МОТИВИ към Присъда
№ 23 от 25.04.2019г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 314 по описа за
2018 година.
Против
подс. А.Й.Н. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1
от НК за това, че за периода 8.04. - 11.04.2014 год. в гр. Х., в качеството си
на ****в **** **** **** ***, причинила смъртта на Т.В.Д.., настъпила на
13.04.2014 год., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност /медицинска дейност/, като не е
изпълнила изискванията към специалиста ****, визирани в пункт Втори т. 1.1 от
Наредба № 3/7.02.2014 год. за утвърждаване на медицински стандарт „***" -
„Специалистът **** извършва преглед, поставя диагноза, назначава и интерпретира
лабораторните и други изследвания, назначава лечение и следи ефекта му чрез
контролни прегледи до оздравяване на детето, съответно до насочването за
хоспитализация", не е изпълнила своя основна функция и задължение,
съобразно пункт Трети т. 2 от Длъжностна характеристика на длъжността „****"
в Детско отделение, задължаващо я да работи по правилата на добрата медицинска
практика и клинични стандарти, като: не е забелязала клиничните и
параклиничните симптоми на изявената тежка тромбоцитопения, не е назначила
съответните за това изследвания, не е насочила своевременно пострадалото дете
към неонатологично заведение от второ или трето ниво. Участващият в заседанието
прокурор поддържа обвинението във вида, в който е предявено и изразява
становище, че то (обвинението) е доказано по несъмнен начин, както от
показанията на свидетелите, така и от изслушаните на съдебното следствие
експертизи. Предлага, след като подсъдимата бъде призната за виновна в
извършване на престъплението, да й бъдат наложени минимално наказание „лишаване
от свобода“, чието изпълнение бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
както и лишаване от права.
Повереникът
на частните обвинители Г. Ю. и В.Д. също счита, че обвинението е доказано в
пълен обем, така както го изисква процесуалния закон и пледира подс. Н. да бъде
призната за виновна в извършване на престъплението за което е предадена на съд,
като и бъдат наложени минимални наказания.
Защитниците
на Н. изразяват становище, че събраните по делото доказателства не установяват
виновно извършено от подсъдимата обществено опасно деяние, поради което намират
обвинението недоказано. В този аспект пледират Н. да бъде призната за невинна и
оправдана по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал.
1 от НК.
Подс. Н.
разбира обвинението, дава подробни обяснения и споделя изложеното от двамата й
защитници. Иска от съда да я признае за невинна и оправдае.
Хасковски окръжен съд като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно, в съвкупност и във връзка с наведените от
страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор
между страните в производството, а и от представените от *** документи по
трудовото досие на **** Н. се установява, че тя е завършила висше ***
образование в **** през **** с висок успех. Пет години по късно, през ***година
придобила специалност „***** и работила дълги години в **** ****. От ****. *** Н. била назначена на длъжност **** в *****.
Три дни по-късно и била връчена, срещу подпис длъжностната характеристика на *****.
Няма спор и относно това, че в годините *** Н. посещавала курсове и семинари,
повишавала професионалната си квалификация и е запозната с медицинските
стандарти, свързани със специалността й на ****, както и нормативните документи
свързани с упражняването на професията й.
Безспорно
на следващо място е, че частните обвинители Г.Ю. и В.Д. живеели на семейна
начала в ****, препитавали се с отглеждане на животни и от съжителството
помежду им имали родени две деца. Св. Ю. имала и голяма дъщеря, от друг баща и
предишен брак. През *** година Г.Ю. забременяла, а бременността била желана,
контролирана и без отклонения. Тази бременност била проследявана от свидетеля **
К.Д.. Последният не установил аномалии и назначил всички необходими
изследвания, поемани от Здравната каса, като пълна кръвна картина, урина,
албумин, кръвна захар, билирубин, Васерман и др. При преглед на ехограф ** Д.
установил, че плода се развива нормално, а св. Г. по негово предписание
приемала „магнерот“ и спазмолитици.
