О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 02.08.2016
год. , гр.П.
Провадийският районен съд, на втори август две хиляди и
шестнадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
разгледа гражданско дело № 190 по описа на съда за 2015
година, установи:
Производството по делото е образувано
по искова молба от Ю.И. *** с
ЕГН – **********, срещу М.С.И. *** с ЕГН – ********** и Х.Д.Х. ***.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Х., на основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото, което е оставено без движение; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Съдът
на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Ищецът Ю.И.И. твърди, че през 1961г., в
общинско дворно място за което е отредено УПИ ХIII-114 по плана на гр.П., обл.Варна, родителите му са построили едноетажна
жилищна сграда със застроена
площ от 60.00 кв.м.. Преди повече от двадесет години родителите му разпределили
ползването на сградата и дворното място между ищеца и неговия брат С.И.. От 1985г. до настоящия момент ищецът владеел 30.00 кв.м. от жилищната сграда
включващи три стаи и входно антре, в
западната част от сградата
и ½ ид.ч. от него.
Твърди, че с НА №18, т.I, н.д.№17/2009г. на нотариус З.Аврамова ответникът М.С.И. е признат за
собственик на цялата сграда находяща се в общинското дворно място, вкл. и на
частта владяна от ищеца. По време на придобиване на имота с този нотариален акт ответникът бил в
брак с ответницата Х.Х., която също се легитимира като негов собственик, от
което произтичал правния му интерес от насочване на иска и спрямо нея.
Поради това Ю.И. желае да бъде постановено
решение, с което спрямо ответниците да се признае за установено правото му на собственост
върху реално
обособена част от жилищна
сграда от 30.00 кв.м., състояща се от три стаи и входно антре, от построената в
общинско дворно място жилищна сграда с РЗП от
60.00 кв.м., за което е отредено УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П., при граници и съседи на дворното място
: улица ,
УПИ ХII- 114, УПИ XIV-115, УПИ – ХV,
придобито по давност в периода от 1985 г. до предявяване на иска. Претендира се заплащане на деловодните
разноски направени и в хода на исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор
от редовно уведомения ответник М.И., в
законоустановеният срок е постъпил отговор от ответницата Х.Х.. В отговора
ответницата твърди, че иска е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца
за предявяването му, в случай че съда не приеме доводите й за недопустимост,
счита че иска е неоснователен.Твърди, че родителите на ищеца са построили
процесната жилищна сграда като са разделили ползването й, предоставяйки едната
част на ищеца, а другата на бившият й съпруг. След това всеки един от тях
започнал да пристроява, като в сградата се получили два самостоятелни
апартамента с отделни входове. Апартаментът в западната част се ползвал от
ищеца, а този в източната част на сградата с площ от 60 кв.м., състоящ се от 4
стаи, баня и тоалетна се ползвал от бившият й съпруг и от нея. С.И. владял
имота до 2000г., когато го предал на другият ответник сина му М.И., който
присъединил към своето владение и това на баща си. През този период са владели
имота явно необезпокоявано и спокойно, демонстрирайки своята власт и срещу
ищеца. Текущите и необходимите ремонти по жилището им са били заплащани единствено
от тях.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Ищецът твърди, че е придобил чрез
давностно владение от 1985г. до предявяване на исковата молба – 18.03.2015г.
реална част от жилищна сграда с площ от 30 кв.м., находяща се в западната част
на жилищна сграда, построена в УПИ XIII-114 от кв.19 по
плана на гр.П..
Ответницата Х. прави възражение за
изтекла в полза и на двамата ответници придобивна давност от 2000г. и за
присъединяване на владението на С.И. към
владението на сина му М.И. спрямо реална част от процесната постройка находяща
се в източната й част с площ от 60 кв.м. построена в УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П..
Правна квалификация на предявените искове:
Предявеният с исковата молба
установителен иск е с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС за
установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
основание изтекла в негова полза
придобивна давност през периода 1985г. – 18.03.2015г. на жилищна сграда от
30.00 кв.м., състояща се от три стаи и входно антре, представляващи реално
обособена част в западната част на сграда построената в общинско дворно място,
за което е отредено УПИ XIII-114 от
кв.19 по плана на гр.П. сграда.
Възражение по чл. чл. 79,
ал.1 ЗС от ответницата Х., ползващо на основание чл.216, ал.2 ГПК и ответника
М.И. за изтекла в тяхна полза придобивна давност от 2000г. и на основание чл.82
от ЗС присъединяване на владението на С.И. към владението на Метил И. върху на
жилищна сграда от 60.00 кв.м., състояща се от 4 стаи, баня и тоалетна, представляващи реално обособена част в
източната част на сграда построената в общинско дворно място, за което е
отредено УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П..
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК,
указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищецът, че носи доказателствената
тежест да докаже, че е изтекла в негова полза придобивна давност върху
претендирания имот – факта на владението на процесния имот, периода на владението,
намерението за своене на процесните имоти, факта, че владението е било
постоянно, явно и непрекъснато.
Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва
на ответниците, че следва да установят положителните факти, на които се позовават
с оглед направеното възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност
върху претендирания имот - факта на владението на процесния имот,
периода на владението, намерението за своене на процесните имоти, факта, че
владението е било постоянно, явно и непрекъснато.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира,
че не са налице факти, по отношение на които страните не са ангажирали
доказателства.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва
да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да
бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Следва да бъде уважено искането за изготвяне
на съдебно-техническа експертиза.
Следва да бъде уважено и исканията
на страните за разпит на по 2 свидетели за установяване на твърдените факти.
Водим
от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
делото за разглеждане в открито съдебно заседание като го НАСРОЧВА на 19.09.2016 год.
от 09:50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към исковата молбата писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно техническа
експертиза със задача вещото лице след като се запознае с материалите по делото
и след оглед на място да отговори на следните въпроси: налице ли е идентичност
между претендирания и описан в исковата молба имот – жилищна сграда, с този на
скицата находяща се на л.23 от делото и с този описан в нотариален акт №18, т.I, н.д.№17/2009г. на нотариус З.Аврамова с район на действие РС П., каква е квадратурата на
цялата сграда и на жилищата обитавани от ищеца и първия ответник, жилищата на
страните реално обособени ли са и по какъв начин, има ли строителни книжа за
сградата и отделно за жилищата на страните и те отговарят ли на изискванията на
ЗУТ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за назначената СТЕ в размер на 200 лв. вносим от ищецът в едноседмичен
срок от съобщението
по сметката на ПРС.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Владислав Иванов
Андреев. На вещото лице да се съобщи
задачата и да се призове за с.з., след представяне на доказателства за внесения
депозит. Указва на вещото лице, че следва да депозира заключението си в срок от
една седмица преди насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА до
разпит двама свидетели на ищцовата страна и двама свидетели на ответника при
режим на водене за установяване на фактите изложени в исковата молба.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно
споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от
които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА
на страните, че ако отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на
това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
ДА
СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението
на страните, а на
ищеца и от отговора.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….