Решение по дело №266/2020 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                                     №

 

гр. Русе, 31.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 05 август, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЧЛЕНОВЕ:	ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
	ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

При секретаря                    МАРИЯ СТАНЧЕВА                     и с участието на прокурора           РАДОСЛАВ ГРАДЕВ      като разгледа докладваното от съдия                 АГУШ                    КАН дело № 266 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от С.Т.Г. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник В. В. ***, против Решение № 261 от 05.03.2020 г., постановено по АНД № 1973/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-001956 от 31.07.2019 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на Г. по т. 1 са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и по т. 2 за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 (десет) лева.

В жалбата са релевирани оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Претенцията е съдът да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.   

Ответната в производството страна не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

АНО на касатора по т. 1 от НП е ангажирана, в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на НП С.Г. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, за което на основание приложимата санкционна разпоредба му били наложени кумулативно административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Освен това в НП е посочено, че на водачът е бил издаден и връчен талон за изследване № 0033025, като лицето не е изпълнило предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.

АНО на касатора по т. 2 от НП е ангажирана, в качеството му на ФЛ – водач на МПС, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на НП С.Г. не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, за което на основание приложимата санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева.

Решението на районния съд е правилно, а касационните оплаквания са неоснователни.

Районният съд е събрал посочените от страните доказателства. Обсъдил ги е и е изложил правилно фактическата обста­новка. Приел е, че административните нару­шения по ЗДвП, вменени на наказаното лице, са доказани по несъмнен начин. Изложил е подробни мотиви, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон. По тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и обосновано.

Въззивният съд е направил задълбочен анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, че безспорно е установено осъществяване на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.Г. за това нарушение. По делото безспорно се установява обстоятелството, че наказаното лице като водач на МПС при извършена проверка не дава годна проба с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като полицейските служители са му обяснили подробно какви действия трябва да извърши, за да бъде отчетена с техническото средство валидна проба за алкохол, но въпреки това Г. не е направил необходимото.

РС - Русе е положил необходимите усилия да изясни в пълнота и в детайли фактическата обстановка, като е разпитал всички посочени от страните свидетели. Направеният от първата съдебна инстанция, въз основа на задълбочения анализ на събраните в хода на производството доказателства, извод е единствено възможният и изцяло се споделя от касационния съд, а именно, че на посочената в АУАН и НП дата касаторът, като водач на МПС, е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Освен това настоящата съдебна инстанция счита, че в процесния случай осъществяването на административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се изразява във фактическите действия от страна на водача, който е подавал въздух по начин, че апаратът при направените неуспешни опити отчитал грешна проба. Видно от свидетелските показания на полицейските служители, на водача му е било обяснено как да даде качествена проба и въпреки това Г. е направил няколко неуспешни опита. В този смисъл дори и формално водачът да не е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол фактически, чрез действията си, е направил такъв отказ. След като фактически е отказал да бъде тестван, като не е оказал необходимото съдействие на полицейските служители и не е изпълнил дадените указания, за да даде качествена проба, Г. безспорно е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и основателно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, в съответствие със закона.

Безспорно е по делото и че след отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство, на Г. е бил издаден и талон за изследване, като нарушителят не е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване.

Районният съд правилно е приел, че наложените наказания са определени съответно на извършеното нарушение, като в случая те са определени в абсолютен размер от законодателя и размерът им не подлежи на преценка от страна на АНО и съда.

Безспорно доказано е и нарушението по т. 2 от НП - на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно Г. не носи свидетелство за МПС, което управлява, за което на основание приложимата санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева.

Въз основа на горното настоящият съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

         Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 261 от 05.03.2020 г., постановено по АНД № 1973/2019 г. по описа на Районен съд - Русе.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                                          

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

                                      

                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                 

                                                                 

                                                                  2.