О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_______________
гр. Варна, 15 ноември 2022
Варненският административен съд, VІІ състав, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА
като разгледа докладваното адм. дело № 2573 по описа за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Областния управител на област с административен център Варна срещу Заповед № 3363/17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна, с която е наредено на Областна администрация Варна чрез Министерство на здравеопазването – Районен център за трансфузионна хематология – Варна, в срок до 30 дни от получаване на заповедта, да премахне строеж с идентификатор *******намиращ се в имот с идентификатор*******с адрес бул. „*******, гр. Варна, като е наредено и незабавно да се ограничи достъпа на хора до строежа до премахването на строежа и в срок от два дни от получаване на заповедта Управителят на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна да спре електрозахранването на сградата, а управителят на „ВиК – Варна“ ООД да прекъсне захранването с вода на сградата.
С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, доколкото съгласно чл. 217 ал. 1 т. 9 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ жалбите срещу заповеди по чл. 195 и 196 ЗУТ, не спират изпълнението на тези заповеди. Допускайки предварително на изпълнение на посочените в чл. 217 ал. 1 ЗУТ актове, законодателят е приел, че за такива административни актове се презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес, като се презумира съществуването на условия от рода на тези по чл. 60 ал. 1 АПК.
Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166 ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166 ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства.
С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166 ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т. е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166 ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт.
В конкретния случай в жалбата се твърди, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – неправилно определен адресат на същата. Твърди се, че предвид предоставянето на процесната сграда за управление на Министерство на здравеопазването – Районен център за трансфузионна хематология – Варна, именно те следва да са адресати на заповедта. Освен това се твърди, че не е спазена процедурата по чл. 196 от ЗУТ – липса на преценка за възможността сградата да бъде поправена или заздравена, както и че не е изслушан правилният адресат. На последно място се твърди, че имот публична държавна собственост може да бъде премахнат едва след обявяването му за частна държавна собственост и изразяване на съгласие от Министерски съвет на Република България.
Искането за спиране изпълнението на заповедта е мотивирано по следния начин: за жалбоподателя „биха настъпили големи имуществени вреди от премахването на сградата, които не следва да са в неин ущърб, тъй като не е собственик на сградата“ и че „предварителното изпълнение на заповедта на кмета на община Варна ще засегне права на трети лица, които не са адресати на заповедта“. Други аргументи за спиране на изпълнението не са изложени.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя, намира, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената Заповед № 3363/17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна, с която е наредено Областна администрация Варна чрез Министерство на здравеопазването – Районен център за трансфузионна хематология – Варна да премахне строеж с идентификатор *******намиращ се в имот с идентификатор*******с адрес бул. „*******, гр. Варна, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Въпросите дали е спазена процедурата по издаване на заповедта по чл. 195 ал. 6 т. 1 от ЗУТ, правилно ли е определен адресатът, са въпроси по съществото на спора и не могат да обосноват основателност на искането за спиране на оспорената заповед. По изложените в жалбата и допълнителната молба мотиви за спиране на предварителното изпълнение, не може да бъде направен извод, че изпълнението би могло да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди, поради което не са налице предпоставките по чл. 166 ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 166 ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Областния управител на област с административен център Варна за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 3363/17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: