№ 3552
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503897 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20074450 от 22.03.2021 г. по гр.д. № 7825/2020 г. по описа на СРС,
119 с-в, е признато за установено, че:
1. Претендираното от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, вземане за следните суми:
- 824.03 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2016 година
до 28. II. 2018 година;
- 142.78 лева обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за
времето от 15. IX. 2017 година до 30. IX. 2019 година;
- 10.30 лева за дялово разпределение на топлинната енергия за времето от 01. IX.
2016 година до 01.1. 2018 година;
- 02.33 лева обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинната
енергия, считано от 31. X. 2016 година до 30. IX. 2019 година;
- законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дяловото й
разпределение за времето от подаването в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на 07. X. 2019 година до
окончателното изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 06. XI. 2019 година по частно гражданско дело
№56943 по описа на Софийския районен съд за 2019 година против П. Г. Г. ЕГН
1
**********, живеещ в гр. София на ул. „******* във вход Г на етаж V, съществува,
като за горницата до 863.40 лева - главница за топлинна енергия и 158.13 лева - лихва
за всеки от двамата ответници са отхвърлени исковете;
2. Претендираното от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* вземане за следните суми:
- 824.03 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2016 година
до 28. II. 2018 година;
- 142.78 лева обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за
времето от 15. IX. 2017 година до 30. IX. 2019 година;
- 10.30 лева за дялово разпределение на топлинната енергия за времето от 01. IX.
2016 година до 01.1. 2018 година;
- 02.33 лева обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинната
енергия, считано от 31. X. 2016 година до 30. IX. 2019 година;
- законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дяловото й
разпределение за времето от подаването в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на 07. X. 2019 година до
окончателното изплащане на сумите,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.
XI. 2019 година по частно гражданско дело №56943 по описа на Софийския районен
съд за 2019 година против Й. Г. Г. ЕГН **********, съществува, като за горницата до
863.40 лева - главница за топлинна енергия и 158.13 лева - лихва за всеки от двамата
ответници са отхвърлени исковете;
3. Претендираното от „Т.С.“ ЕАД ЕИК******* вземане за следните суми:
- 806.70 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2016 година
до 28. II. 2018 година;
- 140.95 лева - обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за
времето от 15. IX. 2017 година до 30. IX. 2019 година;
- 10.31 лева за дялово разпределение на топлинната енергия за времето от 01. IX.
2016 година до 01.01. 2018 година;
- 02.33 лева обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинната
енергия, считано от 31. X. 2016 година до 30. IX. 2019 година;
- законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дяловото й
разпределение за времето от подаването в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на 07. X. 2019 година до
окончателното изплащане на сумите,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.
XI. 2019 година по частно гражданско дело №56943 по описа на Софийския районен
2
съд за 2019 година против Г. В. В. ЕГН **********, съществува, като за горницата до
863.40 лева - главница за топлинна енергия и 158.13 лева- лихва за всеки от
ответниците са отхвърлени исковете.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Т.
С.“ЕООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове
е обжалвано от ответниците П. Г. Г. и Й. Г. Г. с изложени доводи, че е неправилно
поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради
необоснованост. Поддържат, че първоинстанционният съд не е обсъдил наличните
доказателства и не е изложил относими мотиви. Абонатната станция и сградната
инсталация не били въведени в експлоатация. На името на П. Г. Г. и Й. Г. Г. и техните
родители П. П. Г.а и Г. Й.ов Г. не били издадени фактури. Не съществувал абонатен
номер 017869. Ищецът не извършва услуга дялово разпределение и не му се дължат
суми за такова. Партида на ответниците не е била открита и няма доказателства, че са
собственици на имота и потребители на топлинна енергия. Не е доказана доставка на
топлинна енергия за имота. Не е налице договор с третото лице помагач. СТЕ и ССчЕ
са работили по неистински документи и документи с невярно съдържание. Заявяват, че
доказателствата представени от ищеца са неистински, с невярно съдържание и с
фалшиви подписи. Ищецът е извършил множество престъпления, а районният съдия го
прикрива. ССЕ и СТЕ са съставени от некомпетентни лица въз основа на документи с
невярно съдържание. Въпреки направените искания за отвод районният съдия не е
пожелал да се отведе. Заявява, че по делото са налице престъпни обстоятелства, за
което съдът е следвало да сигнализира компетентните органи. Считат, че ОУ на ищеца
не могат да ги обвържат без да са приети писмено от тях – чл.147а ЗЗП. Не съществува
валиден договор между ЕС и третото лице за извършване на дялово разпределение.
Ищецът не е представил писмените доказателства към исковата молба и същата е
нередовна. Нарушени с чл.180, чл.183 и чл.190 ГПК по представените от ищеца
писмени доказателства. Потребител за сградната инсталация е цялата етажна
собственост, а не ответниците, които не са потребители на ТЕ за отопление в имота.
При произнасяне с обжалваното решение не са съобразени съществуващите
неравноправни клаузи. Игнорирани са ПЕС, ДФЕС, европейски регламенти и
директиви , както и решения на ВАС.
Молят да бъде отменено решението и отхвърлени предявените искове в цялост.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК изразява
становище за неоснователност на жалбите. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т. С.“ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
3
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му, и допустимо - съдът
е разгледал предявените искове при наличие на предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Постановеното решение е неправилно в обжалваната част. Във връзка доводите
по въззивните жалби съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане главни искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът
се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да
заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, че е носител на вземане за възнаграждение за дяловото
разпределение на енрегията, като е изпаднал и в забава за изпълнението им.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено
да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
4
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според, ал. 2 на същия текст когато
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно, ал. 3 лицата по, ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и
дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение N о 210 от 24.02.2006
г. по адм. д. N о 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на
чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката и съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по
5
силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2
ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо
писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение
на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва
приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за
липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на
чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на
топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е
основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна
енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за
която се прилагат съответно правилата за договорите.
В случая е установено, че ответниците П. Г. Г. и Й. Г. Г., като наследници по
закон на съпрузите П. П. Г.а ЕГН ******* и Г. Й.ов Г. ЕГН ********** са собственици
на апартамент № 10, находящ се във вход Г на сграда, находяща се на ул. „******* в
гр. София. Установява се от представените писмени доказателства и констатациите на
приетата пред първата инстанция СТЕ, че вземанията за потребена и незаплатена ТЕ за
абонатен № 17869 се отнасят за апартамент № 70, находящ се във вход Г на сграда,
находяща се на ул. „******* в гр. София. Съставените от фирмата за дялово
разпределение отчетни формуляри и изравнителни сметки, както е посочил експерта се
отнасят за апартамент № 70, находящ се във вход Г на сграда, находяща се на ул.
„******* в гр. София. Този апартамент е посочен и за откритата служебно на
основание чл.61, ал.3 от ОУ на ищеца в Т.С. ЕАД партида за абонатен № 17869 /писмо
от 26.06.2018 г. на л.19 от делото на СРС/. Същевременно в представеният по делото
протокол от проведени ОС на ЕС в сградата, находяща се на ул. „*******, вх.Г в гр.
София за ап.№ 10 е вписано лице, което не съответства на имената на ответниците
и/или техните праводатели за ап.№ 10.
С оглед това, съдът намира че в производството не бе установено, че
ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване за апартамент
№ 70, находящ се във вход Г на сграда, находяща се на ул. „******* в гр. София, за
който е открита партида с аб.№ 17869, за който се отнасят начислените количества ТЕ,
предмет на образуваното производство. Доколкото в проведеното производство не са
ангажирани доказателства за дължими суми потребени в апартамент № 10, находящ се
6
във вход Г на сграда, находяща се на ул. „******* в гр. София, съдът намира че
предявените искове по реда на чл.422 ГПК следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
СРС е приел, че тези ответници са потребители на топлинна енергия за аб.№
17869 като собственици на имота, за който се отнася партидата, а именно – за ап.№ 10.
Мотивите на СРС не могат да бъдат споделени, а въззивните жалби са
основателни. Не е доказано П. Г. и Й. Г. да са собственици/ползватели на ап.№ 70, за
който именно е открита служебно партида № 17869 и се отнасят описаните непогасени
задължения. Не се установи същите да са подали заявление за откриване на партида и
да са потребители на топлинна енергия съобразно изискванията на т.1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. С оглед това,
съдът намира че в производството не бе установено при условията на пълно доказване,
че посочените лица са потребители на топлинна енергия – необходимо е да се
представи документ за собственост или други убедителни доказателства за това им
качество по отношение на описания имот – ап.№ 70. Само на това основание
решението на СРС трябва да се отмени в частта, в която е признато за установено, че П.
Г. и Й. Г. следва да заплатят на ищеца суми за топлинна енергия, такса дялово
разпределение и лихви върху тях.
При така формираните изводи, съдът намира че не следва да обсъжда останалите
доводи на жалбоподателите за неправилност на постановеното решение в обжалваната
част.
Поради разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение
следва да бъде отменено като неправилно в частта на уважаване на установителните
искове срещу двамата ответници- въззивници. Предявените срещу тях по реда на
чл.422 ГПК искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
решението на въззивния съд е окончателно.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20074450 от 22.03.2021 г. по гр.д. № 7825/2020 г. по
описа на СРС, 119 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че:
претендираното от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, вземане за следните суми:
- 824.03 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2016 година
до 28. II. 2018 година;
- 142.78 лева обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за
7
времето от 15. IX. 2017 година до 30. IX. 2019 година;
- 10.30 лева за дялово разпределение на топлинната енергия за времето от 01. IX.
2016 година до 01.1. 2018 година;
- 02.33 лева обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинната
енергия, считано от 31. X. 2016 година до 30. IX. 2019 година;
- законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дяловото й
разпределение за времето от подаването в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на 07. X. 2019 година до
окончателното изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 06. XI. 2019 година по частно гражданско дело
№56943 по описа на Софийския районен съд за 2019 година против П. Г. Г. ЕГН
**********, живеещ в гр. София на ул. „******* във вход Г на етаж V, съществува,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че:
претендираното от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* вземане за следните суми:
- 824.03 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2016 година
до 28. II. 2018 година;
- 142.78 лева обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за
времето от 15. IX. 2017 година до 30. IX. 2019 година;
- 10.30 лева за дялово разпределение на топлинната енергия за времето от 01. IX.
2016 година до 01.1. 2018 година;
- 02.33 лева обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинната
енергия, считано от 31. X. 2016 година до 30. IX. 2019 година;
- законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дяловото й
разпределение за времето от подаването в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на 07. X. 2019 година до
окончателното изплащане на сумите,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.
XI. 2019 година по частно гражданско дело №56943 по описа на Софийския районен
съд за 2019 година против Й. Г. Г. ЕГН **********, съществува,
КАКТО И В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ, с която са осъдени П. и Й. Г.И Г.И с
ЕГН съответно ********** и **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД ЕИК*******,
разноски, както следва:
- по водене на исковото производство в размер на по 327.67 лева;
- по водене на заповедното производство в размер на по 35.37 лева, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
8
срещу П. Г. Г. ЕГН **********, живеещ в гр. София на ул. „******* във вход Г на
етаж V, искове по чл.422 ГПК вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД искове за признаване за
установено, че П. Г. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми:
- 824.03 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2016 година
до 28. II. 2018 година;
- 142.78 лева обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за
времето от 15. IX. 2017 година до 30. IX. 2019 година;
- 10.30 лева за дялово разпределение на топлинната енергия за времето от 01. IX.
2016 година до 01.1. 2018 година;
- 02.33 лева обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинната
енергия, считано от 31. X. 2016 година до 30. IX. 2019 година;
- законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дяловото й
разпределение за времето от подаването в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на 07. X. 2019 година до
окончателното изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 06. XI. 2019 година по частно гражданско дело
№56943 по описа на Софийския районен съд за 2019 година;
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
срещу Й. Г. Г., ЕГН **********, искове по чл.422 ГПК вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
искове за признаване за установено, че Й. Г. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми:
- 824.03 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2016 година
до 28. II. 2018 година;
- 142.78 лева обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за
времето от 15. IX. 2017 година до 30. IX. 2019 година;
- 10.30 лева за дялово разпределение на топлинната енергия за времето от 01. IX.
2016 година до 01.1. 2018 година;
- 02.33 лева обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинната
енергия, считано от 31. X. 2016 година до 30. IX. 2019 година;
- законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дяловото й
разпределение за времето от подаването в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на 07. X. 2019 година до
окончателното изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 06. XI. 2019 година по частно гражданско дело
№56943 по описа на Софийския районен съд за 2019 година.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т. С.“ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10