Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч, 10.10.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на тринадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Христина Христова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 392 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба от „АСВ”ЕАД, против решение № 173/18.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 1872/2018 год., с което Ловешкият районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения
от „АСВ”ЕАД
срещу Ц.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника Ц.М.П., че същата дължи на „АСВ"ЕАД следните суми : 2 561,54 лв.,
представляващи
главница за периода от 20.03.2017 год. до 20.03.2020 год., по отношение на
който на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 19.04.2017 год.; 1 776,76 лв., представляващи
договорна лихва за периода от 20.03.2017 год. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.03.2020 год. /падеж на последна погасителна вноска/,
по отношение на който на основание чл.5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 19.04.2017 год.; 386,48 лв.,
представляващи обезщетение за забава, считано от 20.04.2017 год. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението - предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 395/02.05.2018 год. по ч.гр.дело №
747/2018 год. на РС - гр.Ловеч.
Решението
на ЛРС е обжалвано от „АСВ”ЕАД и в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен и недоказан и предявеният срещу Ц.М.П. при условията на евентуалност и приет за съвместно разглеждане
в същото исково производство осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата Ц.М.П. да заплати на „АСВ" ЕАД,
ЕИК ****** следните суми : 2 561,54 лв.,
представляващи
главница за периода от 20.03.2017 год. до 20.03.2020 год., по отношение на
които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 19.04.2017 год.; 1 776,76 лв., представляващи договорна лихва за
периода от 20.03.2017 год. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.03.2020 год. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 19.04.2017 год.; 730,49
лв., представляващи обезщетение за забава, считано
от 20.04.2017 год. до 28.02.2019 год. - датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението - предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
395/02.05.2018 г. по ч.гр.дело №747/2018 год. на РС-гр.Ловеч, както и претенцията на „АСВ”ЕАД за заплащане на съдебно-деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
В подадената въззивна жалба „А.С.В."
ЕАД чрез юрисконсулт Албена Благоева оспорва решението на ЛРС и моли същото да бъде отменено и
постановено друго, с което се уважи предявения от него иск и му се присъдят
направените разноски за двете съдебни инстанции. Счита, че
съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Излага съображения, че
неправилно районният съд е приел, че не е налице надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия. Твърди, че е положил дължимата грижа и е
направил всичко зависещо от него относно уведомяването на длъжника, като цитира
многобройна практика на ВКС в тази насока.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от Ц.М.П., чрез
назначения особен представител адв.М.В., в който оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и моли съда да потвърди решението на ЛРС като
правилно.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка на
постановения първоинстанционен акт, настоящият съдебен състав намира, че
решението на ЛРС е валидно и допустимо.
Ловешкият
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 ГПК,
прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд – Ловеч е предявен положителен
установителен иск от ищеца "АСВ"
ЕАД против Ц.М.П. с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
415 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми : 2 561,54 лв.,
представляващи главница за периода от
20.03.2017 год. до 20.03.2020 год., по отношение на който на основание чл.5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 19.04.2017
год.; 1 776,76 лв. представляващи
договорна лихва за периода от 20.03.2017 год. до 20.03.2020 год., по отношение
на който на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 19.04.2017 год.; 386,48 лв.,
представляващи обезщетение за забава от
20.04.2017 год. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. В обстоятелствената част на исковата
молба ищецът твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила по
силата на чл.5 от Условията към договора за кредит. Не отрича, че писмото с
уведомлението до длъжника за извършената цесия се е върнало като непотърсено.
Цитирайки съдебна практика посочва, че към исковата молба прилага уведомлението
на цедента до длъжника, с което е изпълнено изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда като факт от правно значение за спорното
право.
В
отговора по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника е
оспорил предявените от ищеца обективно съединени искове. Направени са
възражения, че по делото не е приложено заповедното производство, липсват
доказателства кога е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и дали Ц.М.П.
е уведомена за това, както и за извършената цесия.
С допълнително писмено становище вх.№ 2147/21.02.2019 год. ищеца при
условията на евентуалност, моли съда на основание чл.212 от ГПК да приеме за съвместно
разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД в случай, че съдът
приеме, че ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит и не уважи кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове. Направено е искане съдът да
постанови решение, с което осъди Ц.М.П.
да заплати на „АСВ"ЕАД следните суми : 2 561,54 лв.,
представляващи главница за периода от 20.03.2017 год. до
20.03.2020 год., по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 19.04.2017 год.; 1 776,76 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 20.03.2017 год. до 20.03.2020
год., по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 19.04.2017 год.; 730,49 лв.,
представляващи обезщетение за забава, считано от 20.04.2017 год. до 28.02.2019
год. датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
За да отхвърли
предявения установителен иск, както и предявения
при условията на евентуалност осъдителен иск, първоинстанционният съд е приел,
че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането по договора за
заем съгласно изискването на чл.
99, ал. 3 ЗЗД, а това не може да се осъществи от съда в рамките на исковото
производство чрез връчване на препис от исковата молба и уведомлението за
станалата цесия.
Настоящият
съдебен състав намира за правилен този правен извод на районния съд досежно
предявения от ищеца установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК. По делото не е спорно, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД и ответника Ц.М.П. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-12981938 от 11.03.2016 г. за
предоставяне на парична сума в размер на 2700.00 лв., като срока на договора е
20.03.2020 г. Между страните е постигната договореност, че общата стойност на
плащанията е 5 764.80 лв., които следва да бъдат погасени на 48
погасителни вноски, всяка от които в размер на 120.10 лв., като падежните дати
са посочени в погасителния план. В параметрите и условията на кредита е
отразено, че ГПР е 47.07%, а лихвеният процент – 36.88%. Общото задължение по кредита от 5 764.80
лв. е формирано от главница – 2700.00 лв., застрахователна премия в размер на
518.40 лв. и фиксирана лихва в размер на 2546.40 лв. при 36.88% годишна
лихва. Получаването на сумата от ответника
се установява от разпоредбата на чл. 3 от договора, имащ характера на разписка
в тази част, както и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. При
извършената проверка вещото лице Николина Русева е установило, че за периода от
12.04.2016 г. до 09.02.2017 г. кредитополучателят Ц.М.П. е внесла 1080.90 лв.
за погасяване на задълженията си. С тези 9 погасителни вноски последната е
погасила главница в размер на 203.26 лв., договорна лихва – 769.64 лв.,
застраховка – 108.00 лв. Остатъкът на непогасеното от ответницата задължение по
процесния договор за кредит е общо 4338.30 лв., от които главница – 2496.74
лв., договорна лихва – 1776.76 лв. и 64.80 лв. – застраховка.
От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че на 27.07.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и "АСВ"ЕАД е сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. В договора е уговорено, че
продавачът ще прехвърля и продава всеки месец за срока на договора на купувача срещу
заплащане определено портфолио от вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит при посочени в §2, ал.1 условия, сключени от продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях. Тези вземания ще се
индивидуализират в Приложение № 1, като всяко от тях има характер на
допълнително споразумение към договора. Страните се договорили, че всички
акцесорни парични вземания, които вече са възникнали и се дължат, както и
предоставените обезпечени и/или привилегии по съответните вземания, вкл. и
застраховка живот на кредитополучателите и/или имуществена застраховка, които
не са реализирани, ще бъдат прехвърлени с вземанията. Изключенията от договора
са изброени изчерпателно в §2, ал.6. Съгласно §7, ал.8 с подписването на договора
продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците за
извършената цесия, като допълнително ще издаде изрично пълномощно. Продавачът е поел задължение, в срок от 3
работни дни от подписването на всяко месечно Приложение № 1, да предостави на
купувача писмено потвърждение за сключената цесия съгласно императивната
разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Уговорено
е и съдържанието на всички приложения, които ще бъдат съставяни за целите на
рамковия договор.
С допълнително
споразумение от 21.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., страните са постигнали споразумение за изменение на
§ 4, ал.2 от рамковия договор, касаещо заплащането на покупната цена на всяко
отделно месечно портфолио.
С писмено потвърждение
от 27.07.2017 г., издадено на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и § 1, ал.10 и § 7,
ал.7 от рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и "АСВ"ЕАД, продавачът – цедент е
потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД на "АСВ"
ЕАД, които са индивидуализирани в Приложение № 1/27.07.2017 г., както и
получаването на договорената покупна цена.
По делото е
прието като доказателство и писмено потвърждение от 21.08.2017 г., издадено на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и § 1, ал.10 и § 7, ал.7 от рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., с което продавачът –
цедент е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД на "АСВ"
ЕАД, които са индивидуализирани в Приложение № 1/21.0782017 г., както и
получаването на договорената покупна цена.
По делото е
приложена извадката от приложение № 1 от 21.08.2017 г., в което под № 47 е
описан договора за кредит с ответника, като са посочени неговия номер, дата,
отпусната главница, остатък от главница, договорна лихва и лихва за просрочие,
остатъка от общо дължимата сума към датата на продажбата – 4 459.75 лв.
С нотариално
заверено пълномощно № 3230 от 25.01.2018 г., законният представител на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е
упълномощил "АСВ" ЕАД да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., и всички допълнителни споразумения и
приложения към него, по силата на които вземанията на дружеството към конкретни
длъжници са прехвърлят на "АСВ" ЕАД, да извършва всички необходими
правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по
тези вземания, както и да преупълномощава трети лица / в.ч. адвокати/адвокатски
дружества/ с правата по това пълномощно.
На 24.08.2018 г.
е изготвено и изпратено от цедента чрез "АСВ" ЕАД уведомително писмо до ответника за сключения
договор за цесия, за размера на задължението му, както и че кредитор по
вземането е "АСВ" ЕАД. Видно от съобщението към известието за
доставяне, уведомителното писмо е изпратено на адреса на ответника, посочен в
договор за паричен кредит. Същото е върнато от „Български пощи”ЕАД с
отбелязване „Непотърсено”. Уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
е приложено към исковата молба и редовно връчено
на назначения особен представител на ответника по настоящето дело на
24.01.2019 г.
Изпращането на
уведомителното писмо от цесионера е
извършено по силата на дадените му от цедента права с представеното по делото
пълномощно и постигнатата договореност в рамковия договор от 27.07.2017 год.
Съгласно
трайно установената съдебна практика при положение, че предсрочната изискуемост
на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, то предявеният установителен иск е неоснователен. В случая
ищецът се позовава на разпоредбата на чл.5 от Условията по договор за кредит, в
която страните са се съгласили, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо
изпращане на съобщение от Кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост. Съдебният не споделя становището на
въззивника, че даденото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №
4/118.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение за
договорите за потребителски кредит, а само за договорите за банков кредит. Надлежното
обявяване на длъжника е елемент от фактическия състав за настъпване на
предсрочната изискуемост в случаите, когато се иска издаване на заповед за
изпълнение по реда на заповедното производство. Независимо от обстоятелството,
че кредиторът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗКИ, разрешението, дадено в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС за
необходимостта преди подаване на заявлението да се съобщи на длъжника, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение, тъй
като се касае за едностранно изменение на договора. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ намира приложение за всички видове договори.
В този смисъл е приетото в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 114
от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС. В последователната
практика на ВКС се приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. В конкретния
случай се налага извода, че
волеизявлението на кредитора, обективирано в исковата молба, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
предпоставки, е станало чрез връчването на исковата молба на назначения по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК на длъжника особен представител. Особеният представител
на ответника го представлява в процеса, може да получава всички документи по
делото, както и да направи всички възражения срещу предявения иск. Това
становище е застъпено в Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., І
т.о. След като кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
кредитодателя или цесионера, предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК правилно е
отхвърлен от районния съд. Поради обусловеността на предмета на делото по
установителния иск от основанието и размер на заявеното в заповедното
производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени от ищеца като
конкретно неплатени вноски и акцесорни вземания, въззивната инстанция не би
могла да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Връчването на исковата молба на особения
представител на длъжника, с която му се обявява предсрочната изискуемост на
целия кредит, представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или
подаване на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Съдебният състав
счита, че в случая приложеното към исковата молба уведомление до длъжника за
прехвърляне на вземането от цесионера като представител на цедента е връчено на особения представител на длъжника,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Връчването на приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения
представител на длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ето защо в случая следва да се приеме за
валидно уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
цедиране на процесното вземане на ищеца, с момента на връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на особения представител на 24.01.2019 г., което обаче не
променя направения от въззивния състав краен извод.
Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение на
ЛРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „АСВ”ЕАД срещу Ц.М.П. при условията на евентуалност и приет
за съвместно разглеждане в исковото производство осъдителен иск с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде обезсилено. Евентуално е
обективно съединяване на искове, когато единият иск има спрямо другия
положението на главен. Съдът дължи произнасяне по евентуалния иск само в
случай, че отхвърли главния иск, т.е вторият иск е предявен под посоченото
отрицателно условие. Макар и предявен евентуално, искът се смята висящ и по
него съдът е длъжен да извърши всички процесуални действия, насочени към
разглеждането му същество. От данните по гр.д. № 1872/2018 г. по описа на РС
Ловеч се установява, че с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, ищецът е
сезирал ЛРС само с установителен иск с пр.основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК. С последващо становище вх. № 2147/21.02.2019 г. е направил
искане първоинстанционният съд на основание чл.212 ГПК в условията на
евентуалност да приеме за съвместно разглеждане осъдителен иск в случай, че
съдът приеме, че ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
28.02.2019 г., съдът е дал ход на делото, като е оставил без движение
предявената при условията на евентуалност искова претенция на осъдителния иск,
като задължил ищеца да внесе следващата се държавна такса. В това съдебно заседание
назначеният особен представител на ответника не е изразил становище по
основателността на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, а
само, че искането е неоснователно и се дължи внасяне на държавна такса. В
следващото открито съдебно заседание, проведено на 03.04.2019 г., съдебният
състав отново не се е произнесъл с нарочен съдебен акт дали приема направеното
от ищеца искане за разглеждане в исковото производство на предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск и на какво основание. В това последно
съдебно заседание съдът е изслушал заключението на вещото лице, приключил
съдебното дирене и дал ход на устните състезания. Безспорно посочено от ищеца в
становището основание на чл.212 ГПК е неприложимо в случая, тъй като
инцидентния усткановителен иск е иск, който се предявява във висящ процес, за
да се установи съществуването или несъществуването на правоотношение, което е
преюдициално спрямо спорното право. В представеното преди първото по делото
заседание становище, ищецът е заявил ново искане при промяна на обстоятелствата
и друго правно основание, т.е. предявил е изцяло нов иск при условията на
евентуалност. Такава форма на последващо обективно съединяване на искове, по
която съдът не се е произнесъл с определение, а е постановил съдебен акт, е
изключена. Още повече, че на назначения особения представител на ответника не е
дадена възможност за отговор по чл.131 от ГПК по този нов иск, а последният не
е и изразил становище по него в нито едно от двете проведени заседания. Поради
изложените съображения настоящата инстанция счита, че в тази част постановеното
от ЛРС решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по предявения за съвместно разглеждане
недопустим евентуален иск – прекратено.
При този изход на процеса разноски по
делото не следва да се присъждат на въззивника, а дължимото на назначения на
въззиваемата особен представител възнаграждение е внесено от въззивника.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 270, ал. 3 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗИСЛВА решение № 173/18.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 1872/2018 год. по описа на Ловешкия районен съд в частта, с която е отхвърлил предявения от „АСВ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.С,, представлявано от Н.С. М.Д., чрез пълномощника си юрисконсулт Кристина
Милчева срещу Ц.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника Ц.М.П. да заплати на „АСВ"ЕАД следните суми : 2 561,54 лв.,
представляващи
главница за периода от 20.03.2017 год. до 20.03.2020 год., по отношение на
който на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 19.04.2017 год.; 1 776,76 лв., представляващи
договорна лихва за периода от 20.03.2017 год. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.03.2020 год. /падеж на последна погасителна вноска/,
по отношение на който на основание чл.5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 19.04.2017 год.; 386,48 лв.,
представляващи обезщетение за забава, считано от 20.04.2017 год. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението - предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 395/02.05.2018 год. по ч.гр.дело №
747/2018 год. на РС - гр.Ловеч.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/18.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 1872/2018 год. по описа на Ловешкия районен съд в останалата част.
Да се изплати
на адвокат М.В. *** определеното възнаграждение в размер на 560.73 лв., внесено
от „АСВ” ЕАД
за осъщественото процесуално представителство на ответницата Ц.М.П. по в.гр.д.
№ 392/2019 г. по описа на ОС - Ловеч.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.