Решение по дело №2237/2023 на Административен съд - Бургас

Ищец в производството е С. Г. В., а ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД“ИН“). Ищецът твърди, че изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в [населено място] и през периода от 22.12.2022г. до края на месец ноември 2023г. бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в следното :

1/Конкурсите за работа за позиции, за които лишените от свобода се кандидатирали, не се провеждали справедливо и не се преценявали обективно качествата на кандидата. В първото по делото съдебно заседание ищецът уточни по реда на чл.143, ал.2 от ГПК, че през 2023г. били проведени конкурсни процедури за длъжностите хигиенист и перач, но неговите качества не били подобаващо и обективно оценени, тъй като конкурсната процедура била формално проведена.

2/Къпането било разрешено само два пъти седмично, което било недостатъчно за ищеца. В съдебно заседание ищецът уточни, че къпането било разрешено два пъти дневно – в 10:00ч. и в 18:00ч., но реално водата не била достатъчна, тъй като бойлерите били с обща вместимост 700 литра и ако влязат да се къпят едновременно 45 души, се падали по 12-13 литра на човек. Лишените от свобода се разбирали помежду си кой кога да се къпе. Ищецът заяви, че има потребност от всекидневно къпане.

3/Храната не отговаряла на таблицата, утвърдена от министъра на правосъдието – била с намалено количество и не се покривали изискванията за калорийност. В съдебно заседание ищецът заяви, че кюфтетата са по 20гр., вместо 50 гр. Редовно пускал жалби и сигнали, но без резултат. По време на хранене също правел оплаквания до дежурните надзиратели, но те не реагирали.

4/Правото на 8 часа сън било нарушено, поради :

4.1/Неудобните легла и дюшеци. В съдебно заседание ищецът уточни, че дюшекът е поставен не върху пружина, а върху преплетени ламаринени ленти и тъй като дюшеците били изключително тънки и сплескани от многогодишна употреба, влизали в отворите между ламаринените ленти, постелята ставала ръбеста и така се смущавал сънят му и съответно правото му на почивка.

4.2/Наличието на хапещи инсекти. В съдебно заседание ищецът уточни, че дървениците и хлебарките са загнездени в дюшеците и завивките и го хапят непрекъснато.

5/Липсвали препарати за почистване. В съдебно заседание ищецът уточни, че заповедта не се спазва. Лишените от свобода били принудени сами да купуват препарати, но ищецът нямал пари. Трябвало да си купи и кофа.

6/Нямало достъп до пералня. В съдебно заседание ищецът уточни, че било забранено лишените от свобода да перат сами одеялата. Ищецът трябвало сам да пере личните си дрехи, но нямало помещение за простиране и съхнене на прането. Трябвало да суши прането в килиите, от което се получавала влага, която рушала мазилката.

7/Отнета му била възможността да ползва котлон и посуда да приготвяне на храна, тъй като не било обособено специално помещение.

8/Липсвало помещение за простиране на пране, което налагало изсушаване на прането в килиите.

9/Помещението за хранене било непригодно, тъй като било със занижена хигиена и се създавали условия за стомашно – чревни заболявания. В съдебно заседание ищецът уточни, че стените, подът и масите за хранене били омазани с мръсотия и влага. Когато се отворели прозорците, влизали котки.

10/ В мястото за отдих липсвали санитарен възел и течаща вода. В съдебно заседание ищецът уточни, че имал нужда от течаща вода по време на престоя на открито, който бил по 40 мин. два пъти през деня.

11/Забранено било получаването на вестници, списания и книги. В съдебно заседание ищецът уточни, че забраната се отнася до получаването на посочените вещи при свиждане. Счита издадената заповед за нарушаваща правото му на информация.

12/Изпратените до лишените от свобода плодове и зеленчуци се разрязвали от надзирателите, с цел мерки за сигурност. В съдебно заседание ищецът уточни, че след разрязването плодовете/зеленчуците бързо се развалят. Същото се отнасяло и до колбасите.

13/Било забранено четенето на повече от една книга седмично. В съдебно заседание ищецът уточни, че не било разрешено да се взема от библиотеката повече от една книга на седмица, а той прочитал една книга за един ден.

14/Сигналът на телевизора бил некачествен и засичал, което изкарвало ищеца от зоната му на комфорт. В съдебно заседание ищецът уточни, че имало пет програми. Много се дразнел, когато сигналът засече на някое интересно предаване или ако например, някое дете рецитира патриотични стихотворения.

15/Изпратените пратки не се получавали своевременно. В съдебно заседание ищецът уточни, че получавал парите, изпратени му от близките по банкова сметка, не в деня на постъпването им по сметката, а след 10 дни.

Твърди се, че изброените действия/бездействия били такива по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, с които ищецът бил подложен на унизително отношение, принизено било човешкото му достойнство, у него били предизвикани чувства на незащитеност и незачитане на законните му права. Посочените действия/бездействия довели до увеличаване на отрицателните последици от задържането и били несъответни на регламентираните от закона цели.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 20 000.00 лева, представляващи обезщетение от претърпените от него неимуществени вреди.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник – старши юрисконсулт Т. Ч., е подал отговор срещу исковата молба, в която предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Противопоставят се следните доводи и възражения :

Оспорва се да са били осъществени описаните противоправни действия/бездействия. Ищецът изтърпявал наказанието си в затворническо общежитие (ЗО) „Дебелт“, което било най – модерният в България затвор и отговарял на всички европейски изисквания. Във всяка килия имало собствен санитарен възел, вкл. и баня, и лишените от свобода имали възможност да се къпят два пъти на ден. Всички помещения били нови, а кухнята била оборудвана с уреди от най – висок клас. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът квалифицира иска по чл.284 от ЗИНЗС вр. чл.52 от ЗЗД.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.

За ответника не се явява представител.

За ОП Бургас се явяват прокурор Д. Х. и прокурор А. Ч., които оспорват предявения иск и молят за отхвърлянето му.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК ищецът представя писмени бележки, в които развива подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Ищецът е постъпил в Затвора в град Бургас на 22.12.2022г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим. Разпределен е в спално помещение № 103 в Първа затворническа група в ЗО „Дебелт“ на 30.12.2022г., където е пребивавал през целия исков период – справка на лист 157.

През 2023 г. в ЗО бил подбор измежду желаещите да работят за следните щатни бройки :

1/Една щатна бройка за доброволен труд за „помощник-перач“: На 07.08.2023г. било проведено събеседване с лишените от свобода, подали молби за участие в този конкурс. Ищецът е сред кандидатите за тази длъжност. Комисията предложила на длъжността да се назначи лишен от свобода, различен от ищеца. Със същия протокол е направено предложение и за назначаване на още един лишен от свобода на длъжността „работник в затворническата кухня“, като първа резерва.

2/Една щатна бройка „Хигиенист на МЦ, киносалон и фитнес зала“. На 11.10.2023г. било проведено събеседване с лишените от свобода, подали молби за участие в този конкурс, сред които и ищецът. Комисията предложила на длъжността да се назначи лишен от свобода, различен от ищеца.

През исковия период ищецът пребивавал в килия № 103 заедно с още двама лишени от свобода.

Според справката, изготвена от Началника на Затвор Бургас – листи 78-79, във всяко от помещенията е обособен самостоятелен санитарен възел с душ, тоалетна и умивалня, които са на разположение на лишените от свобода денонощно. Поддържането на чистота и хигиена е задължение на лишените от свобода, на които администрацията осигурява ежемесечно сапун и почистващи препарати, осигурява им метли, лопатки за смет, стирки и кофи. Отговорникът на групата получава сапуни и хигиенни материали и ги разпределя за почистване на общите части. Храненето се извършва в обособени за целта столови помещения. Приготвянето на храната се осъществява в оборудвана с необходимите уреди кухня. Лишените от свобода провеждат престой на открито два пъти на ден по 45 минути. Ежедневно се осигурява възможност за провеждане на спортни дейности на открито и рамките на 30 минути в пригодено за целта спортно игрище. Предоставена е възможност за ползване на фитнес залата по един час на ден. Ежемесечно се извършва дезинсекция на паразити от специализирана фирма,

Според справката от Началника на Затвора Бургас (лист 157), спалните помещения в корпус А са 43, а максималният брой на обитателите – 178. Къпането се извършва в мокрите помещения към всяка от килиите, където лишените от свобода могат да се къпят един по един, а не едновременно, т.е. 43 лишени от свобода. Водата се затопля от три бойлера с вместимост 500л, 300л и 150л, общо 950л. Подаването на топла вода се извършва ежедневно – сутрин от 10:00 до 10:30ч. и между 18:00 и 18:30ч., за което на 17.08.2023г. е утвърден график (лист 158).

Със заповед № ЗНД-348/20.10.2023г. на Началника на сектор ЗО „Дебелт“ е разрешено всяка четвърта събота на месеца лишените от свобода по време на ползване на място за престой на открито „Б“ да имат право да изкарват за изтупване и проветрение своите одеяла, олекотени завивки, юргани и възглавници (лист 26).

Със заповед № ЗНД-349/20.10.2023г. на Началника на сектор ЗО „Дебелт“ е разпоредено лишените от свобода в ЗО да имат право при изпиране на дрехите си да ги простират за времето от 09:00 до 16:00 часа на обособеното място на външния простор, съгласно утвърдения график за пералня – Първа група всеки понеделник. Указано е изпраните дрехи да се събират в групата под контрола на отговорника на групата и да се простират на външния простор от хигиенистите на групата. След приключване на времето за простиране дрехите се прибират от хигиенистите и се раздават на собствениците им. Изрично е разяснено в т.5, че администрацията на ЗО не осигурява щипки за простирането.

На 19.10.2022г. ВПД Началник на сектор ЗО „Дебелт“ утвърдил График за ползване на перална – първа група в понеделник. Отбелязано е в „Забележки“ следното : перат се само спално бельо (чаршафи и калъфки); личните одеяла, олекотени завивки и юргани не се перат; одеялата, предоставени от затвора, се перат веднъж годишно; дрехите на лишените от свобода се перат при предоставяне на личен прах за пране; долно бельо, чорапи и потници не се перат – лист 39.

На 28.02.2023г. е утвърден последващ график, в който е добавено, че дрехите на лишените от свобода се перат при предоставяне на личен прах за пране и количеството е около 5 кг (една голяма торба) и че не се перат лични хавлии и халати – лист 40.

При постъпването си в ЗО „Дебелт“ ищецът представил епикризи, удостоверяващи наличието на хронични заболявания : захарен диабет, исхемична болест на сърцето, стенокардия, хипертонична болест, мозъчно-съдова болест след преживян мозъчен инфаркт – медицинска справка на лист 114.

Предвид наличните заболявания, на ищеца е осигурена необходимата диетична храна – лист 113.

По делото са изискани и приложени множество изпратени от ищеца жалби до Директора на ГД“ИН“ – по повод конкурса, за хлебарките/дървеници, за лошия сигнал на телевизора, непрофесионално поведение от страна на медицински специалист, по повод недостатъчната вода за къпане и липса на препарати за почистване, че на мястото на отдих на открито липсва тоалетна и течаща вода, както и една жалба до РЗИ Бургас по повод занижената хигиена. По всички жалби са извършени проверки и са изпратени отговори до ищеца.

С жалба, регистрирана с № М-4967/16.10.2023г. (лист 142), адресирана до ИСДВР на Първа група, ищецът заявява, че на 15.10.2023г. по време на вечеря поискал от дежурния офицер да претегли каймата в супата му, на което получил отказ, с обяснението, че не може да се претегли само една порция. Направил искане за проверка по повод докладваното от него съмнение за нарушение.

По повод жалбата, на 17.10.2023г. е изготвена докладна записка от главния готвач на ЗО „Дебелт“, в която той обяснява, че предлаганата супа е 300 гр. на порция, в която има определени продукти, които се приготвят по рецепти от утвърден за използване Сборник рецепти за кулинарните изделия. В рецептата за супа топчета и всички видове месни супи се полага 40гр. кайма и месо готов вид, като се прибавят лук, моркови, олио, брашно, яйце и кисело мляко. Приготвените топчета в суров вид са по 10гр. В порция супа се раздават по 5 бр. топчета готови за консумация.

Представена е справка „Трансфери“ за постъпилите в полза на ищеца суми за исковия период – лист 159.

В съдебно заседание, проведено на 24.06.2024г., съдът разпита като свидетели И. К. и М. Ч., изтърпяващи наказание лишаване от свобода в ЗО „Дебелт“, вкл. и през 2023г.

И двамата свидетели изразиха несъгласието си с начина на провеждане на конкурсите за работа – че конкурсната комисия не извършвала събеседване с всеки от кандидатите, за да бъде избран най – подходящият от тях. Избрани били кандидати, които свидетелите считат за близки до затворническата администрация. Свидетелят К. изрази възмущението си от факта, че част от спечелилите конкурса са неграмотни и негодни за длъжността, за която са били избрани.

Относно къпането свидетелите заявиха, че през времето, определено за къпане, вода има от шест до осем минути, което свидетелите определят за недостатъчно. Така било невъзможно всички обитатели от килията да се къпят всеки път, щом бъде пусната топлата вода.

Относно храната : И двамата свидетели се оплакаха както от количеството, така и от качеството на храната. Оплакванията им, адресирани до затворническата администрация, оставали без резултат.

Относно хлебарките и дървениците : Свидетелят К. уточни, че хлебарките и дървениците се развъждат най – вече в дюшеците. И двамата свидетели бяха единодушни, че препаратите, с които се пръска, са неефективни. От известно време дори не отстранявали лишените от свобода от килиите, а обработвали помещенията в тяхно присъствие. Хлебарки и дървеници имало целогодишно. Ухапванията от дървеници били болезнени. Като смачквали хлебарките, се разнасяла неприятна миризма.

Относно неудобните легла : И двамата свидетели определиха леглата като изключително неудобни, най – вече заради сплесканите и изтънели от употреба дюшеци, заради които се усещала всяка неравност.

Относно почистващите препаратите : Свидетелите заявиха, че препарати не са предоставяни. Дори в кухнята липсвали препарати за измиване на посудата. Всеки лишен от свобода трябвало сам да си закупува препарати, ако иска да поддържа хигиена.

Относно изпирането и изсушаването на дрехите : Свидетелите заявиха, че утвърдените графици трудно се изпълнявали – било невъзможно в понеделник дрехите да се изперат и да се прострат, тъй като часовете за изпиране и простиране съвпадали. Освен това просторът бил къс и не побирал прането на всички, затова се налагало да прибират мокрите дрехи в килията и да търсят други начини за простиране. Опъвали въже в килията, което било забранено и надзирателят като видел въжето, го махал. През лятото прането, проснато за сушене в килията, съхнело по – бързо, но зимата съхнело по – бавно и се вмирисвало.

И двамата свидетели заявиха, че на лишените от свобода не е осигурена възможност сами да си приготвят храна, поради липса на обособено помещение за готвене.

Относно помещението за хранене : Свидетелят Ч. заяви, че е средно голямо и е прилично, но има какво още да се иска. Обратно, свидетелят К. описа помещението като захабено и неподдържано с набита по масите мръсотия и вонящо. При отворени прозорци влизали уличните котки. През един и същ отвор се подавали чиниите с храна и се връщала мръсната посуда. Чиниите се миели в една обща вана. Свидетелят Ч. посочи, че в началото на месец септември 2023г. той и още пет лишени от свобода получили стомашно – чревни разстройства, с относително еднаква симптоматика, което за свидетеля било доказателство, че проблемът е от храната.

И двамата свидетели обясниха, че на мястото за отдих няма вода, а и не било разрешено да си изнасят бутилки с вода. Особено в горещите дни през лятото, водата била особено необходима. Липсвал и сенник, който да ги предпазва от слънцето.

Свидетелите сочат, че ищецът е четящ човек и четенето на книги е основното му занимание, а изборът на книги в библиотеката бил ограничен. Разрешено било да се посещава библиотеката само един път седмично. Получаването на книги, вестници и списания било забранено, поради риск от внасяне на наркотици заедно с тях.

Свидетелите потвърдиха, че донесената при свиждане храна се разрязва. Телевизионният сигнал често прекъсвал.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Предявеният иск е правна квалификация чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, според който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирано за това лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, и срещу надлежен ответник – ГД“ИН“, която, според чл.12 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. В исковата молба са изложени твърдения за бездействия от страна на органи в системата на ГД“ИН“, изразяващи се в пребиваването на ищеца в описаните в исковата молба условия, допълнително уточнени в първото по делото съдебно заседание. Тези твърдения обосновават правния интерес за ищеца да предяви иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Посочените по – горе разпоредби са доразвитие на забраната, установена в чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) забрана никой да не бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., и е част от вътрешното право.

Критерии кога определено действие / бездействие може да се третира като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, са изработени както в съдебната практика на съдилищата в Р България, така и в редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които следва да се съобразяват при прилагане на националната правна рамка : Решение от 27.01.2015 г. по делото на Н. и други срещу България; Решение от 8.07.2014 г. по делото на Х. и Толумов срещу България; Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша; Решение от 7.02.2008 г. по делото на К. срещу България; Решение от 6.03.2008 г. по делото Г. срещу България; Решение от 18.01.2005 г. по делото на К. срещу България, както и много други.

В решенията си ЕСПЧ сочи, че чл.3 от Конвенцията охранява една от най-фундаменталните ценности на демократичното общество, като забранява по абсолютен начин изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата.

За да попадне в приложното поле на чл.3 от ЗИНЗС, малтретирането следва да достигне една минимална степен на суровост. Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото, например характер и контекст на третирането, начин и метод на осъществяването му, продължителност, физически или душевни последици, а в някои случаи и пол, възраст и здравословно състояние на жертвата - § 91 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

Пак в същото решение в § 92 е казано, че дадено третиране е "нечовешко", защото, наред с друго, то е било предумишлено, било е прилагано с часове без прекъсване и е причинило телесна повреда, силно физическо или душевно страдание. Третирането е "унизително", защото е било от естество да породи у жертвите чувства на страх, силна болка и малоценност, способни да ги унижат и лишат от стойност. От друга страна, ЕСПЧ последователно е подчертавал, че страданието и унижението трябва във всички случаи да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, свързани с определена форма на законосъобразно отнасяне или наказване.

Не може да се твърди, че изпълнението на наказанието лишаване от свобода сам по себе си повдига въпрос по чл.3 от Конвенцията, но държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, съвместими с неговото човешко достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес или изпитание, чиято сила надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на задържането, и че, като се имат предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благосъстояние са адекватно гарантирани - § 94 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

ЕСПЧ е установил обективни критерии, по които преценява относимостта към чл.3 от Конвенцията на условията на задържане на лицата: размер на помещението за задържане и средната площ, с която разполага едно лице; броя на другите обитатели; общата продължителност на задържането; престоя в помещението за задържане; начина на удовлетворяване на естествените нужди; хигиената; климатичните условия; възможността за прекарване на част от времето на открито; възможността за свиждания с близки и други контакти с външния свят; достъпа до естествена светлина; вентилацията и шума в помещенията за задържане; храната; физически и психически ефекти върху задържания, пола, възрастта и здравословното му състояние. Изследването на конкретните условия по посочените показатели има за цел да установи въздействието на същите върху личността на задържаното лице.

Относно стандарта на доказване : В §45 от Решението от 07.02.2008г. по делото на К. срещу България е разяснено, че твърденията на ищеца за недобросъвестно третиране трябва да бъдат подкрепени със съответните доказателства. Когато извършва оценка на доказателствата, съдът като цяло прилага стандарта за доказване "извън всякакво съмнение". Въпреки това, такъв тип доказателство може да бъде извлечен от съвместното съществуване на достатъчно силни, ясни и непротиворечиви улики или от презумпции за факти в подобен смисъл, които не са опровергани (също и Salman срещу Турция GC, № 21986/93, § 100, ЕСПЧ 2000 VII, и Ф. срещу Русия, № 5140/02, § 59, 25 октомври 2005 г.). В Решението от 27.01.2015 г. по делото на Н. и други срещу България е указано, че тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане, а именно доказателства, до които имат достъп, като напр. подробно описание на разглежданите условия, свидетелски показания или жалби до и отговори от затворническите власти или контролни органи, след това, опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. Процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетение трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6 §1 от Конвенцията, включително изискването за разумен срок, а правилата, уреждащи разходите, не трябва да са в прекалена тежест на затворника, в случаите, когато неговият/нейният иск е основателен. На последно място, от ищците не следва да се изисква да установят дали конкретни длъжностни лица са ангажирани в неправомерно поведение. Лошите условия на задържане не са непременно резултат от неизпълнението на задълженията на отделните служители, а обикновено са плод на по-широко обхватни фактори. Липсата на ресурси не може по принцип да оправдае условия на задържане, които са толкова лоши, че съставляват третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията, и е задължение на договарящите държави да организират своите пенитенциарни системи по начин, който гарантира спазването на тази разпоредба, независимо от финансовите и логистични трудности. Когато оплакването е по чл. 3 от Конвенцията, съдът, който разглежда делото, трябва да направи преглед на твърдяните действия или бездействията и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушение на този член, съобразно принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ в неговата практика. За да може едно вътрешно правно средство за защита по отношение на условията на задържане да бъде ефективно, органът или съдът, който отговаря за случая, трябва да го разгледа, в съответствие с приложимите принципи, установени в съдебната практика на Съда по чл.3 от Конвенцията. Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек. Вътрешните правила и практика, регулиращи функционирането на средството за защита, трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази презумпция, а не присъждането на компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже, чрез доказателства, наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална травма.

В разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ е въведена оборима презумпция за настъпване на неимуществени вреди в случаите на ал.1 на същия член. С оглед гореизложеното, на доказване подлежат условията, при които ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, че тези условия са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията, че ищецът е претърпял неимуществени вреди (които се предполагат до доказване на противното), причинната връзка между вредите и неблагоприятните условия.

По всяко от фактическите твърдения съдът се произнася, както следва:

Оплакването за необективност на конкурсите по съществото си е оплакване за нарушено право на труд, което е прогласено в чл.77 от ЗИНЗС, според който по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа и по възможност се удовлетворяват предпочитанията към конкретен вид работа. Всеки вид труд се заплаща с изключение на доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената – чл.78, ал.1 от ЗИНЗС.

Според чл.172 от ЗИНЗС, участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация. Работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията, съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му.

Подробната правна регламентация на процеса по кандидатстване за работа се съдържа в глава V от ППЗИНЗС „Работа в местата за лишаване от свобода“. Според чл.164 от ППЗИНЗС, Ежегодно министърът на правосъдието, по предложение на главния директор на ГД“ИН“, утвърждава щат на длъжностите, заети от лишените от свобода в обслужващата и комунално-битова дейност, който не може да надвишава 12 % от средносписъчния състав на лишените от свобода в затворите и поправителните домове. Включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка относно здравословното им състояние, възрастта, пола, професионалната квалификация, техните интереси и предпочитания, оценката на риска и изискванията на режима и охраната. Списък със свободните работни места се обявява на общодостъпни за лишените от свобода места. Кандидатите за заемане на свободните работни места подават заявление до съответния началник чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който дава мотивирано писмено становище. Към заявлението и писменото становище се прилага съответният документ, удостоверяващ притежаването на специална правоспособност, квалификация и здравен статус, ако такива са необходими за извършването на дадени дейности. За заемане на длъжности в обслужващата и комунално-битовата дейност приоритетно се разглеждат заявленията на лишените от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества.

В становището на Началника на Затвора в [населено място] (лист 24 гръб) е казано, че е взето предвид влошеното здравословното състояние на ищеца. Отбелязано е още, че при изтърпяване на предходни наказания ищецът бил трудово ангажиран, но неглижирал трудовите си задължения, не изпълнявал поставените му задачи и правел системни опити да манипулира служителите.

По този пункт липсва каквото и да било нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът релевира като довод личната си неудовлетвореност и несъгласие с крайното решение на Началника на затвора да избере за длъжностите не него, а други лишени от свобода, изтъквайки доводи за предрешеност и субективизъм. Такива съмнения изтъкнаха в показанията си и двамата свидетели. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че процедурата по включване на лишените от свобода в трудовата дейност не е конкурс по смисъла на Кодекса на труда, например, така както свидетелите и ищецът го наричат, а се касае до процедура, в която за всяка от работните позиции се подбират лишени от свобода, които, съобразно посочени в ЗИНЗС критерии, са подходящи да я изпълняват от гледна точка на здравословно състояние, възраст, пол, образование и пр. Инспекторът по социални дейности и възпитателна работа дава мотивирано писмено становище, а крайното решение се взема от Началника на затвора. Като не е бил избран за позицията, за която кандидатства, ищецът не е бил подложен на изтезание, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, нито пък е уронено човешкото му достойнство или пък е породено у него чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Относно къпането : Според чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява къпане всеки ден, при възможност, но най – малко два пъти седмично. В ЗО „Дебелт“ е осигурена възможност за къпане два пъти на ден или 14 пъти в седмица, което надвишава неколкократно минималните изисквания, установени в закона. Дори и ищецът да не успее да се къпе продължително през всичките тези 7 часа през седмицата, заради липса на достатъчно, според неговите представи, количество вода, няма как да се приеме, че къпането само един път на ден представлява жестоко, нечовешко или унизително отношение, щом минималният изискуем стандарт, вкл. и според практиката на ЕСПЧ, е два пъти седмично.

Относно храната : Съдът следва да приложи регламента на Европейските правила за затворите, които представляват препоръки на Комитета на министрите към държавите-членки на Съвета на Европа по отношение на минималните стандарти, които следва да се прилагат в затворите. Европейските правила за затворите от 1987 г. (включени като приложение към Препоръка No. R (87) 3) са приети на 12 февруари 1987 г. На 11 януари 2006 г. Комитетът на министрите, като отбелязва, че Правилата от 1987 г. "трябва да бъдат съществено изменени и актуализирани, за да се отразят промените, които са настъпили в наказателната политика, практиката на издаване на присъди и цялостното управление на затворите в Европа", приемат Препоръка Rec(2006)2 относно Европейските правила за затворите. Новата версия от 2006 г. на правилата е включена като приложение към тази Препоръка : На затворниците се осигурява питателна храна, като се взема предвид тяхната възраст, здравословно и физическо състояние, религия, културни разбирания и естество на работа. Изискванията към питателна храна, в т. ч. и минималното  енергийно и белтъчно съдържание, се определя от националното законодателство. Храната се приготвя и поднася при хигиенни условия. Затворниците се хранят три пъти на ден - на разумни интервали между тях.

Нормата от националното право е тази на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. В изпълнение на посочената разпоредба са утвърдени таблиците за калорийния състав на храната. Липсват емпирични данни, които да са индиция, че в този период се е сервирала некачествена храна или в недостатъчно количество, в резултат на което ищецът да е имал някакви здравословни проблеми или да е загубил тегло.

По делото е налице едно оплакване за количеството на топчетата от кайма в супата му. Извършена е проверка, при която не са установени твърдените нарушения. Според чл.68, ал.2 от ППЗИНЗС, храната на лишените от свобода се разпределя в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав и представител на самодейните органи.

Оплакването по този пункт за качеството на храната е израз на определени субективни вкусови предпочитания на ищеца, които обаче не са правнозащитени, поради което по този пункт липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Относно неудобните легла и износената постеля, нарушаващи правото на осемчасов сън : Това твърдение съдът приема за доказано чрез разпита на двамата свидетели, които заявиха, че леглата са неудобни, което се дължи най – вече на изтънелите дюшеци. Съдът обаче не приема, че така е допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и да е надхвърлен неизбежният елемент на страдание или унижение, което да подлежи на обезвъзмездяване.

Относно твърдението за хлебарки и дървеници : Тези твърдения се потвърждават в цялост от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели, които еднозначно заявиха, че независимо от обработката на помещенията с препарати, насекомите не биват унищожени.

В Решението по делото на Н. и други срещу България се указва на затворническите власти да се справят с този проблем чрез осигуряване на адекватни дезинфекционни съоръжения, почистващи продукти, както и редовно обезпаразитяване и проверки на килиите, по-специално на спалното бельо, дюшеците и пространствата, използвани за съхранение на храна. По делото се твърди сключен и действащ през 2023г. договор за дезинсекция и дератизация, който не е представен по делото. Очевидно е обаче, че проблемът не е разрешен, въпреки третиране с препарати. Сключването на такъв договор не освобождава ответника от ответника от отговорност спрямо трети лица, тъй като договорите имат относително действие, т.е. само между страните, и не се разпростират и спрямо трети лица освен в изрично установени случаи, какъвто настоящият не е. При положение че по делото е установено наличие на хлебарки и дървеници из цялото ЗО, то ответникът, като страна по договорите, е в правото си да предяви претенции към изпълнителните по договорите, но не и да противопоставя тези възражения срещу ищеца. „Съжителството“ на ищеца с хлебарки и дървеници е по характер такова обстоятелство, което да породи именно чувства на страх, незащитеност или малоценност и това е така, защото той, поради естеството на положението си, не е в състояние сам да управлява и контролира собственото си поведение и да въздейства на заобикалящата го среда, съобразно неговите предпочитания, нужди и желания, а е длъжен да понася ограниченията, наложени му по силата на осъждането. По силата на необорената презумпция на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС съдът приема, че на ищеца са причинени неимуществени вреди от наличието на хлебарки и дървеници в обитаваната от него килия, и тези вреди следва да бъдат обезвъзмездени по делото.

Относно твърдението за липса на препарати за почистване и лоши хигиенно-битови условия в помещението за хранене : В Решението Н. и други срещу България е указано, че администрацията на затвора предоставя необходимите средства за хигиена, в т. ч. тоалетни принадлежности, както и почистващи материали. Съгласно чл.176 от ППЗИНС, лишените от свобода са длъжни да полагат труд за поддържане на хигиената в спалните помещения и прилежащите части към тях, в помещенията за общо ползване и в района на съответния затвор/ЗО. Макар и свидетелите да заявиха, че в ЗО изобщо не се раздавали препарати, съдът не дава вяра на показанията им в тази част. На съда е служебно известно от друго дело (административно дело № 210/2023г. на АдмС Бургас), че администрацията на затвора осигурява препарати за почистване на общите части, вкл. препарати за измиване на посудата, в противовес на поддържаното от ищеца и свидетелите. Със Заповед № 1-1811/21.04.2020г. Главният директор на ГД“ИН“ утвърдил Таблица № 6 за полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец. Заповедта и таблицата са общодостъпни на електронен адрес : https://prisonreform.bg/zapoved-l-1811-tablica-6-gdin-perilni-miesthi-dezinfekcirasthi-preparati-i-higienni-konsumativi/. Според утвърдената таблица, на един лишен от свобода мъж се полагат 200гр. тоалетен сапун за къпане и миене, 250гр. обикновен сапун за пране, 400гр. прах за пране. Регулирани са количествата, в зависимост от числеността на лишените от свобода, на измиващите препарати за маси, кухненска посуда и инвентар. В отделна точка 2 на раздел ІV е определено количество от 10гр препарат за миене за 1кв.м. от общите части – столови, спални помещения и коридори. По същество, твърденията в исковата молба са за съществуващи в ЗО корупционни практики, свързани с неизпълнението на посочената заповед и лишаване на лишените от свобода от полагащите се според заповедта миещи препарати. Данни за такива престъпни обстоятелства не се установиха по настоящото дело. За ищеца остава открита възможността да подаде сигнал до прокуратурата, която е органа на съдебната власт, компетентен да разследва престъпления. С оглед изложеното, приема твърденията по тези два пункта за изцяло неоснователни и недоказани.

Твърдението за липса на достъп до пералня също се явява неоснователно, тъй като се установи, че в ЗО „Дебелт“ е създадена добра организация за изпиране на личните дрехи на лишените от свобода, с изключение на долното бельо, чорапите и потниците. Създадена е организация и за простиране на прането, като лишените от първа група, към която се числи и ищецът, имат право да простират прането си в понеделник. Съобщените от свидетелите неуредици и инцидентни затруднения при фактическото предаване на дрехите не са такива, че да обосноват извод за изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или пък да са уронили човешкото достойнство на ищеца или да са породили у него чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Твърденията по пункт седем са за бездействие на затворническата администрация да осигури помещение за готвене. Този проблем би бил правнозначим само ако се приеме, че осигуряваната в ЗО „Дебелт“ храна е дотолкова некачествена, че е вредна / опасна за консумация от лишените от свобода, респ. изключително недостатъчна, че се налага те сами да приготвят храната си, за да избегнат различни усложнения на здравето, ако консумират само предлаганата им храна. Такива данни по делото липсват. Свидетелят Ч. сочи в показанията си за стомашно-чревна инфекция през септември 2023г., от която са страдали няколко лишени от свобода, вкл. и ищецът, който обаче отрече да е бил преглеждан и лекуван и да са налице някакви документални следи за това му състояние. При това положение съдът не може да приеме за доказано, че причината за влошеното му здравословно състояние се дължи на некачествена храна, респ. на занижена хигиена. Съдът не може да приеме, че липсата на възможност за самостоятелно приготвяне на храна представлява третиране по чл.3 от ЗИНЗС и така е уронено човешкото достойнство на ищеца или у него е породено чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съдът обаче използва възможността да укаже, че е силно препоръчително да се обособи кухненски кът, където тези лишени от свобода, които желаят и имат такава възможност, да приготвят храна, според техните собствени вкусови предпочитания и желания.

Относно твърдението за липса на течаща вода и санитарен възел в местата за отдих на открито. Лишените от свобода в ЗО „Дебелт“ се извеждат два пъти дневно навън по 45 мин - преди обед и след обед, в съответствие с чл.276, ал.2 от ППЗИНЗС. В българското законодателство липсват конкретно разписани изисквания за местата на открито, поради което този довод следва да се обсъди и интерпретира в съответствие с приетото в Решението по делото на Н. и други срещу България, където се казва, че „упражненията на открито са основен гарант на благополучието на затворниците и че на всички тях, без изключение, се позволява най-малко един час упражнения на открито, за предпочитане като част от по-широка програма на дейности извън килията. Тези стандарти също казват, че за упражненията на открито трябва да бъде осигурено достатъчно пространство и, когато е възможно, да предоставят подслон при студено време. Физическите характеристики на външните съоръжения за упражнения също имат значение“. Вярно е, че пак според същото решение на ЕКПЧ, лишеният от свобода има право на непрекъснат достъп до чиста вода, но се има предвид вода в килията, където лишеният от свобода преимуществено пребивава. Според чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. От друга страна, престоят на открито не е с голяма продължителност, че да предпоставя обезателно ползване на тоалетна. Разумно е ищецът да удовлетвори физиологичните си нужди преди излизане на открито. Ако желае, има възможност да вземе със себе си бутилка с вода. В рамките на тези 45 минути, ако се наложи, може да се прибере обратно в килията. С оглед изложеното, съдът приема, че по този пункт липсва твърдяното от ищеца нарушение на чл.3 от ЗИНЗС – така решение № 5894 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6607/2018 г., III о.

Относно твърдяната невъзможност да получава вестници, списания и книги, както и твърдението за лош телевизионен сигнал :

Според чл.87 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да получават и четат вестици, списания и книги и да изучават чужди езици. В становището на Началника на Затвора Бургас не се твърди тази възможност да е била ограничавана. Ищецът също не сочи пратки, предназначени до него, да са били връщани, поради което това твърдение се явява изцяло голословно и лишено от основание. Пак според същата разпоредба лишените от свобода могат да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от свобода. От разпита на свидетелите се установи, че на лишените от свобода е осигурена възможност да гледат пет български телевизионни програми. И двамата свидетели сочат, че сигналът често бил лош и засичал. Ищецът твърди, че това го изкарвало от зоната му комфорт. В тази връзка е необходимо съдът да припомни, че обезщетението се дължи за нарушение по чл.3 от ЗИНЗС тогава когато малтретирането следва да достигне една минимална степен на суровост, каквато съдът не установява да е налице по този пункт.

Относно твърдението за ограничен достъп до библиотечния фонд : В съответствие с разпоредбата на чл.165 от ЗИНЗС, в ЗО „Дебелт“ е създадена библиотека. Не се оспорва твърдението на ищеца, че лишените от свобода имат право да вземат по една книга седмично, което положение обаче е в съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.2 от ППЗИНЗС. Свидетелите сочат, че ищецът чете непрекъснато и очевидно има потребност от четене на повече от една книга на седмица. Невъзможността обаче да взема повече от една книга на седмица не е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Тъй като четенето на книги е дейност, която трябва да се насърчава от затворническата администрация, то за ищеца е налице възможност да поиска разширен достъп до библиотечния фонд.

Относно твърдението за разрязване на плодовете, зеленчуците и колбасите, които се изпращат на ищеца. Според чл.82, ал.1 от ППЗИНЗС, лишените от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на свиждане, а според ал.5, хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци, които подлежат на проверка и се предават на лишените от свобода преди започване на свиждането. Хранителните продукти задължително се проверяват и се предават на лишения от свобода преди свиждането – чл.73, ал.14 от ППЗИНЗС, а тези, които не могат да бъдат проверени, не се приемат. В ЗО „Дебелт“ проверката се извършва чрез разрязване на плодовете, зеленчуците и колбасите и тази проверка е в съответствие със закона. Вярно е, че така съществено се намалява трайността на разрязаните продукти, особено плодовете и зеленчуците, но в този случай приоритет следва да бъде даден на обществения интерес, за да се предотврати възможността за внасяне на забранени предмети, поради което и по този пункт няма как да се приеме, че ищецът е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или пък е било уронено човешкото му достойнство или е него са се породили чувство на страх, незащитеност или малоценност само защото плодовете и зеленчуците били разрязани и изгнили по – бързо.

От представената справка „Трасфери“ не се установява да е налице забавяне на паричните преводи към ищеца.

Предвид установяванията за допуснато нарушение на чл.3 от Конвенцията и чл.3 от ЗИНЗС по отношение на един от компонентите на материално – битовите условия в затвора, на основание чл.284, ал.5 от ЗИНЗС съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъде обезвъзмездени с пари. За да бъде оборена презумпцията, ответникът е този, който следва да проведено пълно обратно доказване, а именно да твърди отрицателни факти – че ищецът не е претърпял неимуществени вреди. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Доказателства в тази връзка не са събрани.

При определяне на дължимото обезщетение и при съобразяване с правилото на чл.284, ал.2 от ЗИНС съдът следва да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Основно значение има периодът, за който се търси обезвреда – единадесет месеца. Липсват конкретни данни за поражения върху физическото и психическото му здраве. В писмената защита ищецът заявява, че 20000.00 лева е сумата, която щял да заработи през четирите години, ако бил спазен ЗИНЗС и ако в затвора нямало диктатура. По съществото си тези аргументи сочат, че ищецът релевира твърдения за пропуснати ползи, какъвто иск не е предявен. Предявеният иск е за неимуществени вреди, които по смисъла на закона са неблагоприятните последици от увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, както и накърнената чест и достойнство.

Според чл.52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили обстоятелства, включително личността на увредения и именно затова в закона не са разписани механизми за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и други обстоятелства, според конкретиката на случая. От друга страна обаче, размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за ищеца. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

Всички тези фактически обстоятелства, оценени чрез прилагане на относимите критерии, обосновават определяне на обезщетение в размер на 800.00 лева, до която сума предявеният иск се явява основателен, а за разликата до пълния му предявен размер 20000.00 лева подлежи на отхвърляне.

В писмената защита, представена на 03.07.2024г., ищецът иска да му бъде върната таксата за делото. По реда на чл.4б от Закона за държавните такси се връща държавна такса, когато тя е недължимо внесена. По делото държавната такса е дължима и не подлежи на връщане. Дори и да се приеме, че искането на ищеца не е за връщане на държавната такса, а за възлагането  в тежест на ответната страна, то това искане е просрочено, тъй като е направено след приключване на устните състезания, поради което липсва валидно сезиране на съда с претенция за разноски.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултското възнаграждение не е разноски по смисъла на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, който е специален и изключва приложението на чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ и чл.78, ал.8 от ГПК.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.285, ал.1 вр. чл.3 от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на С. Г. В., [ЕГН], постоянен/настоящ адрес [населено място], [улица], изтърпява наказание в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора в [населено място], сумата 800.00 (осемстотин) лева, представляващи обезщетение за претърпени за периода от 22.12.2022г. до 30.11.2023г. неимуществени вреди от преживяно унизително и нечовешко отношение по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Дебелт“ при Затвора в [населено място], заради наличие на хлебарки и дървеници в обитаваната от него килия, като иска до пълния му предявен размер 20000.00 лева отхвърля.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Бургас с 14-дневен срок от съобщаването му.