№ 7013
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100501980 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 19083/21.11.2023 г., постановено по гр.д. 11464/2022 г. на
СРС, 75 състав, е признато за установено по предявените искове с правно
основание 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД, че
В. Б. С., ЕГН **********, дължи на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, сумата от
3500 лева, представляваща дължима по Договор за потребителски кредит без
поръчители № РК08010178/29.08.2008 год. от общо заявена претенция в
размер на 13 844,76 лева и сумата от 918,75 лева, представляваща лихва за
периода от 29.08.2018 год. до 03.08.2021 год., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда-03.08.2021
год. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.дело № 45616/2021 год. по описа на СРС, 75
с-в.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от В. Б. С. чрез адв. К. К.,
в която се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
събрания по делото доказателствен материал. Поддържа се, че ищецът е
изпратил на ответницата писма от 11.10.2016 г., 06.12.2016 г., 28.08.2017 г., с
които е предложил разсрочване на дължимата сума по Договора за кредит,
като не се изяснило дали договорът за кредит е бил обявен за предсрочно
изискуем. Поддържа се, че към 11.10.2016 г. ищецът е претендирал главница
от 14647,5 лв., т.е. цялата непогасена главница към момента, което
1
представлявало индиция за това, че кредитът бил вече обявен за предсрочно
изискуем. Във въззивната жалба се твърди, че съгласно т.2.6 от договора за
цесия договарящите са въвели изключение кога вземанията не се прехвърлят,
а именно в случай, че банката кредитор няма правно основание за събиране
на вземането, т.е. към момента на сключване на договора за цесия вземанията
следва да са или обявени за предсрочно изискуеми, или с настъпил падеж.
Въззивницата поддържа, че е оспорила автентичността на сключения договор
за кредит, което оспорване продължава да поддържа. Отделно твърди, че
претендираните вземания са погасени по давност. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и
присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият „Е.М.” ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че
приложима в случая е общата петгодишна давност, която започва да тече от
уговорения краен срок за погасяване на кредита, който в случая е 29.08.2018 г.
В отговора се твърди, че нямало пречка да се прехвърлят вземания, които все
още не са падежирали. Поддържа се, че е преклудирано заявеното оспорване
на процесния договор за кредит. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. По доводите за неправилност въззивният съд
намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 3 500 лева, частично предявена от сумата в общ
размер на 13844,76 лева главница по Договор за потребителски кредит без
поръчители № РК08010178/29.08.2008 год., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.08.2021г. до окончателното плащане и
2
сумата от 918,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
29.08.2018 год. до 03.08.2021г.
С разпореждане № 4774/24.02.2024 г., постановено по настоящото дело,
исковата молба е оставена без движение с оглед констатирана нередовност на
същата, като на ищеца в първоинстанционното производство „Е.М.“ ЕООД е
указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
нередовностите в подадената искова молба, като уточни дали претенцията му
за главница е частична, в който случай да посочи размера на цялото вземане и
периода за начисляване, вкл. заплащане на кои точно вноски претендира (с
какъв падеж) и размера на частичната претенция, или претенцията е за част от
дължимата главница по договора за кредит – в този случай изрично да уточни
главница по кои точно вноски се претендира и да посочи размера на
претендираната главница на всяка една от вноските, като има предвид, че
ищецът е обвързан от основанието на претенцията и заявеното искане по
заповедното производство
С уточнителна молба от 16.05.2024 г. ищецът първоинстанционното
производство „Е.М.“ ЕООД е изпълнил дадените указания, като е посочил, че
претенцията му за главница не е частична, а касае главница по вноски с
настъпил падеж в периода 29.09.2016 г. – 28.02.2018 г. в размер от общо 3 500
лева.
От приетия пред първоинстанционния съд договор за потребителски
кредит без поръчители № РК08010178/29.08.2008 год. се установява, че
„Сибанк“ АД е предоставил на В. Б. С. паричен кредит в размер на 15 000
лева. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, заедно с
договорената възнаградителна лихва. По своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Месечната вноска включва главница и лихви, като размерът им се определя от
размера на отпуснатия заем, срока, за който е отпуснат, и лихвения процент,
по който е отпуснат, съгласно погасителен план. В случая кредитът е следвало
3
да се погаси в срок от 120 месеца от датата на усвояването му, на равни
месечни погасителни вноски в размер от по 237,43 лв. /с изключение на
последната в размер от 254,45 лв./, последната с падеж 29.08.2018 г., в
съответствие с приложения към договора погасителен план. Съгласно чл. 4.1
главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на
банковия лихвен процент за кредити в национална валута на банката плюс
надбавка в размер на 9.60%. Според чл. 5.5 при забава в плащането на
месечните анюитетни вноски /главница и лихва/ банката събира, върху
неиздължените суми, за времето на забава лихва в размер на договорената по
чл.4, ал.1, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Договорът за потребителски кредит без поръчители №
РК08010178/29.08.2008 год. е представен с исковата молба, като с отговора на
исковата молба автентичността на договора не е оспорена, с което и
възможността да се оспори документът е преклудирана на основание
чл.193,ал.1 ГПК. Ето защо и направеното оспорване едва с въззивната жалба е
несвоевременно заявено и не може да бъде разглеждано.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата от 15 000 лева е усвоена на 29.08.2008 год. по
разплащателна сметка с титуляр В. Б. С.. Установява се, че по кредита е
погасена сума в общ размер от 10 780,97 лева. Установява се, че размерът на
непогасената главница по кредита е 13 844,76 лева, а на лихвата за забава
върху претендираната главница от 3500 лева е в размер на 918,75 лева за
периода 29.08.2018 год. до 03.08.2021 год. Вещото лице е посочило, че за
процесния период 29.09.2016 г. – 28.02.2018 г. няма извършвани плащания по
дължимите месечни вноски. От погасителния план е видно, че за процесния
период размерът на главница е 3500 лв.
Неоснователно е наведеното от ответника оспорване, че е била обявена
предсрочната изискуемост на кредита още преди прехвърлянето на вземането
на ищеца. Съгласно дадените разяснения с т. 18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
4
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. По делото не са представени преки доказателства за отправено от „Сибанк“
АД или от „Е.М.“ ЕООД и получено от ответника изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Действително, изпратените писма от ищеца,
в които е посочено, че вземанията по договора са изискуеми, са индиция за
това обстоятелство, но не представляват доказателство за отправено такова
изявление от кредитора, поради което и съдът приема, че кредитът е редовно
падежирал съобразно приложения погасителен план.
По делото е представен договор за прехвърляне на парични вземания от
28.09.2012 г. сключен между „Сибанк“ ЕАД, в качеството му на цедент и
„Е.М.” ЕООД, в качеството му на цесионер, по силата на който „Сибанк” ЕАД
е прехвърлил на ищеца вземането си към В. Б. С., произтичащо от Договор за
потребителски кредит без поръчители № РК08010178/29.08.2008 год., видно
от Приложение №1 към договора. Съгласно чл.5.2 от договора цедентът дава
съгласието си и упълномощава цесионера, след заплащане на цялата цена по
договора, да уведоми длъжниците от името на цедента съгласно условията на
чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането. Прието като
доказателство по делото е Потвърждение за извършена цесия на парични
вземания на основание чл. 99 от ЗЗД от 01.11.2012 год., от което установява, че
извършената цесия е потвърдена, като „Сибанк“ ЕАД е получила от „Е.М.“
ООД договорената цена за прехвърлените вземания. Представено е и
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което „Сибанк“ ЕАД
уведомява В. Б. С. за извършено прехвърляне, върху което е направено
отбелязване, че В. С. е уведомена при отказ на 30.10.2012 г.
Съдът намира, че със сключения договор за цесия ищецът, в качеството
си на цесионер, е придобил процесните вземания по сключения договор за
цесия. В тази връзка следва да се посочи, че въззивникът, който не е страна по
правоотношението, не може да заявява възражение по отношение
изпълнението на договора. По отношение на това дали цесията е породила
5
действие спрямо въззиваемата – длъжник В. Б. С. с оглед установеното в чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД императивно изискване за съобщаването й на последния,
за да има обвързващ и за нея ефект, въззивният съд намира следното: съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да може прехвърлянето на едно вземане да бъде
противопоставено на длъжника по същото са необходими две условия -
договор за прехвърляне на вземането и съобщаване за прехвърлянето от
първоначалния кредитор (цедента) на длъжника - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата
на принципа на свободата на договарянето няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД. Уведомлението до длъжника може да се осъществи и чрез
връчването на преписа от исковата молба, което обстоятелство се взима
предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. (така и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д.
№ 5759/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. №
2639/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). С оглед изложеното съдът приема, че
въззивникът, в качеството на цесионер по договора за цесия, е надлежно
упълномощен да съобщи на длъжника по договора за кредит за прехвърлянето
на вземанията по последния. Ето защо и ответницата с получаването на
препис от исковата молба е бил редовно уведомена за извършената цесия.
По отношение на евентуално заявеното възражение за изтекла
погасителна давност, съдът намира следното: с Тълкувателно решение №
3/2023 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е
прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно
чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.. По
отношение на главницата приложима е общата петгодишна давност по чл.110
ГПК, доколкото уговорката между страните за връщане на предоставена като
кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението
на части.
Падежът на най – старото вземане е 29.09.2016 г., от когато е започнала
6
да тече и погасителната давност, а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено по пощата на 28.07.2021 г., т.е. преди изтичане на
петгодишният давностен срок, с оглед на което и възражението за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно.
По отношение претенцията за мораторна лихва, същата се претендира с
начална дата 29.08.2018 г., поради което и към датата на подаване на
заявлението не е била изтекла приложимата в случая тригодишна погасителна
давност.
По изложените съображения и предявените искове се явяват изцяло
основателни.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия,
но същият не е представил доказателства да е сторил такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19083/21.11.2023 г., постановено по гр.д.
11464/2022 г. на СРС, 75 състав, с което е признато за установено по
предявените искове с правно основание на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че В. Б. С., ЕГН
**********, дължи на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, сумата от 3500 лева,
представляваща дължима по Договор за потребителски кредит без поръчители
№ РК08010178/29.08.2008 год. главница за периода 29.09.2016 г. – 28.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда-03.08.2021 год. до окончателното плащане, и сумата от
918,75 лева, представляваща лихва за периода от 29.08.2018 год. до 03.08.2021
год.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.
№ 45616/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8