Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІб въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА ДИМИТРОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия
Дончева в. гр. дело № 16478 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Инициирано е с две въззивни жалби –
въззивна жалба от А.В.С. и въззивна жалба от „Ч.Е.Б.” АД, срещу решение № 137
от 05.06.2017 г. по гр. дело № 53492/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 151-и състав.
С обжалвания съдебен акт, съдът е
отхвърлил като неоснователен предявеният от А.С., срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 126,80 лева за периода от 22.06.2010 г. до 11.05.2011 г. като
начислени лихви за забава по заплатени от ищцата фактури с №
112000038059/22.06.2010 г.; №
126000118297/15.07.2010 г.; № 118000233997/16.08.2010 г.; № 125000292238/15.09.2010
г.; № 12000394823/19.10.2010 г.; № 129000455884/16.11.2010 г.; №
121000582133/16.12.2010 г.; № 110000752480/17.01.2011 г.; №
113000828271/16.02.2011 г.; № 116000888111/11.03.2011 г.; №
111000992824/11.04.2011 г. и № 125001025524/11.05.2011 г.
С решението са отхвърлени като
неоснователни предявените от „Ч.Е.Б.” АД, срещу А.С. осъдителни искове за
заплащане на сумата от 1281,38 лева за доставена от дружеството електрическа
енергия до имот, находящ се в гр. София, ул. „*******№ 14, с абонатен номер: *******
и с клиентски номер: 300070774857 за периода от 01.04.2008 г. до 30.12.2008 г.
по 9 броя фактури с № 8979701/30.05.2008 г.; № 10413571/30.06.2008 г.; №
29569003/10.05.2008 г.; № 34798738/31.07.2008 г.; № 36219659/31.08.2008 г.; №
41966458/17.12.2008 г.; №
41966464/17.12.2008 г.; № 41966470/17.12.2008 г.; № 41966476/17.12.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба, а именно от 16.11.2016 г., както и за сумата от 1057,62 лева –
лихва за забава върху всяка една от главниците по фактурите, считано от датата
на падежа на съответната фактура до 09.11.2016 г. С решението „Ч.Е.Б.” АД е
осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. С.К., сумата от
393,73 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. С. е осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.” АД
разноски в размер на 100 лева.
Въз въззивната жалба на А.С. са
изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт в частта, с
която предявеният от жалбоподателката отрицателен установителен иск е отхвърлен
като неоснователен. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
решение, с което предявената искова претенция да се уважи. Направено е
възражение за прекомерност при евентуално искане и присъждане на разноски в
полза на насрещната страна.
В законосутановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба, в който нейната основателност изцяло се оспорва.
Срещу първоинстанционното решение е
подадена и въззивна жалба от „Ч.Е.Б.” АД, в която изрично е посочено, че не се
обжалва частта, с която е признато, че главното вземане на жалбоподателя е
погасено по давност, а се обжалва единствено в частта, с която предявената
насрещна искова молба е отхвърлена в частта относно претенцията за вреди от
забавено плащане за периода от 16.11.2013 г. до 16.11.2016 г., възлизащи в
размер на 391,23 лева. В подкрепа се твърди, че с погасяване по давност на
главното вземане не се погасяват вземанията за лихви върху него. Иска се отмяна
на първоинстанционния съдебен акт в посочената част и уважаване на предявената
от жалбоподателя претенция за присъждане на сумата от 391,23 лева,
представляваща дължими лихви за забава върху главница за доставена от
дружеството през 2008 г. електрическа енергия до имот с адрес гр. София, гр.
София, ул. „*******№ 14, с клиентски номер: 300070774857 за периода от
16.11.2013 г. до подаване на исковата молба. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса за въззивно
обжалване.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от А.С., в който са изложени подробни съображения,
поради които въззивната жалба на „Ч.Е.Б.” АД следва да се отхвърли като
неоснователна.
По повод искане на „Ч.Е.Б.” АД за
изменение на решението в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на
адв. С.К.адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв,
първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 258 от ГПК с определение
№ 181736 от 27.07.2017 г., с което е оставил без уважение направеното искане.
Срещу определението е подадена частна жалба от „Ч.Е.Б.” АД, в която са изложени
съображения за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна. В
законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се
разглежда като неоснователна. Претендира се потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
По повод искова молба на А.В.С.,
срещу „Ч.Е.Б.“ АД е образувано гр. дело № 53492/2016 г. на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 151-ви състав.
Ищцата твърди, че не дължи на
ответното дружество сумата от 126,80 лева за периода от 22.06.2010 г. до
11.05.2011 г. като начислени лихви за забава по заплатени от ищцата фактури с №
112000038059/22.06.2010 г.; №
126000118297/15.07.2010 г.; № 118000233997/16.08.2010 г.; №
125000292238/15.09.2010 г.; № 12000394823/19.10.2010 г.; №
129000455884/16.11.2010 г.; № 121000582133/16.12.2010 г.; № 110000752480/17.01.2011
г.; № 113000828271/16.02.2011 г.; № 116000888111/11.03.2011 г.; №
111000992824/11.04.2011 г. и № 125001025524/11.05.2011 г., поради което иска да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че в полза на
ответното дружество не съществува вземане срещу нея за заплащане на лихви по
фактури в размер общо на 126.80 лева.
В отговор на исковата молба от „Ч.Е.Б.“
АД е заявено, че исковата молба се оспорва като неоснователна, тъй като ищцата
е потребител на електрическа енергия, доставяна до имот в гр. София, ул. ********,
абонатен № *******, поради което се е задължила да заплаща в срок задълженията
си, а при забава дължи заплащане на законната лихва върху главниците.
В законоустановения срок е подадена
насрещна искова молба, с която ответникът по първоначалния иск твърди и иска да
бъде признато за установено, че А.С. дължи сумата от 1281.38 лева,
представляваща главница на потребена в периода от 01.04.2008 г. – 30.12.2008 г.
електрическа енергия по девет броя фактури съд следните номера: 29569003 от
10.05.2008 г. – 43.49 лева; 8979701 от 30.05.2008 г. – 38.62 лева; 10413571 от
30.06.2008 г. – 38.62 лева; 34798738 от 31.07.2008 г. – 30.10 лева; 36219659 от
31.08.2008 г. – 4.46 лева; 41966458 от 17.12.2008 г. – 212.64 лева; 41966464 от
17.12.2008 г. – 387.62 лева; 41966470 от 17.12.2008 г. – 375.72 лева; 41966476
от 17.12.2008 г. – 150.11 лева, както и сумата от 1057.62 лева, представляваща
лихва за забава върху всяка една от главниците по фактурите, считано от датата
на падежа на всяка една от съответните фактури до 09.11.2016 г. Претендира се и
присъждане на законната лихва върху главниците за електрическа енергия, считано
от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумите.
В отговор на насрещната искова молба,
подаден от името на А.С. се твърди, че насрещните искове са неоснователни, тъй
като между страните не е налице договорно правоотношение по повод продажба на
електрическа енергия, както и че А.С. не е носител на право на собственост или
вещно право на ползване по отношение на процесния имот, а и същата не ползва
имота на договорно основание, съответно твърди, че не е потребявала
електрическа енергия. При условия на евентуалност – в случай, че съдът приеме
за основателни насрещните искове е направено възражение за изтекла в полза на
ответницата по тях погасителна давност.
По делото са приети следните писмени
доказателства, които се кредитират от въззивния съд: писмо-отговор от „Ч.Е.Б.“
АД до А.В.С. със справка за задължения /л. 7-19/; справка за непогасени
задължения на А.В.С. /л. 33/; общи условия за продажба на електрическа енергия,
публикувани във в. Телеграф, в. Вяра и в. Струма на 26.11.2007 г. /л. 41-50/;
лицензия за обществено снабдяване с елекртическа енергия /л. 51/; фактура
********* от 10.05.2008 г. /л. 52/; фактура 8979701 от 30.05.2008 г. /л. 53/;
фактура 10413571 от 30.06.2008 г. /л. 54/; фактура 34798738 от 31.07.2008 г.
/л. 55/; фактура 36219659 от 31.08.2008 г. /л. 56/; 41966458 от 17.12.2008 г. /л.
57/; 41966464 от 17.12.2008 г. /л. 58/л 41966470 от 17.12.2008 г. /л. 59/;
41966476 от 17.12.2008 г. /л. 60/; справка за абонат ********** /л. 61/;
справка за задължения на А.С. по фактури /л. 62/; извлечение по сметка /л. 65/.
По делото е приета съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), заключението по която съдът кредитира, тъй като същото
представлява резултат на обективен и задълбочен анализ на доказателствената
съвкупност, изготвен от компетентно в съответната област лице. От заключението
на вещото лице се установява, че за времето от 28.02.2006 г. до 31.12.2008 г.
има увеличение на показанията на дневна и нощна тарифа, а за 2009 г. и 2010 г.
няма отчетена доставка на електроенергия на обект, находящ се в гр. София, ул.
„********. За времето от 28.02.2006 г. до 31.12.2008 г. има увеличение на
показанията за дневна и нощна тарифа, което сочи доставка на електрическа
енергия.
Приета е и съдебно счетоводна експертиза
(ССчЕ), заключението на която съдът възприема с доверие, тъй като е изготвено от
компетентно в съответната научна област лице и представлява резултат на
задълбочено и обективно проучване на доказателствата по делото. Според
заключението на експерта, в приложените 9 броя фактури, количествата потребена
електрическа енергия съответстват на отчетените показания по дневна и нощна
тарифа и тяхното остойностяване е извършено по утвърдени цени от ДКЕВР. До
04.07.2008 г. се прилагат цените, утвърдени с решение Ц-066 от 28.06.2007 г. От
05.07.2008 г. до края на процесния период за приложените фактури се прилагат
цените, утвърдени с решение Ц-021 от 26.06.2008 г. От анализа на записаните
показания на СТИ в приложената по делото справка и отразени показания във
фактурите към съответните дати на измерване се установява, че фактурираните
количества електрическа енергия отговарят на показанията отразени в модула на
клиентската система в частта „мерене и управление на данните“. При извършена аритметична
проверка се установява вярно определяне на количествата потребена електрическа
енергия, като разлика между ново и старо показание на СТИ /електромера/ за
съответната тарифа. Издадените фактури за периода от 10.05.2008 г. до
17.12.2008 г. са надлежно осчетоводени, като няма отразени плащания по тях,
поради което остават като салда – вземания от клиента и съответно върху тях
ежемесечно са начислявани лихви, които формират вземане от клиента. От
издадените фактури, които съдържат всички изискуеми от Закона за счетоводството
реквизити, се установява, че счетоводството на „Ч.Е.Б.“ АД е водено редовно по
отношение на вземанията по процесните фактури и лихвите върху тях. Общият
размер на лихвите по фактури е 1281.38 лева, като начислените лихви от „Ч.Е.Б.“
АД върху главниците по тези фактури за периода от датата на забава за всяко плащане
до 16.06.2016 г. са общо в размер на 1006.38 лева. Общо главници и лихви
възлизат в размер на сумата от 2287.76 лева.Общият размер на дължимите лихви за
периода от датите на забава по всяка от процесните фактури до датата на
входиране на исковата молба – 21.09.2016 г. е 1056.44 лева. Общият размер на
дължимите лихви за последните 3 години до датата на входиране на насрещната
искова молба – 09.11.2016 г. е 391.23 лева.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а
разгледано по същество е правилно в обжалваните части.
Настоящият съдебен състав намира, че
исковата претенция на А.С., срещу „Ч.Е.Б.“ АД е неоснователна, тъй като ищцата А.С.
не е доказала твърдението си, че от страна на „Ч.Е.Б.“ АД са фактурирали лихви
за периода от 22.06.2010 г. до 11.05.2011 г. в размер общо на 126.80 лева,
както и че до същата са изпращани фактури с предупреждение, че при неизпълнение
следва реализиране на защита по съдебен ред. В тази насока няма каквито и да е
доказателства, а и самият ответник потвърждава, че не е отправял претенции към
ищцата за посочената от нейна страна сума. В тази насока въззивният съд споделя
мотивите на първата съдебна инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Същевременно, решението на районния съд
е обжалвано от „Ч.Е.Б.“ АД, единствено в частта, с която исковата претенция е
отхвърлена като неоснователна за сумата от 391.23 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1281.38 лева, като се твърди, че
макар главното вземане да е погасено по давност, то това не означава, че и
възникналите въз основа на същото вземания за мораторна лихва са погасени по
давност.
Въззивният съд намира тези доводи на
жалбоподателя за неоснователни, доколкото се касае за акцесорни вземания, по
отношение на които приложима се явява разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. Съгласно
този законов текст с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. В този смисъл е и установеното в съдебната практика разбиране –
например решение № 77 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 84/2016 г., II т. о.,
ТК. Ето защо, районният съд правилно е отхвърлил тази искова претенция и
решението следва да бъде потвърдено като правилно в тази негова част.
В останалата част, с която е
отхвърлен насрещният иск на „Ч.Е.Б.“ АД, срещу А.В.С. за сумата от 1281.38
лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия, решението на
районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Подадената срещу определение №
181736 от 27.07.2017 г. частна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД е неоснователна, поради
което постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение на районния съд
следва да бъде потвърдено като правилно. При наличие на представен по делото
договор за правна защита и съдействие /л. 106/, в който е посочено, че на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗАдв се осъществява безплатна
правна помощ, то на това законово основание следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в полза на адвоката, независимо от това, че не са представени
доказателства за наличие на визираните в чл. 38 от ЗАдв предпоставки за
реализиране на безплатна правна помощ, тъй като съобразно практиката на
върховната съдебна инстанция това не е необходимо за уважаване на направеното
искане – в този смисъл е определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч. гр. дело №
4891 от 2015 г., ІV г. о. на ВКС. Ето защо, обжалваното определение № 181736 от
27.07.2017 г. е правилно, тъй като е постановено в съответствие със закона и
установената съдебна практика по прилагането му и следва да се потвърди. Жалбоподателят
следва да има предвид, че ако счита, че са налице престъпни обстоятелства във
връзка с дейността на процесуалния представител на насрещната страна, разполага
с възможност да сезира Прокуратурата на Република България, в чиято
изключителна компетентност е инициирането на наказателно производство.
При извод за неоснователност на
подадените въззивни жалби, съдът намира, че на страните не следва да бъдат
присъждани разноски.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 05.06.2017
г. по гр. дело № 53492/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 151-и състав в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения
от А.В.С., ЕГН: **********, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ******** отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и е отхвърлил иска като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 05.06.2017
г. по гр. дело № 53492/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 151-и състав в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен,
предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ********, срещу А.В.С., ЕГН: **********,
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за сумата от 391.23
лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за електрическа
енергия в размер от 1281.38 лева за периода от съответния падеж на всяка
фактура до 09.11.2016 г. – датата на исковата молба.
В останалата част, с която районният съд
е отхвърлил като неоснователен предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ********, срещу
А.В.С., ЕГН: ********** насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК за сумата от 1281.38 лева, представляваща главница за незаплатена
електрическа енергия, решението на районния съд е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181736 от
27.07.2017 г. по гр. дело № 53492/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 151-и състав, с което съдът се е произнесъл по реда на
чл. 248 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.