РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Л. ***а като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6651 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от В.С.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу Т.С.В. ЕГН ********** ***
и Л.Д.Д. ЕГН ********** *** установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо ответниците ищецът е собственик на ¼ идеална част от
следния недвижим имот, а именно: имот, находящ се в ***,
целият с площ от 630кв.м., съставляващ УПИ 1-376 в кв.52 по плана на с.Гривица,
както и на 1/2 идеална част от
построените в имота 2 броя жилищни сгради в северозападната част на същия, при
съседи: УПИ-ІІ-376 на ***, УПИ-ХХХ1Х-377 на ***и от двете страни улици.
Твърди се в исковата молба, че първият ответник Т.С.В. е брат на ищцата, който живее в техен
наследствен имот в ***. Сочи, че след смъртта на баща им ***, починал на
02.08.2001г. те двамата са останали единствени негови наследници. Сочи, че,
въпреки че, процесния недвижим имот е записан по
разписен лист на дядо им ***, е издаден нотариален акт за собственост на името
на брат й за на целия процесен имот. Твърди, че на
06.04.2012г. имотът е продаден от Т.С. на ***, който от своя страна на
28.09.2012г. го продава на ***, който на 02.06.2017г. го дарява на Л.Д.Д. 1/2 идеална част от същия, ведно с построените в него
две сгради. Излага се, че по гр.д.№ 2746/2015г. на ПлРС
е постигната спогодба между близките им роднини *** и *** и Т.С. и ***, с която
е прието за установено по отношение на първите две ищци , че са собственици на
1/2 ид.част от процесния
имот, като нот. Акт № 9, том І, рег.№ 105, нот. д. №007 от 18.01.2012г. на Нотариус *** е отменен за
1/2 ид.ч. от процесния
имот. Сочи, че през целия период от време в имота е живял брат й Т.С.. Излага,
че правото й на собственост е оспорено от Л.Д., поради което счита, че за нея е
налице правен интерес да поиска от съда да признае правото й на собственост
върху имота. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди
разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски. В нарочни писмени бележки процесуалният представител на
ищеца сочи, че не са налице предпоставките за признаване на твърдението за
изтеклата придобивна давност в полза на ответниците по отношение на процесния
имот. Твърди, че в настоящия случай липсва субективният елемент от намерението
за своенето на вещта. Излага, че владението не е било
спокойно и несъмнено, с намерение да се държи вещта като своя от страна на
първия ответник и впоследствие от страна на втория ответник. Сочи и, че в тяхна
полза не е изтекъл предвидения в закона срок, доколкото свидетелите по делото
сочат, че ищцата никога не е напускала имота, грижила се е за него, както и, че
е посещавала същия, но не като гостенка, а като собственик. Твърди, че
основателността на иска се доказва и от дадените обяснения от първия ответник,
който сочи, че не е своил вещта като своя и не е
осъществявал владение за себе си.
Извън рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът Т.С.В. е депозирал отговор, в който
сочи, че при съставянето на процесния нотариален акт не е съобразено правото на ищцата,
поради което тя има право на собственост върху процесния
недвижим имот. Счита иска за основателен и моли съда да го уважи.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител
на ответника Т. В. моли съда да уважи предявения иск на посочените в исковата молба
основания.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК
ответникът Л.Д.Д. е депозирал отговор. Твърди, че
искът е неоснователен. Излага, че процесният имот е
бил собственост на бабата и дядото на ищцата и първият ответник. Сочи, че след
смъртта на същите в имота са останали родителите им, като е постигната
извънсъдебно споразумение приживе на родителите на ищцата с другите наследници
имотът да остане за Т. В.. Твърди се, че именно поради това установената от същия фактическа власт
на наследствените части на останалите наследници притежава всички белези на
владение по смисъла на чл.68 от ЗС. Излага, че това владение е зачитано от
всички наследници, които по никакъв начин не са оспорвали намерението за своене на първия ответник, нито са предприели и процесуални
действия срещу това владение. Счита, че се касае за постоянно и непрекъснато
владение повече от 10 години, което не е оспорено, а напротив зачетено и от
ищцата като наследница на родителите им и с която първият ответник е уредил
парично отношенията им. Твърди, че същата никога нито приживе на родителите си,
нито след смъртта им не е посещавала имота
и не е спорила осъществяваното от първият ответник владение, считайки,
че той е негов. Сочи, че предвид изтеклата в полза на първия ответник придобивна давност, той се е снабдил с нотариален акт за
собственост на процесния недвижим имот. Излага, че ищцата не е имала
никакви претенции спрямо имота и след извършване на разпореждане с него от
страна на първия ответник, като по никакъв начин не е оспорила правата му или
тези на приобретателя. Твърди, че същата по никакъв
начин не е предявила правата си (тъй като не е считала че има такива) и в
производството по гр.д.2746/2015г. по описа на ПлРС.
Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника Л. Д. моли съда да отхвърли предявения
иск и да му присъди разноски. В нарочни писмени бележки сочи, че изводът за наличие на владение, което да
обуслови придобиването на имота по давност от първия ответник е основан на
събраните по делото доказателства, че между наследниците на имота /родители на
ищцата и първият ответник/ и останалите наследници по закон е налице уговорка
имотът да остане за първия ответник, който е останал в имота и го е владял като
свой. Сочи, че тези обстоятелства се доказват от показанията на свидетелите ***,
които сочат че след смъртта на бабата и дядото на ищцата и първия ответник в
имота са останали родителите им и Т. В.. Твърди, че от показанията на тези
свидетели се установява, че от родителите на ищцата и ответника В. знаят, че процесния имот остава за сина, за да ги гледа. Сочи, че Т. В.
е владял имота повече от 10 години и е направил редица подобрения в него. Излага,
че от свидетелските показания се установява, че ищцата не е идвала в имота и,
че повече от 20 години живее в друго населено място. Поради изложеното счита,
че е налице фактическия състав на придобивната
давност. Навежда доводи, че ищцата не е имала никакви претенции по отношение на
имота и след извършване на първата
разпоредителна сделка от страна на първия ответник. Твърди, че същата не е
упражнила правата си по гр.д. №2746/2015 г. по описа на ПлРС.
Излага, че дадените обяснения по реда на чл.176 ГПК от страна на първия
ответник са недостоверни, необективни и целящи същият да твърди изгодни за него
факти.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приобщеното по делото
Удостоверение №1121/06.11.1976 г., издадено от ОбНС,
с. Гривица, че *** има декларирани три парцела по ЗСГ по чл.46, а именно парцел
І-376, парцел ІІ-376 и парцел ХХІХ -376, първата от 600 кв.м., втората от 620
кв.м. и 800 кв.м. в кв.52 по плана на с. Гривица.
Приобщена по делото е и скица
№2254 на парцел №1376, в кв.52 по плана на с. Гривица, от която се установява,
че имотът е записан на името на ***.
От приложения по делото
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №9, то. І,
рег. №105, дело 7/2012 г. по описа на нотариус *** с рег. №007 на НК София, с
район на действие ПлРС се установява, че Т.С.В. е
придобил по давност процесния недвижим имот.
Видно е от приобщения по делото
нотариален акт №46, том ІІ, рег. №1117, дело №106/2012 г. за покупко - продажба на недвижим имот на нотариус *** с рег.
№008 на НК София с район на действие ПлРС, че Т.С.В. /ответник по делото/ е продал на *** процесния недвижим имот.
Установява се от приложения по
делото нотариален акт №24, том V, рег. №3334, дело №422/2012 г. за покупко – продажба на недвижим имот на нотариус *** с рег.
№008 на НК София с район на действие ПлРС, че *** е
продал на *** процесния недвижим имот.
От приобщения по делото Протокол
от о.с.з. от 24.03.2016 г. по гр.д. №2746/2015 г. по описа на ПлРС, се установява, че между *** ***, ***, Т.С.В. и *** е
постигната спогодба, по силата, на която е прието за установено в отношенията
между страните, че *** *** и *** са собственици на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Договорено е, че *** *** и *** не
оспорват правото на собственост на Т.В. върху останалата 1/2 идеална част от процесния имот и построените в него две жилищни сгради,
които не са предмет на делото. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен
съставения нотариален акт са собственост придобит по давност №9, том І, вх.
рег. №105, дело 007/18.01.2012 г. на нотариус *** с рег. №007 на НК София с
район на действие ПлРС за 1/2 идеална част от поцесния недвижим имот.
Видно е от приложения по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот №127, том ІІ, рег. №1784, дело 190
от 2017 г. на нот. *** с рег. №490 на НК София с
район на действие ПлРС се установява, че *** е дарил
на Л.Д.Д. 1/2 идеална част от процесния
недвижим имот, ведно с посторените в него две жилищни
сгради, съобразно правата, които е имал след постигането на сгодобта
по гр.д. №2746/2015 г. по описа на ПлРС.
Установява се от приобщеното по
делото уведомително писмо от нот. ***, че нотариално
дело № 7/2012 г. е унищожено. представен е и протоколът, послужил за издаване
на процесния констативен нотариален акт.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***, ***, ***.
Свидетелят *** сочи, че е съсед
на първия ответник от 70-те години. Излага, че ищцата по делото е женена в друг
град. Свидетелства, че преди първия ответник в имота са живели майка му и баща
му, а преди това баба му и дядо му.
Твърди, че ищцата е живяла в имота като млада. Сочи, че я е виждал на
погребението на майка си, когато влязла в къщата. Твърди, че след това не я е
виждал. Излага, че не е наясно дали В. се е опитвала да идва в имота и брат й
да й пречил да влиза. Твърди, че не е
виждал В. да идва да посещава майка си и баща през годините. Свидетелства, че в
момента първият ответник владее имота и живее в него. Сочи, че е чул, че имота
има нови собственици. Разказва, че от майката на Т. е чувал, че са се оправили
със сестра си и, че къщата остава за първия ответник, за да гледа майка си и
баща си, като преотстъпва на сестра си друг двор. Твърди, че в селото знаят, че този
имот е на Т.. Излага, че не е чувал дали страните по делото са се карали за
имота.
Свидетелят *** свидетелства, че познава
страните от деца. Твърди, че в къщата живее Т., а сестра му не я е виждал от
повече от 30 години. Излага, че не знае дали тя е искала да идва в къщата и Т.
да не я е пускал. Сочи, че по празници също не я е виждал да идва, като
уточнява, че може да е идвала, но той да не я е видял. Разказва, че в селото се
знае, че собственик на имота е Т., който е направил подобрения в него. Излага, че преди това в къщата са живели
бабата и дядото на първия ответник. Твърди, че не е виждал сестрата на
погребението на майка й.
Свидетелят *** сочи, че познава
страните, като е купил процесния имот от първия ответника, който му обяснил, че
къщата е негова и са си оправили отношения със сестра му и всичко е
платено. Твърди, че като купувал имота
при изповядване на сделката при нотариуса сестрата на Т. казала, че няма
претенции по отношение на него. излага, че не познава ищцата, но че тя се представила и казала, че няма претенции
за имота.
Свидетелката *** сочи, че са
съседи с ищцата и първия ответник в с. Гривица. Сочи, че както от малък, така и
в момента Т. ***, като В.,*** си идва и в селото. Твърди, че си идва по един,
два пъти в месеца. Излага, че не помни да е имало спор между тях за къщата.
Свидетелства, че собственици на къщата са родителите на Т. и В. и баба им и
дядо им. Разказва, че когато В. идва в къщата я приемат като у дома си. Сочи,
че не може да си спомни кога за последно е видяла В. в имота. разказва, че от година е пенсионер, като
уточнява, че може да вижда кой идв, тъй като са врата
срещу врата. Твърди, че последния път когато е видяла В. същата е влязла в
имота.
Свидетелят ***, съсед на В. и Т. *** сочи, че
собственици на имота са родителите им. Излага, че няма спомен да е имало спор
за къщата между Т. и В.. Твърди, че В. е идвала в къщата, но не знае колко
често, тъй като е ходил на работа. Твърди, че когато е бил в почивка я е виждал
да идва. излага, че не е влизала в къщата като гостенин, а като собственик е
влизала, тъй като Т. и В. са брат и
сестра и къщата е тяхна, след катопочинали родителите
им. Излага, че не помни както кога последно е виждал В. в имота, така и какво е
правила там.
При зададени въпроси по реда на
чл.176 ГПК ответникът Т.С.в. сочи, че сестра му не е присъствала на продажбата
на недвижимия имот от негова страна на Н. ***. Твърди, че не са имали уговорки
да се делят. излага, че той е правил ремонти, а сестра му заедно с племенниците му е идвала да помага.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявената
е искова претенция е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
за признаване за установено по
отношение на ответниците,
че ищеца е собственик на процесния имот,
който владее. Ищеца има
правен интерес от воденето на
този иск винаги, когато трето лице му
оспорва собствеността върху него. Интересът на ищеца се основава
на твърдението му, че притежава правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба основание -
наследяване и на следващо
място от отричането на това
право от ответната
страна, чрез сключване на няколко разпоредителни сделки.
За да бъде уважен искът по
чл. 124, ал.
1 от Гражданския
процесуален кодекс, ищецът следва да
докаже собственост върху описания в исковата молба имот, на посоченото придобивно основания.
При доказване на същото ответниците следва да докажат противопоставимо
тяхно право на собственост, както и наведените от тях правоизключващи
възражения, от които черпят благоприятни правни последици.
По делото ищецът навежда
твърдения, че е собственици на имота са били бабата и дядото на ищцата и
първият ответник, факт който не се оспорва от страните. Не се спори и, че към
датата на завеждане на исковата молба, а и към настоящия момент имотът се
владее от първия ответник по делото.
Въз основа на представените
доказателства, съдът намира, че ищецът в условията на пълно и главно доказване
е установил по делото, че е придобил правото на собственост върху 1/4 идеална част
от спорния недвижим имот и върху 1/2 от построените в него жилищни сгради, въз
основа на наследяване.
Поради доказване на факта, че
ищцата е собственик на процесния имот в тежест на ответниците е да докажат, че владеят същия на годно правно
основание. Вторият ответник по делото се легитимира като собственик на 1/2
идеална част от имота и на построените в него две жилищни сгради, въз основа на
дарение на същия, направено от ***, купил имота от *** ***, който от своя
страна е закупил имота от първия ответник. Спорен по делото е въпросът дали първият
ответник е придобил имота въз основа на осъществено давностно
владение.
Сънаследник може да придобие по
давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт
върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници (чл. 79, ал. 1 ЗС). Практиката на ВКС
последователно приема, че ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от
наследяване сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение
на идеалните части на останалите сънаследници
упражнява фактическа власт в качеството на държател / ТР4/2012 Г. на ОСГК/. За
да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части
съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват
отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този
съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия
следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение,
респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее
целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите
съсобственици или сънаследници. Такива действия са
например: отказът на ползващият имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите
наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в
своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва
владението на останалите наследници /например отдаването му под наем на трето
лице и изричен отказ да се заплаща част от получения наем на останалите
наследници/. В този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от
2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 6
от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени
по реда на чл.290 от ГПК/. Тези действия следва да са станали достояния на
останалите съсобственици или е достатъчно същите да са имали възможност да
научат за тях. В мотивите на ТР № 1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на
ВКС е прието, че действията по промяна на намерението следва да са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването на частите им по начало
трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Обикновеното неползване на имота
не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа
власт върху съсобствения имот, само по себе си, също
не представлява отказ от права. Сред действията, с които се довежда до знанието
на останалите сънаследници намерението на
сънаследник-съсобственик да свои целия имот не и е вписването на констативен
нотариален акт, с който е признато право на собственост, в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот, нито вписването
на протокол за съдебна спогодба, постигната между съделителите
за разпределение на дяловете от наследственото имущество, включително и в
хипотеза на нищожност на делбата, поради неучастие на всички съделители, тъй като съобразно разпоредбите на ЗС и
Правилника за вписванията вписването няма такова действие /в т.с. решение
№161/19.07.2013 г. по гр.д. №1163/2013 г.
От ангажираните по делото
доказателства не се установи да е налице същественият елемент от предвиденото в
чл. 79 от ЗС придобивно основание - първият ответник
да е демонстрирал пред останалите сънаследници и по
конкретно пред ищцата по делото, намерението си да свои целия имот и да е
отблъснал по някакъв начин владението на последната. Няма данни промяната в
основанието да е дошла до знанието на ищцата, нито пък тя да не е допускана в
имота. Свидетелят *** сочи, че е виждал ищцата на погребението на майка й, а
свидетелите *** твърдят, че са виждали В. да идва в имота. Свидетелят *** от
своя страна първо сочи, че не е виждал ищцата повече от 20 години, като
уточнява, че тя може да е идвала, но той да не я е виждал. Свидетелите, които
са виждали ищцата да посещава имота сочат, че тя не е идвала като гостенин, а
като собственик.По делото не се представиха доказателства, че ищцата е
възприела имота като чужд – като собственост на брат й, за да може да се
обоснове тезата, че същият е отблъснал нейното владение и тя е била наясно с
този факт, поради което се е чуствала и като гостенин
в този имот. По делото не се представиха и годни доказателства, от които да се
установи, че ищцата е знаела за намерението на брат й да продаде имота, още
повече, че е присъствала по време на изповядване на сделката. Дори да бъде
прието, че първият ответник е ползвал
необезпокоявано имота, на какъвто извод водят разпитаните по делото свидетели,
това не е факт, който доказва владелчески действия,
насочени срещу сънаследника, защото не отговаря на изискването на несъмненост
на владението. Декларирането на имота и заплащането на данъци, съгласно
константната съдебна практика, също не се включва в обективните действия на
владението и не изразява промяна в намерението за своене.
Намерението на сънаследника да придобие по давност процесния
имот се установява единствено от факта на съставяне на констативния нотариален
акт. Доколкото обаче практиката на ВКС приема, че вписването на такъв акт не е
действие, което да довежда до знанието на другия сънаследник, намерението за своене, съдът приема, че ищеца не е узнал за намерението на
другия съсобственик на владее имота като свой. Липсата на фактически действия,
чрез които праводателят на ответника да е
манифестирал спрямо другия сънаследник субективното си отношение за своене на процесния имот, както и
липсата на доказателства, установяващи, че останалите сънаследници
са разбрали за промененото отношение на владеещия сънаследник, да упражнява
фактическата власт само за себе си, дава основание да се приеме, че не е налице
явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл. 79, ал.1 ЗС, което да е
довело до придобиване на собствеността по давност. Изложените съображения
обосновават извода на съда, че поради липсата на субективния елемент на владението
за претендирания период първият ответник е бил
обикновен държател на имота и не е владял същия, поради което и правото на
собственост на същия не се доказа в претендирания
размер. Тъй като по делото се установи по безспорен начин, че първият ответник
не е собственик на 1/4 идеална част от недвижимия имот и на 1/2 иделана част от построените в него жилищни сгради, то
следва и, че втория ответник не е придобил правото на собственост върху процесната идеална част.
С цел пълнота на изложението съдът
счита, че следва да отбележи, че по делото не се доказа и твърдението на втория
ответник, че според родителите на ишцата и първият
ответник процесният имот ще бъде за сина им, а за
дъщерята ще е друг двор /съобразно свидетелските показания/. По съществото си
това е твърдение за извършена делба приживе. За доказване извършването на
същата не са представени годни доказателства. Доказването, че подобна делба е
извършена със свидетелски показания е недопустимо, съобразно разпоредбата на
чл.164, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че предявеният от ищцата установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен в посочения размер.
Ищцата е оттеглила преди първото
по делото о.с.з. предявения иск с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК и
доколкото съдът не се е произнесъл по направеното оттегляне счита, че следва да
се произнесе с крайния си съдебен акт и да прекрати производството по същия.
По
делото своевременно е направено искане за присъждане на разноски. съобразно
представените по делото доказателства ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата обща сума в размер на 423,14
лева, вкл. разноски по ведено на делото и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.124 ГПК по отношение на Т.С.В. ЕГН **********
*** и Л.Д.Д. ЕГН ********** ***, че В.С.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, е
собственик на следния недвижим имот: а именно ¼ идеална част
имот, находящ се в ***, целият с площ от 630кв.м.,
съставляващ УПИ 1-376 в кв.52 по плана на с.Гривица, както и на 1/2 идеална част от построените в него 2 броя
жилищни сгради в северозападната част на имота, при съседи: УПИ-ІІ-376 на *** В.
***, УПИ-ХХХ1Х-377 на ***и от двете страни улици.
ПРЕКРАТЯВА производството по реда на чл.
537, ал. 2 от ГПК за отмяна на,Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №9, то. І, рег. №105,
дело 7/2012 г. по описа на нотариус *** с рег. №007 на НК София, с район на
действие ПлРС за следния недвижим имот: следния недвижим имот: а именно ¼ идеална част имот, находящ се в ***,
целият с площ от 630кв.м., съставляващ УПИ 1-376 в кв.52 по плана на с.Гривица,
както и на 1/2 идеална част от
построените в него 2 броя жилищни сгради в северозападната част на имота, при
съседи: УПИ-ІІ-376 на *** В. ***, УПИ-ХХХ1Х-377 на ***и от двете страни улици,
на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.С.В. ЕГН ********** *** и Л.Д.Д. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.С., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 423,14 лв.,
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: