Р Е
Ш Е Н
И Е №424
Гр. Стара Загора, 08.11.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова
административно дело № 491 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.160,
ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.
Образувано
е по жалба от „БРИКЕЛ“ ЕАД „Брикел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, представлявано от Изпълнителния
директор Я. П. П., против задължителни предписания, дадени с Констативен
протокол № 009830/15.07.2022 г. на
Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ град Стара Загора, с които се задължава
операторът да предприеме/реализира мерки за отстраняване пропуските на отворите
по протежението и подпокривното пространство на сградата на котелен цех от
западната и източната страна с цел всички емисии на вредни вещества, изпускани
в атмосферния въздух да се пускат организирано със срок за изпълнение до
25.07.2022 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното
предписание по съображения за неговата необоснованост, издаването му в
нарушение на материалния закон, при неспазване на императивните изисквания за
форма и съдържание на административния акт, в несъответствие с целта на закона
и с основни принципи, регламентирани в АПК. Жалбоподателят поддържа, че
идентични преписания са дадени на дружеството с друг административен акт, като
е посочен по-дълъг срок за изпълнение. Липсват основания за определяне на нов,
по-кратък срок, при условие, че и първоначално определеният не е достатъчен за
извършване на предписаните дейности. Твърди, че в констативния протокол
отсъстват конкретно посочени правни основания за издаване на оспореното
предписание, нито се съдържат мотиви, обосноваващи от фактическа страна
постановяването на акта, което е нарушение на императивното изискване по чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Издаването на
предписанието е в грубо противоречие с принципите по чл.6 и чл. 7 от АПК. Съкращаване
срока за изпълнение на дадените по-рано предписания, чрез издаване на нови
такива с идентично съдържание, предпоставя и цели обективна невъзможност за
изпълнението им от дружеството, респ. налагането на санкции по Закона за
опазване на околната среда при неизпълнение. По подробно изложени в жалбата и в
съдебно заседание съображения, е направено искане за отмяна на обжалвания
административен акт, като незаконосъобразен или алтернативно за обявяване
нищожността му.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспореното
в настоящото съдебно производство задължително предписание е дадено с
Констативен протокол № 009830 от 15.07.2022 г. от служители при РИОСВ Стара
Загора – Д.Г.старши експерт „ОЧАВВФФ“ и Р.П. – главен експерт „ОЧАВВФФ“, след
извършена на 15.07.2022 г. извънредна проверка на горивна инсталация с обща
номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 МW, находяща се в
гр. Гълъбово, стопанисвана от „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово, ЕИК *********, във
връзка със сигнали в РИОСВ – Стара Загора на 14.07.2022 г. и 15.07.2022 г. за
неорганизирани емисии от топлоелектрическата централа на „Брикел“ ЕАД гр.
Гълъбово. В хода на проверката е установено, че операторът не изпълнява Условие
9.3.1 от КР № 40-Н2/2021г. на „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово. При направения обход
е установено, че от западната и източната страна на сградата на котелен цех /по
цялото протежение/ през прозорците на котелен цех, както и от подпокривното
пространство излизат значително количество неорганизирани емисии от работата на
инсталацията. Дадени са предписания: 1.Да се предприемат/реализират мерки по
отстраняване на пропуските на отворите по протежението и подпокривното
пространство на сградата на котелен цех от западната и източната страна с цел
всички емисии на вредни вещества изпускани в атмосферния въздух да се изпускат
организирано, със срок за изпълнение: 25.07.2022 г. и 2.Да се представи в РИОСВ
– Стара Загора копие от запис за 14.07.2022 г./15.07.2022 г. от дневника воден
в зала щит. Същите да се изпратят на дежурния имейл на РИОСВ Стара Загора, със
срок за изпълнение 16.07.2022 г.
Оспорването
на първото дадено с констативния протокол предписание, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Обжалваното
предписание, обективирано в Констативен протокол № 009830/15.07.2022 г., е
издадено в производство по реда на глава
IX, раздел III от ЗООС – "Текущ и последващ контрол". Съгласно
ЗООС и Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околната среда и водите, контролните функции на инспекциите включват
осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол, свързан с прилагането
на нормативните актове, регламентиращи качеството на компонентите на околната
среда. Текущият контрол се осъществява както чрез планови проверки, които се
извършват въз основа на изготвен годишен план за контролната дейност на РИОСВ,
така и чрез проверки, които се извършват по жалби на различни лица; вследствие
на аварийни ситуации; вследствие на сигнал на държавен орган, прокуратура или
друга институция. Съгласно чл.
155, ал. 1 от ЗООС, при осъществяване на текущ контрол длъжностни лица,
определени от органите по чл.148, ал. 3 от
ЗООС /на национално равнище - от министъра на околната среда и водите или
от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от директорите на
РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните
паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени
от тях длъжностни лица/, съставят констативни протоколи. Съгласно чл. 155, ал.
2 от ЗООС в протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и
обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и
отговорници за изпълнението им.
В
конкретния случай със заповед № РД-08-96/10.06.2021 г. Директорът на РИОСВ –
Стара Загора е предоставил правомощия на различни служители от РИОСВ Стара
Загора, в т.ч. всички експерти /младши, старши и главни/ в направление
„Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни физични фактори“ /ОЧАВВФФ/,
отдел „Контролна дейност“, дирекция „Контрол на околната среда“, да дават
задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението
им и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗООС.
Съставилите процесния констативен протокол служители от РИОСВ Стара Загора
заемат съответно длъжностите старши експерт „ОЧАВВФФ“ и главен експерт
„ОЧАВВФФ“, т.е. предписанието е дадено от компетентни служители, с оглед
предоставените им от Директора на РИОСВ Стара Загора правомощия. Предвид
изложеното съдът намира, че служителите, подписали процесния констативен
протокол са били надлежно определени, съгласно чл.
148, ал. 3 от ЗООС, да осъществят текущ контрол и да съставят констативен
протокол по смисъла на чл.
155, ал. 1 от ЗООС, поради което и дадените с този протокол предписания, са
постановени от материално компетентен орган. С оглед издаването на оспорения
административен акт от служители с необходимата компетентност и в рамките на
предоставените им правомощия, след извършена на 15.07.2022 г. извънредна
проверка, съдът намира искането за прогласяване нищожност на оспореното
предписание за неоснователно.
Основателно
обаче се явява оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното
задължително предписание.
На
първо място обжалваният административен акт не отговаря на изискването по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК за съдържание на индивидуалния административен акт,
какъвто по своята същност представлява. Разпоредбата на чл.
155, ал. 2 от ЗООС не се явява специална по отношение на чл. 59 от АПК и не я дерогира, т. к. тя не регламентира изчерпателно съдържанието на констативния
протокол и дадените с него предписания. Съгласно посочената разпоредба,
административният акт на първо място следва да съдържа фактическите основания
за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за упражняване на предоставената му от закона компетентност чрез издаването на
съответния акт. В случая освен оспореното предписание, по делото е приет като
доказателство Констативен протокол /КП/ № 010023/08.07.2022 г., съставен от
същите служители от РИОСВ Стара Загора след извършена на 08.07.2022 г.
извънредна проверка по повод постъпили сигнали, и с който при идентични фактически
констатации е дадено следното предписание: „Да се предприемат/реализират мерки
по отстраняване на пропуските на отворите и подпокривното пространство на
сградата на котелен цех с цел всички емисии на вредни вещества изпускани в
атмосферния въздух да се изпускат организирано“, със срок за изпълнение:
08.08.2022 г.
Оспореното
предписание, дадено с Констативен протокол № 009830 от 15.07.2022г. преповтаря
вече даденото на 08.07.2022 г., като извършената на 15.07.2022 г. нова
извънредна проверка /по сигнал/ не установява различни от фактическите
констатации при проверката на 08.07.2022 г. Макар новото предписание да съдържа
детайлизация на даденото по-рано, в административния акт не се съдържат каквито
и да е нови фактически или правни основания за неговото постановяване, още
по-малко доводи за намаляване срока на изпълнение на първоначалното предписание
от 08.08.2022 г. на 25.07.2022 г. В съдържанието на обжалваното предписание
няма каквото и да е посочване или обосноваване на базата на какви конкретни
фактически данни се налага съкращаване на първоначално определения срок за
изпълнение, нито е извършена преценка за обективната възможност предписаните
действия/мерки да бъдат реализирани в тези времеви параметри.
Съгласно
разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да
се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта, когато този
документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта, като мотивите за
издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт
най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган
в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, или в
съобщението до страните за издаването на акта, ако изхождат от същия
административен орган, който е издал акта. В случая обаче такива документи не
се установява да са налични. Липсата на надлежни мотиви за волеизявлението на
административния орган и разпоредените с оспореното предписание правни
последици, като елемент от задължителното съдържание на административния акт,
сочи за неспазено правилото на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правните
основания за неговото издаване, като целта на изискването за мотивиране на акта
от фактическа и от правна страна, е адресатът на акта да може да разбере волята
на органа и да защити правата и интересите си, ако счита същите за нарушени.
Липсата на конкретно посочени фактически и правни основания за упражненото
административно правомощие, е абсолютно основание за отмяната на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен, съгласно чл.146, т.2 от АПК.
Обжалваното
задължително предписание е издадено и в несъответствие с целта на закона. От
представените от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че след
даденото на 08.07.2022 г. предписание от РИОСВ Стара Загора, с писмо изх. №
786/11.07.2022 г. изпълнителният директор на „Брикел“ ЕАД е възложил изготвяне
на проект за реализиране на заданието до проектант инж.Ст.К. към Камарата на
инженерите в инвестиционното проектиране, секция „Конструкции на сгради и
съоръжения“ гр. Стара Загора. В експертно становище за реализиране на мерки по
отстраняване на отвори в подпокривното пространство на котелен цех, е посочен
минимален срок от 25 работни дни за реализиране на експертизата и за
предложение на техническо решение, без този срок да включва извършването на
СМР. В този смисъл даденият срок за изпълнение на оспореното предписание, до
25.07.2022 г. /намален спрямо по-рано определения 08.08.2022 г. без каквито и
да е мотиви/ е очевидно обективно неизпълним, предвид обема на документация и
СМР, които предписанието изисква да бъдат изпълнени. При липса на каквито и да е
аргументи кои фактори са взети предвид при определянето на такъв кратък срок за
изпълнение, административният орган е допуснал нарушение на принципите по чл.4,
ал.2 и чл.6, ал.1 от АПК. Упражнените правомощия от административния орган не
кореспондират с принципа за упражняването им по разумен начин и добросъвестно,
в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, като отклонението от това
правило води до превратно упражняване на власт. Съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава, а чл.6, ал.5 от АПК регламентира като проявление на
принципа за съразмерността задължението за административните органи да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Това гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане. В случая с определения с обжалваното предписание обективно
невъзможен за спазване и кратък срок за изпълнение, на практика се цели
налагането на санкции по ЗООС, което е в грубо нарушение на чл.6, ал.2 и ал.5
от АПК и обуславя извод и за несъответствие на оспорения акт с целта на
закона.
Фактическата
и правна необоснованост и несъответствието с целта на закона на оспореното предписание
обуславят извод за неговата незаконосъобразност, поради което същото следва да
бъде отменено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „Брикел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Гълъбово, представлявано от Я. П. П. – Изпълнителен директор, задължително
предписание, а именно: да се предприемат/реализират мерки по отстраняване на
пропуските на отворите по протежението и подпокривното пространство на сградата
на котелен цех от западната и източната страна с цел всички емисии на вредни
вещества изпускани в атмосферния въздух да се изпускат организирано със срок за
изпълнение 25.07.2022 г., дадено с т.1 от Констативен протокол № 009830 от
15.07.2022 г. от служители в РИОСВ Стара Загора, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: