№ 173
гр. С., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200350 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ЗК „КАЗИМИР-93”, ЕИК **, седалище и адрес на управление-
с.Казимир, обл.С., Стопански двор № 1, представлявано от председателя на УС Н. Д. Н.
обжалва Наказателно постановление № 19-2200069/ 31.05.2022г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”- гр.С., с което му е било наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за извършено
нарушение по чл.261 от КТ във вр.с чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при
издаването на акта и НП.
Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”- гр. С., надлежно уведомен, не се
явява представител, вместо тях ст.юристконсулт Ангелов.
Жалбоподателят ЗК ”Казимир-93”, надлежно уведомен, не се явява представител,
вместо него- проц.представител адв.Т.С. при АК-С., упълномощен и приет от съда. Моли
съда да измени обжалваното НП, като приеме, че нарушението е по реда на чл.415в, ал.1 от
КТ, а не такова по реда на чл.414, ал.1 от КТ, и да се определи имуществена санкция в
минималния, предвиден в нормативния акт размер от 100 / сто / лева.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
писмено становище по делото.
1
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова
в качеството на свидетели актосъставителя М. СТ. Д. и свидетелите по акта Р. ИВ. Ж. и АЛ.
П. Д., от които се явиха М.Д. и А.Д., дадоха своите показания добросъвестно, поради което и
съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.
Редовно призованата свидетелка по акта Р.Ж. не се яви, като вместо нея от страна на
проц.представител на АНО бяха представени писмени доказателства, че към момента на
провеждането на съдебното заседание, същата е с разрешен платен отпуск по възникнала
спешност, поради което съда счете, че фактическата обстановка по делото би могла да бъде
изяснена и без нейното активно участие, поради което и с мотивирано протоколно
определение я заличи от списъка на свидетелите.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя се
направи искане да бъде изискано от АНО писмото чрез което жалбоподателя е уведомил
АНО, че са изпълнени дадените му предписания, поради което съда след изслушване
становището на двете страни счете искането за допустимо и с мотивирано протоколно
определение изиска от АНО веднага, до приключване на съдебното заседание да бъдат
предоставени исканите документи. Същите бяха депозирани в срока, указан от съда от
страна на АНО, поради което и съда ги прие като доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 05.05.2022г. е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство
и осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд в ЗК „Казимир-93“, ЕИК **, с
обект на контрол селскостопанска база, находяща се в с.Казимир, община С.. При
проверката на предоставената трудовоправна документация от 17.05.2022г. в Дирекция
"Инспекция по труда“- С. се установило, че между земеделската кооперация и Никола
Ангелов Колев, ЕГН ********** е бил сключен трудов договор от 10.01.2014г., изменен с
допълнително споразумение от 01.01.2021г., съгласно които лицето изпълнявало
длъжността „портиер“ в ЗК „Казимир-93“, при условията на пълно работно време и основно
трудово възнаграждение в размер на 700,00 лева. От направения преглед на представените
графици и отчетни форми за отработените смени от пазачите в ЗК „Казимир-93“ през
м.септември 2021г. се установило, че работника е положил нощен труд в размер на 64 часа.
Видно от представената платежна ведомост с начислени и изплатени трудови
възнаграждения в земеделската кооперация за м.септември 2021г. на Никола Ангелов Колев
е било изплатена допълнително възнаграждение за положения нощен труд от 64 часа в
размер на 32 лева. Работодателят е изплатил по 0,50 лева за всеки отработен нощен час от
наетото лице, което съставлява нарушение на установения в чл.8 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата дължим минимален размер за заплащане /
не по-малко от един лев / на всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и
06,00 часа.
С оглед установеното нарушение, проверяващите са издали Протокол за извършена
проверка № ПП2214178/ 17.05.2022г. в който са указали на жалбоподателя ЗК „Казимир-93“
2
да изплати възнагражденията, които се дължат на лицето Н.К. в срок до 25.05.2022г. В
изпълнение на дадените предписания, ЗК „Казимир-93“ е уведомил АНО с писмо с вх. №
22069890/ 20.06.2022г., че са изпълнени предписанията в срок, като са приложени към
писмото и писмени доказателства, в подкрепа на изложеното.
От своя страна АНО не отрича наличието на това писмо и представя копие от него за
нуждите на настоящето административно наказателно производство, но счита, че същото е
неотносимо към предмета на спора.
Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя
бил съставен АУАН № 19-2200069/ 18.05.2022г., който бил съставен и връчен на
представителя на нарушителя на същата дата. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно
установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с
което на основание чл.414, ал.1 от КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя Д. и свидетелите по акта
Д.; писмени – Протокол за извършена проверка № ПР2214178/17.05.22г. /л.13-17/;
Допълнително споразумение към трудов договор № 01/09.01.2014г. /л.18/; Отчет нощен труд
пазачи – м.септември 2021г. /л.19-21/; Вътрешни правила за работната заплата в ЗК
„Казимир 93“- с. Казимир /л. 22-23/; Заповед на ИА „ГИТ“ № 3-0035/29.01.2014г. /л.24-25/;
Заповед ИА „ГИТ“ № 3-0157/16.02.22г. /л.26/; Заповед на ИА „ГИТ“ № ЧР-988/01.09.2016г.
/л.27/; Заповед на ИА „ГИТ“ № ЧР-293/29.01.2014г. /л.28/, ведно с постъпилото в хода на
съдебното следствие с вх. № 4843/04.07.2022 г. Уведомление от ЗК „Казимир - 93“- с.
Казимир за изпълнението на дадени предписания по Протокол № ПР 2214178/17.05.2022 г.
/л.40-45/ и другите, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Доказателствените материали по
делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което по-
подробното им обсъждане се явява ненужно. Спор по изяснената фактическа обстановка
между страните също не е налице, като същия се явява само относно приложението на
закона.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
АУАН № 19-2200069/ 18.05.2022г. и обжалваното НП № 19-2200069/ 31.05.2022г. са
издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по
чл.261 от КТ във вр.с чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на
атакувания акт само на това основание, като направените възражения в жалбата в тази
3
насока следва да бъдат отхвърлени изцяло.
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е
съставен от оправомощено лице по смисъла на чл.416, ал.1 от КТ. Съгласно визираната
разпоредба – нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени
от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителката М.Д. - на
длъжност Главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – С.. Разпоредбата на
закона пряко делегира правомощия на актосъставителя, поради което същата не се нуждае
от допълнително оправомощаване от когото и да било. Местната компетентност на
актосъставителя се установява от приобщените по делото Заповед № З-0035 от 29.01.2014 г.
и Заповед № З-0157 от 16.02.2022 г., с първата от които е определен района на село Казимир,
община С. като част от територията на област С., където се разпростира компетентността на
служителите на ДИТ – С. към датата на проверката и издаване на АУАН.
АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл.42 от
ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл.416, ал.5 от КТ – Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – С.,
упълномощен от Изпълнителния директор на ИА "ГИТ" съгласно съдържащите се в
кориците на делото Заповед № 3-0157/16.02.2022 г.
Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителните
реквизити по чл.57 от ЗАНН в атакуваното НП. Последното е издадено в рамките на 6-
месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В НП се съдържа подробно описание на
нарушението; обстоятелствата, при които същото е извършено и установено; нарушената
разпоредба на закона; нарушителя; доказателствата, въз основа на които нарушението е
установено, като са посочени вида и размера на наложената санкция.
В акта и НП изрично е посочено мястото на полагане на труд от страна на работника
– с. Казимир, където се е дължало и изплащането на работната заплата в увеличен размер за
положения нощен труд.
Правилно е изчислен и периода на извършване на нарушението – м.септември 2021
г., както и правилно е определена личността на работодателя, в случая ЗК „Казимир - 93“,
която се явява работодател на наетото лице по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на КТ.
И не на последно място, описаната в АУАН фактология кореспондира изцяло на
тази, обективирана в НП, като същата съответства на дадената от административно-
наказващия орган квалификация на нарушението.
Мотивите за приложението на чл.28 ЗАНН не са сред задължителните реквизити на
НП, предвидени в закона, а и липсата им по никакъв начин не ограничава правото на защита
на санкционираното лице, поради което възраженията и в тази насока се явяват
неоснователни.
По съществото на спора, съдът намира следното:
4
Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка жалбоподателя ЗК
„Казимир-93“ е нарушило разпоредбата на чл.261 от КТ във вр. с чл.8 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбата на чл.261 от КТ предвижда, че положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от
размерите, определени от Министерския съвет. Това изискване е конкретно доразвито в чл.8
от Наредбата за структурата и организацията на работната залата, където е предвидено, че за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-
малко от 1 / един / лев.
По делото безспорно се установява, че за месец септември 2021 г. работникът Н.К. е
положил няколко дни нощен труд, за което не му е било начислено изплатено увеличено
трудово възнаграждение, съгласно изискванията на визираните по-горе норми на КТ и
процесната наредба, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на работодателя.
Поради това, че административно-наказателната отговорност е ангажирана на
юридическо лице, субективната страна на извършеното нарушение не следва да бъде
изследвана.
Законосъобразно за така извършеното нарушение административно-наказателната
отговорност от работодателя е потърсена по реда на чл.414, ал.1 от КТ. Съгласно визираната
разпоредба - чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв. Работодател съгласно действащото право би могло да бъде
както физическо, така и юридическо лице, поради което в закона правилно е предвидено
както налагането на глоба, така и на имуществена санкция в зависимост от вида на
работодателя. В случая е санкционирано юридическо лице, поради която правилно е
определен вида на наказанието.
Размерът на наложената санкция е в предвидения от закона минимум, поради което
въпросът за нейното намаляване е безпредметно да бъде обсъждан.
Съдът не счита, че в случая би могла да намери приложение нормата на чл.415в от
КТ. Съгласно визираната разпоредба - за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до
100 лв. В конкретната хипотеза, не е налице нито едно от условията на чл.415в от КТ. От
една страна, нарушението не е отстранено веднага след момента на установяването му, а от
друга страна не може да бъде отминат и факта, че става въпрос за нарушение, касаещо
5
изплащането на трудово възнаграждение на работници и служители, които обезпечават
средствата, необходими за задоволяване на житейските нужди на човек. Изплащането на
част от трудовото възнаграждение се е случило със закъснение и след издаване на
предписание на работодателя. Налице е забава, и за работника безспорно са произтекли
вредни последици от неизплащането на трудовото му възнаграждение. Т.е. настоящия
съдебен състав счита, че по никакъв начин не може да се приеме, че случаят е маловажен,
тъй като се засягат обществените отношения, свързани с престираната работна сила и
заплащането й.
Що се касае до направеното възражение относно сроковете, които са по Протокол от
извършена проверка и сроковете за приключване на административнонаказателното
производство с издаване на съотвения административнонаказващ акт, следва да се направи
разграничение между тези два различни и несвързани помежду си режима. Това произтича
от правното естество и характер на отношенията, свързани с налагането на принудителна
административна мярка, административна принуда от една страна и търсенето на
административнонаказателна отговорност от друга страна. В този смисъл дадените с
протокола предписания имат характера на мерки за отстраняване на неблагоприятните и
вредни последици от допуснатите нарушения на трудовото законодателство и
осигуряването на здравословно и безопасни условия на труд. Те не представляват наказания
и не увреждат по никакъв начин, нито пък засягат правната сфера на правнозадължените
лица. Съвсем друг е характерът на търсенето и налагането на административнонаказателна
репресия, която цели нарушителят да бъде наказан с оглед целите на генералната и
специалната превенция с установения в материалния закон ред и вид санкция.
Не са налице и визираните от страна на проц.представител на жалбоподателя
нарушения, тъй като между срока, който е даден в протокола - 26.06.2022 г. и срока за
издаване на НП, който е инструктиран в рамките на 30-дневен срок съставяне на АУАН, НП
е издадено на петнадесетия ден, при съблюдаване на всички изисквания - първо да изтече
седемдневния срок за даване на допълнителни обяснения и възражения от страна на
наказаното лице. След това преписката да бъде изпратена на АНО, той да се запознае с
приложените към нея доказателства, да формира отношение и становище по повдигнатото
обвинение, и накрая да се произнесе със своя окончателен юрисдикционен акт, в случая това
е самото НП. Тази проедура е спазена, като към дата 31.05.2022 г. е издадено НП, с което на
наказаното лице е наложена предвидената в чл.414, ал.1 от КТ санкция, като АНО е
обосновал това свое решение. В случая става дума действително за обективна невъзможност
за прилагане на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като към момента на издаване на
НП в „Инспекцията по труда“ не са постъпили абсолютно никакви доказателства, както от
уведомителен, така и от доказателствен характер, които да променят характера и естеството
на повдигнатото обвинение и прилагане на съответната разпоредба. В тази връзка
настоящия съдебен състав изцяло се солидализира със становището на проц.представител на
АНО, че не са налице материалноправните предпоставки за приложение на този
привилигирован текст, поради което и самото производство е протекло при спазване на
6
процесуалните предпоставки и материалноправните правила, като е постановен един
правилен и законосъобразен санкционен акт, като е наложена санкция в размер на
минимално установен в санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ размер.
В случая и с оглед направените възражения следва да се има предвид, че ако
работотдателят беше проявил нужната инициативност, бързина и експедитивност, и беше
изплатил своевременно сумите на заинтересованите лица, в частност лицето, което е
описано в АУАН и НП, евентуално може би нямаше да се стигне и въобще до образуване на
настоящото съдебно производство.
Всичко изложено по-горе, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че
атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена.
В разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН е предвидена възможността в съдебните
производства по ал.1 страните да претендират присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В ал.5 на чл.63д от ЗАНН е предвидено, че в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
В чл.37, ал.1 от ЗПП от своя страна е предвидено, че заплащането на правната помощ
е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. На основание визираната норма е издадена
Наредба за заплащането на правната помощ, като в разпоредбата на чл.27е е определено
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания - от 80 до 120 лв.
С оглед на горните разпоредби и като съобрази изхода на делото и направеното
изявление на процесуалния представител на въззиваемата страна, с което същият
претендира юрисконсултско възнаграждение, този състав счита, че жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Дирекция "Инспекция по труда" – С.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата
фактическа и правна сложност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-2200069/ 31.05.2022г., издадено
7
от Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр. С., въз основа на АУАН № 19-
2200069/ 18.05.2022г. с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин /
лева на ЗК „Казимир-93“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- с.Казимир, обл.С.,
Стопански двор № 1, представлявано от председателя Н. Д. Н., ЕГН ********** за
извършено нарушение по чл.261 от КТ във вр.с чл.8 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, като законосъобразно, доказано, обосновано и
правилно.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ ЗК
„Казимир-93”, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- с.Казимир, обл.С., Стопански
двор № 1, представлявано от председателя Н. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“– С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8