№ 14672
гр. С. 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110103483 по
описа за 2023 година
„С.В.“ АД е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Г. В. Н. установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи сумата 2155,61 лева, представляваща
стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за периода 03.04.2020 г. – 04.08.2022 г., ведно със законната лихва от
11.11.2022 г. до изплащане за задължението и за сумата от 270,15 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. – 04.08.2022 г., за имот, находящ се в гр. С. бул.
„..., кл. № **********, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д.
61487/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния недвижим имот въз основа на неформален
договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответниците ВиК услуги за процесния обект, като
потребителят не е заплатил дължимата цена. Сочи, че ответникът е придобил качеството на
потребител на ВиК услуги на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВиКУ, вр. чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредба № 4.
В законоустановения срок е постъпил отговора на исковата молба от ответника,
който оспорва предявените искове. Намира, че не е налице реална доставка на питейна вода,
с оглед на което претенцията е неоснователна. Оспорва да е налице валидно облигационно
отношение с ищеца и че има качеството на потребител на ВиК услуги. Релевира възражение
за погасяване с изтичане на 3-годишна давност на претендираните суми.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
1
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приетите по делото писмени доказателства, в частност Заявление за промяна на
титуляр на партида от 18.09.2017 г., се установява, че Г. В. Н. е придобила в собственост
имот в гр. С. бул. „..., поради което е поискал смяна на партидата на нейно име. Представена
е и Декларация от М. В. Н., от която е видно, че същата е съсобственик с Г. В. Н. на имот в
гр. С. бул. „.... Поради изложеното съдът приема, че ответницата е собственик на ½ ид. част
от процесния недвижим имот за процесния период. Не е спорно, че обектът е водоснабден и
за него е открит клиентски № **********. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Следователно ответницата е потребител на ВиК
услуги в процесния имот, като облигационното отношение между страните възниква по
силата на закона въз основа правото на собственост върху водоснабден имот.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Следователно
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на ВиК услуги
за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор (ал. 8).
С оглед оспорването от страна на ответницата на предявените искове съдът е допусна
изслушването на комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза. СТЕ е посочила,
че процесният имот е водоснабден. Доставените услуги са отчитани по реални отчети от
проверител на оператора или по самоотчети на всеки три месеца, а през другото време са
начислявани водни количества на база предходна консумация и при следващ реален отчет са
изравнявани съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/04.09.2004 г. Техният
2
обем за периода 03.04.2020 г. – 04.08.2022 г. е 755,000 м³ вода и е на стойност 2155,61 лева.
Тя е фактурирана от ищцовото дружество в съответствие с начислените количества.
ССчЕ е констатирала, че за процесния период 03.04.2020 г. – 04.08.2022 г. за кл. №
********** и създадена договорна сметка № ********** на името на Г. В. Н. с адрес на
обекта: гр. С. бул. „... в счетоводството на „С.В.“ АД се констатират незаплатени
задължения по партидата на абоната: главница в размер на 2155,61 лева; законна лихва в
размер на 249,40 лева за периода 14.05.2020 г. – 04.08.2022 г.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правото си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от
18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията на водоснабдителни
дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност тъй като се касае за изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземанията на водоснабдителните дружества са с
определен в общите условия срок за изпълнение – тридесет дневен срок от датата на
издаване на фактура за съответния период (чл. 31, ал. 2 ОУ), респективно от тази дата
започва да тече погасителната давност за вземанията. С оглед датата на заявлението по чл.
410 ГПК – 11.11.2022 г., съдът намира, че процесните вземания не са погасени по давност,
доколкото това щеше да е налице за вземания, станали изискуеми преди 11.11.2019 г., а
процесният период е 03.04.2020 г. – 04.08.2022 г., с оглед на което възражението за
настъпила погасителна давност е неоснователно.
Поради което съдът намира предявените искове за основателни до размер на ½
част от процесните вземания, с оглед притежаваната от ответника част от съсобствеността
на процесния имот, а именно 1077,80 лева - главница и 124,70 лева - законна лихва за
периода 14.05.2020 г. – 04.08.2022 г.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от предявените исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в размер на 340,17 лева, от общо направени разноски: 136,23 лева - държани такси в
исковото и заповедното производства, 500 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50
лева, от които следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 20,78 лева. Ответницата
има право на разноски съобразно отхвърлената част от предявените исковете на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендират се разноски в общ размер на 800 лева за безплатно оказана
адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА в исковото производство, която сума
следва да бъде намалена до 542,57 лева с оглед направеното възражение за прекомерност и
чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и 900 лева за безплатно оказана адвокатска защита на основание чл.
3
38, ал. 1 т. 2 ЗА в заповедното производство, която сума следва да бъде намалена до 450
лева с оглед направеното възражение за прекомерност и чл. 6, ал. 1, т. 3 НМРАВ. От тези
суми съобразно отхвърлената част от предявените исковете на съответните адвокати следва
да бъдат присъдени адвокатски възнаграждения съответно 273,60 лева за исковото
производство и 226,92 лева за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В.” АД, ЕИК ..., по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Г. В. Н., ЕГН **********, дължи на „С.В.” АД на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, сумата от 1077,80 лева, представляваща ½ част
от стойността на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода 03.04.2020 г. – 04.08.2022 г., ведно със законната
лихва от 11.11.2022 г. до изплащане за задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 124,70 лева, представляваща ½ част от мораторната лихва за периода 14.05.2020 г. –
04.08.2022 г., за имот, находящ се в гр. С. бул. „..., кл. № **********, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 61487/2022 г. на СРС, 82 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за разликата над сумата от
1077,80 лева до пълния предявен размер от 2155,61 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 124,70 лева до пълния предявен размер от 270,15 лева.
ОСЪЖДА Г. В. Н., ЕГН **********, да заплати на „С.В.” АД, ЕИК ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 340,17 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК ..., да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 273,60 лева – адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ..., да заплати на адв. К.И.Б. ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 226,92 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4