Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 30.01.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня
Иванова
при секретаря Теодора
Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 746 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от Р.А.
срещу решение № 143/15.10.2018 г., постановено по гражданско дело № 356/2018 г.
по описа на РС - гр. Сливница, в частта му, с която жалбоподателката
е осъдена да заплаща на пълнолетния си син Н.Н.
месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от 05.06.2018г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Жалбоподателката
счита, че обжалваното решение е неправилно и постановено при нарушение на
материалните и процесуалните правила, както и че не отговаря на събраните по
делото доказателства. Оспорва извода на районния съд, че разполага с
възможности да заплаща издръжка на ищеца. Намира, че решението е постановено
въз основа на недоказани предположения, както и че лицето, с което съжителства,
няма задължения да издържа другото й дете и по този начин да облекчава
финансовото й състояние, предоставяйки й възможност да заплаща издръжка на
ищеца. Оспорва изводите, които СлРС прави от факта,
че е вземала парични суми назаем, и сочи причини за това. Прави собствени
изводи въз основа на прилагането на аналогичен критерий по отношение на бащата
на ищеца. Счита за доказано тежко провинение на ищеца към нея и към други негови
роднини (брат и баба). Позовава се на новонастъпили
неблагоприятни изменения на здравословното й състояние, които налагат
извършване на допълнителни разходи. Твърди, че няма никаква финансова
възможност да заплаща издръжка на сина си Н.Н.. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск, като
признае, че Н. е изгубил правото си на издръжка на основание чл. 151, ал. 1 от СК. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Въззиваемият
анализира твърденията на жалбоподателката и излага
аргументи срещу всяко от тях, като изразява становище, че част от тях не
съответстват на действителната фактическа обстановка. Счита, че жалбоподателката тълкува спекулативно фактите и
доказателствата по делото. Намира, че данните за заболяване на жалбоподателката са неотносими
към предмета на делото. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски. Представя писмени доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбоподателката се представлява от адв. А., която поддържа жалбата, представя писмени
доказателства, и моли съда да я уважи, като отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Моли съда да признае, че Н.Н.
е изгубил правото си на издръжка съобразно чл. 151, ал. 1 от СК по съображения,
описани във въззивната жалба. Претендира разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната
страна.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемият не се явява. Представлява се
от адв. А., който оспорва жалбата, поддържа отговора
и моли съда да го има предвид. Счита, че първоинстанционният
съд е съобразил размера на издръжката с доказателствата по делото. Моли,
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция, с определение от 20.12.2018г., са приети като писмени доказателства
представените от жалбоподателката заверени преписи от амбулаторен лист
№ 001100/01.10.2018г. и рецепта.
Със същото определение е оставено без уважение искането
на въззиваемия за приемане като доказателства по
делото на представените с отговора документи – студентска книжка на В. Н. И.,
вносни бележки от 30.06.2018г. и 11.07.2018г., както и Експертно решение на
ТЕЛК от 19.10.2015г.
В открито съдебно заседание на 30.02.2019г. като писмени
доказателства по делото са приети амбулаторен лист № 513 от 24.01.2019 г.
от д-р Н.П., медицинско направление № 105 от 24.01.2019 г. и рецепта от
24.01.2019 г. за предписани медикаменти на Р.А., от които се установява, че същата
страда от варикозни вени на долните крайници с
възпаление, което заболяване датира от години, а лицето е на поддържащо лечение.
Поради недостатъчен ефект от медикаментозната терапия, е предписана
физиотерапия на долни крайници. Издадена е рецепта за медикаментите „Риванол“,
„Детралекс“ и „Репарил гел“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
Същото е и допустимо в обжалваната му част, тъй като е постановено
при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване
на правото на иск, а първоинстанционният съд се е
произнесъл по действително предявения такъв за издръжка.
По съществото на спора настоящият съдебен състав споделя съображенията
на СлРС относно принципните предпоставки по чл. 144
от ГПК за заплащане на издръжка на пълнолетен учащ, както и относно конкретните
материални възможности на родителите на ищеца Н.Н..
Не следва да се споделят, обаче, крайните изводи на съда относно
възможността на ответницата да заплаща издръжка на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, и родителите могат да я дават без особени
затруднения. Видно е, че кумулативно необходимите предпоставки за съществуване
на правото на издръжка по този нормативен текст са три: редовно обучение на
навършилото пълнолетие дете до навършване на предвидената в СК възраст; невъзможност
на навършилото пълнолетие дете да се издържа от доходите и имуществото си;
възможността на родителите да осигуряват издръжката без особени затруднения.
В конкретния случай наличието на първата
предпоставка се установява от завереното копие на студентска книжка на ищеца
(л. 62 – 63 от първоинстанционното дело).
Следва да се приеме, че е налице и втората предпоставка, доколкото
по делото няма данни, към настоящия момент Н.Н. да
притежава движимо и недвижимо имущество (с изключение на л.а. Опел, модел „Астра“ с ДКН СО5840ВС), нито да има източник на доходи,
доколкото съществувалото до 10.04.2018г. трудово правоотношение е прекратено, а
след тази дата няма данни за встъпването му в друго такова (арг.
от документите на л. 57 – 59 от първоинстанционното
дело).
Съдът намира, обаче, че не е налице третата от горните
предпоставки, а именно – възможността на ответницата Р.А. да осигурява издръжка
на сина си Н.Н. без особени затруднения.
Този извод се обуславя на първо място от удостоверението, издадено
от работодателя на А. (л. 40 от първоинстанционното
дело), от което се установява, че средният й месечен доход е съизмерим с
размера на минималната месечна работна заплата за страната, който понастоящем е
560 лв. Няма данни за други нейни източници на доход, нито за притежавано от
нея движимо имущество. Що се отнася до недвижимото такова, то се изчерпва с
придобити по дарение идеална част от поземлен имот и първия етаж от построената
в него сграда, като дарителите са запазили пожизнено безвъзмездно ползване
върху даряваното имущество (л. 41 от първоинстанционното
дело).
От друга страна, от удостоверението за раждане на л. 17 от първоинстанционното дело се установява, че ответницата има
още един син – непълнолетния П.Н. – за който страните не спорят, че живее при
нея и че именно тя е поела ангажимента за отглеждането му. При това следва да
се има предвид, че задължението
за издръжка към непълнолетното дете е безусловно и е с предимство пред аналогичното
задължение към пълнолетното дете, поради което в случая наличието на такова
задължение е значим фактор за определяне възможностите на родителя да дава
издръжка и на пълнолетния учащ. Както се посочи по- горе, спрямо последния
задължението за издръжка не е безусловно, (тъй като по начало той може да се
издържа сам), а е обусловено от наличието на трите цитирани предпоставки.
При тези данни съдът намира, че, с оглед ниския размер на
реализирания месечен доход, А. не притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да й позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
учащо дете. В подобни случаи съдебната практика (напр. Решение № 273 от
17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК) приема, че „когато обективно родителят няма остатъчни
доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на
пълнолетното дете е особено затруднение
за него по смисъла на чл. 144 от СК,
което изключва дължимостта й.“ Аналогично
разрешение е възприето в Решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1424/2010 г., III г. о., ГК, и в Решение от 13.06.2012 г. на СРС по гр. д. №
5590/2012 г., III г. о., с оглед актуалните към момента на постановяването им
размери на минималната работна заплата от 240 лв., респ. 310 лв.
В случая е налице именно такава
хипотеза, обусловена от ниския месечен доход на А. (съизмерим с минималната
месечна работна заплата за страната) и от наличието на безусловно нейно
задължение за издръжка към малолетно дете – брат на ищеца, както и от липсата
на друг източник на доходи, респ. обременяването на притежаваното от нея
недвижимо имущество с права на трети лица.
По така изложените съображения съдът
намира, че ответницата не би имала възможност да заплаща издръжка на ищеца, без
това да съставлява съществено затруднение за нея. Поради това искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението, съдът отбелязва,
че:
-
Не е налице претендираното от жалбоподателката
основание по чл. 151, ал. 1 от СК, а мотивите на СлРС
по този въпрос следва да бъдат напълно споделени. Според съдебната практика
(напр. Решение № 1179 от 22.02.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 15150/2016г.), тежестта
на нарушението се преценява във всеки конкретен случай, но тежко е само това
нарушение, което би направило претендирането и получаването на издръжка несъвместимо
с морала, и което е съизмеримо с тежестта на предвидената от закона последица
по лишаване от издръжка – напр. „ …
активно действие (опит за убийство, клевета...), бездействие (неоказване на
помощ при опасност за живота), еднократна проява (например нанасяне на тежка
телесна повреда) или трайна линия на поведение (например пълно дезинтересиране от тежко болен)“. Такива обстоятелства
не се доказват в настоящото производство. От показанията на св. А. се
установява единствено, че ищецът се карал с майка си за пари и – ако получел
отказ – й казвал, че не му е майка. Това поведение, наистина, е грубо и
невъзпитано, но не съставлява тежко провинение към задълженото за издръжка
лице, поради което не го освобождава от това негово задължение. В останалата си
част тези показания се базират не на лични възприятия на свидетелката, а на
информация, получена от майката и брата на ищеца, т.е. отчасти от страна по
делото, за доказване на чиито твърдения са ангажирани гласните доказателства. Поради
това те не са годни да ги докажат, а съдът не ги цени в тази им част.
-
Здравословното
състояние на жалбоподателката не е фактор, който би
обусловил невъзможността й за заплащане на издръжка, тъй като, видно от приетия
като доказателство по делото амбулаторен лист, оплакванията й датират „от
години“ и не са новонастъпили, а във връзка с тях тя
е „на поддържащо лечение“. Освен това, няма данни, посоченото заболяване да
засяга неблагоприятно нейната работоспособност, нито да налага специфично или скъпо
струващо лечение.
-
Ирелевантни за изхода на спора са разходите за погасяване на получени
кредити от страна на родителите на ищеца, тъй като те предполагат предходно
получаване на еквивалентен приход и по този начин не водят до намаляване на
имуществото им (освен с разходите за лихви).
-
Ирелевантни за изхода на спора са приходите, разходите и
здравословното състояние на лицата, с които родителите на ищеца понастоящем
съжителстват на съпружески начала, доколкото тези лица нямат задължения към тях
по силата на брачна връзка, нито задължение към самия ищец за издръжка.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че искът е неоснователен. Тъй като този извод не съвпада с направения от
районния съд, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в обжалваната му част, а вместо него – да се постанови друго, с
което искът се отхвърля изцяло. Същевременно, в отхвърлителната
си част решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, въззиваемият следва да заплати на жалбоподателката
направените от последната разноски пред въззивната
инстанция. Такива се установяват в размер на 64,80 лв. – държавна такса, както
и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, вр.
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 300 лв., т.е. общо 364,80 лв.
Отмяната на първоинстанционното
решение обуславя преразпределение на отговорността за разноските в
производството пред СлРС, като ищецът бъде осъден да
заплати на ответницата направените от нея разноски в размер на 300 лв. съгласно
договора за правна защита и съдействие на л. 16 от първоинстанцонното
дело.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 143/15.10.2018 г., постановено по
гражданско дело № 356/2018 г. по описа на РС - гр. Сливница, в частите му, с
които
-
Р.П.А. е осъдена да
заплаща на пълнолетния си син Н.Р.Н. месечна издръжка в размер на 90 лв.,
считано от 05.06.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, и
-
Р.П.А. е осъдена да
заплати в полза на държавата по сметка на РС- Сливница държавна такса в размер
на 129,60 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Р.Н. иск да осъждане на Р.П.А.
да му заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от 05.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Н.Р.Н. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати
на Р.П.А. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 364,80 лв., съставляваща
направените от жалбоподателката разноски в
производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н.Р.Н. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати
на Р.П.А. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 300 лв., съставляваща направените
от последната разноски в производството пред Сливнишкия районен съд.
В необжалваната си част, с която искът е бил отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер на издръжката, първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.