№ 1226
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110214862 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от „С.“ ЕООД, представлявано от С. Д. А.,
срещу наказателно постановление /НП/ № 22-2200374/ 03.10.2022 г. на ИД
директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София /Д „ИТ“ - София/, с
което е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 1500.00 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса
на труда /КТ/, за нарушение на чл.37а от Наредба за работното време,
почивките и отпуските /ДВ. бр.6 от 1987 г., посл. доп. ДВ. бр.56 от
23.06.2020 г./ (Наредбата).
Постъпила е жалба от санкционираното лице чрез процесуален
представител за обжалване на наказателното постановление, с молба същото
да се отмени. Акцентира се на незаконосъобразност и необоснованост на
постановения акт. По същество се иска отмяна на НП; алтернатиивно,
намаляване на санкцията до минималния й размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата с искане за отмяна на
1
НП. Подробно се аргументира в писмени бележки.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се
представлява от процесуален представител. Жалбата се оспорва и по
аргументи, изложени в писмен вид. Настоява се за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административно-наказващият орган е установил фактическите
обстоятелства по делото, а именно:
В периода 21.06.2022 г. - 10.08.2022 г. на жалбоподателя е извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство в обектна контрол
магазин за канцеларски материали „O.“, находящ се в гр.София, бул.“Б.“ №
81. Установено е , че по силата на сключен трудов договор № 00003 от
31.10.2017 г. там работи лицето А. Т. С., на длъжност „Оператор,
компютърна печатна подготовка“, което е постъпило на работа на 01.11.2017
г. Извършена е коностатация за това, че до датата на приключване на
проверката /11.08.2022 г./ работодателят не е представил доказателства за
това, че в началото на 2022 г., но в срок не по-късно от 31.01.2022 г., е
уведомил писмено С. за размера на платения годишен отпуск, който има
право последният да ползва през календарната година, отложен или
неизползван от предходни календарни години.
Във връзка с горното е съставен АУАН и е издадено процесното
наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от акта за установяване
на административно нарушение, който има доказателствена стойност, от
показанията на св.Ш. Ш. Х., заповеди за компетентност, разписка, протокол
за извършена проверка, призовка по чл.45, ал.1 от АПК, трудов договор и
2
допълнителни споразумения, отсъствия по пера, справка за неизползвани дни
платен годишен отпуск, писмено сведение , писмен сигнал,
идентификационна карта, както и от останалите материали по делото.
Св.Х. в съдебно заседание потвърждава отразеното в АУАН по случая,
като подробно и в хронология изнася данни за случилото се на
инкриминираната дата. Съдът цени показанията на свидетеля, те са логични и
непротиворечиви.
Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени
по предвидения в закона ред.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нито пък на
материалния закон. Фактическите констатации са отразени според
изискванията на ЗАНН. В този смисъл деянието е правилно установено,
описано словесно и квалифицирано цифрово. Напълно ясно е, за какво
нарушение е ангажирана административнонаказателна отговорност на
дружеството-жалбподател.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че „С.“ ЕООД е осъществило състав на административно
нарушение по чл. 37а от Наредбата, тъй като не е уведомило до 31.01.2022 г.
писмено работника А. Т. С., на длъжност „Оператор, компютърна печатна
подготовка“, за размера на платения годишен отпуск, който има да ползва
през календарната 2022 година, включително отложен или неизползван от
предходни календарни години.
Съобразно предвиденото от законодателя в санкционната норма на чл.
414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.
3
В случая административнонаказващият орган е съобразил тежестта на
извършеното нарушение и правилно е наложил наказанието по вид и размер.
Неоснователни се явяват доводите за липса на дата и място на
извършване на нарушението, такива са посочени изрично. Така също пълно,
точно и ясно е фиксирано писмено описанието на нарушението – по начин,
непозволяващ съмнение, във връзка с какво е санкциониран жалбоподателя, и
на база какви доказателства. Задължението на "С.“ ЕООД по чл. 37а от
Наредбата е съществувало и с бездействието си то е допуснало вмененото му
нарушение.
Не са налице предпоставките последното да бъде преценено като маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото специалната норма на чл.415в от
КТ изключва нейното приложение.
Според тази разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
По делото безспорно е установено, че санкционираното дружество не е
отстранило нарушението.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление се явява
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
При този изход на делото и като се има предвид, че същото не е с фактическа
и правна сложност, на Дирекция "Инспекция по труда" – София следва да се
присъди претендираното възнаграждение за юрисконсулт в минималния
предвиден размер, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.24
от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ – 100.00 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2200374/
03.10.2022 г. на ИД директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София /Д
„ИТ“ - София/, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв., на основание
4
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.37а от
Наредба за работното време, почивките и отпуските /ДВ. бр.6 от 1987 г.,
посл. доп. ДВ. бр.56 от 23.06.2020 г./.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, представлявано от С. Д. А., да заплати на
дирекция „Инспекция по труда“ – София на парична сума в размер на 100.00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5