На
07.04.2014 год. Ю. усетила симптомите за предстоящо раждане и на *** година
рано сутринта посетила ** Д. ***. Лекарят установил разкритие на маточната
шийка от 5 см. и я насочил към родилно отделение. В АГО към МБАЛ **** св. Ю.
постъпила около 9 часа сутринта, когато на работа били ** Е.Ч., ** Д.П. и **
св. С.П.. Св. Ю. била подготвена за предстоящото раждане, включена била
поддържаща и стимулираща система, интензивността на която била съобразена с
поредността на раждането и с това, че жената износвала едри бебета. След около
час разкритието се увеличило и ** Д. спукал околоплодния мехур инструментално.
Св. Д. оставил родилката под наблюдение на ** Ч., а самият той отишъл в кабинет
за преглед на пациенти. Св. Ч. на няколко пъти посещавал Г.Ю. в предродилна
зала като я питал за състоянието й. Г.Ю. била въведена в родилна зала около 11
часа от акушерката и раждането започнало в присъствието и под наблюдението на
св. Ч.. Процесът се развивал нормално, но във втория етап на раждането П.
установила, че плодът се намира в необичайно предлежание, предполагащо
усложнения. ** Ч. разпоредил на П. да извърши епизиотомия /срязване на меките
тъкани на влагалището/ и в същото време приложил метода „Кристелер"
(физически натиск на горната част на корема на родилката във втората фаза на
раждане). **** П. завъртяла плода в посока, обратна на часовниковата стрелка и
го извадила от родовия канал. Детето се родило в *** часа, било от женски пол,
доносено, с тегло - 3. 850 кг. и ръст 52 см. Веднага след раждането било
поставено на кушетка, под наклон, с главата надолу, не проплакало веднага. След
като била извършена двукратна аспирация детето изплакало вяло. Поставена му
била кислородна маска, след което била извикана ** А.Н.. *** Ч. поставил и
отразил в медицинската документация диагноза „Анормално раждане в дълбоко задно
тилно предлежание с десностранна епизиотомия и епизиорафия". Пак той
попълнил и данните за детето в история на заболяването (състояние по апгар),
некоректно, в разрез с обективното състояние на бебето. От своя страна *** Н.
прегледала детето и разпоредила кислородна терапия до 16 часа и овлажняване -
до 18 часа. Въпреки възприятията на родилката за проблем с бебето, обяснен й с
„глътната много вода", назначената терапия с кислород, предписанията на ***
Н. за обдишване и овлажняване, около 15 часа детето било преместено при св. Ю..
При застъпване на нощната смяна в родилното отделение, св. Ю. събудила детето и
опитала да го накърми. Бебето й „хапнало“ много малко. На следващия ден - ***
год., преди визитацията на ****, преповиването на детето, св. Ю. забелязала
синини по една от ръцете на бебето. Попитала дежурната сестра на какво се дължи
това, при което последната я посъветвала да се обърне към *** Н.. На
поставеният й от пострадалата въпрос за синините на детето, подсъдимата отговорила
да ги следи и ако не отминат да я уведоми. Въпреки, че всяка сутрин извършвала
преглед на детето, едва в деня на изписването на родилката - ***. *** Н.
назначила изследване на кръвта на детето по повод послеродова жълтеница. След няколко
опита кръв от детето била взета и назначените изследвания направени, като
стойността на билирубина /жлъчен пигмент/ била в обичайните рамки на
отклонение, но изследването отразило фрапиращо ниско ниво на кръвните плочки в
циркулиращата кръв. Въпреки, че се запознала с изследванията *** Н. попълнила
документите за изписване на здраво, в добро общо състояние дете и на ***. Т.В.Д..
и *** Г.Ю. *** ***. По отношение синините по тялото на детето *** Н.
посъветвала св. Ю. да ги наблюдава.
През
следващите два дни детето било отпуснато, без желание за хранене и прием на
вода, спяло почти през цялото време. На 13.04.2014 год. Т.В.Д.. починала в дома
си в *****
Съдебно
медицинска експертиза на труп установява, че детето е доносено, съобразно ръста
от 52 см. и теглото 3.295 кг. и е било жизнеспособно. При аутопсията вещото
лице е установил изразен интер на кожата и лигавиците, кръвоизливи в меките
обвивки на мозъка, под твърдата обвивка на мозъка и по сърповидната връзка на
твърдата обвивка, оток и иктер на мозъчното вещество, оток на белите дробове,
ретроперитонален хематом двустранно, кръвоизлив под капсулата на черния дроб,
кръвоизлив (хематом) в коремната кухина, кръвоизливи в проби от напречно
набраздената, мастната и рехава тъкани в зоната на хематомите, подкожни
кръвонасядания в областта на главата, гръдния кош и кръстеца, остри
циркулаторни разстройства на вътрешните органи. Причината за смъртта на детето
били описаните кръвоизливи в обвивките на мозъка, под капсулата на черния дроб,
зад коремното пространство и коремната кухина. Тези кръвоизливи , според вещото
лице изготвило първото представено по делото заключение, се дължат на усложнения
при раждане, което било с продължително времетраене, затегнато протичане и
неблагоприятно предлежание на плода. Това довело до асфиксия на плода и
развитие на кръвоизливи, вследствие на повишената пропускливост на стените на
кръвоносните съдове заради кислородния глад. В тези случаи било характерно
съчетанието на кръвоизлив под капсулата на черния дроб и кръвоизлив в кухината
на черепа. Според експерта в генезиса на кръвоизливите и най-вече този под
капсулата на черния дроб може да изиграят роля и акушерските манипулации при
опит да се освободи плода при неблагоприятно предлежание.
Във втората
съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Е. се посочва, че
средната продължителност на раждането при жени, вече раждали е около 10 – 12
часа, от които периодът на разкритието от 6 до 9 часа, а този на изгонването от
10 мин. до 1 час. Причина за хематома в коремната кухина, за кръвоизливите в
черепната кухина, хематома в задкоремното пространство, в хилусите на бъбреците
и хематома под глисоновата капсула на черния дроб, е родова травма на фона на
асфиксия на плода, настъпила при нарушен ритъм на раждането. Тези кръвоизливи и
хематоми синергично са причинили смъртта на детето и се дължали на некоректно и
непрофесионално водене на раждането, както и на несръчно и грубо физическо
манипулиране на плода при израждането му. В това заключение вещото лице
посочва, че смъртта на детето е в пряка причинна връзка с действията на лицата,
с медицинска специалност, водили раждането.
От друга
страна натискът върху корема на майката (прийом на „Кристелер") се
прилагал рядко, при строги показания и обичайно носел риск за състоянието на
плода, поради повишаване на налягането в родовия канал и вътрекоремното
налягане на майката, допринасящи за нарастваща асфиксия на плода. В случая
прилагането на натиск върху корема на майката бил само едно от не добре
премерените действия на водещите раждането на детето, довели до неговото
увреждане и последвала смърт. Регулативният медицински стандарт по Акушерство и
Гинекология уреждал ролята на всеки един участващите в едно раждане.
Поставянето на плода в хода на раждането в дълбоко, право тилно предлежание
макар неблагоприятно, не било патологично и такова предлежание не налагало
непременно родоразрешение по оперативен път. Същевременно, посочва вещото лице,
в около 10 % от ражданията в това предлежание настъпвали усложнения и
нарушаване в ритъма на раждането във фазите на разкритието и изгонването, които
се протрахират и при израждане на детето по нормалните пътища, при непрофесионално
боравене от страна на водещите раждането се стигало до неговото травмиране.
Натискът
върху корема на родилката осъществен не навреме и не на място, при липса на
показания за това спомогнал за получаване на описаните при аутопсията
кръвоизливи и хематоми при детето, но той бил само една от предпоставките за
крайния резултат - смърт на детето, в резултат на травма по време на раждането.
За получаване на травмите спомогнала и манипулацията за извиване на детето
около оста му, направена от акушерката с цел освобождаване на раменния пояс, на
фона на задържана глава в родовия канал при еластични контракции, довело пряко
до причиняване на травмата на главата и кръвоизливите в черепната кухина.
По делото
са били назначени и две комплексни медицински експертизи, които са изготвили
заключение, след запознаване с предходните и с пълната медицинската
документация: история на бременността и раждането № *** г., а и медицинските
изследвания на детето. Освен вече посочените от д-р Е. обстоятелства относно
поредността на бремеността на св. Ю., ръста и теглото на новороденото, датата,
часа и мястото на раждане, диагностицирано като „Анормално, в дълбоко задно
тилно предлежание с десностранна епизиотомия и епизиорафия“, отразено в
историята на бременността и раждането на Г.Ж.Ю. № **** експертите сочат, че
описаният начин на раждане показва забавяне на хода на раждането във втория
период поради неправилно завъртане на главата на бебето в родовия канал и последващото
завъртане и раждане на раменния пояс с последваща асфиксия и родов травматизъм
за бебето. Същевременно неправилно бил отчетен „Апгарът“ на бебето веднага след
раждането, както и не е била разпозната съпътстващата тромбоцитопения, която е
усложнила състоянието на бебето при раждането. Експертите сочат, че детето е
изплакало след аспирация, а е бил отчетен Апгар на първа минута 8 /при норма
8-10/, на 3 минута 9, на 10 минута 10. Същевременно „Апгарът“ бил отчетен от
акушер гинеколог и макар детето да е било прегледано от ****, отразяващ първите
грижи за новороденото, последният не е забелязал някакъв риск. По документация
детето било с нормална кардиопулмонална адаптация и било дадено на майката за
кърмене като здраво доносено дете, без да се отразят патологични симптоми в
деня на раждането. Макар да е било назначено и извършено изследване, същото
било насочено към жълтеницата /ПКК и билирубин/ и след като стойностите на
билирубина били в рамките на референтните стойности за *** дневна възраст, детето
е изписано в домашна обстановка.
Експертите
сочат, че не е преценена стойността на тромбоцитите в изследването на
11.04.14г. - 45.10 /при норма 100 -
300.10/ и РСТ 0.038% /при норма 0.108-0.282/. Вещите лица дават становище, че
тромбоцитопенията е водещ патогенетичен механизъм за наличните хеморагични
симптоми. В случая е било необходимо да бъде направено специализирано
изследване на време на кървене, съсирване и протромбиново време, както контрол
на броя на тромбоцитите. За тромбоцитопения в неонаталния период се приемала
стойност на тромбоцитите под 150.10 на 9 степен, при стойност на тромбоцитите
под 50.10 се появявали кръвоизливите, а под 30.10 настъпвали животозастрашаващи
кръвоизливи.
Тромбопитопенията
била най-често срещаната хематологична аномалия при хипоксични деца. От друга
страна хипоксията представлявала понижено съдържание на кислород. При форсирано
раждането, чрез „Кристелер“ поради забавеното му напредване и наличие на
фетално страдание, при това задно тилно предлежание, били създадени условия за
протрахирана хипоксия. В този случай обаче,
детето трябва да е било със забавена кардиопулмонална адаптация и
патологичен Апгар. Въпреки тридневният престой на детето в отделението липсата
на декурзус, с отразени патологични симптоми, са дали основание на експертите
да приемат, че не е отразен риска. В документацията не се съдържали данни за
профилактично приложение на Вит. К 1 за да бъде направена диференциална
диагноза между хеморагична болест на новороденото и неонатална тромбоцитопения.
Констатираните субарахноидални кръвоизливи и хематомите в областта на черния
дроб и коремната кухина можело да бъдат с комплексна генеза, продължават
по-нататък вещите лица, но липсвали както описани клинични симптоми, така и
насочени параклинични изследвания. Липсвали морфологични данни за исхемични
поражения на мозъка, както и промени в надбъбречните жлези. Същевременно вещите
лица са категорични, че неблагоприятното предлежание на плода преди раждането и
предприемане на друг вид родоразрешение са били предвидими и точно това е
наложило епизиотомията. Предлежанието е станало известно на ** Е.Ч. във втория
период на раждането. Субарахноидалните кръвоизливи се дължели на забавения и
неправилно воден втори период на раждането и на тромбоцитоменията. При нормално
раждане и атравматично водене на раждането тромбоцитопенията води до масивни
мозъчни кръвоизливи и последваща смърт, честотата на мозъчните кръвоизливи при
тежка тромбоцитопения била висока. Експертите не се ангажират да определят
стойността на тромбоцитите при раждането, а генезата на тромбоцитопенията не
можело да бъде обяснена при липса на най-елементарни параклинични изследвания.
