№ 48
гр. Балчик, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №
20233210100696 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Н. С. С. ЕГН**********
,с постоянен адрес в ***, чрез пълномощника й адвокат Р. Д. от АК-В., със съдебен адрес в
*** срещу „С.Г. ГРУП“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
М. С. Г. и И. Н. В., с ЕИК ***.
Правното основание на исковете е в разпоредбите на чл.439 във вр.чл.124 ал.1 от
ГПК.
Исковата молба е получена с Рег.№5131 на 14.11.2023год.
При проверка на исковата молба съдът констатира редица нередовности в нея,а
именно:
Предявени са комулативно съединени отрицателни установителни искове, с цена
общо на исковете в размер на 9175,81лв.
За образуване на това производство,съдът е преценил,че е необходимо да бъде
заплатена задължителна държавна такса върху цената на иска в размер на 4%,съгласно чл.1
от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). С оглед на изложеното,ищецът следва да заплати държавна такса
по сметка на БРС, в размер на 367,03лв.(триста шестдесет и седем лева и три стотинки).
С оглед на това е постанови Разпореждане №1274 от 16.11.2023година, с което е
оставил без движение исковата молба. Междувременно,ищцата е поискала освобождаване от
държавни такси и разноски,по настоящото дело,на основание чл.83 ал.2 от ГПК. С
Определение №668 от 08.12.2023година БРС е оставил молбата за освобождаване, на
основание чл.83, ал.2 от ГПК, без уважение. С Частна жалба с рег.№339 от 17.01.2024година,
ищцовата страна е обжалвала определението по чл.83 ал.2 от ГПК, пред Окръжен съд-
1
Добрич. Там е образувано ВЧгр.дело №72/2024 г. по описа на ДОС, по което въззиваемия
съд се е произнесъл с Определение №158 от 21.02.2024година. С това определение, ДОС е
отменил определение №668 от 08.12.2023година на БРС и е освободил ищцата Н. С. С. от
заплащане на държавни такси по настоящото дело. След това е върнал делото на БРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съобразявайки се с указанията на второинстанционния съд, БРС е постановил
Разпореждане№274 от 08.03.2024година, с което е изпратил препис от исковата молба,ведно
със приложенията, на основание чл.131 от ГПК на ответната страна,като е дал указания ,че
същата може да подготви писмен отговор. В даденият от съда срок, дружеството-ответник е
представило Писмен отговор с Рег.№2941 от 25.06.2024година.
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
На 27.08.2009 г. срещу ищцата Н. С. С. е инициирано заповедно производство по реда
на чл. 417 от ГПК в резултат на което е образувано ч.гр.д. № 518 по описа за 2009 г. на
Районен съд - Балчик.
Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч. гр. дело № 518 по описа
за 2009 г. на Районен съд - Балчик Н. С. С. Е ОСЪДЕНА да заплати на „Обединена
Българска Банка” АД сумата от 9 175,81 лева, която представлява сбор от следните суми:
сумата от 7801,54 лв - главница. 796,98 лв. - договорна лихва за периода от 27.12.2008 г. до
26.08.2009 г.,7,01 лв. - наказателна лихва за периода от 27.12.2008 г. до 26.08.2009г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 570.28 лв. представляваща разноски по делото.
По молба на „Обединена Българска Банка” АД и с разпореждане на съдебния
изпълнител на 30.10.2009 г. е образувано изпълнително дело пред ЧСИ М.Б., район на
действие СГС, впоследствие изпратено за продължаване на изпълнителните действия при
ЧСИ Л.Т., район на действие СГС. където е образувано под № 20107370401769.
На 22.11.2022 г. с разпореждане на съдебния изпълнител „С. Г. ГРУП” ЕАД е
конституирано като взискател по делото, предвид което и се явява надлежен ответник по
настоящия иск.
В исковата си молба,ищцата твърди,че възможността на ответното дружество да
събира чрез принудително изпълнение вземането си по Заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист издадени по ч.гр.д. № 518 по описа за 2009 г. на Районен съд - Балчик е
погасено по давност, тъй като:
На 05.05.2017 г. взискателят отправя искане до съдебния изпълнител за предприемане
на принудително изпълнение срещу длъжника, чрез налагане на запор върху банкова сметка
на длъжника разкрита в Уникредит Булбанк. След тази дата липсват каквито и да било
искания и принудителни действия спрямо длъжникът Н. С. С..
Съобразявайки дадените разяснения в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015
г. считаме, че е налице перемпция по изпълнителното дело и същото е прекратено по силата
2
на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГГ1К на 05.05.2019 г.
В правната доктрина и съдебната практика е прието разбирането, че прекратяването
на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото вече
прекратяване.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Така в хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание чл. 110
от ЗЗД с изтичане на още 3 години, а именно на 05.05.2022 г. възможността на ответното
дружество да събира вземането си по принудителен ред е погасена по давност, доколкото от
последното изпълнително действие са изминали 5 години.
В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт,
юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни.
Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение
на кредитора поради това. че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя
служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане
на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на
кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското
правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.
С оглед изложеното,с исковата си молба,ищцата С.,моли съда да се произнесе със
съдебно решение,с което ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО,че Н. С. С.. ЕГН **********,
НЕ ДЪЛЖИ на „С. Г. ГРУП” ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. С. Г. и И. Н. В., вписано в агенция по вписванията - Търговски
регистър с ЕИК *** сумата от 9 175,81 лева, която представлява сбор от следните суми:
сумата от 7801,54 лв - главница, 796,98 лв. - договорна лихва за периода от 27.12.2008г. до
26.08.2009 г.,7,01 лв. - наказателна лихва за периода от 27.12.2008 г. до 26.08.2009г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 570.28 лв. представляваща разноски по делото поради погасено
по давност право на принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист издаден
по ч.гр.д. № 518 по описа за 2009 г. на Районен съд - Балчик предмет на образувано
изпълнително дело № 20107370401769 по описа за 2010 г. на ЧСИ Л.Т., район на действие
***. вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с рег. №
***. кантора с адрес ***.
С исковата си молба,ищцовата страна,претендира съдебно-деловодни разноски.
3
Представят се писмени доказателства.Правят се доказателствени искания.Изразява се
становище,в случай,че ищцовата страна не се яви в първото съдебно заседание,делото да се
гледа в нейно отсъствие.
Разпореждане№ 274 от 08.03.2024 година, с което е изпратил препис от исковата
молба, ведно със приложенията,на основание чл.131 от ГПК на ответната страна, като
е дал указания, че същата може да подготви писмен отговор. В даденият от съда срок,
дружеството-ответник е представило Писмен отговор с Рег.№2941 от 25.06.2024 година.
В своя писмен отговор дружеството-ответник,твърди,следните обстоятелства и
факти:
Възражение за неподсъдност на правния спор.
В срока за писмен отговор,дружеството-ответник прави възражение за неподсъдност,
на основание чл.119, ал.3 от ГПК, със следните мотиви:
Твърди,че ищцата няма качеството потребител.
Същата в нито един момент от исковата молба не твърди, че има такова материално
правно качество. В тази връзка,дружеството-ответник моли съда да прекрати образуваното
пред БРС производството и да препрати също за разглеждане пред Софийски Районен Съд, а
именно: съда по седалище на ответника
Относно процесуалната допустимост на исковата молба:
В писменият си отговор,дружеството-ответник твърди,че депозираната искова молба
е с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК. Смята, че така предявеният иск
е допустим. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки има право да предяви иск. за да установи
съществуването или несъществуването на едно свое право, когато има интерес от това.
Следователно допустимостта на установителните искове като самостоятелна форма на
защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес винаги се
преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните
правен спор и с оглед изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства. В тази връзка
счита предявеният иск за процесуално допустим.
Относно основателността на исковата претенция :
В писменият си отговор,дружеството-ответник,твърди,че исковата молба по същество
е неоснователна. По двете цитираните изпълнителни дела са извършвани многократни
изпълнителни действия и способи, които са прекъсвали погасителната давност.
В писменият си отговор,дружеството-ответник,прави изрично възражение за
изтекла погасителна давност
Възражението е по смисъла на чл. 116, буква „б“, предл. 2 от ЗЗД. като твърди, че
вземането не е погасено по давност. Правото на принудително изпълнение не е погасено по
давност.
С оглед изложеното в писмения си отговор,дружеството-ответник моли съда да
постанови съдебно решение с което изцяло да отхвърли предявените срещу него искове от
4
ищцата С..
Претендират направени деловодни разноски.
Не се противопоставя да се изиска цитираното в исковата молба изпълнителни дела от
ЧСИ Л.Т..
Изразява се становище,в случай,че дружеството-ответник не се яви в първото съдебно
заседание,делото да се гледа в негово отсъствие.
С оглед изложеното, дружеството-ответник моли съда да отхвърли предявен иск
изцяло, като неоснователен и недоказан.
Дружеството-ответник моли съда да осъди ищеца да заплати в негова полза
направени деловодни разноски,включително и адвокатско възнаграждение.
Редовно призована, ищцовата страна не се представлява в съдебно заседание.
Ищцовата страна е упълномощила,като пълномощник адвокат Р. Д. от АК-В..
Процесуалният представител на ищцовата страна депозира по делото писмена молба,
получена с Рег.№632 от 05.02.2025година, с която моли да се даде ход на делото, в отсъствие
на представител на ищцовата страна. Моли да се приемат събраните писмени доказателства,
не прави допълнителни доказателствени искания. Изразява становище по същество, като
твърди, че искът е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Представя списък
с деловодни разноски, на основание чл.80 от ГПК.
Ответната страна,редовно призована не се представлява в съдебно заседание.
В писменият си отговор,дружеството-ответник изразява становище делото да се
разгледа без присъствие на негов представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установена следната фактическа обстановка,като се правят и следните
правни изводи:
Производството е образувано по предявена искова молба от Н. С. С. ЕГН**********
,с постоянен адрес в ***, чрез пълномощника й адвокат Р. Д. от АК-В., със съдебен адрес в
*** срещу „С.Г. ГРУП“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
М. С. Г. и И. Н. В., с ЕИК ***.
Правното основание на исковете е в разпоредбите на чл.439, във вр.чл.124, ал.1 от
ГПК.
Исковата молба е получена с Рег.№5131 на 14.11.2023год.
При проверка на исковата молба съдът констатира редица нередовности в нея,а
именно:
Предявени са комулативно съединени отрицателни установителни искове,с цена общо
на исковете в размер на 9175,81лв.
За образуване на това производство,съдът е преценил,че е необходимо да бъде
заплатена задължителна държавна такса върху цената на иска в размер на 4%,съгласно чл.1
5
от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). С оглед на изложеното, ищецът следва да заплати държавна
такса по сметка на БРС. С оглед на това е постанови Разпореждане№1274 от
16.11.2023година,с което е оставил без движение исковата молба.Междувременно,ищцата е
поискала освобождаване от държавни такси и разноски,по настоящото дело,на основание
чл.83 ал.2 от ГПК.С Определение №668 от 08.12.2023година БРС е оставил молбата за
освобождаване, на основание чл.83 ал.2 от ГПК, без уважение. С Частна жалба с рег.№339 от
17.01.2024 година, ищцовата страна е обжалвала определението по чл.83, ал.2 от ГПК, пред
Окръжен съд-Добрич. Там е образувано В.Чгр.дело №72/2024 г. по описа на ДОС, по което
въззиваемия съд се е произнесъл с Определение №158 от 21.02.2024година. С това
определение, ДОС е отменил определение №668 от 08.12.2023година на БРС и е освободил
ищцата Н. С. С. от заплащане на държавни такси по настоящото дело. След това е върнал
делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съобразявайки се с указанията на второинстанционния съд, БРС е постановил
Разпореждане№274 от 08.03.2024година,с което е изпратил препис от исковата молба, ведно
със приложенията,на основание чл.131 от ГПК на ответната страна,като е дал указания, че
същата може да подготви писмен отговор. В даденият от съда срок, дружеството-ответник е
представило Писмен отговор с Рег.№2941 от 25.06.2024година.
Предявени комулативно съединени специални отрицателни установителни искове, с
правна квалификация в разпоредбата на чл.439 ал.1във вр.чл.124 ал.1 от ГПК,с които се цели
установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното дело.
По делото е установено,че е образувано Изпълнително дело №20107370401769 по
описа за 2010 година на ЧСИ Л.Т., с район на действие ***, вписан в Камарата на частните
съдебни изпълнители в Република България с Рег.№*** и с адрес на кантората в ***.
Това производството е образувано въз основа на издаден в полза на кредитора
Обединена българска банка АД, изпълнителен лист №974 от 02.10.2009година, срещу Н. С.
С. от ***, ***, за заплащане на парична сума.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение №974 от
02.10.2009година, издадена по Частно Гражданско дело №518/2009година.
