№ 854
**** , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500584 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №288105/09.12.2020г. по описа на
ВРС, на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище ****, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.С., срещу
решение №261350 от 23.11.2020г. на Варненски районен съд, 43 състав,
постановено по гр.д. №5378/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение е уважен предявения от ищеца М. Л. Ч., ЕГН
**********, с адрес в ****, установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, като е прието за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД сумата 2 083,60 лева, представляваща начислена сума за
предоставени ВиК услуги за периода от 05.10.2018 до 28.04.2020 год., за
което е издадена фактура №**********/ 28.04.2020г., и сумата 47 лева по
фактура №**********/11.05.2020 г. с основание „замръзнал до 5 куб.м 36.00
1
+11”, като ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сторените разноски
по делото в размер на 464,36 лева.
По допустимостта на въззивното производство и предварителните
въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл с определение №887 от
11.03.2021 година.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е
даден ход по същество, въззивникът „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД не е взел участие чрез законен или упълномощен представител. В молба,
подадена преди заседанието чрез пълномощника на страната юрисконсулт С.
С. въззивникът заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за
отмяна на обжалваното решение на районния съд и отхвърляне на предявения
спрямо дружеството иск. Претендира и присъждане на сторените разноски за
производството по делото.
Въззиваемата страна М. Л. Ч., ****, чрез процесуалния си представител
адвокат Д.А., ВАК, моли обжалваното решение на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и
присъждане на разноските за въззивното производство.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
М. Л. Ч., ЕГН **********, от град Варна, с която се претендира установяване
в отношенията й с ответното дружество „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище ****, че не дължи сумата 2
083,60 лева, начислена за ползвана и неплатена стойност на услуга по
2
доставяне на вода за обект, находящ се в **** с абонатен № 1146446 за
периода от 05.10.2018 до 28.04.2020 год., за което е била издадена фактура
№**********/28.04.2020г., както и сумата 47 лева по фактура
№**********/11.05.2020 г. с основание „замръзнал до 5 куб.м 36.00 +11”.
Между страните не е налице спор по фактическите положения, при
които от ответното дружество е извършено служебно начисляване по реда на
чл.39, ал.5, т.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба №4/14.09.2004г.; Наредбата) на суми за
потребени ВиК услуги за над едногодишен период, предхождащ проверката.
Същите са надлежно установени и от събраните в хода на
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства.
Така е установено, че на 09.04.2020г. ищцата М.Ч. подала в ответното
дружество заявление за закриване на партида №**********/ 09.04.2020г.
поради събаряне на обекта за абонатен номер 1146446. Въз основа на това
заявление на 23.04.2020г. е била извършена проверка, при което е установено,
че в имота е изградена новопостроена жилищна кооперация на четири етажа,
с дължина 11 м. и ширина 17 м. Установено е наличие на стар водомер (от 96
г.), без отбелязване на неговото местоположение, с №014605 и сочено
3
показание 2383 м, отбелязано е и, че измервателната му част е отделена от
корпуса.
Впоследствие с докладна записка от 27.04.2020г. от инж. В.Л. –
ръководител звено „Водомерно стопанство” било изразено становище, че в
случая са налице условията на чл.39, ал.5, т.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и
на потребителя следва да се начисли на 972 куб.м. вода по време на
строителството. Това количество е определено на база установените в
констативния протокол за извършената проверка №********** от
23.04.2020г. размери на построената сграда, като е прието, че същата е с общ
3
застроен обем 1944 куб.м.
3
Това количество (972 м) е било вписано в справката за облога и
плащанията на абонат с №1146446 като общо потребление за периода от
05.10.2018 до 28.04.2020 година. Видно от издадената фактура
№**********/28.04.2020г., за целите на остойностяването същото е разделно
3
на отделни количества за отделни годишни периоди (200,869 м за периода
3
05.10.2018 - 01.01.2019г.; 621,331 м за периода 01.01.2019-01.01.2020г.;
3
149,800 м за периода 01.01.2020 - 28.04.2020г.), при което е получена сумата
2 083,60 лева с ДДС. Липсва каквато и да е било яснота за причините и
основанието за това остойностяване.
След проверката, на 30.04.2020г. в имота е монтиран нов водомер (в
шахта) като за демонтирания стар водомер е посочено, че е “замръзнал”. В
съставения констативен двустранен протокол №*********/30.04.2020 г. са
посочени и стойности на извършените услуги в общ размер на 47 лева с ДДС.
Няма данни, а и не се твърди от ответното дружество, за продължил
редовен месечен отчет на подменения водомер. Няма данни и за извършени
действия от ответното дружество по заявлението на потребителя за
закриването на партидата му.
Според неоспорените и доказани твърдения на ищцата, построената
къща в притежавания от нея по наследство имот в **** е била съборена през
м. октомври 2019 година, като е започнал строеж на многофамилни жилищни
сгради. На строителя – изпълнител „Вип Билд” ЕООД съсобствениците на
имота (сред които и ищцата М.Ч.) прехвърлили идеални части от земята и
учредили право на строеж, като ползването на недвижимия имот било
разпределено между съсобствениците. Издадено е било разрешение за
строеж №146/21.08.2019 г. на главния архитект на Община Варна, район
4
Приморски, като ответното дружество е приело, че за предвидения за
изграждане обект – „Многофамилни жилищни сгради в УПИ XXVI-903,
кв.12, по плана на ж.к. „Бриз”, ****”, не е необходим предварителен договор
за присъединяване, тъй като съгласно инвестиционния проект за него ще
бъдат изградени В и К отклонения, които се включват след главния водомер
на водопровод за ПИ 306, както и канализация изградена за същия имот,
собственост на Г.Т.Г.. Строителството е започнало на 18.10.2019 г., когато е
подписан протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия, и ниво на строежа.
При така установените фактически положения претендираната за
плащане сума по издадената от ответното дружество фактура
№**********/28.04.2020г. е с неясно основание и необоснована. Както вече
се посочи, безспорно е между страните, че в имота е имало монтиран
водомер, с оглед на което поне за част от процесния период (от 05.10.2018г.
до събарянето на къщата и началото на строителния процес през м. октомври
2019г.) отчета на потреблението за доставяните ВиК услуги е следвало да се
извършва по реда на чл.35 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ответното
дружество нито е навело твърдения, нито е посочило и представило
доказателства за спазването на този ред. Не е спазен и реда за служебно
коригиране на сметката в случай на установено външно въздействие,
причинило повреда на водомера. Ако е налице неправомерно вмешателство (с
оглед констатациите при проверката на 23.04.2020г. за състоянието на
водомера), то реда за служебно коригиране на сметката на потребителя е
друг. Друг е и реда за отчитане на потребление на вода на строителен обект
по време на строителството.
Разпоредбата на чл.39, ал.5, т.4 от Наредба №4/14.09.2004г. е
приложима по изключение и то за месечно потребление при липса на
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери в сгради в строеж. Касае се за остойностяване на количество
изразходвана, отведена и пречистена вода за месец, а не за период, при това
повече от една година. За приложимостта на този ред се изисква да е
5
установено по надлежен ред потребление на ВиК услуги в сграда в строеж,
каквото в случая ответното дружество не е доказало. Според свидетелите на
ищцата, намиращите се в имота водопроводни тръби били премахнати, тъй
като пречели на бъдещото строителство, използваната по време на строежа
вода била от резервоари, които се пълнели от съседния имот на Георги
Милев, отчитана съответно по монтирания в този имот водомер. Свидетелите
на ответника са служителите, извършили проверката на 23.04.2020г., и
същите не опровергават тези факти. Напротив, извън установеното състояние
на водомера и наличието на новопостроена сграда в груб строеж, свидетелите
не са установили потребление на вода.
Отделно от това, потребител в този случай се явява възложителят на
строежа - §1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Наредбата. Както
безспорно е установено по делото, имотът се притежава в режим на
съсобственост между наследниците на А.Т.Ч., б.ж. на ****, поч. на
03.11.2011г. (един от които е и преживялата съпруга М. Ч.), и трето лице,
комуто те са прехвърлили идеални части от имота срещу задължение за
строителство („Вип Билд” ЕООД). Впоследствие съсобствениците са си
учредили взаимно право на строеж като са разпределили и отделните обекти
от предстоящите за изграждане жилищни сгради, съответно всички те се
явяват възложители на строежа. Ответното дружество нито е изложило
обосновани твърдения, нито е установило, че в хипотезата на чл.39, ал.5, т.4
от Наредба №4/14.09.2004г. именно ищцата следва да се счита потребител,
съответно е задължено лице да заплати начисленото месечно количество
изразходвана, отведена и пречистена вода.
По тези съображения и като препраща, на основание чл.272 от ГПК,
към мотивите на първоинстанционния съд въззивният съдебен състав намира
твърдението на въззивника – ответник в първоинстанционното производство,
че за периода от 05.10.2018 до 28.04.2020 год. е налице основание за
начисляване на потребление в хипотезата на чл.39, ал.5, т.4 от Наредба
№4/14.09.2004г. и ищцата - потребител дължи сумата по издадената фактура
№**********/28.04.2020г. в размер на 2 083,60 лева за недоказано.
6
Недоказано е и претендираното задължение по издадената фактура
№**********/11.05.2020г. за сумата 47 лева с основание „замръзнал до 5
куб.м 36.00 +11”. Ответното дружество нито е изложило твърдения за
основанието за начисляването на тази сума, нито е посочило и конкретни
доказателства за установяване ликвидността и изискуемостта на такова
задължение.
Ето защо предявеният иск за установяване в отношенията между
страните, че ищецът – потребител не дължи на ответното дружество плащане
на тези суми се преценява като основателен, поради което следва да бъде
уважен.
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил
законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предявената срещу него въззивна жалба се цени като неоснователна и се
оставя без уважение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК като
основателна се цени претенцията на ищеца – въззиваема страна в настоящото
производство, за осъждане на ответника – въззивник да му заплати сторените
за въззивното производство разноски. Същите, видно от представения списък
по чл.80 от ГПК (л.30), са в размер на 600 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, и се присъждат изцяло.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №261350 от 23.11.2020г. на Варненски
районен съд, 43 състав, постановено по гр.д. №5378/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, ул. „Прилеп” №33, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Л. Ч., ЕГН **********, с адрес ****, ул. „***” *****,
сумата 600 лева (шестстотин лева), представляваща сторени разноски за
въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8