Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.12.2019 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на двадесет и четвърти октомври ....…….................................................
през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т.Д. ......................................... и в присъствието на
прокурора …..………............................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 1331 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. 415, ал.1 ГПК ИЩЕЦЪТ
– „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД гр.София твърди, че правният му интерес
от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, се обуславя
от обстоятелството, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
което било уважено от заповедния съд, но срещу заповедта било подадено възражение
на основание чл.414 от ГПК от длъжника, който оспорвал претендираното от заявителя
вземане.
С Договор за
предоставяне на потребителски кредит, сключен на 22.06.2006г. между Ж.Г.Г.,
като кредитополучател, и „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството на кредитодател,
банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 8 000 лв. по посочената
в чл.3 от Договора банкова сметка. ***.2 от Договора кредитът се отпускал за покриване
на потребителски нужди. Съгласно чл.4 ал.1 главницата по кредита се олихвявала с
лихва в размер на 14.75 %. Съгласно чл.5 ал.1 при забава на плащането на главницата
по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в
чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Съгласно чл.7
от Договора кредитът се издължава на 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница,
лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано
от 10.07.2006г. на 10-то число на месеца. Съгласно чл.8 от Договора крайният срок
за връщане на средствата по кредита бил до 10.06.2011г. Съгласно чл.12 кредитополучателят
се задължил да уведоми незабавно банката при промяна на адреса си, посочен в договора,
както и при всяка последваща промяна в своя адрес. При неизпълнение на това задължение
всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до последно посочения от кредитополучателя
адрес, се считала за редовно връчена в деня на изпращането й. Съгласно чл.17 от
Договора банката обявява кредита за предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане
на която и да е погасителна вноска, без да е необходимо да уведомява кредитополучателя.
Поради неизпълнение
от страна на кредитополучателя на задълженията, предвидени в договора, изразяващо
се в неплащане на погасителни вноски, на основание чл.17 от Договора банката упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. На 28.09.2010г. била осчетоводена
предсрочната изискуемост на кредита.
Поради липса
на изпълнение, в полза на ищеца възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата
молба. Съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът имал право да иска изпълнение заедно
с обезщетение за забавата, в случай че длъжникът не изпълни точно задълженията си.
Банката предприела действия за принудително удовлетворение на притезанията си. Подадено
било заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа
на извлечение от счетоводни книги на основание чл.417 т.2 ГПК. Впоследствие
били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 47321/2010г.
по описа на Софийски районен съд, въз основа на които било образувано изпълнително
производство по изп.д.№ 00786/2017г. по описа на ЧСИ С.М.П., рег.№ 874 с район на действие Окръжен съд - гр.Хасково.
При условията
на евентуалност, в случай че главните установителни искове бъдат отхвърлени изцяло
или частично като неоснователни, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита,
ищецът предявява осъдителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност,
с които моли ответникът да бъде осъден да заплати на банката сумата от
5 280.49 лв., представляваща изискуеми вземания по Договор за предоставяне
на потребителски кредит от 22.06.2006г., и по-конкретно:
- 4 214.81 лв. - главница
- 555.91 лв. - договорна лихва за периода
от 10.04.2009г. до 27.09.2010г.
- 509.77 лв. - наказателна лихва за периода
от 10.04.2009г. до 27.09.2010г.
- законна лихва за забава върху главницата
за периода от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
С оглед на
така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че Ж.Г.Г. дължи по Договор за предоставяне на потребителски кредит от
22.06.2006г. парични суми в общ размер на 5 280.49 лв., от които:
- 4 214.81 лв. - главница
- 555.91 лв. - договорна лихва за периода
от 10.04.2009г. до 27.09.2010г.
- 509.77 лв. - наказателна лихва за периода
от 10.04.2009г. до 27.09.2010г.
- законна лихва за забава върху главницата
за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до изплащане на вземането.
При условията
на евентуалност, в случай че главните установителни искове бъдат отхвърлени изцяло
или частично като неоснователни, поради ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита, се моли съдът да постанови решение, с което съдът да осъди
ответника да заплати на банката сумата от 5 280.49 лв., представляваща изискуеми
вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 22.06.2006г., и по-конкретно:
- 4 214.81 лв. - главница
- 555.91 лв. - договорна лихва за периода
от 10.04.2009г. до 27.09.2010г.
- 509.77 лв. - наказателна лихва за периода
от 10.04.2009г. до 27.09.2010г.
- законна лихва за забава върху главницата
за периода от дата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Ищецът моли
да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното и исковото производство.
ОТВЕТНИКЪТ – Ж.Г.Г. от
гр.Димитровград в законоустановения едномесечен срок ответникът депозира писмен
отговор, в който посочва, че предявените главни установителни искове по чл.422 от ГПК и предявените евентуални осъдителни искове са недопустими и неоснователни. Оспорва
по основание и размер всяка от посочените в исковата молба парични суми, както
и всяко едно от фактическите твърдения, изложени в нея.
Посочва
също, че исковете по чл.422 от ГПК са недопустими поради отмяната от СГС с Определение
от 12.03.2018г. по в.ч.гр.д.№ 1942/2018г. на разпореждането от 06.10.2010г. по гр.д.№
47321/2010г. по описа на СРС за допускане на незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
и обезсилване на изпълнителния лист, издаден по същото дело.
Във връзка с
това възражение следва да бъде отбелязано, че съгласно утвърдената съдебна
практика правният интерес от установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК,
не отпада при отмяна по реда на чл.419 от ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение
на издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което така
наведеното възражение за недопустимост се явява неоснователно.
Ответникът
оспорва предявените искови претенции и като неоснователни, тъй като липсвала необходимата
предпоставка за обявяването на целия банков кредит за предсрочно изискуем, а именно:
волеизявление от страна на банката, в което да се съдържа изявление, че банката
счита кредита за предсрочно изискуем, достигнало до ответника. Липсата на такова
предварително уведомление било в противоречие на изискването на т.18 от ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, фактите, относими към настъпване на предсрочната
изискуемост, включително уведомяването за настъпването на предсрочната изискуемост,
да са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
тоест ответникът сочи, че вземането не е било изискуемо в заявения размер и не
е възникнало на предявеното основание.
В тази връзка
ответникът оспорва твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит поради липса на валидно връчване на изрично уведомление, получено от ответника,
в което да се съдържа изявление, че банката счита кредита за предсрочно изискуем.
Съответно
ответникът оспорва основателността и размера на претендираните суми за
главница, договорна и наказателна лихва.
Прави и възражение
за нищожност на клаузите от договора за банков кредит, които уреждат възможността
за един и същ период от време да се начислява върху главницата едновременно и договорна,
и наказателна лихва, като неравноправни по смисъла на ЗЗП, в противоречие с принципа
на добросъвестност, поставящи ответника в неравностойно положение по смисъла на
чл.143 т.10 от ЗЗП.
Ответникът
прави и възражение за погасяване на вземането при наличие на плащане от ответника
с последващи вноски, по които следва да бъде извършено прихващане по чл.104 ал.2 ЗЗД - до размера на по-малкото задължение, към датата на всяка направена вноска
по задължението, както и възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на главницата по кредита, както и на претендираните договорна и наказателна лихва,
тъй като от издаването на изпълнителен лист по частното гражданско дело до образуване
на изпълнително дело № 786/2017г. на ЧСИ Самуил Пеев, изтекъл както тригодишният
давностен срок по чл.111 от ЗЗД, така и петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
С Договор за
предоставяне на потребителски кредит, сключен на 22.06.2006г. между Ж.Г.Г.,
като кредитополучател, и „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството на
кредитодател, банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 8 000
лв. по посочената в чл.3 от Договора банкова сметка. ***.2 от Договора кредитът
се отпускал за покриване на потребителски нужди. Съгласно чл.4 ал.1 главницата
по кредита се олихвявала с лихва в размер на 14.75 %. Съгласно чл.5 ал.1 при
забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя,
банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия
лихвен процент, съгласно договореното в чл.4 за редовна главница и наказателна
надбавка в размер на 5 пункта. Съгласно чл.7 от Договора кредитът се издължава
на 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от
годишната такса за управление и обслужване, считано от 10.07.2006г. на 10-то
число на месеца. Съгласно чл.8 от Договора крайният срок за връщане на
средствата по кредита бил до 10.06.2011г. Съгласно чл.12 кредитополучателят се
задължил да уведоми незабавно банката при промяна на адреса си, посочен в
договора, както и при всяка последваща промяна в своя адрес. При неизпълнение
на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до
последно посочения от кредитополучателя адрес, се считала за редовно връчена в
деня на изпращането й. Съгласно чл.17 от Договора банката обявява кредита за
предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане на която и да е
погасителна вноска, без да е необходимо да уведомява кредитополучателя.
Поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя на задълженията, предвидени в договора, изразяващо
се в неплащане на погасителни вноски, на основание чл.17 от Договора банката
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. На 28.09.2010г.
била осчетоводена предсрочната изискуемост на кредита.
Подадено е заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение
от счетоводни книги на основание чл.417 т.2 ГПК. Впоследствие били издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 47321/2010г. по описа на
Софийски районен съд за сумите 4214,81 лева главница, 555,91 лева договорна
лихва за периода 10.04.2009 г.-27.09.2010 г., наказателна лихва 509,77
лева за същия период, ведно със
законната лихва върху главницата от 29.09.2010 г., както и разноски- 105,61
лева за такса и 358,09 лева за адвокат. Въз основа на които било образувано
изпълнително производство по изп.д.№ 00786/2017г. по описа на ЧСИ Самуил Митков
Пеев, рег.№ 874 с район на действие Окръжен съд - гр.Хасково.
ПДИ и заповедта по посоченото
изпълнително дело са били връчени на длъжника на 02.11.2017 г., като същия в
срока за възражение е подал такова по чл.414 ГПК.
Едновременно с
подаденото възражение длъжникът е подал и жалба против разпореждането за
незабавно изпълнение, по която е образувано в.ч.гр.д. № 1942/2018 г. на СГС. С
Определение № 5662/12.03.2018 г. е било
отменено разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен
лист от 06.10.2010 г. , обективирано в заповедта по чл.417 ГПК и е обезсилен
издадения изпълнителен лист. Съдът е приел, че представеното изпълнително
основание – извлечение от счетоводните книги на банката, не е редовно от външна
страна и не удостоверява подлежащо на удовлетворяване по реда на чл.418 ГПК
изпълняемо право, тъй като не е съдържало данни за непогасения размер на
вземанията, за момента на тяхната изискуемост и каква част предсрочно изискуемо
задължение, за да може да се прецени дали са налице предпоставките за
предсрочна изискуемост, които и колко месечни вноски не е платил в посочените в
договора срокове. Приел е още, че извлечението от счетоводните книги на банката
по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ,
удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизевлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора уговорка не
поражда действие, ако изрично банката не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника кредитополучател. Заявителят нито твърди, нито представя доказателства
да е уведомил длъжникът за настъпването на предсрочна изискуемост на
вземанията, предмет на представеното извлечение от счетоводните книги.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото
се назначи ССчЕ, от чието заключение се установи, че съгласно движението по
сметката на кредитополучателя предоставеният кредит в размер на 8000 лева е
усвоен на 23.06.2006 г. Съгласно погасителния план и движението по сметка,
внесените суми по погасителни вноски са в размер на 6 383,99 лева, от
които: главница – 3785,19 лева, с която са погасени 33 вноски до 10.03.2009 г.
вкл. За м.04.2009 г. са внесени 97,62 лева и остават дължими 37,27 лева.
Договорна лихва – 2598,80 лева, с тази сума са погасени 34 вноски до 10.04.2009
г. вкл. От 10.05.2009 г. няма погасявани вноски по кредита. Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем на 18.05.2010 г. Размерът на просрочените
плащания са главница – 4214,81 лева, договорна лихва – 555,91 лева от
10.05.2009 г. до 18.05.2010 г., наказателна лихва 509,77 лева или размера на
цялото вземане е 5280,49 лева.
Вещото лице е посочило,
че към 28.09.2010 г. –датата на подаване на заявлението задълженията са били:
1954,99 лева -, 14 падежирали вноски преди обявяване на предсрочна изискуемост
– от 10.04.2009 г. до 18.05.2010 г., предсрочно изискуема главница 2259,82
лева, като договорната лихва и начислената наказателна лихва са в същия размер.
След датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
няма осъществено плащане по доброволно погасяване на вземането и по
принудително удовлетворяване на вземането по образуваното изпълнително
производство.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника по посочената заповед
за изпълнение.
Между страните не се
спори относно сключването на Договор за предоставяне на потребителски кредит от
22.06.2006 г., неговите условия и крайния срок за връщане на средствата по
кредита – 10.06.2011 г. Установено е категорично от заключението на вещото
лице, че кредитът е бил усвоен от ответника.
Основното твърдение на
ответника е за това, че липсва необходимата предпоставка за обявяване на целия
банков кредит за предсрочно изискуем, а именно волеизявление от страна на
банката, в което да се съдържа изявление, че банката счита кредита за
предсрочно изискуем, достигнало до ответника, което следва да е достигнало
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е
вземането не е било изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание.
В случая, така както е
констатирано и в определението по
в.ч.гр.д. № 5652/12.03.2018 г. на СГС кредиторът може да иска издаване на
заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда
по време сезирането на съда по реда на чл.417, т.2 ГПК. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на една от страните и
при наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Изявление за предсрочна
изискуемост нито се твърди да е било изпращано, нито се представят
доказателства за уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Към момента на подаване
на заявлението е била налице редовно
изискуема главница за 14 падежирали вноски от 10.04.2009 г. до 18.05.2010 г. в
размер на 1954,99 лева, редовна лихва 555,91 лева и наказателна лихва за забава
в размер на 509,77 лева.
По отношение на
възражението за погасяване при наличие на плащания от ответника, по които
следва да бъде извършено прихващане, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото не се установиха такива плащания, както доброволни, така и в хода на
изпълнителното производство.
Основателно се явява
възражението на ответника за изтекла погасителна давност, както по отношение на
главницата по кредита, така и по отношение на претендираната договорна и
наказателна лихва, на основание чл. 111 ЗЗД, така и по чл.110 ЗЗД.
В
случая подаването на заявление по чл.417 ГПК не прекъсва погасителната давност,
като вземането по издадената заповед не се ползва със сила на пресъдено
нещо. От датата на издаване на
заповедта/респ. от датата на издаване на изпълнителния лист 25.10.2010 г. до
образуване през 2017 г. на изп.д. № 786 на ЧСИ с № 874 е изтекла погасителната давност на вземането
по заповедта - за падежиралите до датата на подаването на заявлението вноски за
главницата, така и по отношение на сумите за договорна и наказателна лихва. До
датата на образуване на изпълнителното дело през 2017 г. е изтекла и
петгодишната погасителна давност за останалите вноски до края на срока на
договора за кредит – 10.06.2011 г., като давността е изтекла на 10.06.2016 г.
Доказателства за прекъсване
на давността в този срок не се ангажираха.
Предвид изложеното
предявеният установителен иск за съществуване на вземане за сумите: 4214,81
лева –главница, 555,91лева – договорна лихва и 509,77 лева наказателна лихва,
ведно със законното лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането се явява изцяло неоснователен, поради което следва да се отхвърли
като неоснователен.
По
отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за същите
суми, ако съдът установи липсата на предсрочна изискуемост, производството
следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес, доколкото в тази
връзка са задължителните разяснения съгласно ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В полза на ответника
следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 700 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, а в заповедното производство по ч.гр.д. № 47321/2010 г. на СРС
в размер на 300 лева.
Разноските в размер на
315 лева по в.ч.гр.д. № 1942/2018 г.СГС са присъдени с определението по същото
дело.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление, гр.София, бул.“Витоша“ 89 Б против Ж.Г.Г. ***, ЕГН **********,
за признаване за установено по отношение на същия, че дължи сумите 4214,81 лева
– главница, 555,81 лева – договорна лихва за периода от 10.04.2009 г. до
27.09.2010 г., 509,77 лева наказателна лихва от 10.04.2009 г. до 27.09.2010 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, за които по ч.гр.д. № 47321/2010 г. на СРС е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 06.10.2010 г. и изпълнителен лист.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр.София, бул.“Витоша“ 89 Б против Ж.Г.Г. ***,
ЕГН ********** осъдителен иск за сумите: 4214,81 лева – главница, 555,81 лева –
договорна лихва за периода от 10.04.2009 г. до 27.09.2010 г., 509,77 лева
наказателна лихва от 10.04.2009 г. до 27.09.2010 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – изискуеми вземания по договор за предоставяне
на потребителски кредит, сключен на 22.06.2006 г. като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, гр.София, бул.“Витоша“ 89 Б да заплати на Ж.Г.Г. ***, ЕГН **********
разноски по ч.гр.д.№ 47321/2010 г. на
СРС в размер на 300 (триста) лева и разноски в настоящото производство в
размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: