РЕШЕНИЕ
№........................ /................................. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2017
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1710 по описа за
2017 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба депозирана от В.Д.Л. против решение
№1906/10.05.2017г. постановено по гр.дело№8951/2016г., по описа на ВРС, с което
на основание чл.30,ал.1 от Закона за наследството се намалява извършеното от Д.
Л. в полза на В.Л. дарение извършено на 09.09.2010г. с нотариален акт №167 на ЛА ид. част от недвижими
имоти, а именно апартамент № 3, ет.1, ж.к. „***", бл."***",
гр.Варна, с площ от 82 кв.м., както и гараж с избено помещение с идентификатор
10135.2563.1.1.16 находящи се в същата сграда с 14107.67 лева и се възстановява
запазената част на Д.Д.Л. - Е. от наследството на Д.Х.Л. в размер на
14107.67/49764 ид.части. Твърди се във въззивната жалба, че решението е
неправлино и необосновано, съдът неправилно е изчислил наследствената маса,
поради което неправилно е определена запазената част. Твърди се, че въпреки, че
сделката за имота е оформена и изповядана като дарение действителната воля на
страните по нея е да се извърши покупко -продажба на имота, като цената е
преведена два дни преди изповядване на сделката от въззивника на продавачите.
Моли решение да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което искът
да се отхвърли, като неоснователен. В условията на евентуалност да се изчисли и
определи точно размерът на запазената част.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна, с който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна и моли решението да се потвърди. По отношение на
доказателствените искания е изразено становище, за недопустимост на същите.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на
задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд
счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по
чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи,в обжалваната част от
решението.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за
установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.ЗО ЗНасл. от Д.Д.Л.-Е. срещу В.Д.Л. за възстановяване на
запазената част на ищцата от наследството на Д.Х.Л. чрез намаляване извършеното
с нот.акт №167/201 Ог. дарение на !4 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.1.1.3, находящ
се в гр.Варна, ж.к.****" , бл.***, представляващ Апартамент №3
на първи етаж, състоящ се от : стая, дневна, столова с кухненски бокс, баня,
тоалетна с изолационно антре, входно антре и два балкона, с площ от 82 кв.м.,
както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху дворното място, при граници на същия етаж- самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2563.1.1.2, под обекта - 10135.2563.1.1.17, над обекта -
10135.2563.1.1.5 , разположен в ПИ с идентификатор 10135.2563.1, както и Гараж
с Избено помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2563.1.1.16, находящ се в същата сграда с площ на гаража 20 кв.м. и на
избеното помещение 14.40 кв.м. , без посочен номер по документ за собственост,
при граници по документ за собственост : на север - избени помещения; на изток
и юг дворно място и на запад - общо помещение на гаражите, както и съответните
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място
до размера, необходим за попълване на запазената част на ищцата .
Твърди се, че общият наследодател Д.Х.Л. /
поч. на 07.06.2012г./ е оставил за наследници съпругата си С. Г.Л. и страните
по делото- негови деца. Приживе родителите им придобили в режим на СИО следните
имоти :
-
½ ид.ч. от недвижим
имот в гр.Варна, ул.********- Жилище , състоящо се от две стаи, кухненска ниша,
тоалет-баня, заедно с /4 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от
105 кв.м., съставляващо пл. №IV- 4,7,7а по плана на
13 -ти подрайон на гр.Варна, ½ ид.ч. от склад, антре, маломерна стая и килер, придобит чрез съдебна
спогодба по гр.д. №1117/1986г. по описа на ВРС, с която този имот бил поставен
в дял на Снежанка Л. и родителите Г. В. Н. при квоти по ½ ид.ч. за Снежанка Л. и ½ ид.ч. за Г. В. Н.,
като последните на 01.04.1994г. продали на Снежанка Л. притежаваната от тях
ид.ч.
-
самостоятелен обект
с идентификатор 10135.2563.1.1.3 Апартамент №3 на първи етаж, състоящ се от :
стая, дневна, столова с кухненски бокс, баня, тоалетна с изолационно антре,
входно антре и два балкона, с площ от 82 кв.м., както и съответните ид.ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място,
при граници : на същия етаж- самостоятелен обект с идентификатор
10135.2563.1.1.2, под обекта - 10135.2563.1.1.17, над обекта - 10135.2563.1.1.5
, разположен в ПИ с идентификатор 10135.2563.1, както и Гараж с Избено
помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.1.1.16,
находящ се в същата сграда с площ на гаража 20 кв.м. и на избеното помещение
14.40 кв.м. , без посочен номер по документ за собственост, при граници по
документ за собственост : на север - избени помещения; на изток и юг дворно
място и на запад - общо помещение на гаражите, придобит през 2002г. по силата
на покупко-продажба, обективирана в нот. акт №141, том I, дело №141/2002г. на hot. per. №115- Виктория Дякова.
През 1995г.
Снежанка Л. и Д. Л. дарили на „Стройинвест" ЕООД имота, находящ се в гр.Варна,
ул.********, като през 2010 г. същите дарили на ответника Апартамент №3 и
Гаража с избено помещение. Счита, че с тези дарения е накърнена запазената й
част. Сочи,че запазената й част възлиза на ЛА. Излага,че
наследодателят е извършил две дарения по различно време и възстановяването на
запазената част следва да се извърши по правилото на чл.ЗЗ ЗНасл. и да се
започне от последното дарение, направено в полза на ответника през 2010г., като
това дарение е достатъчно за възстановяване на запазената й част, като
дарението в полза на „Стройинвест"ЕООД било извършено от разполагаемата
част на наследодателя.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В.Д.Л. е депозирал писмен
отговор, в който твърди неоснователност на иска. Твърди,че през 201 Ог. имал
намерение да закупи собствено жилище, като по това време родителите му били
затънали в дългове и фирмата на баща му ЕТ „ Декс-7 Д. Л." имала
задължения, които двамата го помолили да заплати. Излага,че започнали
подготовка на покупо-продажба на процесиите имоти. Твърди,че на 07.09.201 Ог.
превел на родителите си сумата от 35 000 евро и в този смисъл ги възмездил за
тези имоти. Данъчната оценка на имотите била изключително завишена и предвид
големия размер на таксите по прехвърлянето с покупко-продажба и факта,че баща
му бил направил дарение на сестра му на друг имот- апартамент , родителите му
взели решение да направят дарение и на него. Твърди,че през 2012г., когато
починал баща му, последния имал задължение към него в размер на 17 750 евро,
което било половината от сумата, която ответникът превел на родителите си през
2010 г. , за да ги овъзмезди за процесиите имоти и за да погасят задълженията
на фирмата ЕТ"Декс-7 Д. Л." . Твърди,че постоянно подпомагал
финансово родителите си и че дори към днешна дата продължавал да живее с майка
си и се грижи за нея и я подпомага финансово. Сочи,че е платил издаването на
удостоверението за въвеждане в експлоатация на процесиите имоти през 2010 г. и
свързаните с него удостоверение за прокарване на канала и такси за включване
към ел. мрежа. Твърди,че ищцата била постоянно подпомагана и компенсирана за
дарения имот и обезщетявана парично от родителите им. Непрестанно й се давали
пари на ръка по 1000, по 2000 евро. Сочи,че през 2010 г. баща им изпратил пари
на ищцата по банков път в размер на 2000 евро. Твърди,че след смъртта на баща
им в останали в наследство магазин и офис, които били обективирани в НА №141,
т. I, per. №2916, дело 141/2002г. на нот. Виктория Дякова, от които ищцата
получила дял в наследство.
По отношение на
направеното дарение на имота на ул********на „Стройинвест" ЕООД твърди, че
няма накърняване, тъй като в същия ден родителите му получили дарение от
управителя и собственика на фирмата „Стройинвест" ЕООД Иван Василев
Стратиев, който дарил на майка му апартамент 38, находящ се на ул.******, видно
от НА №196, т. XV, дело 4967/1995г. Това се наложило, тъй като през 1995г.
фирмата „Стройинвест"ЕООД при строеж в съседен имот изляла няколко тона
бетон върху имота на ул.********, където живеели бабата и дядото на страните.
Поради това обстоятелство управителят на фирмата прехвърлил апартамента на
майка им, за да имат къде да живеят баба им и дядо им.
Твърди, че на ищцата бил дарен апартамент в кв."Чайка" ,който
бил придобит през 1968г. от родителите на баща им, които били в законен брак и
имотът бил в СИО. След смъртта на дядото Х. Л. / баща на баща му/, през 2003г.
било открито завещание, с което той дарявал всичко на съпругата си Р. С.Л..
Баща му Д. Л. не е оспорил завещанието, защото Радка Л. имала мозъчно
заболяване и била толкова зле, че не можела да формира самостоятелно воля- не
разбирала смисъла и действията на постъпките си. Д. Л. бил пълномощник на Радка
Л. и тъй като последната била започнала да подарява движимите и недвижимите си
вещи на непознати хора, той решил да прехвърли апартамента в кв.Чайка на ищцата
посредством дарение през 2004г. Баща му му обяснил, че по -нататък ще измисли
нещо, за да го компенсира. За всички вкл. и за ищцата равнопоставеността и
справедливостта, която целяли родителите им била постигната след даряването на
апартамента в кв.Чайка на ищцата, а жилището в кв.*** на ответника.
Моли за отхвърляне
на иска като неоснователен. В условията на евентуалност, ако се прецени,че има
накърняване на запазената част на ищцата, моли да му бъде дадена възможност да
се ползва от възможностите на чл.34 и чл.36 ЗНасл. Моли за присъждане на
разноски.
Настоящият въззивен състав, като като прецени събраните доказателства
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, изцяло възприема установената от
ВРС фактическа обстановка и направените изводи на ВРС, като препраща към тях
без да ги преповтаря / арг. Чл.272 от ГПК/
За пълнота на
изложението и с оглед наведените във въззивната жалба твърдения, следва да се
посочи и следното :
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин,че Д.Х.Л. и С. Г.А. са
били съпрузи от 29.08.1971 г./удостоверение за скл. Гр.брак/
През време на брака
си същите / видно от нот.акт № 176/1994 год/ са придобили ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул."Оборище"
№33, а именно : жилище, състоящо се от две стаи, кухненска ниша, тоалет-баня,
заедно с ½ ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата,
цялото с пространство 105 кв.м., съставляващо парцел IV -4,7, 7а в кв.507 по
плана на 13-ти подрайон на гр.Варна, ½ ид.ч. от склад, антре и маломерна стая и
килер.
Видно от нот.акт №197/1995г., /поправен с НА №174/1995г./ , С. Г.Л. и Д.Х.Л.
са дарили на Иван Василев Стратиев собствения си недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, ул."Оборище" №33 / описан по горе/
С договор от 15.05.1995г.,/ нот.акт №196, том XV, дело №4967/1995г./ С.
Г.Л. е придобила Жилище-Апартамент №38, находящ се в гр.Варна, ул.*******, на
втори етаж с площ от 40.25 кв.м. , ведно с принадлежаща изба с площ от 2 кв.м.
Видно от нот.акт
№141/ 2002г. / Д.Х.Л. е придобил : АПАРТАМЕНТ №3 на първи етаж от сграда в
незавършено строителство 75 % в гр.Варна, ж.к. „***", парцел 1-1007,кв.1
по плана на ж.к. „***" , състоящ се от стая, дневна, столова с кухненски
бокс, баня, тоалетна с изолационно антре, входно антре, два балкона, с площ от
82 кв.м.,/ при граници описани в нотариалния акт/, . както и съответната обща
част от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж от дворното
място, цялото с площ от 600 кв.м., МАГАЗИН и ОФИС /без номер по документ за
собственост/ със сервизни помещения в партерния етаж с обща застроена площ от
82 кв.м., / при граници описани в нотариалния акт/, както и съответната идеална
част от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж от дворното
място и ГАРАЖ с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ със застроена площ от 20 кв.м. на гаража и
14.40 кв.м. на избеното помещение, при описани в нотариалния акт граници, както
и съответната идеална част от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж от дворното място.
Установено е, от
удостоверение за наследници, издадено от Община Варна се установява, че Д.Х.Л.
е починал на 07.06.2012г. е оставил за наследници съпругата си С. Г.Л. и двете
си деца В.Д.Л. и Д.Д.Л.-Е..
По делото са допуснати гласни доказателства.
Свидетелката С. Г.Л. /майка на страните/ излага,че редовно обезщетявали
Д.. Давали й по 1000, 2000, 500 евро. Когато отишла със съпруга си да работи в
Испания,мъжът на свидетелката й пратил 2000 евро с документ. Помагали на
семейството й и на нея, когато са поискали пари и не бил искали след това да им
се връщат парите. В. го подпомагали докато учи, винаги били давали издръжка.
Никога не били делили децата си. Давали пари и на двете деца. Когато изпаднали
в нужда, В. им дал 35 000 евро да си върнат борчовете и да си спасят
апартамента. Сочи, че последното е имала отношения с дъщеря си, преди да
заминат за Испания, когато тя й поискала пианото, което свидетелката й купила.
Не поддържали никакъв контакт от 01.06.2016г.
По делото е
допусната и приета СТЕ, в която е посочено, че пазарната стойност на Апартамент
№3 към датата на откриване на наследството според състоянието му към момента на
подаряването му 09.09.201 Ог. е в размер на 79 000 лева, а към датата на
изготвяне на заключението 82 500 лева; пазарната стойност на Гараж с избено
помещение към датата на откриване на наследството според състоянието му към
момента на подаряването му 09.09.201 Ог. е в размер на 16 000 лева, а към
датата на изготвяне на заключението 21 000 лева; пазарната стойност на ½ ид.ч. от дворно
място, находящо се в гр.Варна, ул********към датата на откриване на
наследството 07.06.2012г. е в размер на 16 000 лева; пазарна стойност на
магазин и офис, находящи се в гр.Варна, ж.к. „***" , бл. *** е 56 000 лева
към датата на откриване на наследството 07.06.2012г.
Допусната и приета
е и тройна СТЕ в частта по отношение на определената пазарна стойност на
апартамент №3, гараж с избено помещение и ½ ид.ч. от имота на ул********, в която определената пазарна стойност на
Апартамент №3 към датата на откриване на наследството според състоянието му към
момента на подаряването му 09.09.2010 г. е в размер на 81 000 лева, а към
датата на изготвяне на заключението 86 337 лева; пазарната стойност на Гараж с
избено помещение към датата на откриване на наследството според състоянието му
към момента на подаряването му 09.09.2010 г. е в размер на 18 528 000 лева, а
към датата на изготвяне на заключението 20 890 лева; пазарната стойност на ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Варна, ул********към датата на
откриване на наследството 07.06.2012г. е в размер на 32 000 лева.
Както бе посочено
по горе, настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС.
Правилно е посочено от ВРС, че определянето
размера на запазената част на наследника, предпоставя образуване на
наследствена маса, включваща всички имоти, принадлежали на наследодателя към
момента на смъртта му и изваждане на неговите задължения, както и на
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Към общата маса се
прибавят и даренията, според тяхното състояние по време на подаряването и
според стойността им към момента на откриване на наследството, с изключение на
обичайните такива.
С оглед събраните и
описани по горе доказателства, безспорно се установява, че към датата на откриване
на наследството на наследодателя Д. Л. -07.06.2012г. , последният е притежавал ½ ид.ч. от Магазин с
офис, находящи се в гр.Варна, ж.к. „***" , сграда „***". Другата ½ ид.ч. е собственост
на съпругата му, тъй като двамата са притежавали имотите в СИО, която след
смъртта на Д. Л. се е трансформирала в дялова собственост при равни квоти. Този
имот.както е посочил и ВРС, представлява чистия актив на имуществото на Д. Л.,
който следва да се включи в наследствената маса по чл.31 ЗНасл. Стойността на
този имот е в размер на 56 000 лева, съгласно СТЕ / която съдът кредитира и
която е неоспорена от страните/ или 28 000 лева за частта на наследодателя.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема
извода на ВРС, че стойността на разпореденото с атакуваното дарение имущество и
разпореденото с дарението от 1995г. възлиза на 81 000 лева за Апартамент 3; 18
528 лева за Гараж с избено помещение и 32 000 лева за имота на ул********/
както са посочени в заключението на тройната СТЕ/ и тези суми следва да се
вземат предвид при определяне на запазената част, като следва да се вземе
предвид че имотите са били СИО и половината стойност следва да се прибави към
стойността на чистия актив,с оглед правата на наследодателя- ½
от СИО.
Настоящият въззивен
състав счита, че стойността на наследствената маса на Д. Л. възлиза на 93 764
лева / сбор от сумите 81 000 + 18528+ 32 000, разделен на две и прибавена
сумата от 28 000 лв -стойността на магазина и офиса/.
Правилно и
законосъобразно е прието от ВРс, че при формиране на наследствената маса по
чл.31ЗНасл. не е включен апартамента в кв.Чайка, блок 12/ нот.акт 162/2004 год-
л.108/ , така и имота на ул.*******, тъй като същите на са били собствени на
наследодателя.
Правилни и законосъобразни са изводите на
ВРС, че не са налице основания за включване на паричните суми, получавани от
ищцата в наследствената маса,тъй като действително липсват безспорни
доказателства за безвъзмездно предоставяне / дарение / на парични средства в
полза на ищцата по делото. Действително от показанията на свидетелката Л. се
установява, че двамата са подпомагали финансово и двете си деца,но липсват
доказателства,че това е извършено с намерение за дарение. Нещо повече,
настоящият въззивен състав споделя изводите на съда,че дори и сумите да са
дарявани, касае за обичайни дарения, тъй като такива суми са били предоставяни
и на ответника по делото.
Правилно и
законосъобразно,ВРС не приел, че не се касае за дарение извършено в полза на
ответника,прикриващо продажба,тъй като липсват доказателства в тази
насока.Писват доказателства и относно твърдението на ответника,че сумата от 35
000 евро е била предоставена на наследодателя в заем, за да бъде включена тази
сума в пасива на наследствената маса.
Настоящият въззивен
състав, като взе предвид стойността на наследствената маса, и размерът на
разполагаемата част на Д. Л. / съгл. Чл.29 от ЗН/ при двама низходящи и
преживял съпруг е 1/4 от имуществото му, като размерът на запазената на част на
всеки низходящ и на съпругата е също ¼ ,приема че ВРС правилно е
определил размерът на разполагаемата част на Д. Л. в размер на 23 441 лева, на
която стойност възлиза и запазената част на ищеца. След смъртта на Д. Л. ищцата
е наследила 1/3 ид.ч. от притежаваните от наследодателя й 1/2 ид.ч. от Магазин
с офис или 9 333.33 лева. Последното обуславя извод, че запазената й част е
била накърнена с 14 107.67 лева/ 23 441 лева минус 9 333.33 лева/.
Правилно и
законосъобразно, съобразявайки разпоредбата на чл.ЗЗ ЗНасл. .варненският
районен съд е намалил атакуваното дарения, като последно извършено и вм
размера, необходим за възстановяване на запазената част на ищцата от
имуществото на наследодателя й Д. Л. или с 14 107.67 лева.
Правилно и
законосъобразно ВРС е отхвърлил направеното от ответника искане по реда на
чл.36 ЗНасл. за неоснователно,съобразявайки задължителната съдебна практика, и
чл.36 ЗНасл. , който е неприложим при наличие на други наследници, които имат
право да поискат възстановяване на запазена част от имуществото на
наследодателя, които не участват по делото -в конкретния случай преживялата
съпруга, която също има право да поиска възстановяване на запазената си част .
С оглед изложеното, Решението на ВРС, като правилно и
законосъобразно
следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1906/10.05.2017г. постановено по гр.дело№8951/2016г., по описа на ВРС
Решението подлежи
на обжалване в ЕДНОМЕСЕЧЕН
СРОК от
Получаването му пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: