ПРОТОКОЛ
№ 605
гр. Пазарджик, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Съдия:Кристина Л. Пунтева
СъдебниВАСИЛ Б. КОЦЕВ
заседатели:ВАЛЕРИ Д. БЕНЗАРОВ
МИНА ИВ. ПУНТЕВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Г. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Наказателно
дело от общ характер № 20245200200361 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Н. Н. Р. се явява лично. За него се явява неговият
защитник адв. Е. П. от АК – С., редовно упълномощен. Явява се и резервният
защитник адв. К. А..
Явяват се гражданските ищци и частни обвинители Н. А. З. и М. А. З..
Явява се и гражданската ищца Д. Н. З..
Като техен повереник за тях тримата се явява адв. К. К. от АК -
Пазарджик – редовно упълномощен отпреди.
За ОП - Пазарджик се явява прокурор К..
Явяват се свидетелите Е. Д., И. К. И., П. К. П., Н. С. А., С. А. С., Г. Н.
Р., Н. Г. Р..
Не се явява свидетелят А. П. А. - редовно призован. Призовката е
получена лично от свидетеля.
Становище на страните по хода на делото.
ПРОКУРОР: Моля да дадете ход на делото, няма процесуална пречка.
По отношение на неявИ. се свидетел, ще изразя становище по-късно.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
Поддържам становището на прокурора относно неявИ. се свидетел.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Е. Е. Д. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, осъждан, без
родство със страните по делото.
И. К. И. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
П. К. П. – ** г., българка, бълг. гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Н. С. А. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
С. А. С. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
Г. Н. Р. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, брат на
подс. Н. Р..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 вкл. от НПК.
СВИД. Г. Р.: Желая да бъде свидетел по делото.
Н. Г. Р. – ** г., българин, бълг. гражданин, разведен, реабилитиран –
баща на подсъдимия Н. Р..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 вкл. от НПК.
СВИД. Н. Р.: Желая да свидетелствам.
На всички свидетелите се разясниха правата по чл. 119-122 вкл. от
НПК и отговорността по чл. 290 от НК и същите се изведоха от съдебната
зала с изключение на свид. Е. Д..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Е. Д. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Д.: Разпитван съм няколко дни след случката. Не си спомням
точно коя дата беше. Миналата година беше, обаче нямам спомен за дата. За
часове мога да Ви кажа какво се е случило – горе-долу по часове и по минути.
В 18 часа излезнах с моето дете зад блока – в задблоковото пространство. В
това време видях Д. с А. бяха в другия вход вдясно – бяха двамата. Видях
въпросното момче, което е зад мен, да минава с неговата колата (сочи
подсъдимия). Той мина няколко пъти. Обикаля, обикаля, какво е гледал - не
знам. Колата беше „БМВ“ – тъмно синьо на цвят, купе. Аз бях точно в
задблоковото пространство на ул. "П.В." №* в гр. П..
Подсъдимият мина няколко пъти с колата в продължение на около 50
минути. Цялата случка се случи около 18:51-18:52 ч. плюс, минус 1-2 минути.
След това Д. излезна зад ъгъла, зад трансформатора, каза: „Наръга го“. Аз
изскочих, взех телефона, обадих се на полицията. З. – другото момче - изскочи
отгоре, с кърпи да помага. Докато затворих телефона, са минали не повече от
2
2 минути и мисля, че момчето почина.
Линейката дойде сравнително бързо – в рамките на няколко минути, не е
имало много голямо закъснение. Аз не видях точно какво се случи. Чух и само
изскочих зад ъгъла, когато Д. извика. Не съм видял точно какво се е случило.
След това, след като изскочих зад ъгъла, видях, че е паднал - целият облян в
кръв, беше си паднал на едното коляно и се държеше през кръста. Обадих се
по най-бързия начин на тел. 112. З. през това време изскочи да помага и той.
Другата жена, която беше там, беше Ф. – тя беше на мястото. Не си
спомням къде точно беше Ф.. Беше там, около нас по това време, но точно
къде - мисля, че беше между тях – при Д. и при А..
Аз отидох близо до пострадалия. Той беше пред мен. Аз бях на
разстояние от метър, не повече. Той беше облян целия в кръв. Бях на
разстояние около метър до пострадалия. Това е след наръгването де факто. Аз
не видях къде е наръган, защото той се беше подпрял на коляното и се
държеше през кръста отпред. Беше паднал на едното коляно. Беше паднал и се
превиваше от болка. Държеше се с ръка пред корема.
Имаше следи от наръгването, и все още има следи от наръгването.
Тежко го възприех. Това си беше за мен едно убийство, безскрупулно
убийство посред бял ден. Там играят малки деца – 3-4-5 деца си играят зад
трансформатора. Това става на не повече от 10 метра от децата. Просто имаше
един ъгъл, който скри цялата случка – да не я видят децата, съответно и ние.
Аз веднага се опитах да се обадя на тел. 112. Обадих се. З., през това
време, излезна с кърпи - да спре кръвоизлива. Много кръв изтече за
отрицателно време. Петното още е на мястото, след може би година – не знам
точно колко време мина. Аз не съм обменил думи с пострадалия през това
време, и той нищо не ми е казал.
Направи ми впечатление движението на тази кола, защото мина няколко
пъти. Аз бях сам с детето. Първо помислих, че гледа нас, мен, защото аз бях с
няколко възрастни жени зад блока. Обаче след това се сетих, че аз не го
познавам това момче. След това се сетих, че може да е за тях, защото Д. беше
с А. до съседния блок – пред входа. Подсъдимият мина може би 4-5-6 пъти,
нямам точен спомен колко пъти мина, и накрая спря. Това става във въпросния
час, когато аз се обадих на тел. 112 – 1-2 минути преди това. Д. извика:
„Помощ! Помощ! Наръга го.“ Изскочи зад ъгъла, аз отидох да видя какво
става и се обадих веднага на тел. 112. Това е.
Колата на подсъдимия мина няколко пъти, нямам представа дали е
спирал, но мина няколко пъти – колата беше в движение.
преди това не познавах нито подсъдимия, нито пострадалия.
АДВ. К.: Засега нямам въпроси други въпроси. След това ще имам
искане, след въпросите на защитата.
СВИД. Д.: Номерацията на блоковете върви така: 2-4 съм аз, 6 и 8 е
номерацията. В 18 часа – точно, когато излезнах, Д. и момчето бяха пред
блока на Д., на ул. "П.В." № *. Като погледнах, то се пада надясно от моя вход,
3
бяха точно пред входа на № 8.
Мястото, където се намирах, когато Д. започна да вика, се намира точно
срещу вход 8, до трансформатора, на ъгъла. Блок 6 е между 4 и 8. Там, където
са се намирали Д. и А., се пада пак пред блок 6 и блок 8 – то е на едно и също
място. Всичко става до трансформатора, на ъгъла на трансформатора пред
блок 6 и блок 8 на ул. "П.В.".
Спомням си часовете. Спомням си всичко. В 18 часа точно слязох и
мисля, че в 18:51-18:52 часа – нещо от сорта, плюс минус 1-2 минутки, се
обадих на тел. 112.
АДВ. К.: Съзрях известно противоречие в показанията на днешния
свидетел относно броя на спиранията на подсъдимия преди да слезе за
последен път, когато е имал контакт с пострадалия. На стр. 155 на гърба,
накрая на втория абзац свидетелят е заявил по време на досъдебното
производство: „...но спираше и тръгваше, затова забелязах“, а днес той заяви,
че е спрял само един път, когато е слязъл от колата. В това съзирам
противоречие. Казва: „Спираше и тръгваше“. И затова го е забелязал. Искам
прочитане на показанията в тази част, а ако Вие прецените, може и целия
протокол, защото има конкретни данни за времето на извършване на деянието
по часове, минути и т.н., а свидетелят е разпитван на следващия ден след
убийството - на 30.09.2023 г.
ПРОКУРОР: Да се уважи искането ми. Има и още едно основание. В
началото на разпита на настоящия свидетел, същият твърди, че не си спомня
датата на извършване на деянието.
АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, смятам, че няма основание за
четене на тези показания. Аз не си спомням точно, дали свидетелят е казал, че
не си спомня датата, но спомена, че деянието е извършено някъде в 18:51 часа,
плюс минус 1-2-3 минути (ако не се лъжа) – това е първото. И второто е по
отношение на спиранията - свидетелят каза, че неколкократно е спирал и
тръгвал и никъде няма (нито в показанията на досъдебното производство,
нито пред Вас), че е спирал веднъж, когато подсъдимият е слязъл. Той изобщо,
нито пред Вас, нито тогава, е казвал, че вижда, че подсъдимият е слязал. Има
няколко спирания, форсирания на колата, той се е заяждал. Това му е дало
основание на свидетеля да забележи тази кола – нищо повече. Според мен
няма основание за четене на показанията на този свидетел и аз не давам
съгласие.
АДВ. К. (реплика): Свидетелят твърди, че не си спомня датата. Ако
трябва да си припомним, да прочетем протокола. Освен това, той заяви, че е
спирал само един път. Това чух аз. Поддържам искането си.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Не давам съгласие.
Съдът счита, че така направеното искане за четене на показанията на
4
свид. Д., дадени в хода на досъдебното производство, е основателно. От една
страна същият заяви, че не си спомня точната дата, за която свидетелства, а е и
налице противоречие относно обстоятелството, посочено от повереника във
връзка с управлявания автомобил „БМВ“, видян от свидетеля Д.. Не е налице
съгласие на подсъдимия и защитата, поради което и на основание чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Е. Д., дадени в хода на досъдебното
производство пред орган на досъдебното производство, намиращи се на лист
153-155 вкл.
СВИД. Д.: Поддържам показанията си, дадени на досъдебното
производство. За дата и часовете – това си спомням. Поддържам това, което
съм казал за колата.
След това то се разбра кой е наръгал момчето. Аз не го познавам
момчето. Д., след като дойдоха полицаите и т.н., от там разбрах. Аз иначе
въобще не знаех за кой става въпрос. Д. извика: „Наръгаха го, наръгаха го!“
Аз не знаех кой е въпросното момче. След това разбрах, че въпросното момче
е наръгало А.. Въпросното момче се намира зад мен – имам предвид
подсъдимия. Аз не съм видял самото наръгване. За да се стигне до това
наръгване, не знам какво се е случило.
АДВ. П. (въпрос): Вие сочите подсъдимия зад Вас. Виждали ли сте го?
СВИД. Д.: Друг път не съм го виждал. За пръв път го виждам. Аз не съм
го виждал. Не го свързвам, че е той, от това, че е подсъдим и трябва да е той.
Това са думите на Д.: „Наръга го, наръга го!“ В последствие разбрах, че
подсъдимият е наръгал А.. Не съм виждал самото убийство. Не съм виждал
лицето на подсъдимия.
АДВ. К. (въпрос): След случая виждал ли сте в социалните мрежи да
възприемете образа на подсъдимия?
СВИД. Д.: Виждал съм го, да.
АДВ. К. (въпрос): Дали знаете, че наръгването е извършено от
шофьора на тъмносинята кола? И от кой знаете?
СВИД. Д.: Зная го впоследствие от Д..
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други въпроси и нямаме против да
бъде освободен.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. И. И. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. И.: Миналата година работех като лекар във филиал на ЦСМП –
гр. П.. За инцидента имаше сигнал. Сигналът не си спомням точно, всичко е
упоменато в документите, които сме представили. Сигналът беше подаден към
19 часа приблизително. Реанимационен екип – това означава лекар – в мое
5
лице, сестра и шофьор. Сестрата е сестра П., която е следващият свидетел.
Отзовахме се на сигнала, отидохме на мястото. Момчето лежеше по гръб –
мисля, в огромна локва кръв. Нямаше вече кръвотечение от мястото на
пробождането, без никакви витални функции – визирам без пулс, без сърдечна
дейност, без дишане, зениците – трайно разширени, нереагиращи на светлина.
Това отговаря на клинична смърт – най-вероятно от масивна кръвозагуба.
Вече оттам нататък думата имат патоанатомите и съдебно-медицинската
експертиза. Въпреки това започнахме реанимационни действия – на място,
веднага, докато дойде носилката (докато шофьорът я свали), сърдечен масаж.
След това в самата линейка – пълни реанимационни действия, което включва
сърдечен масаж, интубация, обдишване, кислородоподаване и всичко, което е
необходимо по протокол, но въпреки реанимационните действия, които са
упоменал в листа и в реанимационния лист – мисля, че около 30 минути - без
успех, което се и очакваше, защото при пристигането нямаше абсолютно
никакви витални функции.
Ингвинално имаше прободна рана, от която, когато притигнахме,
нямаше вече кръвотечение. Мога само да подозирам какво е засегнато. От тук
минава феморална артерия и бедрена. Феморалната артерия е една от най-
големите след аортата. При нея, ако е засегната, кръвотечението е ужасно
бързо и е почти неспасяемо. От 3 до 5 минути мозъчна смърт може да се
регистрира.
Не мога да Ви кажа точно на коя дата се е случило това. Това беше в
квартал „З.“ в гр. П., сега точно улицата не мога да кажа. Имаше площадка до
един трансформатор (доколкото си спомням), имаше и доста хора. Адрес
точно не мога Ви да кажа. Не ми е и работа да помня всички адреси.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът счита, че следва да се предявят на свидетеля И. заверени
ксерокопия на фиш за спешна медицинска помощ и реанимационен лист,
намиращи се съответно на лист 7 и лист 8 от том ІІ на досъдебното
производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свид. И. И. заверени ксерокопия на фиш за спешна
медицинска помощ и реанимационен лист, намиращи се съответно на лист 7 и
лист 8 от том ІІ на досъдебното производство.
СВИД. И.: Познати са ми тези документи. Аз съм ги писал. Това е фиш
за посещение на стр. 7 – аз съм ги писал. На лист 8 е реанимационен лист, на
който е описано по часове, какво сме направили, кога сме пристигнали. В
реанимационния лист най-горе 18:57 ч. е часът, в който сме започнали
реанимационните действия. Всичко е описано по часове.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. П. П., със снета по-горе
самоличност.
СВИД. П.: В същия този ден, към края на работния ден, не мога да
6
уточня точно час, се получи сигнал на тел. 112 за момче, намушкано с нож в
областта на корема. Работя като медицинска сестра в ре-екип на линейка и
заедно с доктора и шофьора тръгнахме за адреса. Не мога да кажа адреса кой
е. С пристигането видяхме момче на земята. Имаше доста кръв около него.
Дишане липсваше и нямаше пулс. Качихме го в линейката и се започна
реанимация. Момчето беше реанимирано. Момчето беше интубирано.
Направи се всичко необходимо за подобряване на сърдечната дейност, но уви –
реанимацията беше неуспешна. Момчето беше починало. Това е, което помня.
ПРОКУРОР: Нямам въпроси, нямам искания за четене на показанията,
тъй като има писмени доказателства в кориците на делото за дейността на
медицинския екип. Да се освободи свидетеля.
АДВ. К.: Нямам въпроси. Поддържам становището на прокурора. Да се
освободи свидетеля.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освобди.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. С. С. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. С.: Подсъдимият не го познавам. Познавам пострадалия.
Карахме преди мотори заедно с А., с общи приятели бяхме.
СВИД. С.: В същия ден бяхме отишли при Г.М.. Седнахме да пием
кафе, да хапнем, при което Н. З. - бащата на А. ни се обади и ни изпрати по
работа до борсата в О.. Свършихме си работа, при което отидохме до майка
ми, понеже и ние имаме склад на борсата в О.. Говорихме си с нея и А. каза, че
ще тръгва към П.. Може би 30-40 минути след това получих обаждане от Т.Г..
От нейния телефон се беше обадила Д. Б. буквално с крясъци по телефона: „Т.,
идвай бързо към П.! Наръгаха А.. Не знам дали е жив“. Т. съм аз – от С.. По
най-бързия начин запалих колата и тръгнах към П.. Отидох на мястото и …
Това обаждане беше може би към 18:50-19:00 часа приблизително.
Отидох на място към 19:15-19:20 часа, може би. Това беше на „З.“, след
църквата. Мисля, че беше ул. "П.В.", обаче не помня номера точно. Имаше
много хора, линейката беше там. Буквално виждахме през прозорците на
линейката, как лекарите вътре се мъчат да го спасят, и може би сигурно след
3-4 минути слязоха от линейката и тогава разбрахме, че А. е починал.
Разбрахме по-късно от Д. какво е станало точно. Д. ни каза какво е станало
точно.
Предният ден бяхме заедно на парка „П.“, който е при тенискортовете, и
даже се бяхме разбрали да излизаме заедно на дискотека с него, с Д. и с моята
приятелка Н.. Предната вечер бяхме заедно с А..
Това, което знам, е от думите на Д. де факто - което ми е разказала тя - че
са разкарвали долу кучето; че Н. ги е преследвал; пробвал се е да ги блъсне
няколко пъти. И това е като цяло.
Познавам А. от може би 4 години и отгоре. Познавам го като много
7
добър човек, като прекрасен приятел, много добър приятел, честен – уникален
човек. Постоянно се виждахме с него – всеки ден, през ден, постоянно. Никога
А. не е проявявал агресия. А. помагаше на баща му във фирмата, справяше се
много добре в работата, понеже постоянно си споделяхме как върви работата.
А. имаше перспектива да развива бизнеса, с който се занимава баща му.
Добре се държеше с абсолютно всичките му приятели. Понеже в нашата обща
компания, с която излизахме, винаги се пускат някакви майтапи, бъзици, като
цяло абсолютно всички се държахме много добре един към друг. Никога не
имало някакви дрязги или разправии. Познавах родителите и близките на А..
Ние се виждахме редовно с тях, понеже сме приятели, познати. Нашите майки
са израснали в един клас.
С родителите на А. се видяхме може би 1 час след случилото се. Мисля,
че телефонът на А. беше у Д., при което тя ми го предаде целия в кръв, при
което започнаха позвънявания от майка му, от баща му, от чичо му. Аз го
прибрах телефона в себе си, но при постоянните обаждания вече не издържах
и отидох при един полицай и му казах, че искам да предам телефона в
полицията, понеже няма да го издържа това цяла вечер. Полицаят първо ми
каза за следващия ден, но след това ни забра с него, с патрулката и дойдохме в
полицията да го предадем. Там също дадохме показания, как е минал нашия
ден, и че сме били заедно.
След инцидента сме се виждали с близките и родителите на А.. Винаги
сме ги подкрепяли и от каквото имат нужда, винаги сме им помагали с каквото
можем.
Не съм възприел разлика в поведението на родителите на А. преди и
след убийството на сина им. Няма никаква разлика в поведението, освен
нормалното. Те са загубили син и е нормално да са съкрушени. Като родители,
които са загубили син, нормално е – съкрушени са, тъгуват.
В компанията ни това нещо се обсъждаше. Това нещо как да се
възприеме? Няма как. Това е загуба на много близък наш приятел. Как да я
приемем? Няма как. Гадно ни е на всички, тъгуваме.
Д. не ми е казвала да е имало някакъв конфликт между А. и човекът,
който го е наръгал. Впоследствие вече тя ни сподели (след това), че е имало
дрязги между нея и Н.; че той я заплашвал; че ще убие нейните бивши –
някакви ей такива неща. Такива неща съм дочувал. За конкретната вечер не
съм разбрал да е имало разправии. А. не беше такъв човек. Никога това няма
да тръгне от него.
Разбрах къде е станало това нещо, след като питах Д. по телефона
няколко пъти, тя ми обясни, че е на ул. "П.В.", но не помня номера какъв беше.
Мога да Ви обясня точно къде се намира, но не помня номера.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът счита, че следва са се прочетат показанията на свид. С., дадени в
хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство,
тъй като за част от обстоятелствата същият не си спомняше конкретни часове,
8
а и е налице противоречие относно това, което той заявява днес - че не е
разбрал от Д., А. и Н. да са се карали, докато в показанията казва, че не му е
казала за какво са се карали.
АДВ. К.: Давам съгласие за четене на показанията.
ПРОКУРОР: Също давам съгласие да се четат показанията на
свидетеля.
АДВ. П.: Давам съгласие за четене на показанията на този свидетел.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Давам съгласие за четене на показанията.
При съгласие на страните и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, предл. 2 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. С. на лист 165 от досъдебното
производство.
СВИД. С.: Поддържам казаното в разпита на същия ден. Д. ми каза
точно какво се е случило, но може би съм забравил да го споделя, понеже
мина вече една година от показанията, които съм дал. Д. ми каза това, което
прочетохте в момента. В случая те не са се скарали, просто Н. е отишъл към
тях. Не е имало дрязги между А. и Н.. Поддържам показанията, които съм дал.
СТРАНИТЕ (поотделно): Съгласни сме да се освободи свидетелят.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Н. А. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. А.: Познавам подсъдимия и пострадалия. Н. го познавам от
няколко години от брат му. Брат му го познавам от ученическите години, не
мога да кажа, дали от 1 или от 2-3 години. А. го познавам бегло само на
„Здравей! Здрасти!“. Не сме имали по-сериозна комуникация – само, когато
сме се засичали в града случайно, от общи познати.
Знам, че Н. живееше с майка си отзад на театъра, но точно как се казва
улицата не знам – ако ми се покаже, мога да кажа, но точен адрес не знам.
предишната вечер се обадих на друг мой приятел, с който се оказа, че са
заедно в пицарията до музея – „Д.В.“ мисля, че беше. Отидохме - нищо
необичайно. Н. беше с Д.. Говориха си, ядоха. Спомням си, че вечерта преди
датата на деянието бяхме заедно – сега, дали точно 27-ми или 28-ми, не мога
да кажа. Ако е било на 29-ти, значи е било предишната вечер - на 28-ми. Там
бяхме аз, Д. И., Й. М., Н. Р. и Д. Б., като пак казвам, не е имало някакво
странно поведение, което да съм забелязал.
Д. и Н. не си тръгнаха заедно, поотделно си тръгнаха. Тя си тръгна по-
9
рано. Мисля, че някой й се обади и тя излезна навън. След това се върна и
общо взето си тръгнахме всичките. Те не са били заедно, когато си тръгнаха,
но и петимата души, които бяхме там, си тръгнахме. Мисля, че и Н. излезна,
когато си тръгна Д., но какво е правил, не знам – аз бях вътре. После Н. се
върна, след като тръгна след Д., стояхме малко, платихме си сметката. Мисля,
че и Д., и тя се върна обратно. Тогава вече тръгнахме всички. Д. остави пари и
май си тръгна по-рано, но се върнаха отново. Не си спомням, дали са си
казвали нещо Н. и Д., може и да са се доразбирали нещо, но не си спомням.
Конкретният ден на деянието, сутринта бях в болница „Здраве“ на
консултация. След това си тръгнах, може би да е било към обяд, някъде към
10:30 – 11 и нещо, не помня точен час, и се засякох с Н. на светофара на
бензиностанцията на „П.“. Разменихме си приказки да се чуем по-късно
вечерта и евентуално да се видим, и след това се прибрах.
Вечерта, може би след 17 часа, отидох на спортната площадка, която е
зад бившата „Е.“ – лостовете, където са, за да се пораздвижа малко, тъй като
доста време бях на легло и не съм имал възможността да се движа. Н. ми се
обади да ме пита къде съм. Аз му обясних, че съм там и ако иска да дойде,
защото след малко се прибирам и няма да стоя много време. Той ми каза:
„Добре“. Мисля, че ми каза, че е видял Д. с някого, но не ми каза с кой, или с
няколко човека е била, и ми затвори. Аз след 5-10-15 минути приключих с
тренировката и щях да се прибирам. Обадих се на Н., но телефонът му беше
изключен. След малко звъннах пак, но телефонът му пак беше изключен, при
което си помислих, че нещо може да се е случило, притесних се. Обадих се на
едно друго момче - Д. И.. Това става между 17:30 и 18:00 часа – горе-долу,
точен час не помня колко е било. Обадих му се, обясних му, че Н. му се е
обадил и после това, което ми каза, че е видял Д. с някого, и дали може да
отиде да види, тъй като той живее близко до „З.“ и знае къде живее Д., тъй
като сме ходили пред тях, правили сме мохабети и знае къде живее. Обадих му
се, обясних му ситуацията и му казах, дали може да отиде да види, дали не е
станала някаква ситуация, проблем и т.н.
Аз се прибрах, качих се в къщи и просто стоях, не съм направил нищо.
След малко се обадих на Д. да го попитам какво се случва, дали нещо е
станало, при което и той не си вдигна телефона. След малко позвънях пак, и
пак не си вдигна телефона. И отидох до „З.“ - там, където живее Д.. Отидох
отпред, но нямаше никой - там, където обръщат бусчетата на градския
транспорт. Там нямаше никой и реших да отида отзад, тъй като знам, че и там
има междублоково пространство. Отидох отзад и видях, че имаше полиция,
имаше линейка, имаше доста хора. Когато пристигнаха там полицаите, вече
казаха какво се е случило. Н. го нямаше. Имаше доста други хора и от тях
разбрах какво се е случило. Те ми казаха, когато пристигнах там.
Когато Н. ми се обади, той ми каза: „Чакай, че видях Д. с някакъв“, не
ми поясни точно къде е, но тъй като сме ходили и в предишни случаи, тъй
като аз Д. я познавам отпреди, а не само, когато е имала някакви
взаимоотношения с Н. – или са били пред техния блок, или отзад. И затова
реших, че може би са там. Не съм знаел със сигурност, дали са там или някъде
10
другаде, но тъй като знам, че Д. имаше куче, което разкарва, предположих, че
може би са там. Така предполагах. Не бях на 100 % сигурен, че са там.
Можеше да бъдат и някъде другаде. Помислих си, че нищо не е станало, тъй
като, когато отидох отпред, нямаше никой – на улицата отвън, пред магазина
нямаше никой. Просто хората си стояха и нищо не се случваше от това, което
ставаше отзад - зад блока, и затова си помислих, че може да са някъде
другаде, а не там.
Когато са обадих на Н., помислих, че може да има проблем. Просто така
си помислих, тъй като, когато някой Ви се е обадил преди 5-10 минути и
изведнъж телефонът му е изключен – звъните един път, звъните втори път и
телефонът му е изключен, може би е станало нещо. Оттам си помислих това.
Отношенията между Д. и Н. – не съм запознат в детайли, доколко са се
харесвали и т.н., но знаех, че имат някакви взаимоотношения от някакъв вид -
че са излизали заедно; че са ходили на море заедно – това го знаех. Виждал
съм ги няколко пъти заедно, но не мога да определя някаква степен и не мога
да кажа.
Н. се е държал с Д. нормално, когато аз съм бил там. Не съм виждал
агресия или нещо подобно. Имало е закачки, нормалните закачки – тя към
него и той към нея, не да кажем да се бият или да изразяват някакви такива
емоции.
Предната вечер, когато бяхме в „Д.В.“, мисля, че не е имало нещо
необичайно – не си спомня. Мисля, че по някое време нещо се сдърпаха леко,
но не е нещо необичайно, тъй като и тя си имаше някакъв неин си нрав, и той
също – вече това са си били някакви техни взаимоотношения – как се обръщат
един към друг и т.н., но не е имало някакви викове или нещо подобно.
С Н. сме приятели. В този период, за който говорим, се чувахме по 1-2
пъти на ден, тъй като имаше период в този месец (целия месец и следващия
месец), в който аз бях болен и примерно сме си говорили. Имало е случаи,
когато е идвал пред нас, тъй като аз пуша – слизам, пуша една цигара и се
качвам обратно. Тъй като през този период нито работех, нито съм излизал
първите 2-3 седмици по-често, и само пред блока сме се виждали.
Може и да е имало други случаи, когато не съм успявал да се свържа с
Н. - не си спомням. Може и да е имало, може и да е нямало – не знам, по
принцип всичко се случва с телефоните – не мога да кажа.
След като аз отидох там на място, видях, че имаше полиция и линейка.
Имаше някой в линейката - не знаех кой е в линейката, нито как се казва, нито
как изглежда. Полицаите обясниха какво е станало и аз изпаднах в някакъв
шок, тъй като не можех да осмисля това, което ми казват, че се е случило. Д.
беше там, Д. беше там и мисля, че на Д. сестра й беше там – Б. й казват, но не
зная как е цялото й име. Полицаите, които бяха там, ми казаха какво се е
случило - че Н. е наръгал А., за който после разбрахме кой е. Не казаха кое е
момчето и как се казва. Така разбрах какво се е случило. Към този момент аз
познавах А. от общи приятели в града. Засичали сме се навън – „Здравей!
Здрасти! Как си?“ От там го познавам.
11
След това съм разговарял с брата на Н. – Г.. Обадих се на брат му, тъй
като знам, че не е в П., а работи в С.. Трябваше да му кажа, че нещо се е
случило. Просто това ми дойде отвътре и му се обадих. Казах му, че е станала
беля. Не знаех как да му го опиша, как да му го кажа и просто това му казах, и
че трябва да се прибере.
Н. шофираше по това време. Доколкото знам, колата, която караше,
беше негова – БМВ, трета серия.
Виждал съм го как шофира Н.. Тогава все още беше млад шофьор. Някои
неща идват с опита – да преценяваш дистанция и такива неща. Мисля, че
общо взето се справяше добре с шофирането, но винаги има нещо, което може
да се усъвършенства. Поне така си мислех аз. За някой друг може да е карал
зле, за някой друг може да е карал добре, но така си мислех аз. Казвал съм му,
но дали той го е разбирал и дали го е правил, няма как да кажа. Аз имах по-
голям опит и стаж от него като шофьор. Като човек първоначално съм го
виждал като малък – не съм имал голям контакт с него. В конфликтни
ситуации – да има избухвания и т.н. не съм го виждал. Не съм бил свидетел на
избухвания, на спречкване с някого и т.н.
Знам, че е имал някакви проблеми с бившата си приятелка – казвали са
ми, но това съм го разбирал от други хора, тъй като това нещо, когато е
станало, аз нямах с него такъв голям контакт, а и не живеех тук – прибирах се
понякога, но ми бяха казали какво е станало, понеже поддържах комуникация
с брат му. Разбрах, че са имали някакви дрязги (доколкото знам) - че бившата
му приятелка била подала жалба срещу него, но точно какво е станало и как е
станало, не зная. В полицията, когато ме разпитваха, ми казаха, че жалбата
била за удар или за тормоз – нещо от този сорт. Това ми го казаха в полицията,
когато ме разпитваха полицаи или следователи – не мога да кажа.
Автомобилът, който караше Н., беше син на цвят.
ПРОКУРОР: Нямам други въпроси. След въпросите на страните, ще
имам искане за четене показанията на свидетеля, тъй като настоящият
свидетелят няколко пъти заяви: „Не си спомням. Не си спомням“ за факти и
обстоятелства- важни за разкриване на обективната истина.
СВИД. А.: Н. го познавам като нормален човек. Не съм виждал нещо
необичайно - работлив, тъй като знам, че е работел с баща му, помагал му е –
баща му ремонтира коли, бусове и т.н.
Не разбрах коя е причината, поради която Н. ми затвори телефона. Все
още има още доста неща, за които се питам защо. Не ми е казал с кого е видял
Д. по име - не. Не ми каза, дали с момче или момиче я е видял – не каза точно
определено.
Звъннах на Н. повторно, тъй като той, когато ми се обади, мина се
някакво време и тогава му звъннах, не ми вдигна. След това му звъннах пак,
той пак не ми вдигна и просто човешки си помислих, че може нещо да е
станало, не че имам някаква мисъл. Просто така съм си помислил в
тогавашния момент. Просто вътрешно чувство, че нещо може да се е случило.
12
Мисля, че това е индивидуално за всеки човек. Някои се притесняват повече,
други по-малко и затова може би така е станало. Нямам конкретен отговор.
Не всеки път, когато си помисля, че на някой мой приятел или познат му
е паднала батерията на телефона, пращам някой друг да го търси и да
проверява, дали нещо му се е случило, но тъй като Н. ми каза, че е видял Д. с
някого, поради тази причина изпратих Д., защото ако са на „З.“, той живее по-
близо и може да отиде да види, дали не е станал някакъв проблем и дали
изобщо са там. Така си помислих, така ми дойде отвътре чувството, не мога да
го опиша защо.
Аз отидох, защото и Д. не си вдигна телефона. Възможно е и неговата
батерия да е паднала, но е възможно и да е станало нещо. Аз няма как да знам,
без да видя. Помислих си, че е възможно да е станало нещо. В такъв свят
живеем, че може всичко да стане винаги, особено когато става въпрос за жена.
Затова си го помислих, че ако Н. е видял Д. с някого – момче или 2 момчета да
я притесняват и т.н., затова си го помислих този вариант – че може нещо да се
е случило. Аз не знаех какво се случва. Така просто ми дойде отвътре - като
някаква преценка.
Не ми е казвал Н., какво може да се случи с бившите или настоящите
приятели на Д.. Не ми е казвал нищо, не ми е споделял такива работи – какво
ще се случи с някой и т.н.
Аз не страдам от страхова невроза. По време на това нещо бях на доста
силни неврологични хапчета, поради заболяване по време на инцидента.
Иначе нямам някакви неврозни отклонения, просто пиех доста хапчета на
такава основа.
Не съм разбрал от полицията, каква е била причината за влошаване на
взаимоотношенията между Н. и предишната му приятелка. Никой нищо не ми
е казвал. От полицията само знам за жалбата, нищо друго. От Н. знам, че не са
заедно, друго не ми е споделял - само, че са имали някакви проблеми и не са
заедно вече.
Знаех, че Д. и Н. са в някакви взаимоотношения – не знам точно колко са
били сериозни и колко не са били сериозни, но знаех, че са в някакви
взаимоотношения. Примерно, ако някой е отишъл там нещо да я притеснява
или т.н., може Н. да иска да я защити. Аз не знам кой е отишъл, един човек ли
е бил, двама ли са били и т.н. Имам предвид, че това – някой мъж да тормози
жена или момиче, или да разговаря по някакъв начин, се случва всеки ден. Не
е нещо необичайно, когато мъж и жена имат някакви взаимоотношения,
мъжът да иска да я защити. Поне аз така мисля.
Не съм казал, че разрешаването на такива взаимоотношения винаги
става с нож, но със сбИ.ия и с други неща мисля, че се случва.
Не съм виждал Н. да носи в себе си нож никога. Не съм виждал в
автомобила си да носи нож, нито в дрехите си. Не съм забелязал.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси, но и аз ще имам искане за четене на
показанията, дадени в двата му разпита, с оглед противоречията, които се
13
появиха по няколко обстоятелства. Касае се и за едно съществено
противоречие на стр. 163, където свидетелят е заявил: „На практика сме
приключили разговора с Н., затова не го набирах отново“. А днес той твърди,
че го е набирал отново, макар че по отношение на този свидетел има
противоречие и в показанията, дадени в предходния разпит на стр. 159-160. За
мен това е от съществено значение за маньоврите на свидетеля.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетеля, съгласен съм да се прочетат
показанията.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Давам съгласие за четене на показанията.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на свид. Н. А., дадени
от него пред орган на досъдебното производство в хода на досъдебното
производство. За част от обстоятелствата този свидетел заяви, че не си спомня,
а за друга част от обстоятелствата са налице съществени противоречия, вкл.
относно това, какво е знаел за отношенията между Н. и предишната му
приятелка; какъв човек е Н.; как е протекла вечерта преди процесната дата;
кога е отишъл да тренира процесния ден; кога се е чул с подсъдимия; какво му
е казал той; какво е било поведението на подсъдимия по отношение на
пострадалия.
При съгласие на страните и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, предл. 2 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Н. А. на лист 159-160 от досъдебното
производство, както и на лист 162-164 вкл. от досъдебното производство.
СВИД. А.: Поддържам първите показанията. Това е било преди една
година. Сега казвам друго, защото не съм ги чел след това тези неща.
Поддържам това, което прочетохте. Поддържам и вторите показания, които
прочетохте.
Мисля, че Н. е помагал на Д. И., но дали е работил при него на договор и
т.н. не зная. Тъй като Д. е земеделец, ако е викал Н. да му помага, му е
помагал, но в детайли какво му е помагал, как му е помагал – не зная. Знам, че
гледат ориз и може би нещо по полето работят. Знам, че Д. го е викал, че са
били заедно, но какво точно са правили или работили не зная. Не зная колко
често е било това, не мога да кажа, не съм присъствал. Само знам, че е ходил
Н. с Д., но дали е ходил 2 пъти, 3 пъти или цял месец не зная. Може би дини са
отглеждали, тъй като знам, че има програма, по която Д. отглежда дини. Може
да са отглеждали дини, тъй като Д. с това се занимава, както и работи към
ориза, който произвежда баща му. Аз съм ходил съм с Д. и с Н. на мястото –
просто да минем и даде по 1-2 дини, а не за да работим. Най-вероятно са ги
отглеждали за продажба тези дини – поне така си мисля. Не съм запознат,
дали има място, където да са отглеждали дини за собствена консумация. Аз
14
съм консумирал оттам дини, но по 1-2 дини. В село П. се намира мястото, на
около 15-20 км от П. може би, на 10-15-20 минути, зависи – не знам, точно не
мога да определя. Това е село и вече отстрани на селото е поле – открито е.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Г. Р. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Г. Р.: Аз съм брат на Н. Р.. Аз живея с баща ми предимно на ул.
"В.Л." №** в гр. П., докато брат ми Н. живее с майка ни, само че за име на
улицата не съм сигурен, т.е. живеем разделени. Това е на друго място в гр. П.,
близо да училище „Б.“ в центъра.
С брат ми имам повече приятелски отношения – споделяме си, но не
лични неща. Повечето пъти, когато си говорим, е нещо свързано с работа, с
коли – повече общи неща. Аз не му споделям за мои лични взаимоотношения
с хора, които са ми близки и кои не. Също така и той не ми споделя също.
Просто не сме ги говорили толкова за тези неща.
На 29.09.2023 г. през деня, някъде към обяд, брат ми идва до нас да му
погледна колата, че нещо имаше оплаквания от нея, след което аз трябваше да
тръгвам за С. – бях на гости на едни мои приятели и Н. ме закара до гарата и
от там си хванах влака. Това трябва да е било към 16 и нещо – 17 часа. Нямам
спомен за точен час, когато Н. ме закара на гарата. По принцип е описано,
защото при първите ми показания всичко е гледано в полицията по часове, по
билети и т.н., следобеда беше, но не късен следобед около 16 - 16 и нещо - 17
часа. След това си хванах влака за С. и общо взето преди да стигна до С.,
което е било някъде към 18 и нещо -19 часа, ми звъннаха да ми кажат, че се е
случило нещо, като аз не знаех какво точно е станало, никой не ми даде
някаква информация. Просто ми казаха, че е станала някаква беля, и ако мога
да се прибирам. Първо мисля, че ми звъня Н., за да ми каже, че е станало
нещо, при което аз се опитах да звънна на брат ми, но нямаше отговор.
Звъннах мисля, че на майка ми и на баща ми. Общо взето нямам спомен под
какъв ред съм им звънял, но тези неща са описани доста подробно в разпита
ми в полицията.
В крайна сметка, след като ми звъня Н., може би са били 30 минути след
това, ми звъня леля ми от А. – тя по някаква причина някак си знаеше какво е
станало, та от нея научих първо за самата ситуация точно каква е, като нямах
никакво потвърждение, дали това наистина е така и какво се случва точно.
Леля ми ми каза, че е станало спречкване и брат ми е наръгал някакво момче,
което е починало. Не сме говорили много по телефона да ми обяснява
подробности. Пък и те са в А. и няма как да им се доверя в пълни подробности,
че ще знаят какво е станало.
СВИД. Г. Р.: Общо взето аз вече по това време горе-долу бях стигнал в
С. и успях да се свържа с баща ми да му кажа, че нещо е станало и какво съм
научил от леля ми и т.н., но не сме говорили кой знае колко. Баща ми каза, че
ще провери и ще види. Каза, че ще се опита да се свърже с брат ми и ще види,
дали наистина е така и какво точно става, защото никой не знаеше с точност.
15
След това на мен ми продължи вечерта в С.. Аз нямаше как да се
прибера, пък и не виждах смисъл, защото аз нищо не мога да направя – нито
знам къде е брат ми, нито мога да се свържа с него. Просто щеше да е
допълнителен хаос за мен да се връщам тук и да се чудя тепърва какво да
правя. Аз си изкарах вечерта в С.. Сутринта ме събудиха, от полицията ми
звъннаха. Аз им дадох адреса, където съм и ги попитах, дали те искат да
дойдат да ме приберат или да се разберем, какво точно трябва да направя.
Казаха ми при първа възможност да се явя в Районното управление. Намерих
си транспорт да ме докарат до П. и някъде към 12 часа на следващия ден –
30.09.2023 г. бях в полицията.
Първоначално и там не ми се даде много информация, какво точно е
станало. Започнахме с разпити: какво съм правил; с кой съм говорил и тези
общи неща. Съдействал съм максимално с всичко, което знам, за да помогна
на самото разследване, за да се разбере какво се случва. Общо взето прекарах
там едни 14-15 часа.
Междувременно, докато бях в полицията, не помня точно, дали брат ми
ми писа или ми звънна, но имаше моменти, когато общуваше с мен, при което
аз се опитах да разбера къде е и да му обясня, че най-добрият му вариант е
просто да се предаде, за да може да протече разследването и да може да се
разбере какво точно се е случило и да се стекат нещата, както трябва да са по
закон; че няма смисъл от бягане, укриване и такива неща. Н. първоначално
беше стресиран и уплашен и нямаше доверие на това, какво ще стане.
Неговите очаквания бяха, че като го заловят, ще има някакви побоища и
такива глупости – били сме свидетели на такива случаи.
В самото разследване помагах на полицията да общувам с него. Те
общуваха с него през мен, за да може най-накрая да се уточни, как той да се
предаде по начин, който да е най-добре за всички, като в крайна сметка
вечерта към 12 часа аз, с двама полицаи, с една кола, и още една друга кола с
полиция, ходихме до С. да заберем Н..
Докато комуникирахме, за да уточним, как точно да стане забирането с
прибирането, се разбрахме (Н. каза, че е в С.) да се чакаме там на Ц.Г. и като
сме там, да му пиша и той ще дойде, което така и стана. Ние отидохме там,
спряхме. Аз му писах и той просто се появи.
Не е имало кога да говорим с брат ми какво е станало. По принцип има
много различни версии, но аз не мога да се доверя на всички, защото всеки си
има своя версия. Никой не може да знае точно какво е станало.
Д. я знам, защото градът е малък, но лично не я познавам. Нямам контакт
с нея и не съм имал.
Впоследствие ми казаха, че Д. е била с А.. Брат ми ги бил видял.
Отишъл нещо да говори с тях и е ексалирала ситуацията. Това знам.
Като говоря за Н., имам предвид Н. А., който разпитахте днес. Той ми се
обади онази вечер, за да ми каже, че нещо е станало с брат ми. Ние по принцип
към него се обръщаме с К. и затова съм го обяснил с Н., за да може да е по
16
име и да е по-лесно за разследването.
За ученето не съм сигурен, дали брат ми учеше или не. Общо взето от
малък на Н. не му е най-любимото нещо и аз просто спрях да питам за учене,
защото всеки път ми се ядосваше като стане въпрос за това. Просто тази тема
не съм я засягал, защото съм преценил, че това е нещо, което той решава –
какво точно ще прави - дали ще учи или не. Последно, когато знам, че е учил,
не беше от най-редовните ученици - поне по мое знание, не мога да потвърдя,
дали е точно така. За работа – последното лято знам, че гледаха дини с един от
моите приятели - Д. И..
АДВ. К.: Нямам въпроси, но ще имам искане. Моля на основание чл.
281, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, евентуално със съгласието на страните, да бъдат
прочетени показанията на свидетеля, дадени по време на досъдебното
производство на лист 167-168, тъй като за някои от обстоятелствата
свидетелят заяви, че не си спомня, което е нормално. Съзрях едно
противоречие относно отговора на последния въпрос – дали брат му е учил
или не – какво знае, когато свидетелят е заявил на лист 168, предпоследния
абзац на протокола за разпит, където настоящият свидетел е заявил: „Много
пъти съм му говорил да продължи да учи. Моето мнение е …“ Въпросът за
образованието е стоял по време на техен разговор, било е тема на техен
разговор и как се е развивал този въпрос – дали е учил, защо не е учил и т.н.
СВИД. Г. Р.: Спомен да съм виждал Н. да носи нож е малко двулично,
защото аз съм го виждал примерно в къщи с нож и такива работи. Знам, че за
работата на полето му е бил нужен нож. И другото, което е, вследствие на
случката и след всички показания и работи, като си оправях у нас багажа, си
намерих една раница, която имаше дупка от нож. един път Н. беше взимал
раницата и беше станало така, че я беше разрязал без да иска, така че със
сигурност има някакви моменти, в които носи нож. Просто не се сещам за
толкова случаи като пряк свидетел.
преди да ме закара на гарата Н. беше при мен няколко часа, защото той
дойде примерно около обяд - към 11 и нещо - 12 часа и стоя до последно. До
преди да ме закара на гарата, беше при мен в работилницата. Той дойде към
11 – 11 и нещо да му видим колата, и до последно ме чакаше да ме закара до
гарата.
По принцип Н. обичаше да си поспива повече, така че предполагам, че е
спал преди да дойде при мен. На мен ми е било трудно винаги да го търся
сутрин, защото в повечето случаи не си вдига телефона, защото спи. В
конкретния ден знаех, че ще дойде по някое време да погледна колата, но не се
бяхме разбирали за час и просто го чаках да се събуди и да дойде.
Имало е случаи, когато не съм могъл да се свържа с Н. по-
продължително време. При мен е същото – като имаме нужда да си починем,
без значение от преумора или т.н., просто си изключваме телефоните, за да
може почивката да е пълноценна.
Споменах го по този начин, защото е нещо нормално – поне при нас. Аз
постъпвам по същия начин, като искам да си почина и да не общувам. При
17
мен лично е така и той, като по-малък брат, вероятно е гледал от мен и той
също го прави. Като има нужда просто да си почине и не иска да говори с
никой, си изключва телефона и е така, колкото му е нужно. Имало е вариант да
е за няколко часа, имало е вариант да е за ден-два изключен телефонът му. Аз
съм седял с изключен телефон до една седмица.
Ние с Н. реално се виждахме само вкъщи. Аз не излизам много и с него
единствено съм се виждал вкъщи, като идва до нас да се видим или да
погледна нещо. Не съм от хората, които да излизат много често. Не съм го
проверявал Н., като тръгва от къщи, дали носи нож. Просто така да го взима
ножа от някъде, не съм го виждал. Ако го е носил в него, си е бил в него, но аз
не съм проверявал точно какво носи.
Разрезът на раницата ми беше около 3 см. грубо.
Не съм оглеждал колата, когато ме закара до гарата, дали в нея е имало
нож, защото тогава бързахме да не си изпусна влака- аз не съм от най-бързите
хора, като се оправят.
Нямам конкретен спомен този ден Н. да е ходил на полето. За ходене, те
ходиха всеки ден, защото доколкото знам, дините искат редовно поливане, т.е.
всеки ден и всяка вечер беше на полето. Не знам преди да дойде при мен, и
след това, дали е ходил на полето - мога само да предполагам.
АДВ. П.: Нямам въпроси. Смятам, че няма основания да се четат
показанията. Аз не намирам противоречия. Колкото до това, което колегата К.
иска да се чете, според мен няма отношение към предмета на доказване.
ПРОКУРОР: Съгласен съм да се прочетат показанията, но при липса на
съгласие на една от страните, ще следва да се премине към следващата
алинея.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Не съм съгласен да се четат показанията на брат ми.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на свид. Г. Р., дадени
в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство,
тъй като свидетелят неколкократно заяви пред съда, че за част от
обстоятелствата не си спомня. Тъй като не е налице съгласие от страна на
защитата, съдът счита, че показанията на свидетеля следва да бъдат прочетени
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, а противоречията,
които се сочат от К., не са от категорията на съществените.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Г. Р. на лист 167-168 от досъдебното
производство.
СВИД. Г. Р.: Поддържам показанията си, дадени на 30.09.2023 г. Всеки
разговор, който съм провел на 30.09.2023 г. с брат ми, е бил, докато съм бил в
18
полицията, и е имало поне един полицай покрай мен и е следял какво се
случва. Нямам конкретен спомен за разговорите, дали сме говорили нещо
различно от това да се предаде. Имам чатове, но за разговорите не помня,
защото мина доста време.
Попитах по време на разпитите, дали мога да ползвам телефона си, за да
посоча точните часове. Разрешиха ми и това, което съм посочил в разпитите,
съм го видял от историята на разговорите в моя телефон. Не съм много добър
с помнене на цифри и дати и си ползвам телефона и бележките, за да
запомням такива неща. Изпращали сме си чатове с брат ми за деня 30.09.2023
г. и всичко, което съм писал, е било пред полицията, като целият разследващ
персонал там е виждал какво си пишем и всичко трябва да е записано. Чатът
протичаше по следния начин: аз му пиша нещо, като повечето неща, които съм
му писал и съм му пращал, бяха искания от полицията да му напиша
примерно Е. какво си, като аз му пиша: „Пращам и чакам отговор“. Някой
път ми отговаряше сравнително бързо, някой път чакахме примерно по час.
Писмено ми е отговаряше Н..
Свидетелят се освободи със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Н. Р. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Н. Р.: Баща съм на Н. Р.. Ако става въпрос за въпросния ден с
гадната случка, аз не съм много по датите. Спомням си час със сигурност
около 19 часа - вечерта. Аз бях тръгнал да пътувам за Г. при моя приятелка и
Н. ми се обади и ми каза, че се е случила някаква беля. Точно това му бяха
думите. Попитах го къде се намира, защото аз пътувам извън П.. Н. ми обясни
къде се намира - между две села – Л. и предното село (забравих му името), по
пътя за Л.. Там го видях на пътя пеша, притеснен. Качих го в колата и го
попитах, какво се случва. Каза: „Сбихме се с едно момче.“ И оттам не сме си
говорили кой знае колко, защото на мен не ми стана приятно.
Аз разбрах за случката в 12 часа през нощта от негов приятел, който
беше в полицията. Свързах се с него по телефона да го питам какво се случва.
През другото време не сме си говорили много с Н., защото нашите отношения
малко в последно време не са „ОК“. Той се отдръпна от мен и реши, че при
майка му му е по-добре и не сме имали такива контакти, че да си говорим
толкова близки неща. По това време Н. жиееше при майка си, не знам адреса.
Знам къде се намира района, но точния адрес не го знам. Това е тук срещу
„Пътното“, в улиците някъде, не знам точно. Не съм се интересувал, защото
откак съм се развел, съм казал, че не искам да се интересувам. Обиден съм й и
няма смисъл да задълбаваме в тези неща.
Н. нищо не ми каза, защото на мен не ми стана приятно, понеже, когато
той си беше покрай мен, аз си го държах изкъсо – и да си работи, и да ми
помага, и да са „ОК“ нещата. В момента, в който го изпуснах от контрол, си
развалихме отношенията и се виждахме рядко. И оттам нататък аз реших, че
не искам да го притеснявам. Той е голямо момче вече, има си акъл в главата и
не съм бил такъв да го натискам, да го питам, да го разпитвам, та да бяга
19
зорлем от мен и да не ми казва какво се случва.
Като взех Н. от пътя, му казах, че аз пътувам за Г. и ако иска, ще го
разведа малко да се разсее и ще видим какво се случва. На по-късен етап (сега
точен час не мога да Ви кажа), но мисля, че към 22 часа ми се обади един мой
познат от полицията - И.Г., да ме пита къде е Н.. Аз го попитах какво се
случва. Той ми каза: „А бе, сбили са се с едно момче. Трябва да дойде. Трябва
да дойде.“ Викам: „Добре“, само че горе-долу половин час след този разговор
Н. вече ми сподели, че го е намушкал с нож и на мен тогава ми стана крайно
неприятно – направо ми падна пердето. Оттам нататък почти ми се губят
моменти. Просто му казах на Н.: „Слизай и се оправяш как можеш! На мен ми
омръзна да ти говоря, а ти да не слушаш.“ Това бяха моите думи.
После почнах да звъня вече телефони да питам. Звънях пак на г-н Г.. Той
пак ми отговори същото: „Сбили са се. Трябва да дойде. Къде е?“ Да, ама в
тоя момент аз вече не знаех къде е, защото спрях да мисля. Мисля, че около 24
часа се свързах с И. (където заедно гледаха дини). Момчето (И.) ми каза, че е в
полицията и го разпитват, и че това момче е починало. От този момент вече
всичко ми е мъгла. Просто се изключих. Просто, като го чух това нещо, първо
не повярвах, че е истина, но като го питах да ми потвърди – питах го:
„Сигурен ли си?“, той ми каза: „Сигурен съм“, аз тотално се сринах и оттам
нататък съм карал по инерция. Реших да се прибирам за П. и на изхода на Г. ме
арестуваха. Общо взето това беше цялата сага. Там също не ми обясниха за
какво, но аз вече предполагах заради информацията, която получих от това
момче – имах някаква представа какво се случва.
Аз лично нямам силата да говоря с Н. за това нещо. Той ми каза, че
съжалява, и че си понесе отговорността, за което „Евала му“, но аз нямам вече
силата да разговарям за това нещо.
В момента, в който разбрах, че пострадалият е починал, Н. не беше при
мен, защото той преди това ми каза, че го е намушкал и аз оттам нататък вече
нито исках да питам, нито исках да знам. На мен ми е достатъчно, дали
момчето е било само ранено. Предостатъчно ми е, че за да се извърши това
нещо, не е „ОК“. Примерно аз не бих го направил. Аз съм се опитал да го
възпитам да е малко по-смирен, но идва момента, когато едно момче, като
стане на една определена възраст и се опитваш да го контролираш, става по-
лошо. Аз прецених, че е по-добре да не му се бъркам. Дал съм му съвети,
каквито съм могъл. Каквото е приел – приел е. В „Социални грижи“ ме
викаха, когато беше под мое попечителство. Реши, че при майка му ще му е
по-добре. Нямах нищо против. Обясних им, че аз вече не мога да го
контролирам, защото при мен боят не е фактор. С приказки видях, че не става.
С наказанията като почнахме, знаете как е – другият родител дава слабост и аз
къде се явявам в цялата картинка? Просто с две думи – вдигнах ръце, защото
имам още един син. И двамата са ми прекрасни, не се отказвам нито от
единия, нито от другия, но прецених, че на мен силата ми свършва до там.
Това мога да кажа.
Когато се разделихме с Н. в Г., бяхме близо до тази къща, където живее
моята приятелка. Не знам в каква посока тръгна Н.. Той нищо не ми каза,
20
защото на мен тогава ми падна пердето и си спомням точно приказките какви
бяха: „Момче, до кога ще ти говоря аз на теб? Оттук нататък, ако искаш,
хващай гората. Ако искаш, прави каквото искаш. Аз съм до тук.“ Това бяха
моите приказки, които си ги спомням до ден днешен. Оттам нататък не ми се
говореше вече нищо. Не знаех какво мисля. Не знаех накъде пътувам. Аз
спрях автомобила и просто му казах: „Слизай и хващай гората! Аз съм до
тук.“
Виждал съм Н. да ходи с нож. Още докато живееше при мен, аз лично
съм му счупил 2 ножа от тези „пеперудите“, които се продават по сергиите,
защото аз не обичам оръжия по никакъв начин. Аз съм монтьор човек и моите
оръжия са инструментите и като го видех – още детски гъз да ми върти
някакви ножчета, му правя забележка това нещо да не излиза от къщи, и като
го видя, че е с него, чупя го, хвърлям го, но тези неща аз не мога да ги
контролирам 24/7.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на свид. Н. Р., дадени
в хода на досъдебното производство, пред орган на досъдебното производство
за обстоятелства, за които той каза, че не си спомня, и за обстоятелството,
когато е разбрал от сина си Н. какво е направил.
ПРОКУРОР: Давам съгласие.
АДВ. К.: Давам съгласие.
АДВ. П.: Давам съгласие.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Съгласен съм да се четат показанията.
При съгласие на страните и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, предл. 2 от НПК съдът
ОПЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Н. Г. Р. на лист 171-172 от досъдебното
производство.
СВИД. Н. Р.: Поддържам това, което прочетохте. Точно така е.
Преди да забера Н. от с. М., разговарях с него веднъж. И после му се
обадих да го питам къде е, защото нищо не разбрах. Два пъти съм му се
обадил в рамките на две минути, защото той ме завари на бензиностанцията и
още не можех да слушам. Спрях, за да го набера и да го питам къде се намира
точно.
Преди обяд Н. си докара колата да я прегледа там нещо гуми да
прехвърля и аз видях, че тече вода, и аз оттам си помислих, че е закъсал и му
казах: „Това трябва да се оправи. Не може да я караш тази кола така.“
Остана вкъщи недълго време 30-40 минути, защото аз, като старец, като давам
акъли, не му е кеф и той си вика: „А, бе този дъртия сега ще ми дава акъл
тука“. При положение, че не сме в такива отношения, че да му кажа както на
21
брат му примерно: „Това трябва да се свърши“ и той да каже: „Добре.
Вършим го“.
От там аз започнах да си стягам багажа да си заминавам при моята
приятелка. Не знам Н. къде е отишъл след това.
Когато Н. беше да ремонтираме колата, другият ми син Г. беше там. Не
знам Г. до кога остана, не съм обърнал внимание. Всички сме свободни
електрони. Н. и Г. не са тръгнали заедно. Н. си запали колата и си тръгна. Ние
с Г. си останахме – той си почна неговите си задачки, аз останах да си оправям
моите неща и до там. Не зная Г. и Н. да са се виждали по-късно през деня, но
предполагам, че не са се виждали, защото и батко му си има ангажименти с
други приятели, но това си е мое предположение. Г. си живее там. Той си
излиза, ходи по приятели – връща се през половин-един час. Има си и близко
приятелче там в една съседна къща. Даже по нощите си ходят на гости, така че
не съм го гледал. Той е достатъчно голямо момче, че да му държа сметка. Не
съм обърнал внимание. Аз си оправих моя багаж, сложих си един душ,
натоварих си багажа и тръгнах да си пътувам.
Н. още от 14-15-годишен се занимаваше с ножове. Точно същия ден не
съм виждал нож в колата на Н., защото аз видях, че тече вода и той се
разсърди, че съм „големия майстор“, и запали колата и си тръгна леко сърдит.
Знаете как е, на младите като им досадят старите.
Свидетелят остана в залата.
ПРОКУРОР: Тъй като свидетелят А. е редовно призован и не се явява,
моля да го призовете отново за следващото съдебно заседание и да му
укажете, че ако не се яви без причина, аз лично ще искам санкционирането му
по административен ред за това.
В днешното съдебно заседание и в предходното многократно стана
въпрос за обаждането на преки свидетели - очевидци на спешния телефон 112.
В кориците на делото се съдържа информация, че диска с обажданията от тел.
112 е изпратен на ЦСМП към МБАЛ П.. Моля уважаемия съд, да изиска този
диск от ЦСМП – П., и ако не се съхранява там, в следващото съдебно
заседание ще поискам да бъде изискан от центъра им в гр. Кърджали.
АДВ. К.: Нямам искания. Поддържам становището на прокурора.
АДВ. П.: Нямам искания.
Съдът счита, че така направеното искане от прокурора следва да бъде
уважено. Видно е от писмо на стр. 4 от том ІІ от досъдебното производство, че
компактдиск е бил изпратен от началника на Регионален център 112 -
Кърджали на Директора на ЦСМП – П. д-р Б.М.. В този смисъл ще следва да
се пише писмо до директора на ЦСМП – П., като се изиска за нуждите на
делото този компактдиск, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПИШЕ писмо в горния смисъл.
Тъй като свидетелят А. А. не се явява за днешното съдебно заседание -
22
редовно призован, ще следва да бъде доведен от ОЗ „Съдебна охрана“ – гр.
Пазарджик за следващото съдебно заседание принудително.
Ще следва делото да се отложи за разпит на свидетели за съдебното
заседание на 06.11.2024 г., за която дата и час страните са уведомени отпреди,
като съдът счита, че следва да насрочи съдебно заседание, освен за датите, на
които е насрочено отпреди, и за 12.02.2025 г. от 09:30 часа.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на
06.11.2024 година от 09:30 часа, за която дата и час прокуратурата, частните
обвинители и граждански ищци и техният повереник адв. К., подсъдимият и
неговите защитници - уведомени.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до Началника на Затвора – Пазарджик за
довеждане на подс. Р. в съдебно заседание.
ПОСТАНОВЯВА принудително довеждане на свид. А. А. за
следващото съдебно заседание от ОЗ „Съдебна охрана“ – гр. Пазарджик.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите Е. Ш., А. Г., Д. И., Й. М., Д. М., Г. П. и
М. В..
Съдът НАСРОЧВА делото и за 12.02.2025 г. от 09:30 часа, за която дата
и час страните уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23