№ 584
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
в присъствието на прокурора М. Ив. Н.
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603713 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С Решение от 25.03.2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав по
НОХД № 16995/2024 г., подсъдимият Д. Д. К. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК във вр. с чл.378,
ал.4, т.1 от НПК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание “Глоба“ в размер на 2 000,00 ( две хиляди ) лева.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Т. Ч., защитник на подсъдимия К.. Във въззивната жалба
се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Излагат се
подробни доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подс. К. да е
осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение, като в тази връзка адв. Ч. не
се съгласява с анализа на свидетелските показания, направен от Софийски районен съд.
Сочи се също, че към инкриминираната дата спрямо подсъдимия не е действала валидна
Заповед за забрана да доближава свид. З.. Адв. Ч. аргументира възражението си с
обстоятелството, че с Държавен вестник, бр. 66 от 2023, в сила от 01.01.2024 г. е изменена
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. С цитираното изменение според защитата е предвидено
приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по
1
чл. 18 и 19 от ЗЗДН. Защитникът, отделно от горното, развива съображения, касаещи явната
несправедливост на наложеното наказание. Поради изложеното, в заключение се иска
отмяна на решението в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице. В условията
на алтернативност, се моли съдът да намали наложеното на Д. К. наказание. Не се правят и
искания за събиране на доказателства, доколкото независимо от направеното в жалбата
изявление, в предоставения срок за допълнение на жалбата, това не е било направено.
С постановеното по реда на чл. 327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови
доказателства.
Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за
правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради
което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание представителят на защитата - адв. Ч., моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни
доводи, че към инкриминираната дата следва да се приеме, че не е действала валидна
заповед за защитата от домашно насилие или заповед за незабавна защита, поради което и
приема вмененото на подзащитния му престъпно деяние за несъставомерно. В заключение се
иска отмяна на решението в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице.
Представителят на Софийска градска прокуратура излага съображения, според които
депозираната жалба срещу постановената първоинстанционна присъда следва да бъде
оставена без уважение, а решението, постановено от Софийски районен съд да бъде
потвърдено.
Подсъдимият Д. К. е редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не релевира
становище по депозираната въззивна жалба.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността
на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетелите В. З. и И.М., както и от писмените
доказателства и доказателствени средства по делото, които съдът е обсъдил внимателно и
задълбочено.
Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият Д. К. живял на
семейни начала със свидетеля В. З. в периода от 2014 г. до 2019 г. От съжителството си те
имат едно дете – Е. Д.а К.а, ЕГН **********. По онова време до настоящия момент Д. К.
работи като полицай в структурите на МВР. През 2019 г. В. З. и Д. К. се разделили, като
имали неразбирателства и конфликтни отношения включително във връзка с отглеждането
на общото им дете.
По молба на В. З. срещу Д. К. било образувано гр. д. № 65589 / 2021 г. по описа на
Софийски районен съд,92 състав, по което след уважаване на молбата като основателна е
издадена Заповед за незабавна защита № 233 / 19.12.2021 г., с която съдът задължава Д. К. да
2
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Ц. З. и Е. Д.а К.а.
Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение и има действие до
издаването на заповед за защита по гражданско дело № 65589 / 2021 г. по описа на
Софийски районен съд. По същото дело на 15.01.2023 г. е постановено решение № 643 /
15.01.2023 г., с което е издадена заповед за защита от домашно насилие срещу Д. К., с която
на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН същият е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на В. Ц. З., като на основание чл.5, ал.1, т.3, пр.1 от ЗЗДН
му е забранено да приближава В. Ц. З. на разстояние по-малко от 20 метра за срок от 12
месеца.
Въпреки, че е бил наясно със задълженията и забраните, които му вменява връчената му
заповед за защита от домашно насилие, подс. Д. К. не е изпълнил същата, като приближил
В. З. на разстояие по - малко от 20 метра при следните обстоятелства:
На 01.08.2023 г., около 00:05 часа, докато се прибирала към дома си с личния си автомобил,
марка “БМВ“, с рег. № ****, в който В. З. пътувала заедно със свидетеля И.М., в гр. София, в
района на кръстовището на бул. “Сливница“ и бул. “Христо Ботев“, след като спряла
управлявания от нея автомобил, към тях се приближил подс. Д. К., който спрял автомобила
си – лек автомобил, марка “Тойота“, модел “Авенсис“ с рег. № ****, непосредствено пред
тях. Слязъл и застанал пред предния капак на автомобила на В. З., на не повече от 2-3 метра
от нея и започнал да снима с телефона си. За да избегне конфликт В. З. предприела обратен
завой и потеглила по бул. “Христо Ботев“, но подс. Д. К. също потеглил след нея,
изпреварил я и препречил пътя й с автомобила си, с което я принудил да спре. Подс. Д. К.
отново слязъл от автомобила, отново започнал да снима и крещял: “Кой е тоя бе? Какъв е
тоя?“. Свид. В. З. потеглила на заден ход и се отдалечила по бул. “Христо Ботев“.
При анализа на доказателствата районният съд е имал последователен и единен подход,
който се споделя и от въззивната инстанция. Правилно Софийски районен съд е кредитирал
показанията на свидетелите В. З. и И.М., тъй като същите са се намирали на
инкриминираната дата и час в личния автомобил на свид. В. З., който е бил спрян от подс. Д.
К.. Видно от показанията и на двамата подсъдимият е осъществил двукратно действия по
възпрепятстване на движението им с лекия автомобил марка “БМВ“. Свидетелите В. З. и
И.М. доставят на съда достоверна информация, касаеща предмета на делото, като съдът не
констатира противоречия в разказите им. Напротив, показанията на обсъжданите свидетели
са логични и еднопосочни, а също и кореспондират с останалите обективни находки по
делото, коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства.
На следващо място, Съдът не се съгласява с въздигнатите от страна на защитата възражения,
че обсъжданите свидетели В. З. и И.М. са лица, заинтересовани от крайния изход на делото,
поради което и съдът не следва да ги цени с доверие. Действително по делото са събрани
достатъчно доказателства, от които да се докаже с категоричност, че отношенията между
свид. В. З. и подс. Д. К. са влошени към инкриминираната дата, а също и че двамата са
водили инициирали съдебни дела с различни предмети един срещу друг. В хода на
наказателното производство се установи също, че свид. И.М. е в близки отношения със свид.
3
В. З.. Последните обстоятелства обаче, не следва да водят решаващия орган до единствен и
задължителен извод, че показанията на същите се явяват недостоверен източник на
информация, относими към предмета на делото. В тази връзка решаващата инстанция има
единствено задължението при анализа на обсъжданите гласни доказателствени средства да
прецени същите с необходимата и изискуема степен на критичност и през призмата на
съвкупния доказателствен материал. Именно след такъв анализ, с който Софийски градски
съд напълно се солидаризира, проверяваният съдебен състав е кредитирал показанията на В.
З. и И.М., поради което и възраженията на адв.Ч. в тази насока се явяват неоснователни.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и останалите приобщени писмени доказателства и доказателствени
средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са
допуснати процесуални нарушения, още повече съществени при събирането на същите,
които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. В хода на
доказателствения анализ на съда те бяха съпоставени със свидетелските показания и
заключенията на експертизите, като в резултат на описаната доказателствена проверка се
затвърдиха изводите досежно стеклите се събития.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд е приел, че с
действията си подсъдимия Д. Д. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.296, ал.1 от НК.
Въззивният съд в пълна степен споделя, както фактическите констатации, направени от
Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна инстанция
изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по
делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен,
че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един
категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също
така напълно споделя.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите
доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал
процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.
Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе
всички необходими мерки за разкриване на истината.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по
делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че по делото са налице
множество доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подс. Д.
Д. К. на 01.08.2023 г., около 00:05 часа, в гр. София, на бул. “Христо Ботев“, в района на
кръстовището с бул. “Сливница“, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие
спрямо В. Ц. З. – Решение № 643 / 15.01.2023 г. на Софийски районен съд, 92 състав, като
приближил В. З. на разстояние по-малко от 20 метра.
За престъплението по чл.296, ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност за лице,
4
което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Заповедта за защита от домашно
насилие се издава от съд по ред, предвиден в ЗЗДН, като с нея се налагат ограничителни
мерки предвидени в ЗЗДН. Безспорно е по делото, че Софийски районен съд е издал заповед
за незабавна защита от домашно насилие спрямо Д. К. на 19.12.2021 г. по гр. д. № 65589 /
2021 г. на Софийски районен съд, съгласно която подсъдимият е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на В. З. и Е. Д.а К.а. По цитираното
гражданско дело впоследствие е постановено и решение № 643 / 15.01.2023 г., с което е
издадена заповед за защита срещу домашното насилие по отношение на В. З., като на Д. К. е
било забранено, на основание чл.5, ал.1, т.3, пр.1 от ЗЗДН да приближава В. З. на разстояние
по - малко от 20 метра. Тоест към инкриминираната дата – 01.08.2023 г. е налице действащо
“съдебно решение“ по смисъла на чл.296 от НК, което категорично подсъдимият е нарушил.
На следващо място следва да се посочи, че съдът приема въздигнатите от защитата
възражения за наличието на предпоставки за приложението на чл.2, ал.2 от НК за
неоснователни. Да се приложи разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, когато е настъпило по -
благоприятно изменение в специалния закон, в принципен план е отречено от практиката на
Върховния съд и Върховния касационен съд. Обсъждания принцип за приложението на по -
благоприятния закон се прилага само тогава, когато настъпят изменения в нормите на
наказателния, а не на специалния закон, а за отговорността на дееца е релевантно само това
правило, което е било в сила към датата на извършване на деянието. Съотнесено към
конкретиката на разглеждания казус това означава, че настъпилите изменения в
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН относно приспадането на времето, през което е действала
Заповедта за незабавна защита, не влияят на съставомерността на деянието, както правилно
е приел и Софийски районен съд.
Субект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК е пълнолетно вменяемо физическо лице,
каквото се явява подс. Д. К.. Обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са
обществените отношения свързани с осъществяването на правосъдието. Престъплението е
насочено срещу правосъдието, като същото засяга обществените отношения, гарантиращи
изпълнението на съдебните актове и издадените с тях разпореждания. Престъплението е
формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен
резултат, т.е. то не е резултатно престъпление. Инкриминирано е всяко едно поведение (
действие или бездействие ) на дееца, което обективно влиза в противоречие с поведението,
предписано в издадения съдебен акт.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че има издадена валидна съдебна заповед за незабавна защита от домашно
насилие, която го задължава да се въздържа от поведение, сходно на инкриминираното
такова. Подс. Д. К. е бил наясно, че с действията си няма да зачете волята на съда и ще
наруши заповедта, но е искал и е целял да наруши забраните.
При определяне на наказанието съдът резонно е отчел наличието на предпоставките за
прилагане на чл.78а от НК. Съобразно разпоредбата на чл. 78а НК, в сила към момента на
извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от
5
съда и му се налага административно наказание “Глоба“ в размер от 1 000,00 ( хиляда ) лева
до 5 000,00 ( пет хиляди ) лева, когато : за престъплението, извършено умишлено се
предвижда наказание “Лишаване от свобода“ до 3 ( три ) години или друго по - леко
наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени.
Към датата на извършване на деянието - 01.08.2023 г., подсъдимият е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност. 3а престъплението по чл.296, ал.1 от НК се
предвижда наказание “Лишаване от свобода“ до три години или “Глоба“ до 5 000,00 ( пет
хиляди ) лева. С деянието няма причинени имуществени вреди. При това положение съдът е
длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК и да освободи подсъдимия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “Глоба“.
За определяне размера на наказанието, съдът прецени степента на обществена опасност на
деянието, като я оцени като висока - касае се за деяние насочено срещу правосъдието, като
същото засяга обществените отношения, гарантиращи изпълнението на съдебните актове и
издадените с тях разпореждания. Степента на обществена опасност на Д. К. е преценена
като сравнително ниска. Въпреки това обаче, се отчита, че не са налице предпоставките за
намаляване на наложеното наказание, тъй като реално с действията си подсъдимият
двукратно е направил опит да възпрепятства пътя на В. З., въпреки опитите от нейна страна
да избегне конфронтация и контакт. При тези обстоятелства съдът е приел за справедливо да
наложи административно наказание “Глоба“ в размер на 2000 лева. Така определеният
размер на наказанието, за Софийски градски съд се явява справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на подс. Д. К.. По този начин и с такава санкция и въззивният съд счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК.
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което постановеното решение от
25.03.2025 година на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав по НОХД
№ 16995 / 2024 г. следва да бъде потвърдена.
Водeн от горното, Софийски градски съд, на основание чл. 338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 25.03.2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 129 състав по НОХД № 16995 / 2024 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7