№ 52
гр. Свищов, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20244150100736 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „В.Л.“ ЕООД гр. П. твърди, че се занимава с търговия на стоки за
домакинството и че на 10.06.2018 г. сключил Договор за покупко-продажба извън търговски
обект с ответницата Н. Ч., по силата на който последната закупила един брой перяща
прахосмукачка “Turbo power cleaner” срещу продажната цена в размер на 2900,00 лева, която
следвало да бъде платена, както следва: задатък от 1100,00 лева и остатък за доплащане –
1800,00 лева. Посочва, че ответницата поискала остатъкът от продажната цена в размер на
1800,00 лева да бъде заплатен на вноски, вследствие на което страните се договорили
ответницата да заплати девет месечни погасителни вноски в размер на 200,00 лева всяка
една, платими до 10-то число на месеца, за който се дължала вноската. Твърди, че
последната вноска е следвало да бъде платена до 10.03.2019 г., но въпреки договореното,
ответницата Н. Ч. заплатила само 400,00 лева, освен задатъка и останали за плащане 1400,00
лева, които не били платени и до датата на предявяване на иска. Сочи, че предявил
претенцията си по реда на заповедното производство, но с оглед подаденото от ответницата
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по Ч.гр.дело № 165/2023 г. по описа на
РС – Свищов било указано да предяви иск за установяване на вземането. Моли да бъде
поставено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата 1400,00 лева – главница по Договор за покупко-продажба извън
1
търговски обект от 10.06.2018 г., ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. до изплащане на
вземането, като се претендират разноски за исковото и заповедно производство. В хода на
устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото взема становище,
че поддържа исковата молба, счита предявения иск за основателен и доказан и моли съда да
го уважи. Поддържа, че правоотношението между страните е редовно възникнало и
изпълнено от страна на дружество ищец и намира твърдението на ответницата за невалидно
възникнало правоотношение за абсолютно неоснователно, като преди подписване на
договора на ответницата е представена цялата изискуема от ЗЗП преддоговорна
информация. Оспорва твърдението, че ответницата е звъняла по телефона с искане да се
откаже от договора, а в самия договор изрично бил посочен начина на упражняване правото
на отказ и при желание за отказ от договора, ответницата е следвало да упражни това право,
според уговореното. Оспорва твърдението, че стоката се е оказала с характеристики,
различни от презентираното и че средната пазарна цена за подобни продукти към датата на
сключване на договора е била три пъти по –ниска, както и оспорва вързражението за изтекла
погасителна давност. Признава, че ответницата е извършила две плащания по договора – на
10.06.2018г. е заплатила сумата 1100 лева, а на 09.08.2018г. е заплатила сумата 400 лева по
банков път. В писмена защита по делото счита, че не са налице предпоставки за нищожност
на договора по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, както и че не са доказани от страна на
ответницата твърдението за противоречие на договора със закона или с добрите нрави, тъй
като в хода на делото не били събрани каквито и да било доказателства в тази посока.
Оспорва начина по който ответницата счита, че е направила отказ от договора. Посоченият
от нея начин не отговарял на разписания в преддоговорната информация по чл. 47 от ЗЗП
отказ и в случай, че ответницата е желаела да го упражни, в която не се включвало и не е
било необходимо телефонното обаждане на ищцовото дружество. Намира и възражението,
че характеристики на закупената стока коренно се различавали от презентираното и че
средната пазарна цена за подобни продукти към момента на сключване на договора е била
три пъти по-ниска, за неоснователно, тъй като до завеждане на делото ответницата в нито
един момент не е излагала подобни твърдения. Същата не се е възползвала и от правото си
на отказ по чл. 50 от ЗЗП, а и доказателства за характеристики, различни от презентираното
изобщо не били поискани. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗП потребителят
има право да се откаже от договора от разстояние в 14-дневен срок от сключване на
договора или от приемане на стоките. Видно било както от договора, така и приемо
предавателния протокол, че предаването на стоките било осъществено на 10.06.2018 г.,
поради което срокът за отказ бил изтекъл на 24.06.2018 г. и след тази дата всяко едно
волеизявление в тази насока не би следвало да породи правни последици. Относно
наведеното възражение за изтекла погасителна давност, счита същото за неоснователно.
Сочи, че съгласно трайната съдебна практика погсителни вноски, които представляват част
от общата продажна цена по договор, не представляват периодични плащания по смисъла на
ЗЗД, поради което за тях се прилагала общата 5-годишна погасителна давност. Исковата
молба била подадена на 16.08.2023 г., но заявлението за издаване на заповед за изпълнение
било подадено на 20.03.2023 г. и същото е прекъснало давностния срок. Моли съдът да
2
уважи предявения иск, претендира разноски.
Ответница Н. И. Ч. в законоустановения срок е подала отговор на исковата
молба чрез процесуалния си представител адв. Х. П. от ВТАК, в който оспорва предявеният
иск. Прави възражение за нищожност на процесния договор на посочените основания,
поради противоречие със закона и добрите нрави, както и с отговора прави изявление, че се
отказва от този договор, който срок за отказ счита, че не бил изтекъл. Навежда, че ищецът не
бил предоставил нужната информация за правото на отказ от този договор. Прави и
възражение за изтекла погасителна давност, относно претендираното вземане и моли искът
да бъде отхвърлен. В хода на устните състезания взема становище за недоказаност на иска,
тъй като не било установено по безспорен начин съществуването на задължение на към
ищцовото дружество. В представена по делото писмена защита излага подробни
съображения за неоснователност на иска. На първо място твърди, че видно било от
представения по делото приемо- предавателен протокол, че ответницата е получила одеяло,
матрак, но не и за основния предмет на договора перяща прахосмукачка „Turbo Power
Gleaner“. Счита, че сключеният договор е нищожен поради противоречие със закона и
добрите нрави по арг. на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.З от ЗЗД, тъй като не била спазена
разпоредбата на чл. 47 от ЗЗП, и не й била предоставена информация относно основните
характеристики на стоката, гаранционна карта и стандартния формуляр за упражняване
правото на отказ съгласно приложение № 6 към чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4 от ЗЗП.
Поддържа, че е изтекъл краткия тригодишен давностен срок, касаещ еднородни, повтарящи
се задължения на длъжника към кредитора през изрично определени периоди, като
характера им на периодични плащания се определял не само от повтаряемостта на
съответните парични платежи, но и от предварителната им определеност по размер. Счита,
че е изтекъл и по- дългия пет годишен давностен срок, погасителната давност е започнала да
тече на 17.07.2018 г., когато вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо на
основание чл. 14.2 от представения договор, тъй като била изпаднала в забава още с първата
си вноска, видно от представеното платежно нареждане, а исковата молба била подадена на
16.08.2023 г.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 165/2023г. по описа на
Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „В.Л.“ ЕООД, с ЕИК ********,
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. И. Ч.-
ответник по настоящото дело, за дължими суми по договор за покупко-продажба извън
търговски обект, сключен на 10.06.2018 г. Въз основа на същото е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 92 от 20.03.2023 г. в полза на ищеца за заплащане от
Н. И. Ч. на сумата 1400 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща главница, ведно със
3
законната лихва върху главницата от 20.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и както
и сумата 28 (двадесет и осем) лева за държавна такса. Длъжникът в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, с което е заявил, че вземанията били
погасени по давност, по повод на което заповедният съд с разпореждане от 13.06.2023 г. е
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си. В срока по чл.415 от ГПК
заявителят е предявил настоящите положителен установителен иск за вземането по
издадената заповед за изпълнение.
По делото не се спори, а и от представения договор за покупко - продажба извън
търговски обект № 006646/10.06.2018 г. се установява, че ищецът е продал на ответника
посочената в чл. 2 стока - перяща прахосмукачка „Turbo Power Gleaner“ срещу продажна
цена в общ размер на 2900,00 лева. По изрична уговорка между страните /чл. 2 и чл. 3.3./
било предвидено разсрочено плащането на цената, както следва – 1100,00 лева задатък и
остатъка от цената 1800 лева на 9 бр. месечни вноски в размер на 200,00 лева всяка,
дължима до края на всеки следващ 30 –дневен период, считано от подписване на договора.
Посочени в договора са и аксесоари към продукта – 1 спален комлект и stolat 3 бр. .
Съгласно чл. 3.3 от сключения договор, правото на собственост се прехвърля с подписване
на приемо-предавателен протокол. Според чл.19.1 от същия договор - при отказ от
покупката, купувачът се задължава да върне стоката напълно окомплектована с всичките
принадлежности в 14-дневен срок от заявяването на отказа.
Видно от приложения приемо-предавателен протокол от 10.06.2018 г. подписан от
ответницата, дружеството - ищец е предало на ответника - купувач Н. И. Ч. стоките, предмет
на договор за покупко-продажба 006646/10.06.2018 г., а именно ТРС -10005200025, одеяло
140/200, възглавница 75/40 -7688, матрак 90/200-3571 , stolat 3бр., като ответницата ги е
приела срещу подпис, без забележки.
Съгласно приложеното платежно нареждане от 09.08.2018г. ответницата е превела на
ищеца сумата 400,00 лева, с посочено основание – вноски за месец юли и месец август по
договор №006646/10.06.2018г. . Не се спори по делото, а и се признава от ищеца, че на
10.06.2018г. при подписване на договора, ответницата е заплатила сума в размер на 1100, 00
лева, съгласно приходен касов ордер.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи се, че заповедното производство е било образувано по заявление на ищеца,
подадено на 20.03.2023г. срещу ответника за сумата 1400 (хиляда и четиристотин) лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2023 г. до
изплащане на вземането; както и сумата 28 (двадесет и осем) лева за държавна такса. В
предвидения от закона срок ответницата е подала възражение по реда на чл. 414 о т ГПК, и в
срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск
за вземането по издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като взе предвид изложеното намира, че между страните е възникнало
4
продажбено правоотношение по смисъла на чл. 44, т. 1.и т. 4 от ЗЗП, а именно договор за
покупко-продажба извън търговски обект, сключен по време на пътуване, организирано от
търговеца, с цел или резултат продажба или насърчаване на продажбите на стоки на
потребителя, доколкото презентирането на уреди за дома извън обичайното място за
търговска дейност се явява форма на привличане на клиенти, евентуални купувачи.
Безспорно в настоящия случай приложение намира разпоредбите на Закона за защита на
потребителите, тъй като от една страна ищецът осъществява продажба на стоки за дома по
занятие, а ответникът купува същите за лично ползване, а от друга движимите вещи,
предмет на сделката имат качеството на потребителска стока. Следователно качествата на
страните, видът и предназначението на стоките, предмет на сделката, обуславят прякото
приложение на разпоредбите на ЗЗП, в частност специфичните изисквания на чл. 44 и сл. от
ЗЗП.
Съдът намира, че страните са валидно обвързани от договор за покупко - продажба
извън търговски обект № 006646/10.06.2018 г. с имащ за предмет доставка на основен
продукт- перяща прахосмукачка „Turbo Power Gleaner. Доказа се, че ищецът е изправна
страна по този договор и е изпълнил точно по см. на чл. 63 ЗЗД задължението си да предаде
на купувача продадените му вещи. Същият на 10.06.2018 г., в срока по чл. 4.2. от договора, е
доставил и предал на купувача закупената стока. Обстоятелство, което не е спорно по
делото, а се установява и от представения приемо-предавателен протокол, като последния
има характеристиките на разписка за получаване на вещите и удостоверява достоверно този
неизгоден за ответника факт, тъй като носи неговия подпис, чието авторство не е оспорено
по делото, както и не е е оспорен самия документ от ответната страна. Приемането на
стоката е породило задължението на купувача да заплати на продавача уговорената цена по
предвидения между тях начин по чл. 3.2 от договора. Предвид съдържанието на посочената
клауза е видно, че страните са постигнали съгласие за разсрочено плащане на цената.
Установи се по делото, а и не се спори и от ответника, че същият не е изпълнил точно поето
от него задължение за плащане. Не се спори между страните, че при предаване на стоката
ответницата е заплатила задатъка в размер на 1100,00 лева, а видно от представеното
платежно нареждане от 09.08.2018г. същата е погасила още две от вноските, а именно за
месец юли и месец август по договор №006646/10.06.2018г. в общ размер на 400,00 лева.
Така от общо дължимата цена от 2900,00 лв., при така извършеното частично плащане, е
останал непогасен остатък в размер на 1400,00 лв. Ответникът не твърди и не доказва да го
е погасил до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, поради което
тази сума се явява дължима от него. Към момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК е бил настъпил крайния падеж на договора /10.03.2019 г./, поради което неплатената
част от цената е изискуема и дължима.
Относно твърдението на ответника, че е направен отказ от договора съдът намира за
установено следното. Съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗП потребителят има право
да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да
посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е
5
разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок,
считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от
превозвача и посочено от потребителя - при договор за продажба. Нормата на чл. 55, ал. 1 от
същия нормативен акт гласи, че когато потребителят упражни правото си на отказ от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е
предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде стоките
обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-
късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за
решението си да се откаже от договора по чл. 52. Крайният срок се смята за спазен, ако
потребителят изпрати или предаде стоките обратно на търговеца преди изтичането на 14-
дневния срок. В настоящия случай не се събраха доказателства ответницата да е упражнила
правото си на отказ от договора и да е уведомила ищеца за решението си. Единственото
наведено твърдение в тази насока е направено с отговора на исковата молба, че същата в
телефонно обаждане е изразила желанието си за отказ от договора, като не се ангажираха
доказателства – писмени или гласни за доказването му, поради което съдът намира за
неоснователно и недоказано, а и както се посочи, не е спазен реда посочен в договора.
Съдът намира за неоснователен и отказът от договора, обективиран в отговора на исковата
молба, от страна на ответницата, предвид преклузивните срокове предвидени в чл. 50, т.2 от
ЗЗП, който предвижда 14 –дневенен срок, считано от приемане на стоките от потребителя
или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя - при договор за
продажба, който в настоящия случай е започнал да тече, считано от 10.06.2018г. е изтекъл на
24.06.2018г., поради което се е преклудирала възможността за отказ от договора.
