Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10.12.2020г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван М.
с участието на секретаря В.Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.М. АНД №251 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– Х.Н.В. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление
№9/24.04.2020г. на Директора на РИОСВ-Хасково, с което за това, че на 29.01.2020г.
в имоти Х-33 и III-33, кв.15 по плана на
с.Бряст, Община Димитровград, Област Хасково извършва нерегламентирано
третиране на отпадъци (дейности по оползотворяване с код R13 от Приложение № 2
към § 1, т.13 на ЗУО) от излезли от употреба МПС без наличие на законово
основание за извършване на дейности с отпадъци по чл.35 от ЗУО, за виновното
нарушение на чл.133, ал.4, т.1, предл.2 от Закона за управление на отпадъците, на
основание същата разпоредба на закона му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Изложените в жалбата
доводи са за незаконосъобразност на издаденото нак.постановление, необоснованост
и неправилност на същото. Излагат се доводи за това, че заварените в описаните
имоти МПС не могат да се приемат за излезли от употреба МПС, не са посочени
като конкретен брой и индивидуализирани заварените на място МПС, оспорва се
компетентността на контролните и адм.-наказващия органи. Моли се за отмяната
му.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, представя допълнителни доказателства
чрез разпита на водено от него лице, пледира за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено
при допуснати процесуални нарушения.
АДМ.-НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РИОСВ-Хасково–
чрез упълномощеният си представител, счита издаденото наказателно постановление
за законосъобразно и обосновано, пледира за неговото потвърждаване. Също
представя допълнителни писмени доказателства.
Районна Прокуратура- Димитровград не
изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 29.01.2020г.
била извършена проверка от служители на РИОСВ-Хасково в имоти № Х-33 и III-33, кв.15
по плана на с.Бряст, общ.Димитровград, област Хасково. Проверката била
извършена във връзка с поискано съдействие от РУ на МВР- Димитровград по повод
сигнал за множество съхранявани автомобили в посочените парцели. Така на
посочената дата св.П.С.- гл.експерт в Дирекция „КОС“ при РИОСВ-Хасково, заедно
с полицейския служител при РУ-МВР-Димитровград- св.М.С., посетили с.Бряст,
където проверили два имота- Х-33 и III-33, кв.15 по плана на с.Бряст. Имотите
били оградени от ограда, а в тях установили налични 35 бр. автомобили, повечето без
регистрационни табели. Потърсили съдействие от кмета на селото и установили, че
тези два имота се стопанисват от настоящия жалбоподател Х.Н.В. ***. Свързали се
с него и при пристигането му провели разговор, установявайки, че Х.В.
стопанисва тези имоти и е техен собственик, като влезли в имотите и установили
освен липсата на регистрационни табели на множеството от находящите се там
автомобили, от датата на последния технически преглед на проверените такива
били изминали повече от 2 години. Освен това установили, че теренът, на който
са разположени автомобилите е обрасъл с трева, под част от автомобилите имало
видими следи от изтекли течности, а част от автомобилите били частично
разглобени.
Длъжностните
лица съставили Констативен протокол №109/29.01.2020г., в който описали налични
35бр. излезли от употреба МПС с прекратена регистрация или последен технически
преглед преди повече от 2 години, наличие на частично разглобени МПС. Със същия
констативен протокол издали предписание да се преустанови приемането на нови
количества ИУМПС, като наличните такива да се предадат на лица, притежаващи
документ по чл.35 от ЗУО със срок на изпълнение до 06.03.2020г. Протокола е
връчен на същата дата и подписан от Х.В. без да посочва възражения.
На
21.02.2020г. е съставен акт за установяване на административно нарушение №9-2020,
в който са описани констатациите от конст.протокол и като нарушение е описано
това по чл.133, ал.4, т.1, предл.2 от ЗУО. Акта е връчен и подписан на същата
дата от Х.В., с посочени възражения, че не отговаря на действителното положение,
не е съобразен с констативния протокол и е изцяло неоснователен.
Адм.-наказващият
орган не е приел за основателни така направените възражения и на 24.04.2020г. е
издал процесното наказателно постановление №9/24.04.2020г., с което за
описаното нарушение на чл.133, ал.4, т.1, предл.2 от ЗУО, на основание същият
текст от закона на жалб.Х.В. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000(две хиляди) лева.
Препис от
постановлението бил връчен на жалбоподателя на 08.06.2020г., а жалбата против
него е била изпратена до районния съд на 11.06.2020г.- видно от пощенското
клеймо- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от представените и приети като доказателства документи- представени
от страните, както и приложените по административно-наказателната преписка, както
и от показанията на актосъставителя, свидетеля по установяване на нарушението и
свидетеля по съставянето на акта, свидетеля- доведен от жалбоподателя, които са
еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради
което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице- на което по реда на ЗАНН
и ЗУО е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление,
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
При съставяне на акт за
установяване на административно нарушение
№9-2020/21.02.2020г., като цяло са спазени изискванията на ЗАНН. Нарушението
е квалифицирано като такова на чл.133, ал.4, т.1, предл.2 от Закона за управление на
отпадъците.
По същият начин е процедирал и
административно-наказващият орган при издаването на наказателното
постановление.
Съгласно чл.157, ал.1 и ал.4 от ЗУО, нарушенията по чл.133, ал.4, т.1
от същия закон се установяват с АУАН на Директора на РИОСВ или на оправомощени
от него длъжностни лица, а наказателното постановление се издава от Директора
на РИОСВ. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по чл.133, ал.4, т.1 от ЗУО е установена, видно от представената и
приета като доказателство по делото Заповед №8/09.03.2015 година на Директора
на РИОСВ– Хасково, действаща до 24.02.2020г., с която заповед са оправомощени
всички експерти- младши, старши и главни, от Дирекция „Контрол на околната
среда“ при РИОСВ-Хасково, да съставят констативни протоколи, да дават
задължителни предписания и да съставят актове за административни нарушения („по
чл.133-138 от ЗУО“). В случая актосъставил е инж.П.С.С.- на длъжност главен
експерт в отдел „КОС“ при РИОСВ-Хасково. В тази връзка е налице
законоизискуемата компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за такъв вид
адм.нарушения.
Компетентността на Директора на РИОСВ– Хасково да издава наказателни
постановления също е установена с разпоредбата на чл.157, ал.1 и ал.4 от ЗУО, според която нарушенията
по чл.133, ал.4, т.1 от същия закон се установяват с АУАН на Директора на РИОСВ
или на оправомощени от него длъжностни лица, а наказателното постановление се
издава от Директора на РИОСВ.
Димитър Цветанов Илиев заема длъжността "Директор на РИОСВ – град
Хасково", и в тази връзка се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в това длъжностно качество (заемана длъжност) по закон съгласно чл.157, ал.4
от ЗУО.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН и възприетата от административно-наказващия орган в наказателното
постановление, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и
от показанията на разпитаните свидетели. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни възприе и свидетелските
показания на разпитаните свидетели, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, житейски логични и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установи свидетелите П.С. и М.С. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания
за недоверие към свидетелските показания не се откриха, единствено служебното
качество на посочените двама свидетели- по установяване на нарушението и
вторият- по съставянето и връчването на АУАН, към датата на съставянето му–
служители на РИОСВ – Хасково, като служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО не е достатъчна, за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. Още повече, тези показания са подкрепени от
показанията на полицейския служител М.С.. Предвид липсата на противоречия –
вътрешни и помежду им, липсата на противоречия при съотнасяне с останалите
доказателствени източници– писмени такива, неопровергани с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя, водят до единствения
възможен извод за достоверност и истинност на тези показания.
Свидетелите С. и С. са категорични, че на процесната дата са установили
35бр. автомобили- находящи се и в двата посочени парцела, стопанисвани и
собственост на настоящия жалбоподател Х.В.. Факта за собствеността на парцелите
се установява от представения нотариален акт №163, том V, рег.9488, дело
766/2013г., придружен със скица, видно от които собственик на посочените два
парцела- намиращи се в регулацията и рамките на населеното място с.Бряст, е Х.Н.В..
На следващо място свидетелите С. и С. заявяват, че след като на място е
дошъл жалб.Х.В., е заявил, че приема автомобили от свои приятели и познати, с
цел да ги разглоби и продаде на части. Тези обстоятелства фигурират в
показанията и на двамата описани свидетели, без да има оспорване на същите или
противоречия с останалите доказателства. Тук следва да се отбележат показанията
на доведения свидетел Ж. Ж.- съсед на жалб.В. на посочените имоти в с.Бряст.
Показанията на този свидетел нито потвърждават, нито отричат възможността за
разглобяване на автомобили в тези парцели. Но този свидетел също заявява за съхранявани
в тези парцели на множество автомобили.
В тази връзка свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства по делото.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е извършвал
нерегламентирано третиране на отпадъци – ИУМПС, за която дейност се изисква
Разрешение, издадено по реда на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО.
Установеното фактическо положение несъмнено сочи, че в двата имота-
обект на проверка, ползвани и собственост на жалбоподателя, е извършвано
събиране, съхранение и разкомплектоване на отпадъци– множество видимо излезли
от употреба МПС, разкомплектовани в различна степен.
Съобразно разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО: „За извършване на дейностите по третиране на
отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на
Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква: 1. разрешение, издадено по реда на
глава пета, раздел I,“.
Съобразно разпоредбата на §1, т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗУО:
"Отпадък" е всяко вещество или
предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи,
или е длъжен да се освободи.“.
Съобразно т.44 от същия параграф: 44. "Третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.“.
Съобразно разпоредбата на § 1, т.1, буква „а" от Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства (Приета с ПМС № 11 от 15.01.2013г.,
обн. ДВ, бр.7 от 25.01.2013г., изм. ДВ. бр.60 от 20.07.2018г.): „По смисъла на наредбата: 1. "Излязло от
употреба моторно превозно средство" е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от
допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, в т.ч.: а) моторно превозно средство с прекратена
регистрация, за което има изрично писмено уведомление от лицензиран
застраховател, съгласно чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 2000г.“
Съхранението на отпадъци (в случая ИУМПС, материали, части и компоненти
от тях) до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, е операция
с код R 13 съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО. Същото от своя
страна представлява дейност по оползотворяване на отпадъци. Съгласно § 1, т. 44
от ДР на ЗУО в понятието "третиране на отпадъци" се включват
дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане. Какво представлява
"оползотворяване", съответно "обезвреждане" е обяснено в
§1, т.13 и т.11 от ДР на ЗУО и съдържащите се към тези разпоредби
неизчерпателни списъци на дейности, свързани с управление на отпадъците.
Тук следва да се поясни, че възприемането от контролните и
адм.-наказващ органи на заварените в двата имота автомобили като отпадък, не
може да се приеме за опорочено, доколкото не са били налице всички изискуеми
елементи на Разпоредбата на § 1, т.1, буква „а" от Наредбата
за излезлите от употреба моторни превозни средства и липсата на установеност за наличието на изрично
писмено уведомление от лицензиран застраховател, съгласно чл.18а, ал.2, т.1 от
Наредба № I-45 от 2000г. Възприемането на заварените автомобили като отпадък
следва да се преценя на база цялостните възприятия, а не единствено критериите,
визирани в конкретна разпоредба на цитираната Наредба. Налице са достатъчно други
критерии са приемането на процесните автомобили като отпадък, доколкото са
налице и допълнителните разпоредби на ЗУО. В случая по безспорен начин е
установено, че в два имота в регулацията на с.Бряст, се съхраняват 35бр.
автомобили, като болшинството от тях са без регистрационни табели. Контролните
органи- св.С. и св.С. са категорични, че са проверили част от автомобилите и са
установили, че от последният им технически преглед са изминали повече от 2
години. Категорични са също, че някои автомобили са били частично разглобени,
имало е и видими следи от течности под някои автомобили. В случая липсват
изисквания заварените автомобили да са описани и конкретизирани с номер на
рама, двигател и т.н. Не е налице изрично да бъдат причислени към конкретна
разпоредба от закона тези автомобили, за да бъдат възприети като излезли от
употреба. Или възприятието дали тези автомобили са излезли от употреба или все
още се използват, се прави на база комплексен критерий, а в случая няма как да
се приеме, че наличието на 35 автомобила повечето от които без регистрационни
табели и с последен технически преглед от преди повече от 2 години, са оставени
временно на паркинг от приятели и познати на жалбоподателя. В съвкупност всички
обстоятелства водят до извода за излезли от употреба автомобили, които се
разглобяват, за да бъдат продадени на части- което обстоятелство е било заявено
от самия жалбоподател на място по време на проверката. Промяната на това
становище идва на по-късен етап, без да е необходимо да се обследват причините
за тази промяна. Същността на вмененото като извършено адм.нарушение е нерегламентирано
третиране- съхраняване на отпадъци- а именно излезли от употреба МПС. В случая
е без значение конкретния брой такъв вид автомобили и наличието в тези имоти и
на регистрирани 1 или 2 автомобила. Това би имало значение при определяне
размера на предвиденото наказание, но в случая е наложено минималното
предвидено такова. Поради което и е без съществено значение колко от заварените
автомобили са без и с регистрация, както е и без съществено значение
неописването на автомобилите по рама, двигател и т.н. Видът и предназначението
на тези автомобили от една страна, а от друга- начина на съхранението им и
състоянието, в което са намерени, мотивират заключение, че не са подлежали на
директна повторна употреба. В този аспект, несъмнено се касае за ИУМПС, които в
състоянието, в което са установени, представляват отпадък съгласно §1, т.17 от
ДР на ЗУО. Безспорно установения факт на съхранение на множество автомобили-
значително над приемливите за притежание от едно физическо лице МПС, с външен
вид свидетелстващ за това, че не се използват, съпоставен с липсата на
разрешение по чл.35 от ЗУО, води до безспорния и категоричен извод за
осъществяване състава на административното нарушение по чл.133, ал.4, т.1,
предл.2 от ЗУО.