Първоначално е образувано Изпълнително дело №4700/2009 на 30.10.2009година при
ЧСИ М.Б. с район на действие в СГС, в последствие изпратено на ЧСИ Л.Т., където е
образувано процесното Изпълнително дело №№20107370401769.
В исковата молба,се твърди,че последното действие по това производство е
извършено на 05.05.2022година,като с оглед на това е изтекла погасителната давност за
събиране на вземането.
Видно от приложеното, като писмено доказателство,заверено копие от
изпълнителното производство, последното действие по това производство е извършено на
друга дата, а именно на 22.11.2022година, когато като на мястото на Фронтекс
Интернешънъл ЕАД е конституиран, като взискател С.Г.ГРУП ЕАД.
6
От тази дата,следва да се приеме,че тече нова погасителна давност.
С оглед твърденията на страните, основния въпрос в настоящия казус е прекъсва ли
започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност, извършено изпълнително
действие от съдебния изпълнител, по искане на взискателя за прилагане на определен
изпълнителен способ, по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В този
смисъл дали тези действия са валидни или не и могат ли те да прекъснат погасителната
давност.
Настоящия съдебен състав приема следното от правна страна:
Процесното производство е образувано през 2009 година, като при ЧСИ е
образувано през 2010 година. Към дата на образуване на изпълнителното производство,
следва да се прилага ППлВС №3/1980 г.,,както и ТР №3/28.03.2023 г. по тълк. д. №3/2020 г.
ОСГТК на ВКС и разясненията в т. 3 Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. д.
№2/2023 г. ОСГТК на ВКС/.
Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Молба за конституиране,/разпореждането на ЧСИ за конституиране на нов взискател/,
прекъсва давността, макар и да е извършена по вече перемирано изпълнително дело,
доколкото съгласно тР.та съдебна практика, когато по изпълнителното дело е направено ново
искане,след като перемпция е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист.
Действително, поради перемпцията съдебният изпълнител трябва да образува новото
искане в ново-отделно изпълнително дело, т.к. старото е прекратено по право. Новото искане
обаче във всички случаи прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител
е образувал ново дело или не, доколкото последният е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Така приетото е обосновано от
разликата между правните институти на перемпцията и на давността и техните различни
правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в интерес на
правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притежания,
когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на
длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята
активност. Като процес принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на
гражданския процес и на особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския
процесуален кодекс, които норми свързано регламентират искането като волеизявление на
кредитора – взискател и изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен
изпълнител. Тази обвързаност следва да се отчита при тълкуването на чл. 116, б. в ЗЗД.
Хипотезата на чл. 116, б. в ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното
7
изпълнение е уредена отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане
ефекта на прекъсването в исковия процес, предмет на уредба единствено в чл. 116, б. б ЗЗД.
Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността
да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не се
съотнася към основанието по чл. 116, б. в ЗЗД.
С оглед изложеното,съдът приема,че предявения иск ,,с правно основание в
разпоредбата на чл.439 от ГПК,следва да се отхвърли изцяло,като неоснователен
По деловодните разноски:
С оглед изхода от делото ,както и в предвид факта,че ищцата е освободена от
заплащане на държавни такси и разноски,както и ,че не е представен списък и липсват
доказателства за направени разходи от страна дружеството-ответник,съдът не дължи
произнасяне по въпроса за присъждане на деловодните разноски по настоящото
производство.
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание в разпоредбата на чл.439 от ГПК, във вр.
чл.124 от ГПК, предявен от Н. С. С. ЕГН**********, с постоянен адрес в *** срещу „С.Г.
ГРУП“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от М. С. Г. и И. Н.
В., с ЕИК ***, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. С.. ЕГН **********, НЕ
ДЪЛЖИ на „С. Г. ГРУП” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
М. С. Г. и И. Н. В., вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***,
сумата от 9 175,81 лева, която представлява сбор от следните суми: сумата от 7801,54 лв. -
главница, 796,98 лв. - договорна лихва за периода от 27.12.2008г. до 26.08.2009 г., 7,01 лв. -
наказателна лихва за периода от 27.12.2008 г. до 26.08.2009г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 570.28 лв. представляваща разноски по делото поради погасено по давност право
на принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 518
по описа за 2009 г. на Районен съд - Балчик предмет на образувано изпълнително дело №
20107370401769 по описа за 2010 г. на ЧСИ Л.Т., район на действие ***. вписан в Камарата
на частните съдебни изпълнители в Република България с рег. № ***, кантора с адрес ***,
като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8