Наведеното възражение, че ответницата не е получила основната вещ – перяща
прахосмукачка,тъй като същата не била изписана в протокола, е неоснователно, тъй като
вещта е индивидуализирана с артикулния си номер, като продавачът е направил съкращение
в изписване на пълното наименование на прахосмукачката. Ответницата е приела същата,
платила е задатъка, не е направила валидно изразен отказ от договора, като започнало и
погасяване на вноските, видно от приложеното платежно нареждане. Останалите артикули,
видно и от приложения договор за продажба- спален комплект, стопат – 3 бр. представляват
аксесоари и същите са описани в приемо –предавателния протокол.
Относно възражението за нищожност на договора поради противоречие със закона и
добрите нрави по арг.чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД съдът намира недоказано. Съгласно чл.
19.2 от договора е посочено, че преди подписване на договора на купувача е предоставена
преддоговорна информация по чл. 47, ал.1 от ЗЗП, ведно със стандартен европейски
формуляр за упражняване на правото на отказ от договора по ЗЗП. Следователно с
подписването на договора, ответницата е била запозната с преддоговорната информация.
Наличието на изискуемо вземане срещу ответника задължава съда да разгледа
наведеното от него възражение за погасяване по давност на същото, обосновано с твърдение
за приложението на краткия давностен срок по чл. 111 б. „в“ ЗЗД, тъй като уговарянето на
плащането на цената на вноски сочело на „периодични плащания“ по смисъла на
6
посочената законова разпоредба. С ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК,
ВКС са дадени задължителни тълкувателни разяснения относно съдържанието на понятието
„периодични плащания“, съгласно които, периодично е плащането, което не е еднократно, а
е задължение за трайно изпълнение, като изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт. В случая обаче разсрочването на паричното задължение и
уговореното между страните изплащане на цената чрез погасителни вноски на определени
дати не превръща същите в периодични плащания, а сочи да дадено от кредитора съгласие
да приеме изпълнение на части по арг. от противното на чл. 66 ЗЗД. Отделните погасителни
вноски не са независими и самостоятелни от другите вноски еднородни задължения, а са
механично разделени части на едно общо парично задължение. В тази връзка разсрочването
на плащането на цената на погасителни вноски не му придава характер на периодични
платежи по см. на чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Ето защо приложима спрямо задължението за плащане
на цената по договора е общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, а не
кратката тригодишна за периодичните плащания. В този смисъл е и Решение №
103/16.09.2013 г. по т.д. № 1200/2011 г. на II т.о., ВКС. При уговорен краен падеж на договор
на 10.03.2019 г., от когато настъпва изискуемостта на вземането за цялата продажна цена,
това е датата от която започва да тече общия петгодишен давноствен срок /арг. от чл. 114, ал.
1 ЗЗД/. Считано от тогава до датата на подаване на заявлението по чл. 410, ал. 1 ГПК -
20.03.2023 г., когато по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК исковата молба се счита за подадена,
давностния срок по чл. 110 ЗЗД не е бил изтекъл. Следователно неплатения остатък от
цената не е покрит с погасителна давност и се дължи от ответника.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен
изцяло, като в отношенията на страните се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1400,00 лева, представляваща неплатена част от цената по договор за
покупко-продажба извън търговски обект от 10.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 20.03.2023 г. до изплащане на вземането.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
сторените от него разноски. Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва
да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели
отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство,
съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски
в заповедното производство в размер 28,00 лева.
В исковото производство, ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер
на 468,00 лева, от които 28,00 лева за ДТ, 440,00 лева за адвокатско възнаграждение, които
следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. Ч., ЕГН ********** от ************,
че Н. И. Ч., ЕГН ********** от ************ дължи на „В.Л.“ ЕООД, с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр. П., ************************, съдебен адрес гр. П.,
***************** , чрез адв. А. К., сумата 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/-
главница – задължение по Договор за покупко-продажба извън търговски обект от
10.06.2018г.., , ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2023 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 92 от 20.03.2023 г. по ч.гр.дело № 165/2023 г. по описа на Районен съд
Свищов.
ОСЪЖДА Н. И. Ч. с ЕГН ********** от от ************ да заплати на „В.Л.“
ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. П., ************************
сумата 28,00 лева /двадесет и осем лева/ – направени разноски в хода на заповедното
производство.
ОСЪЖДА Н. И. Ч. с ЕГН ********** от от ************ да заплати на
„В.Л.“ ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. П.,
************************ сумата 468,00 лева /четиристотин шестдесет и осем лева/ –
направени разноски по делото, от които 28,00 лева – ДТ и 440,00 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело №
165/2023 г. по описа на РС Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8