Установените факти правилно са подведени под нормата на чл.133, ал.4,
т.1, предл.2 от ЗУО, очертаваща състав на нарушение, проявено в
нерегламентирано третиране на отпадъци. Същата установява отговорност за всяко
лице, което извършва нерегламентирано третиране на отпадъци. Още повече,
физическо лице не може да получи Разрешение за дейност по третиране на отпадъци
по реда на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, тъй като такова съгласно чл.67, ал.4 от ЗУО
се издава само на лица, регистрирани като търговци – ЮЛ или ЕТ. Поради което при
развиване на такава дейност от физическо лице, без да е търговец, то тя винаги
ще е нерегламентирана, в разрез с нормативните изисквания, за което ще следва
да понесе отговорност на съответното правно основание от ЗУО.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – същото е извършено
виновно, при пряк умисъл, доколкото жалб.Х.В. е разбирал и е могъл да прецени,
че не следва да третира отпадъци без съответното разрешение за това.
С оглед изложеното, Съдът намира, че събраните по делото доказателства
изясняват обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото и обосновават
формираните правни изводи, поради което издаденото наказателно постановление се
явява законосъобразно и правилно.
Като цяло възраженията на жалбоподателя не се подкрепиха от обективни
доказателства и не се потвърдиха сочените съществени нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила.
По отношение приложението на чл.28 от ЗАНН: - съгласно Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. по Тълк. н. д. № 1/2005 година на ВКС, преценката
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл.28 от ЗАНН.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена от адм.-наказващия
орган с факта на издаването на процесното наказателно постановление, респ.
налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени
мотиви в тази насока, от негова страна не съставлява процесуално нарушение. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за
този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. Поради неговия формален характер– за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (обществените
отношения, регулирани от ЗУО и подзаконовите актове във връзка с неговото
приложение, свързани с опазване на околната среда и общественото здраве и
постигане на устойчиво управление на отпадъците– предотвратяване и намаляне на
вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, се считат за
засегнати в необходимата степен, оправдаваща санкционирането на нарушителите
със самия факт на извършване на нарушението), така и поради наличието не само
на смекчаващи (липсата на данни в кориците на делото за други подобни
нарушения), но и на отегчаващи (голямото количество на ИУМПС и факта, че са
налични течове от автомобилите) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки
за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл.28
от ЗАНН.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона
минимум. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, тъй като по пряк аргумент от закона липсва основание
за определянето му под този минимум, т. е. Съдът не е оправомощен да въздейства
спрямо неговия размер. В случая, така проведената индивидуализация от АНО
изцяло съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновава
напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът е изпълнил
процесуалното си задължението съгласно посочената норма, при отмерване на
санкцията да отчете тежестта на нарушението и всички други релевантни за отговорността
обстоятелства. Видно от данните по делото нарушението е първо. С тези
съображения, Съдът счита наложеното наказание "Глоба" в размер на
минимума 2 000 лв. за законосъобразно определено, справедливо и съответно на
конкретното нарушение, съгласно установеното по делото, което и по своя
характер е чисто формално.
Поради изложеното и съобразно направения извод,
обжалваното НП се явява обосновано и правилно, с оглед което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №9/24.04.2020г. на
Директора на РИОСВ-Хасково, с което на Х.Н.В. ***, ЕГН **********, за това, че
на 29.01.2020г. в имоти Х-33 и III-33, кв.15 по плана на с.Бряст, Община
Димитровград, Област Хасково извършва нерегламентирано третиране на отпадъци
(дейности по оползотворяване с код R13 от Приложение № 2 към § 1, т.13 на ЗУО)
от излезли от употреба МПС без наличие на законово основание за извършване на
дейности с отпадъци по чл.35 от ЗУО, с което за виновното нарушение на чл.133,
ал.4, т.1, предл.2 от Закона за управление на отпадъците, на основание същата
разпоредба на закона му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева – като законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Ив.М.)