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава
от всички материали по приложеното досъдебно производство, както и от
приобщените в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.
Безспорно е установено, че подсъдимите Д. и К. са
осъществили от обективна страна състава на престъплението по чл.182а ал.3 вр.
чл.20 ал.2 от НК, като за времето от 28.10.2005г. до 04.11.2005г., в съучастие
като извършители, в Р.Гърция, с цел противозаконна имотна посредничили между семейство, желаещо да
осинови дете и родител-П.П.А., ЕГН **********, желаещ да изостави свое дете.
Подсъдимите
са действали виновно, в съучастие при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК. Двамата са съзнавали общественоопасния характер на
извършеното, предвиждали са възникването на общественоопасните му последици и
са искали същите да настъпят.
Д. и К. са били с необременено
съдебно минало към момента на извършване на деянието и не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на раздел IV гл. VIII от НК. От друга страна за престъплението по чл.182а ал.3 от НК, в действащата му редакция към
момента на осъществяване на престъплението е предвидено наказание „Лишаване от
свобода” до две години и глоба до 3000 лева, при което съдът счита, че са
налице предпоставките за прилагане института на чл.78а от НК, чрез
освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Предвид гореизложените съображения съдът, като прецени степента на
обществена опасност на деянието и на всеки един от подсъдимите като личност
намира, че за постигане целите на генералната и специалната превенции на
наказанията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК адекватни по вид и размер
наказания се явяват глоба, определена в максимален размер по отношение на всеки
от двамата, а именно 1000 лева в полза на държавата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
Председател: /П/
Вярно с оригинала!
З.К.