№ 36
гр. Враца, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20211400500307 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Р. Ц. Ч. от гр.Бяла Слатина, с ЕГН *** - длъжник по
изпълнително дело №20117220400040 /№40/2011 год./ по описа на ЧСИ Г. Б.,
подадена чрез пълномощника му адв.И.Я. от САК против отказ за прекратяване на
изпълнителното производство по същото дело, обективиран в Постановление от
28.04.2021 год.
Жалбоподателят поддържа, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, като
твърди, че вземането по изпълнителния лист, въз основа на който се провежда
принудителното изпълнение в полза на "Обединена българска банка"АД като
правоприемник на първоначалния взискател "СИБАНК" ЕАД, е изцяло погасено чрез
плащане от трето лице през 2011 год.
Сочи, че задължението по изпълнителния лист е за кредит в размер на 30000.00
лева, отпуснат в рамките на проект "Гаранционен фонд за микрокредитиране" на
Министерство на труда и социалната политика, по което е предоставена 100%
гаранция от "Българска банка за развитие"АД. На 14.03.2011 год. "СИБАНК"ЕАД е
отправила искане към "ББР"АД да й заплати по издадената гаранция сумата от
39007.23 лева, представляваща 100% от размера на неиздължената главница / сумата
по изпълнителния лист /, както и разноски по изп.дело №40/2011 год. на ЧСИ Г. Б. в
размер на 3619.12 лева. Взискателят "СИБАНК"ЕАД е получил плащане по гаранцията
и е издал справка, че на 26.05.2011 г. му е платена изцяло сумата по изпълнителния
1
лист - 39007.23 лева, както и разноските по изпълнителното дело, платени на три
транша: 1335.00 лева, 2284.12 лева и 1416.80 лева. Съдебния изпълнител е уведомен за
извършеното плащане с молба на "Българска банка за развитие"АД, но е отказал
конституирането й на мястото на удовлетворения кредитор.
Жалбоподателят счита, че този отказ на съдебния изпълнител да конституира
гарантиращата банка като взискател по изпълнителното дело не запазва на
"СИБАНК"ЕАД качеството на кредитор по отношение на длъжниците по
изпълнителния лист. Сочи, че ЧСИ в нито един момент не е поискал становище от
взискателя "СИБАНК"ЕАД за платените му общо 44043.15. лева, а вместо това е
продължил да събира сумите в негова полза, въпреки че погасяване на задължението е
настъпило чрез плащането на банковата гаранция, учредена от "Българска банка за
развитие"АД.
Позовава се на чл.73 от ЗЗД и сочи, че изпълнението от трето лице погасява
вземането на кредитора и освобождава длъжника така, както ако самият длъжник би
изпълнил, и облигационната връзка между тях престава да съществува, тъй като е
погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка
между това лице и длъжника, като съгласно чл.74 от ЗЗД третото лице се суброгира в
правата на удовлетворения кредитор, ако е имало интерес да изпълни или има иск за
неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това.
При тези си твърдения и доводи заключава, че с оглед полученото от
"СИБАНК"ЕАД плащане от трето лице на сумите по изпълнителния лист,
изпълнителното дело следва да бъде прекратено по отношение на правоприемника
"Обединена българска банка" АД.
Иска Окръжен съд-Враца да уважи жалбата, като отмени Постановлението на
ЧСИ Б. от 28.04.2021 год., с което съдебния изпълнител отказва да прекрати
изпълнителното дело, като неправилно и незаконосъобразно.
С жалбата са представени молба от "Българска банка за развитие"АД с
приложения към нея: искане до "СИБАНК"ЕАД за плащане на гаранция; справка от
"СИБАНК"ЕАД за получени плащания; платежно нареждане от "Българска банка за
развитие"АД към "СИБАНК"ЕАД. Представен е и изпълнителен лист от 11.12.2010
год., издаден по частно гр.дело №1301/2010 год. по описа на РС-Бяла Слатина.
В срока по чл.436,ал.2 от ГПК е постъпило възражение от взискателя "Обединена
Българска банка" АД, който заявява становище за неоснователност на жалбата. Сочи,
при сравнение на задълженията по изпълнителния лист и представените от
жалбоподателя платежни документи е видно, че на взискателя "СИБАНК"ЕАД са
изплатени главница и част от разноски по заповедното и изпълнителното
производство, но не и останалите задължения по изпълнителния лист,съществуващи
към датата на плащане: присъдените мораторни лихви по изпълнителния лист и
законната лихва върху главницата, начислена от 10.12.2010 год. до датата на плащане
2
на главницата от третото лице.
В мотивите си по чл.436,ал.3,пр.2-ро от ГПК Т. М. - ПЧСИ при ЧСИ Г. Б., сочи,
че изпълнителното производство е образувано на 18.01.2011 год. по молба на
взискателя "СИБАНК"ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2010 год.,
издаден по частно гр.дело №1301/2010 год. по описа на РС-Бяла Слатина против
длъжника ЕТ"Ради Транс - С. Ч. - Р.Ч." - гр.Бяла Слатина, представляван от Р. Ц. Ч..
На основание чл.458 от ГПК Държавата е присъединен взискател от 08.02.2011 год. с
вземане от 1616.65 лева за длъжника ЕТ "Ради Транс - С. Ч. - Р.Ч. " и с вземане от
3482.15 лева за длъжника Р. Ц. Ч.. На 18.12.2014 год. е постъпила молба от
"Българска банка за развитие"АД, представлявана от АС "Фронтекс" лигъл сървисис",
с която тази банка е поискала да бъде конституирана като взискател по
изпълнителното дело до размера на платени от нея суми, в качеството на гарантираща
банка по гаранционно споразумение от 28.11.2008 год., суброгирала се в правата на
"СИБАНК"ЕАД, като към молбата са приложени искане за плащане по гаранция и
заверено копие от платежно нареждане от дата 24.11.2011 год. за 39007.23 лева с
наредител "ББР"АД и получател на сумата "СИБАНК"ЕАД. С постановление от
23.14.2014 год. ЧСИ е постановил отказ по молбата на "ББР"АД, като постановлението
не е обжалвано и е влязло в законна сила на 06.01.2015 год. Постановявайки отказ,
ЧСИ е приел, че не е компетентен да се произнася по материалноправен спор, а тази
компетентност е на съда. Приел е също, че "ББР"АД не е нито поръчител, нито
солидарен длъжник и плащането на посочените в молбата суми не му дават право да
се ползва от приложения по делото изпълнителен лист и не му осигуряват правото на
конституиране в изпълнителното производство. ПЧСИ М. цитира и се позовава на
практика на ВКС и заключава, че единственият кредитор, който се ползва от
присъденото парично вземане по изпълнителния лист, без да е заявил пред ЧСИ, че
претендира по-малко, е единствено взискателят "ОББ"АД.
По-натам в мотивите съдебният изпълнител сочи, че изпълнителното
производство до настоящия момент се води изключително и само по молба на
взискателя "ОББ"АД - правоприемник на "СИБАНК"ЕАД, като не е без значение
факта, че от страна на "ОББ"АД няма входиран нито един документ, от който да става
ясно, че вземането й е погасено и при това положение да поиска прекратяване на
делото. Няма период на бездействие от страна на "ОББ"АД, като дори ипотеките,
учредени в нейна полза са подновени. Твърдението на длъжника, че вземането на
"ОББ"АД е погасено с плащането от страна на "ББР"АД не е потвърдено със сведения
от кредитора "ОББ"АД. "ОББ"АД е обезпечен кредитор с учредени договорни ипотеки
и с молбите си през годините е насочвал изпълнението срещу обезпечението с оглед
удовлетворяване на вземането. По делото е проведена и публична продан на
ипотекиран недвижим с обявен на 05.01.2021 год. купувач и издадено постановление
за възлагане,което е влязло сила. На 05.03.2021 год. е изготвено и разпределение на
3
постъпилата от публичната продан сума, предявено на 26.04.2021 год., в което са
съобразени привилегиите на чл.136 от ЗЗД.
ПЧСИ сочи, че приложеното от "ББР"АД платежно вероятно касае плащане на
главницата по изпълнителния лист, но освен главницата с изпълнителния лист са
присъдени мораторна лихва, законна лихва, разноски, включващи държавни такси и
адвокатски възнаграждения, за които няма доводи да са платени. Освен това, датата на
плащане / от страна на "ББР"АД / е много след датата на образуване на
изпълнителното производство, в хода на което кредиторът е сторил нови разноски по
образуване, водене, адв. хонорари и такси на ЧСИ. Искайки прекратяване, длъжникът
пренебрегва факта,че и държавата е присъединен по право кредитор за няколко хиляди
лева. Дори и да бъде приет факта на погасяване на част от вземането на "ОББ"АД чрез
плащане от третото лице "ББР"АД, то това плащане е извършено след образуване на
изпълнителното дело и само поради това ЧСИ също встъпва в правата на кредитор за
сумата, представляваща пропорционална такса въз основа на вземането, което
евентуално е изплатено извънсъдебно по сметка на кредитора, която е част от цялото
задължение по делото.
При тези си подробни мотиви ПЧСИ М. счита, че ЧСИ не е имал основание за
прекратяване на изпълнителното производство нито към 2014 год., няма такова и към
настоящия момент, тъй като не са налице условията на чл.433,ал.2 от ГПК и
задължението по изпълнителното дело не е изплатено.
Приложено е заверено фотокопие от изпълнително дело №20117220400040 /
№40/2011 год. / по описа на частен съдебен изпълнител Г. Б., регистриран под №722 в
КЧСИ и с район на действие този на ОС-Враца.
Като взе предвид данните по изпълнителното дело и представените от
жалбоподателя документи, доводите на страните и съображенията на съдебния
изпълнител, настоящият състав приема следното:
Изпълнително дело №40/2011 год. по описа на ЧСИ Б. е образувано по молба на
"СИБАНК"ЕАД с приложени към нея заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 11.12.2010
год. по ч.гр.дело №1301/2010 год. по описа на РС-Бяла Слатина, по които длъжникът
ЕТ"Ради Транс - С. Ч. - Р.Ч." - гр.Бяла Слатина, ЕИК *** е осъден да заплати на
"СИБАНК" ЕАД следните суми : главница в размер на 39007.23 лева, дължима по
договор за банков кредит №97/01.03.2007 год.; мораторна лихва в размер на 198.75
лева за периода 22.11.2010 год. - 29.12.2010 год.; законна лихва от подаване на
заявлението в съда -10.12.2010 год. до окончателното плащане на вземането;
направените / по заповедното производство/ деловодни разноски в общ размер от
2284.12 лева.
Като способ взискателят е посочил принудително изпълнение върху недвижими
имоти, собствени на длъжника и съпругата му, ипотекирани за обезпечаване на
4
вземането му по договора за кредит. Приложил е три нотариални акта - от 2007 год.,
2008 год. и 2010 год., с които в полза на Банката са ипотекирани два недвижими имота
в гр.Бяла Слатина за обезпечаване на вземането по договора за кредит и анекси към
него от 2008 г. и 2010 г. Възложил е на съдебния изпълнител да извърши и съответните
справки за имущественото състояние на длъжника от КАТ и Агенция по вписванията.
С разпореждания от 08.02.2011 год. и 08.03.2011 год. и на основание чл.458 от
ГПК като кредитор е присъединена Държавата с вземане от 1616.65 лева от
едноличния търговец и с вземане от 3482.15 лева от физическото лице Р.Ч..
Предприети са действия по принудително изпълнение спрямо ипотекираните
недвижими имоти, като са наложени възбрани, извършени са описи, изготвени са
пазарни оценки , обявени и насрочени са няколко публични продани, като всички
продани са обявени за нестанали, съответно към дата 18.12.2014 год. по делото не са
били постъпили никакви суми за погасяване на вземанията / виж справка за дължими и
изплатени суми- л.668,т. III от изп.дело/.
На 18.12.2014 год. е постъпила молба от "Българска банка за развитие"АД, с
която тази банка е поискала да бъде конституирана като взискател по изпълнителното
дело до размера на платени от нея суми, в качеството й на гарантираща банка по
гаранционно споразумение от 28.11.2008 год., суброгирала се в правата на
"СИБАНК"ЕАД, като към молбата са приложени искане за плащане по гаранция и
заверени копия от преводно нареждане и кредитен превод от 24.03.2011 год. за
39007.23 лева с наредител "ББР"АД и получател на сумата "СИБАНК"ЕАД.
С постановление от 23.12.2014 год. ЧСИ е отказал конституирането на "Българска
банка за развитие"АД като взискател по изпълнителното дело. Изложил е
съображения, че възникналото правоотношение по банковата гаранция е несъвместимо
с института на суброгацията, като банката-гарант не може да се ползва от правата на
частен правоприемник, по смисъла на чл.429,ал.1 от ГПК. Постановлението е връчено,
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На 16.03.2015 год. е постъпила втора молба от "Българска банка за развитие" АД
със същото искане, която с постановление от 20.04.2015 год. е оставена без
разглеждане, като недопустима. Постановлението е влязло в сила след връщане на
подадената против него жалба..
Принудителното изпълнение е продължило между първоначалните страни и
присъединения по право взискател Държавата чрез НАП, като в хода на изпълнителния
процес като взискател е конституирана "Обединена българска банка"АД - универсален
правоприемник на "СИБАНК" ЕАД. Присъединена е и Община Бяла Слатина за
вземанията й за данъци и такси за продаваните имоти.
Обявени и насрочени са още няколко публични продани на двата недвижими
имота, като всички са обявени за нестанали поради липса на наддавачи, съответно по
делото не са постъпвали никакви суми за погасяване на вземанията на взискателите.
5
За времето от 04.12.2020 год. до 04.01.2021 год. са обявени поредните публични
продани на двата имота в гр.Бяла Слатина.
Публичната продан за единия имот - 1/2 идеална част от дворно място с площ
596.00 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с гараж и стопанска
постройка, е обявена за нестанала с протокол от 05.01.2021 год. За този имот е обявена
нова публична продан за времето от 21.03.2021 год. до 21.04.2021 год., която е спряна
по молба на взискателя "ОББ"АД. Впоследствие, по молба на същия взискател е
обявена нова продан за времето от 23.05.2021 год. до 23.06.2021 год., която също е
спряна с разпореждане на ПЧСИ от 10.06.2021 год.
За втория имот - ***, е постъпило валидно наддавателно предложение, с протокол
от 05.01.2021 год. наддавачът е обявен за купувач и след доплащане на предложената
цена от 13500.00 лева. имотът му е възложен с постановление за възлагане от
07.01.2021 год., влязло в законна сила на 22.03.2022 год.
Внесената от купувача на 07.01.2021 год. сума от общо 13500.00 лева /
доплащане с приспадане на внесения задатък /, е първата постъпила сума по
изпълнителното дело, предназначена за удовлетворяване вземанията на взискателите -
първоначален и присъединени.
ЧСИ Б. е изготвил на 05.03.2021 год. разпределение на постъпилата сума /
л.1807, т.6 от изп.дело / и е насрочил дата и час за предявяването му -26.04.2021 год.,
11.30 часа. Разпределението е предявено на посочените дата и час в присъствието на
адв. И.Я. - пълномощник на длъжника Р.Ч., и е обжалвано с жалба вх.№488/10.05.2021
год. по опис на ЧСИ Б..
При служебна справка в ЕИСС настоящият съдебен състав установи, че по
жалбата е образувано гр.дело №74/2021 г. по опис на ОС-Враца, който с решение
№27/08.07.2021 г. я е отхвърлил, като неоснователна. Решение №27 е обжалвано от
Р.Ч. и с решение №1102/01.11.2021 год. по образуваното ч.гр.дело №2383/2021 г.
Апелативен съд-София е отменил както решението на ОС-Враца, така и
разпределението на ЧСИ Б. от 05.03.2021 год., като е върнал делото на съдебния
изпълнител за изготвяне на ново разпределение. Тези факти безспорно са известни на
страните в настоящето производство, тъй като те са страни и в производството по
чл.463 от ГПК, и сочат, че поне до 01.11.2021 год. никаква част от вземанията на
взискателите не е удовлетворена чрез разпределяне на суми по влязло в сила
разпределение.
Преди предявяване на разпределението, с молба вх.№4509/ 21.04.2021 год. Р.Ч.
чрез пълномощника си адв.И.Я. от САК е поискал изпълнителното производство да
бъде прекратено на основание чл.433,ал.2 от ГПК поради това, че задължението по
изпълнителния лист от 11.12.2010 год. е погасено изцяло към първоначалния взискател
"СИБАНК"ЕАД през м. март 2011 год. чрез плащане от трето лице. Ч. е посочил, че за
извършеното плащане ЧСИ Б. е уведомен с молба вх.№01432/16.03.2015 год. / втората
6
молба на "Българска банка за развитие"АД - л.706, т.III от изп.дело/.
Именно по тази молба е постановен обжалвания в настоящето производство отказ
на ЧСИ, обективиран в Постановление от 28.04.2021 год.
При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.436,ал.1 от ГПК от
страна с правен интерес против подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител.
Жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство, а съгласно
чл.435,ал.2,т.6 от ГПК длъжникът има право да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.Съображения :
Основна цел на изпълнителното производство по ГПК е удовлетворяване на
вземането на кредитора, индивидуализирано по основание и размер в издадения в
негова полза изпълнителен лист. На основание чл.79 от ГПК в хода на изпълнителното
производство от длъжника се събират и таксите и разноските, дължими за осигуряване
на изпълнението.
Според 433,ал.2 от ГПК, в случаите, при които вземанията на взискателя, както и
разноските по изпълнението, бъдат събрани, изпълнителното производство се
приключва. Употребата на израза "приключва" в разпоредбата на чл.433, ал.2 от ГПК
изрично отграничава хипотезата, в която изпълнението се преустановява поради
постигане на целта му - удовлетворяване вземанията на взискателя и събиране на
разноските по изпълнението, от хипотезите на чл.433, ал.1 от ГПК, в които
изпълнителното производство се прекратява на изрично и изчерпателно посочени
основания.
С молба вх.№4509/ 21.04.2021 год. по опис на ЧСИ Б. и с жалбата, с която е
сезиран съда по настоящето дело, длъжникът Р.Ч. иска изпълнителното производство
да бъде прекратено на основание чл.433,ал.2 от ГПК, като излага твърдение за
погасяване чрез плащане на вземането на първоначалния взискател "СИБАНК"ЕАД
след образуване на изпълнителното производство по изп.дело №40/2011 год.
Той не се позовава на никоя от хипотезите на чл.433,ал.1 от ГПК, при което съдът
приема, че искането му е за приключване на изпълнителното производство на
основание чл.433,ал.2 от ГПК, а не за прекратяване на някое от визираните в
чл.433,ал.1 от ГПК основания.
Но при извършено плащане по издадения изпълнителен лист след образуване на
изпълнителното дело, на каквото се позовава жалбоподателят, производството може да
бъде приключено по реда на чл.433,ал.2 от ГПК само ако са били платени и разноските
по изпълнението. Следва да се отбележи също, че допълнително условие за
приключване на изпълнението е и това да са били платени и публичните задълженията
7
към Държавата, която на основание чл.458 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да
присъедини.
Съгласно разпоредбата на чл.458 от ГПК, Държавата се смята винаги за
присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на
които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За
тази цел изречение 2-ро на чл.458 от ГПК изрично задължава съдебните изпълнители
да изпращат съобщение до НАП за всяко започнато изпълнение. Изпълнявайки това си
задължение, ЧСИ Б. е изпратил до НАП съобщенията на л.19 и л.34 от
изпълнителното дело и правилно е присъединил Държавата за вземанията й, посочени
в издадените от НАП удостоверения от 02.02.2011 год. и 28.02.2011 год. / л.22 и л.42,
т.I от изп. дело/. Самото присъединяване в случая се извършва по силата на закона,
като за него длъжникът е бил уведомен още с поканата за доброволно изпълнение.
В конкретния случай от изпълнителното дело се установява, че длъжникът Р.Ч. - в
качеството си на едноличен търговец и на физическо лице, не е погасил нито
задълженията си към Държавата /НАП/ като присъединен взискател, нито разноските
по изпълнението, от което следва, че основание за приключване на изпълнителното
производство по реда на чл.433,ал.2 от ГПК няма.
Няма основание и за частично приключване на производството само по
отношение на "Обединена българска банка"АД като правоприемник на първоначалния
взискател "СИБАНК"ЕАД.
В подкрепа на твърдението си за извънсъдебно плащане жалбоподателят се
позовава на документи, представени от трето за изпълнителното производство лице /
ББР"АД /, което няма качеството на поръчител или солидарен длъжник и чието
конституиране като взискател на мястото на кредитора по изпълнителния лист и
първоначален взискател правилно е отказано от съдебния изпълнител. Предвид този
отказ, съдебният изпълнител не е имал право и задължение да приеме плащането от
третото лице за изпълнение на задължението по изпълнителното дело. Кредиторът по
изпълнителния лист не е признал това плащане и не е направил изявление в тази
насока, а сочените от "ББР"АД и от жалбоподателя суми не са преведени по
специалната сметка на съдебния изпълнител като плащане на задължението на
длъжника по изпълнителния лист.
Дори да се приеме, че взискателят "ОББ"АД признава, че плащането от "ББР"АД
в периода март - май 2011 год. е за погасяване на задължението на длъжника по
изпълнителния лист ЕТ"Ради Транс - С. Ч. - Р.Ч."- гр.Бяла Слатина, представляван от
Р. Ц. Ч., в каквато насока е позицията на взискателя, заявена за пръв път в становището
му от 27.04.2021 год. / л.1880, т.VI от изп.дело/ по молба вх.№4509/21.04.2021 год. и
повторена във възражението му по чл.436,ал.3 от ГПК, основание за приключване на
производството по отношение на този взискател за вземането по изпълнителния лист
от 11.12.2010 год. отново няма, тъй като "ББР"АД не е заплатило на "СИБАНК"ЕАД
8
дължимите мораторна лихва в размер на 198.75 лева и законна лихва върху
главницата от 10.12.2010 год. до окончателното й заплащане. Плащане на тези суми
не е направено и от длъжника.
В заключение, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното постановление за отказ от 28.04.2024 год. потвърдено.
С твърденията и правните си доводи жалбоподателят - длъжник оспорва
вземането /изпълняемото право/ на взискателя "ОББ"АД и качеството му на кредитор
на длъжника по материалното правоотношение, поради настъпили след издаване на
изпълнителния лист обстоятелства - плащане на задължението от трето лице. По
същество той оспорва материалната законосъобразност на принудителното
изпълнение, която не може да бъде предмет на производство по чл.435,ал.2 от ГПК, а
следва да бъде заявена по исков ред с отрицателния установителен иск по чл.439 от
ГПК.
При тези си съображения Окръжен съд-Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Р. Ц. Ч. от гр.Бяла
Слатина, с ЕГН *** против Постановление от 28.04.2021 год. по изпълнително дело
№20117220400040 /№40/2011 год./ по описа на ЧСИ Г. Б., с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9