№ 66
гр. Шумен, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.а
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20223630202242 по описа за 2022 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0869-002620/16.10.2022год. на
Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен, с което на основание чл.53 от
ЗАНН, чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя М. С. е наложено административно
наказание “глоба“ в размер на 100/сто/ лева и на осн. чл.177 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДП, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева . Жалбоподателят
моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй
като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в съдебно
заседание не се явява лично, но изпраща процесуален представител в лицето на адв.Русева,
който поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП,
като правилно и законосъобразно, както и да и се присъдят разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е частично основателна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 22-
0869-002620/16.10.2022год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен
1
на основание чл..177 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно
наказание “глоба“ в размер на 100/сто/ лева , за това, че“управлява ППС без да е
правоспособен водач“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.150 от ЗДП и, на осн.
чл.177 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100/сто/ лева за това, че“водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице
, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен
водач“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.102 ал.1 т.1 от ЗДП. Наказателното
постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
серия GA№ 790114/16.10.2022г.., в който е отбелязано, че на 16.10.2022г. в 15.15 часа в
с.Ивански на ул.“Батак“ срещу номер 6 в посока ул.“Стоян Пенчев“ в качеството си на
собственик на л.а. „Санг Йонг“ с рег.№ ВТ4182АХ/Украйна/, непълнолетния му син М. С.,
роден на 14.02.2008г управлява МПС без да притежава СУМПС и предоставя управлението
на МПС на неправоспособен водач - М. С., роден на 14.02.2008г .Акта за установяване на
административно нарушение е съставен на 16.10.2022г. по реда на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй
като жалбоподателя, като чужденец на когото е предоставена временна закрила има само
настоящ адрес в Република България , а не постоянен такъв , каквито изисквания са
заложени в горецитираната разпоредба. В тази връзка, наказателното постановление е
издадено също на 16.10.2022г. и съответно на същия ден е връчено на жалбоподателя. В
тази връзка, съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че на последния не му е дадена възможност да депозира писмени
възражения в изискуемия законов срок, както и че АУАН и НП са издадени в един същи
ден, тъй като съдът приема , че жалбоподателя, въпреки, че е бежанец от страна, в която се
води война и му е предоставена временна закрила и съответно има настоящ адрес в
с.Ивански-ул.Стоян Петков №7/в непосредствена близост са установени процесните
нарушения/, няма постоянен адрес в Република България и формално в конкретната
хипотеза са спазени изискванията на чл.44 ал.4 и чл.52 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание, актосъставителят С. С. и свид.Л. С., изтъкнаха, че са
изпълнявали служебните задължения в с.Ивански, когато забелязали, че по нива са движи
автомобил с украински регистрационни номера, управляван от водач, видимо ненавършил
18 години и съответно го последвали, като в момента , когато автомобила излязъл на път
отворен за обществено ползване , те го спрели и установили, че автомобила се управлява от
непълнолетно лице, чиито баща стои на предната дясна седалка, който им обяснил, че учи
сина си да кара автомобил. В съдебно заседание, беше разпитан и свид.Б.И., който заяви ,
че жалбоподателя М. С. му е съсед в с.Ивански, както и че къщата която обитава се намира
в края на селото до паркинг, но който е с изронена асфалтова настилка, непосредствено до
нивите, както и че действително е видял, че синът на жалбоподателя е управлявал колата по
нивата. Въз основа на тези доказателства, актосъставителя С. и административнонаказавщия
орган са възприели, че с горното, жалбоподателя е осъществил две административни
нарушения, а именно , че управлява ППС без да е правоспособен водач и като водач,
собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице е допуснал или предоставил
2
управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят С. е
извършил визираното само пункт 2 от акта и НП нарушение , тъй като по несъмнен начин е
установено, че жалбоподателя С. е предоставил за управление собствения си автомобил на
непълнолетния си син, за да го учи да шофира и макар , че основно това е ставало на нива в
близост до с.Ивански, формално автомобила се е движил и по път отворен за обществено
ползване какъвто, според приложените по делото извадка от кадастрална карта и скици се
явява асфалтираното уширение на ул.“Батак“, което в миналото се е използвал за паркинг за
гости на вече несъществуващ музей. Съдът, счита, че жалбоподателя е действал в дисонанс с
изискванията на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДП, който му забранява да предоставя моторното
превозно средство на лице, което не е правоспособен водач., поради което и правилно е бил
ангажиран с административнонаказателна отговорност на на осн. чл.177 ал.1 т.3 б“а“ от
ЗДП, като му е наложена глоба в минималния предвиден размер от 100 лева Въпреки, че в
процесния случай, обществената опасност на извършеното от жалбоподателя е
изключително ниска , с оглед обстоятелството, че автомобила е управляван в
непосредствена близост до дома му на пътен участък, наподобяващ намиращата се в близост
нива , по силата на изричната законова разпоредба на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията на
ЗДвП не може да се прилага чл.28 от ЗАНН. Съдът, счита, че въпреки , че жалбоподателя е
украински гражданин и не владее в пълна степен български език, липсата на оторизиран
превод , както на съставения АУАН, така и на издаденото наказателно постановление не
представлява съществено нарушение в хода на административнонаказателното
производство, с оглед обстоятелството, че самият той и двама от разпитаните в съдебно
заседание свидетели /М. и И./ са разговаряли помежду си на руски език и в пълна степен е
разбрал какво точно административно нарушение е извършил.
Същевременно обаче, съдът счита, че жалбоподателя в конкретната хипотеза не
е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДП , поради следното: съгласно посочената
разпоредба, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като в
атакуваното наказателно постановление е отбелязано, че жалбоподателя е управлявал ППС
без да е правоспособен водач, обстоятелство, което категорично не е установявано .
Очевидно жалбоподателя е наказан за това, че непълнолетния му син е управлявал л.а. „Санг
Йонг“ в периферията на с.Ивански , тъй като съгласно чл.26 ал.3 от ЗАНН за
административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16
години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите
или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Само, че това
обстоятелство въобще не е описано, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
Въобще не е посочено, че жалбоподателят се наказва в качеството му на родител на
3
непълнолетно лице и не е направена препратка към чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, поради което е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, понеже той не може да разбере в какво
качество в крайна сметка е бил наказан. Този факт означава, че наказателното
постановление в тази му част е издадено в пълен дисонанс с императивните изисквания на
чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което и съдът намира, че наказателното постановление в
тази му част следва да бъде отменено.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган и на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН /в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. По делото е приложено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, от което е видно, че жалбоподателя е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева . Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая , се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка, както и чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган в размер на 100 лева, тъй като са
проведени две съдебни заседания . Според нормата на чл.144 от АПК за неуредените в този
дял въпроси се прилага ГПК. Според чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК заплатените от ищеца
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал.3 на чл.78 от ГПК –
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска. Предвид изхода на делото – потвърждаване в едната му част и
отмяна в другата, разноските следва да бъдат определени съразмерно и за двете страни.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0869-002620/16.10.2022год. на
Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен , в частта му с която на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДП на М. С. ЛНЧ7002321791 е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0869-002620/16.10.2022год. на
Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен , в частта му с която на
4
основание чл.53 от ЗАНН и на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП на М. С. ЛНЧ7002321791 е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева
ОСЪЖДА М. С. ЛНЧ7002321791 да заплати на ОДМВР – Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 /петдесет / лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Шумен, да заплати на М. С. ЛНЧ7002321791 сумата от сто /сто
/ лева , представляваща направените от последния разноски .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5