Тежката тромбоцитопения обаче неизбежно води до настъпването на смърт на плода,
без значение на обстоятелствата свързани с раждането и след това. ******бил
длъжен да следи състоянието на детето, да взема адекватни мерки за
предотвратяване на неблагополучия и като работещ в родилна зала да преценява
риска и да преведе рисковите новородени деца за специални или интензивни грижи
в неонатологично звено от второ ниво. Активното наблюдение в този случай се
свеждало до своевременна информация на акушерката за забелязаните кръвоизливи,
щателен преглед, назначения на ПКК (пълна кръвна картина) с тромбоцити, време
на кървене, протромбиново време. При влошаване на клиничното състояние и на
показателите детето е наложително да се преведе в друго неонатологично звено.
Недооценката
на неправилното предлежение на бебето спрямо родовите пътища на майката, не
спазената добра акушерска практика, затруднението при втория период на
раждането и допълнителната тромбоцитопения са довели до усложнения при бебето
след раждането и до по-късен летален изход. Същевременно своевременното
установяване на тромбоцитопенията и привеждането на детето в неонатологично
отделение би го спасило. Според вещите лица тробмоцитопенията изобщо не е
забелязана, не е диагностицирана и изследвания не са назначени. Присъстващият
при раждането ****/*** полагла първите грижи за новороденото: осигуряване на
топлинен комфорт; аспирация носна и гърлена; наблюдение на жизнените функции
като дишане, кръвообращение, рефлекси, мускулен тонус. В случая, имащият
решаващо значение за оценка на риска на бебето - оценка по АПГАР (скала за
оценка на риска) бил отчетен не от ***, а от *** водил раждането. В същото
време **** извършил дълбока аспирация на дихателните пътища и провел кислородо
лечение, което сочи, че е бил наясно със степента на риск при това дете.
Направените изследвания на третия ден, по повод появата на жълта окраска на
кожата, установили завишени стойности в кръвта на жлъчен пигмент (билирубин),
която е проява на обичайна после родова жълтеница. По този повод било направено
и контролно изследване след два дни, което показва нормализиране на билирубина.
Изследването на формените елементи на кръвта е установило тежка тромбоцитопения
(ниско съдържание на кръвни плочки в циркулиращата кръв) 45 х 10. 9 на литър, при норма от 100 до 300
х 10. 9 на литър. Ниското ниво на тромбоцитите било предпоставка за възникване
на спонтанни кръвоизливи и ако не се овладее, тромбоцитопенията прогресира и
води до смърт. Неонаталната тромбоцитопения клинично се изявявала със спонтанни
кръвоизливи по кожата /петехии/ и с хематоми по органите, при което се
наблюдавало намаляване на броя на тромбоцитите в кръвта и води до повишена
склонност към кървене. Изводът, че починалото дете е с тромбоцитопения,
експертите обосновават с първото лабораторно изследване и находката от
патоморфологията. Както аутопсионния протокол, така и параклиничните
изследвания за тромбоцити /45 000 в куб.мм./ сочели на това заболяване.
Наличието на кожни и подкожни кръвоизливи и намален брой на тромбоцити
потвърждава диагнозата неонатална тромбоцитопения. На аутопсия били описани
множество кръвоизливи: голям ретроперитонеален хематом около 250 мл.,
кръвоизлив под капсулата на черния дроб като маншон, кръвоизливи около
бъбреците, субарахноидален кръвоизлив и в черепната ямка. Тези масивни
кръвоизливи са причина детето в домашна обстановка да бъде унесено, да отказва
да се храни, да спи продължително и в крайна сметка да настъпи смъртният изход.
Своевременното поставяне на диагнозата „Неонатална тромбоцитопения",
превеждане на детето в отделение с неонатологичен екип, т.е. второ или трето
ниво, преливане на тромбоцитна маса, кортикостероиди и имуноглобулини би довело
да неговото спасяване. Въпреки, че параклиничният резултат, сочещ на тежка
тромбоцитопения, отразен надлежно в медицинската документация, бил на
разположение на ****, детето е било изписано на ***. с епикриза в която е
отразено, че детето е клинично здраво.
При защита
на заключенията си в съдебно заседание вещите лица от тройната комплексна
експертиза установяват на какво се дължи различния извод на експерта д-р Е. в
първите му (самостоятелни) заключения и тройната експертиза, относно причината
за смъртта на новороденото. И д-р Е., и проф. д-р Г. обясняват, че сходството в
обективно установените при аутопсията кръвоизливи, без да е взето под внимание
наличното по делото медицинско изследване на кръвта и показателите на
тромбоцитите, могат и в случая са заблудили съдебния лекар относно причините за
проявата им. Точно д-р Е. подчертава, че при първите две изготвени от него
заключения, не е отчел изследването на кръвта на новороденото. Същевременно
както проф. д-р Г., така и д-р Д. са категорични, че установяването на
„тромбоцитопенията“ е във възможностите на специалист ****. Всички вещи лица,
едно от което е водещ специалист в неонатологията не само в Република България,
са категорични, че стойността на тромбоцитите, отчетено при изследването на
кръвните показатели е следвало да алармират **** за назначаване на допълнителни
изследвания, преместване на детето в заведение от второ или трето ниво и
извършването на посочените в заключението вливки.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г.Ж.Ю.
(приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), В.Д.Д., К.Н.Д.,
Е.М.Ч., С.И.П., Н.Д.Т., Х.С.И., Н.М.Д., Ц.К.Б., М.Д.Я. и Н. Г.Г., експертизите,
обясненията на подсъдимата и останалите приобщени по реда на чл. 283 от НПК
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство. От
доказателствената съвкупност съдът изключи показанията на св. П., доколкото
дадените на досъдебната фаза на производството бяха приобщени в нарушение на
процесуалните правила – при неизразено съгласие на частните обвинители, предвид
неявяването им в последното съдебно заседание. Тези факти се подкрепят и от
обясненията на подсъдимата, изключая обстоятелствата за водените от нея с пострадалата
Ю. разговори относно синините на детето, след раждането и при изписването им,
както и състоянието на детето при раждането и съответно при напускането на
болницата. Пострадалата Ю. обяснява, че при раждането, след прилагане на
прийома Кристелер и изгонването на плода, детето е проплакало вяло, било е
двукратно аспирирано и *** Н. е назначила терапия с кислород. По нататък св. Ю.
съобщава, че следващия ден, както и в деня на изписването им от болницата, на
въпросите й относно сините крайниците на бебето *** Н. неизменно я съветвала да
ги наблюдава. Показанията на тази свидетелка макар да са емоционални, макар да
са давани от пострадала звучат достоверно и съдът ги кредитира. Показанията са
изключително последователни, точни и логични. Пострадалата е категорична за
всяко от събитията, които споделя с подробности. Показанията й относно самото
раждане, организацията в родилно отделение, визитациите на различните
специалисти се потвърждават и от разпитаните лица с медицинско и не само образование,
работещи на трудов договор в ***. Всички свидетели, включително и подс. Н.,
подкрепят изнесеното от пострадалата, че като цяло това е била една нормално
протичаща бременност с характерните за състоянието малки отклонения –
показанията на св. Д., който й е предписвал спазмолитици. Т.е. показанията на
свидетелите сочат, че се касае за нормално протичаща бременност, нормално
започнало раждане, с усложнение във втория етап, при здрава родилка и завършило
с летален изход за бебето, дни след раждането. Показанията на св. Ю., *** Ч. и
св. П. са в унисон и със приложените писмени доказателства – история на
новородено 1679, история на бременност и раждане ***, епикризи на новороденото
и родилката от ***, медицинска документация, резултати от изследвания,
лекарствен лист, данни за протичане на раждането, оперативен протокол,
реанимационен лист, лист за предоперативна анестезиологична консултация и
преценка, история на новороденото, трансфузионен лист, амбулаторни листи и
най-вече резултати от клиничните изследвания. Подс. Н. е била запозната както с
обстоятелствата около самото раждане, така и от този момент със състоянието на
детето - вялото изплакване, необходимостта от прилагане на кислород(въпреки
некоректно отчетените и вписани в Апгара резултати) и впоследствие описаните от
пострадалата синини по детето. Без значение е, че клиничната пътека не
задължава **** да назначава изследване на тромбоцитите, както и това, че такива
изследвания са били назначени по повод проследяване на билируба на ***. Факт е,
че в изготвеното на същата дата в 9.18 часа изследване показателите на
тромбоцитите са били в критично ниски показатели, в пъти под референтните
стойности. Резултатите от това изследване е било на разположение на
подсъдимата, която въпреки това го изписва от отделението на същата дата,
отразявайки в епикризата, че детето е клинично здраво.
При тези
факти съдът прие, че подсъдимата А.Й.Н. е осъществила от обективна и субективна
страна престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК защото в периода 08.04. -
11.04.2014г. в гр. Х., в качеството си на ****в **** **** ****, причинила
смъртта на Т.В.Д.., настъпила на 13.04.2014 год., поради немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
/медицинска дейност /, като не е изпълнила изискванията към специалиста ****,
визирани в Пункт Втори т. 1.1 от Наредба № 3/7.02.2014 год. за утвърждаване на
медицински стандарт „***" -„Специалистът **** извършва преглед, поставя
диагноза, назначава и интерпретира лабораторните и други изследвания, назначава
лечение и следи ефекта му чрез контролни прегледи до оздравяване на детето,
съответно до насочването за хоспитализация", не е изпълнила своя основна
функция и задължение, съобразно Пункт Трети т. 2 от Длъжностна характеристика
на длъжността „****" в **** отделение, задължаващо я да работи по
правилата на добрата медицинска практика и клинични стандарти, като: не е
забелязала клиничните и параклиничните симптоми на изявената тежка
тромбоцитопения, не е назначила съответните за това изследвания, не е насочила
своевременно пострадалото дете към неонатологично заведение от второ или трето
ниво. Налице са всички признаци от обективна страна: правно регламентирана
дейност, източник на повишена опасност като дейността на аптекаря, спасителя,
ловджията и др. включително и тази на лекаря.
Известно е,
че разпоредбата на чл. 123, ал. 1 НК касае състав на резултатно престъпление и
е необходимо настъпилата смърт на пострадалия да е в пряка причинна връзка с
немарливо изпълнение /незнание/ на занятието от субекта на престъплението. Няма
спор, че с оглед качеството си на **** - ****, подсъдимата Н. може и е субект
на престъпление за което и е предявено обвинение. Ясно е също така, че
медицинската професия е правно регламентирана дейност и източник на повишена
опасност за упражняването на която подсъдимата има необходимото образование и
нужните специални знания и умения. На следващо място за ангажиране на
наказателната отговорност на лекар за немарливо изпълнение на задълженията му
по смисъла на чл. 123, ал. 1 НК, немарливите действия или бездействия трябва да
са от такова естество, че без тях смъртта на пациента не би настъпила, т.е
необходимо е да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между поведението на дееца и настъпилия съставомерен резултат. В случая,
безспорно е установено, че още от момента на раждането ** Н. е била запозната
със състоянието на бебето, породено от усложненията във втората фаза на
раждането му, проведените аспирации, вялите му реакции, назначила е терапия с
кислород, а в последващите дни и с обективно изразените синини по ръката на
детето, съобщени й от св. Ю.. Ясно е също, че на 11.04.2014г. са били назначени
и своевременно извършени изследвания, след вземане на кръв от детето, в които
стойностите на тромбоцитите са драстично под референтните стойности. Така въпреки
установената още при раждането хипоксия на новороденото, *** Н. нито е
проследила изпълнението на терапията с кислород, нито е отразила състоянието на
детето и предписаното лечение в медицинската документация. Нещо повече. Не е
назначила и необходимите изследвания, а дори след провеждането им, макар и по
друг повод, не е забелязала фрапантно ниската стойност на тромбоцитите, а
детето е изпратено в къщи, вместо да се назначат допълнителни изследвания и то
да бъде приведено в друго лечебно заведение за провеждане на необходимото
лечение. Тези действия и бездействия на подсъдимата обуславят извод за
допуснати от нея поради немарливо изпълнение на лекарските й задължения
пропуски и нарушения на медицинските стандарти по педиатрия и длъжностна й
характеристика. Те са потвърдени изцяло от заключенията на двете комплексни
експертизи. С оглед заявеното от експертите в комплексните съдебно медицински
експертизи и в разпита им в съдебно заседание, че смъртта не би настъпила, ако
своевременно е била диагностицирана неонаталната тромбоцитопения, характерна за
хипоксични новородени и детето изпратено в заведение от второ или трето ниво, и
извършени посочените в заключението вливки, леталният изход би бил избегнат.
Така в резултат на бездействията на подсъдимата, поради немарливо изпълнение на
практикуваната от нея медицинска дейност, в нарушение на Наредба № 3/7.02.2014
год. за утвърждаване на медицински стандарт „****", п. II-ри, т. 1.1 -
„Специалистът **** извършва преглед, поставя диагноза, назначава и интерпретира
лабораторните и други изследвания, назначава лечение и следи ефекта му чрез
контролни прегледи до оздравяване на детето, съответно до насочването за
хоспитализация" и пункт III – ти, т. 2 от Длъжностна характеристика на
длъжността „****" в ****, задължаващо я да работи по правилата на добрата
медицинска практика и клинични стандарти, като не е забелязала клиничните и
параклиничните симптоми на изявената тежка тромбоцитопения, не е назначила
съответните за това изследвания и не е насочила своевременно пострадалото дете
към неонатологично заведение от второ или трето ниво, в пряка причинна връзка е
настъпилата смърт на 13.04.2014г. на Т. В.. Деянието е извършено по
непредпазливост под формата на небрежност относно обективно настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на детето, изразяваща се в непредвиждане
настъпването на смъртта при наличие на обективна възможност и задължение на
дееца с оглед конкретните обстоятелства да я предвиди.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до подценяване на конкретната
обстановка и проявена груба небрежност и немарливото изпълнение на правно
регламентирана дейност и конкретно нормите уреждащи медицинската практика в
Република България.
При
определяне вида и размера на наказанията съдът все предвид смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Към първата група се отнасят изцяло
позитивните характеристични данни, чистото съдебно минало, зрялата възраст и
трудов стаж, подробните обяснения, способствали за разкриване на обективната
истина, а към втората: продължителния период, през който не е уточнена
диагноза, не е предписано и предприето лечение, както и „изписването“ на
детето, като клинично здраво. Имайки предвид изложеното, съдът определи
конкретния размер на наказанията при условията на чл. 54 от НК, като прие
превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което отмери наказанията в
минимума предвиден в специалната част на НК (чл. 123, ал.1 и чл. 160 от НК), а
именно: „лишаване от свобода за срок от 1(една) година” и „лишаване от право да
упражнява **** професия“, също за една година. Тъй като подс. Н. не е осъждана,
наложеното й наказание “лишаване от свобода” е за срок под три години, съдът
счита, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимата не е наложително тя да го изтърпи ефективно,
поради което отложи изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен
срок от три години. В тази връзка следва да се посочи, че подс. Н. е човек,
ползващ се с добри характеристични данни по местоживеене и месторабота; доказал
се в своята област ***, способства за разкриване на обективната истина.
Така
определените по вид и размер наказания ще постигнат целените от закона
превантивни резултати, както по отношение на конкретния деец, така и спрямо
всички останали.
След като
подсъдимата бе призната за виновна в извършване на престъплението в нейна
тежест бяха възложени деловодните разноски - сума от 1 886.24 лева,
платими в полза на МВР, по сметка на ОД МВР Хасково и 124. 44 лева в полза
Бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС Хасково.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател: