№ 255
гр. Пазарджик, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500679 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №693/13.08.2021г., постановено по гр.д.
№20215220101244/2021г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
И.Г., с адрес: гр.С. бул.“В. №2- Съдебна палата, да заплати на СВ. В. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“С.“ №138, сумата от 1000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано
обвинение в извършване на деяние по чл.313, ал.1 от НК, по което С.К. е
оправдана с влязло в сила на 24.02.2021г. Решение №260036/08.02.2021г. по
НАХД №899/2020г. по описа на РС- Пазарджик, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 08.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 600лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за адвокатско възнаграждение за оказано процесуално
представителство в хода на досъдебното и съдебно производство
Осъдена е Прокуратурата на Република България, представлявана от
1
Главния прокурор, И.Г., с адрес: гр.С. бул.“В. №2- Съдебна палата, да заплати
на СВ. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“С.“ №138, сумата от 10лв.,
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, И.Г., с адрес: гр.С. бул.“В. №2- Съдебна палата, да заплати
на адв.В.С. С. от Адвокатска колегия Пазарджик, адвокатско възнаграждение
в размер на 342лв., на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Р.П.- прокурор в
Районна прокуратура- Пазарджик, представител на ответника Прокуратура на
Република България.
Твърди се в същата, че относно неимуществените вреди които се
претендират от ищцата са налице някакви неопределени състояния на
ищцата, което е недопустимо, тъй като последната е длъжна да посочи ясно и
точно, какво точно претендира. В тази връзка се приема, че твърдения
неподкрепени с доказателства следва да бъдат отхвърлени.
Визира се, че от показанията на св.К. по никакъв начин не могат да се
извлекат данни, сочещи за стрес, обида и притеснения. Цялостното
впечатление от същите, е че той не е наясно какво точно се е случвало.
Сочи се, че действията на Прокуратурата срещу ищцата К. са от
момента на привличането и в качеството на обвиняема- 18.05.2020г. до
внасяне на Постановлението в РС- Пазарджик с предложение по реда на
чл.78а от НК- 24.06.2020г., като същите са продължили не 10 месеца, както се
твърди в исковата молба и както се сочи в решението на съда, а един месец и
6 дни, т.е. в изключително разумен срок.
Не се отрича, че съдът е признал ищцата за невиновна и оправдана по
обвинението по чл.313, ал.1 от НК, като решението което е постановено в
тази връзка не е обжалвано.
Приема се, че в случая Прокуратурата не следва да отговаря за
„допусната техническа грешка“ в официален документ на Министерство на
външните работи и препратен в Прокуратурата на Република България от
съответните служители на Министерство на вътрешните работи на РБългария,
каквито са съответно служителите в ГДНП- Главна дирекция „Национална
полиция“ и Дирекция „МОС“ към МВР.
2
Твърди се, че не се представят по делото никакви писмени
доказателства, че ищцата С.К. е търпяла неимуществени вреди изразяващи се
в стрес, обида, притеснения и т.н. Не са представени никакви медицински
документи от който е видно, че ищцата е имала подобни психически
изживявания.
Счита се, че претендираните вреди е следвало да бъдат доказани от
ищцата, както и че те се дължат именно и само на действията на
Прокуратурата, а това не се е случило по делото, с оглед на което същите са
недоказани и съответно неоснователни.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от 1000лв. е завишен и не съответства, както с принципа заложен в
чл.52 от ЗЗД, така и с установената съдебна практика на българските
съдилища и на Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
Относно претендираните имуществени вреди за адвокатско
възнаграждение се твърди, че в показанията си св.К. заявява, че той лично е
платил от себе си втория адвокатски хонорар на упълномощения повереник
адв.С., тъй като по това време ищцата се е намирала в Англия. Предвид на
това се визира, че по този начин автоматично сумата от 300лв. следва да бъде
изключена като евентуално причинена имуществена вреда, тъй като тя не е
излязла от патримониума на ищцата. Приема се, че не може да се говори за
семейна имуществена общност, тъй като става въпрос за лични парични
средства на единия съпруг.
Сочи се, че показанията на св.К., който е съпруг на ищцата С.К. следва
да се преценяват на плоскостта на чл.172 от ГПК, тъй като същия определено
е заинтересован в полза на ищцата. Но и независимо от това, те не доказват
ищцовата теза.
Приема се, че отделно от това, ищцата не е представила на съда никакви
други годни доказателства в подкрепа на исковите си претенции.
Твърди се, че Прокуратурата е изпълнила конституционното си
задължение, въз основа на подадена от МВР писмена информация да
образува досъдебно производство, тъй като не е възможно, без да се проведе
разследване, да се изяснят всички факти и обстоятелства и да се установи
дали има извършено престъпление по чл.313, ал.1 от ГПК или не, след което
да бъде постановен краен прокурорски акт.
3
Визира се, че при наличието на официален документ към онзи момент,
удостоверението, че СУМПС е било отнето от немските власти,
Прокуратурата не е имала друг избор, освен да повдигне обвинение и да внесе
предложението по чл.78а от НК.
Твърди се, че след представянето на ново писмено доказателство в
съда, Прокуратурата не е поддържала повдигнатото и предявено обвинение,
което изключва каквито и да е било преднамерени или необективни действия
спрямо ищцата.
Визира се, че от всички доказателства следва да се приеме, че не е
следвало ищцата да предявява претенции спрямо Прокуратурата, а срещу
лицата, от чиито действия, тя се е чувствала засегната, за което има друг
законов ред, но не и в ЗОДОВ. С оглед на това и се приема, че прокуратурата
се явява ненадлежен ответник по образуваното гражданско дело.
В тази насока се излагат съображения.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърлят
предявените искове, като неоснователни.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- СВ. В. К., чрез пълномощника й адв.С. от АК- София.
В него са изложени доводи в насока неоснователност на възраженията
изложени в подадената възззивна жалба.
Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
В съдебно заседание, за жалбоподателят Прокуратура на Република
България се явява прокурор С.Я. от ОП- Пазарджик. От страна на последния
се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да се уважи по
съображенията изложени в нея. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно, ако се
приеме, че претенцията на К. е основателна, то се моли същата да бъде
намалена.
Ответникът по жалбата- СВ. В. К., редовно призована, не се явява. Не се
явява и процесуалния й представител адв.С.а. От страна на последния е
4
постъпила писмена защита, в която се излага становище в насока
неоснователност на подадената въззивна жалба. Приема се, че решението на
първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно.
Моли се, жалбоподателят да бъде осъден да му заплати адвокатски
хонорар пред въззивната инстанция при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното
решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед
изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова
молба, подадена от СВ. В. К., чрез адв.В.С., срещу Прокуратурата на
Република България, гр.С. с правно основание на предявените искове по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ и по чл.86 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищцата, че по досъдебно производство
№1/2020г. по описа на ОСО при ОП- Пазарджик, пр. преписка №86/2020г. по
описа на РП- Пазарджик е била привлечена в качеството на обвиняема за
престъпление по чл.313, ал.1 от НК на 18.05.2020г., за това, че на 07.12.2016г.
в писмена декларация пред Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик
е потвърдила неистинността на обстоятелства, свързани със свидетелство за
управление на МПС.
Сочи, че свидетелството й за управление на МПС било откраднато в
Германия, а не иззето за извършени нарушения, поради което не е извършила
вмененото й престъпление.
Визира, че било внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на ищцата за извършеното по реда на чл.78а от НК, като било
образувано НАХД №899/2020г. по описа на РС- Пазарджик, по което с
решение от 08.02.2021г., съдът признал ищцата за невиновна и я оправдал по
предявеното й обвинение. Решението на наказателния съд влязло в сила на
23.02.2021г.
Твърди се, че от незаконното обвинение ищцата е претърпяла
неимуществени вреди. Същата изпитвала притеснения и възмущение от
обстоятелството, че й е повдигнато обвинение, защото считала, че е невинна.
В продължение на десет месеца била подложена на стрес и принудена на
5
търпи обидно отношение от това, че е несправедливо обвинена в извършване
на престъпление. Звъняла до Германия, дори ходила там, за да изясни
обстоятелствата относно отнетото й свидетелство за управление на МПС.
Неимуществените вреди ищцата оценява на 1000лв., предвид на което
претендира тяхното заплащане от страна на ответника- Прокуратурата на
Република България.
Претендира се от страна на ищцата и заплащане на обезщетение и за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени възнаграждения за адвокат-
300лв. по договор за правна защита и съдействие в хода на досъдебно
производство №1/2020г. по описа на ОСлО при ОП- Пазарджик и 300лв. по
договор за правна защита и съдействие в хода на съдебното производство
НАХД №899/2020г. по описа на РС- Пазарджик или общо 600лв., които
сторила, поради незаконното обвинение.
Претендира се от страна на К. и законната лихва върху обезщетенията
за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда- 08.04.2021г. до окончателното изплащане на
вземанията.
Искането на ищцата е да се уважат предявените искове за осъждане на
ответника да й заплати претендираните обезщетения за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото й
обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 08.04.2021г. до окончателното изплащане на
вземанията. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК, от страна на ответникът- Главна прокуратура на
РБ е депозиран отговор на исковата молба, чрез прокурор Р.П.- прокурор в
РП- Пазарджик. В него се оспорва исковата претенция по основание и размер.
Изразява се становище в насока неоснователност и недоказаност на
претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди за обвинението, за което е постановено оправдателно решение по
НАХД №899/2020г. по описа на РС- Пазарджик, тъй като от една страна
Прокуратурата на Република България не следва да отговаря за „допусната
техническа грешка“ в официален документ на Министерството на външните
работи на Република България, който е препратен в Прокуратурата на
Република България от съответните служители на Министерството на
6
вътрешните работи на Република България, каквито са служителите в ГДНП-
Главна дирекция „Национална полиция“ и Дирекция „МОС“ към МВР, а от
друга страна, защото досъдебното производство приключило в изключително
разумен срок- само за един месец и 6 дни, а не както сочи ищцата за десет
месеца.
Сочи се, че след промяната в НПК, наказателните производства не се
образуват срещу конкретни лица, т.е. досъдебно производство №1/2020г. по
описа на ОСО при ОП- Пазарджик не е образувано срещу ищцата С.К.. С
постановление на разследващия следовател от 18.05.2020г., ищцата е
привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл.313,
ал.1 от НК, като обвинението й е предявено в присъствието на защитник. С
Постановление на РП- Пазарджик от 24.06.2020г. е предложено на РС-
Пазарджик да образува производство по чл.375 от НПК и да освободи ищцата
С.К. от наказателна отговорност с прилагане на административнонаказателна
такава по реда на чл.78а от НК. Следователно действията на Прокуратурата
срещу ищцата са от момента на привличането й в качеството на обвиняема-
18.05.2020г. до внасяне на постановлението в РС- Пазарджик с предложение
по реда на чл.78а от НК- 24.06.2020г., като същите са продължили един месец
и 6 дни.
Твърди се, че в писмото на Генералното консулство с което е изпратено
българското СУМПС №********* е била допусната техническа грешка, като
неправилно било записано, че свидетелството било отнето, а не върнато.
Сочи се, че Прокуратурата на Република България осъществява
взаимодействие със съответните служби към Министерството на външните
работи на Република България, но не притежава оперативна самостоятелност
да проверява постъпили от съответните служби, в случая „Консулски
отношения“ към Министерството на външните работи на Република
България, официални документи. Поради това ответникът не следва да
отговаря за действията на длъжностните лица от състава на органите на
изпълнителната власт- Министерството на външните работи на Република
България и Министерството на вътрешните работи на Република България.
Твърди се, че ищцата не е ангажирала доказателства за претърпени от
нея неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна
връзка с повдигнатото обвинение.
7
Приема се, че претендираните от ищцата неимуществени вреди са
недоказани, а претенцията силно завишена с оглед критерия по чл.52 от ЗЗД.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, престъплението, за
което е повдигнато обвинение на ищцата не е тежко по смисъла на чл.93, т.7
от НК, поради което и претендираните имуществени вреди в общ размер на
600лв. за заплатен адвокатски хонорар са завишени. Адвокатският хонорар
трябва да бъде съответен на правната защита, необходима на лицето е оглед
на повдигнатото му обвинение. Разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат когато страната е заплатила възнаграждението, а в случая в
наказателното производство не са представени оригиналите на договорите за
правна помощ, удостоверяващи направените разходи за адвокатско
възнаграждение.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от материалите по НАХД №899/2020г., по описа на PC-
Пазарджик, съдържащо в себе си и досъдебно производство №1/2020г. по
описа на ОСлО при ОП- Пазарджик се установява, че последното е
образувано с постановление от 13.01.2020г. на прокурор при РП- Пазарджик,
за това, че на 07.12.2016г., в гр. Пазарджик, в писмена декларация до КАТ ПП
при ОД на МВР гр.Пазарджик, която по силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД се
подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
обстоятелствата по загубването, открадването, повреждането или
унищожаването на документ за самоличност е била потвърдена неистина, а
именно, че свидетелството за управление на МПС на името на СВ. В. К. от
гр.С., ЕГН ********** е откраднато в чужбина, в гр.Мюнхен на 12.09.2016г.-
престъпление по чл.313 от НК.
Видно от постановление от 18.05.2020г., ищцата С.К. е привлечена като
обвиняем за извършено престъпление от общ характер за това, че на
07.12.2016г., в гр.Пазарджик е потвърдила неистина в писмена декларация до
сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Пазарджик от 07.12.2016г., изискваща се по
силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД, която е дала пред орган на власт- Р.М.С.-
системен оператор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Пазарджик, за
удостоверяване истинността на обстоятелствата по загубването, открадването,
повреждането или унищожаването на документ за самоличност, а именно, че
на 12.09.2016г. в Германия и е откраднато СУМПС, издадено на нейно име и
8
контролен талон- престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказания лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста
лева, като на тази дата К. е разпитана в качеството й на обвиняем. С
постановлението за привличане в качеството на обвиняем на К. е определена
мярка за неотклонение „Подписка“.
Не е спорно, че при извършването на горепосочените процесуално-
следствени действия ищцата е представлявана от адвокат В.С. от АК-
Пазарджик, надлежно упълномощен.
Видно от приложените на л.75 и л.87 от цитираното дело договори за
правна защита и съдействие, страните са уговорили възнаграждение в общ
размер на 350лв. за оказване на защита по ДП №1/2020 г. по описа на ОСлС
при ОП- Пазарджик, в които е отразено, че същото е заплатено.
Видно от постановление за освобождаване от наказателната
отговорност с налагане на административно наказание от 24.06.2021г., на
основание чл.375 от НПК по ДП №1/2020г. по описа на ОСлС при ОП-
Пазарджик, пр.пр.№86/2020г. на РП- Пазарджик, ищцата е предадена на съд,
по което е образувано АНД №899/2020г., по описа на PC- Пазарджик, по
което ищцата отново се е представлявала от адв.В.С..
Видно от приложения от цитираното дело договор за правна защита и
съдействие на л.13, страните по същото са уговорили възнаграждение в
размер на 300лв. за оказване защита по АНД №899/2020г., по описа на PC-
Пазарджик, което е отразено да е заплатено.
Не е спорно, че в рамките на съдебното производство пред PC-
Пазарджик са проведени 4 съдебни заседание, като за първото съдебно
заседание ищцата не е била редовно призована, поради което делото се е
отложило. В следващите две съдебни заседания не се явявала, като се явила
на последно заседание. Във всяко съдебно заседание се е явявал
пълномощникът й В.С..
Видно от Решение №260036/08.02.2021г., ищцата е призната за
невиновна и е оправдана по повдигнатото обвинение, за извършено
престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Видно от представеното в досъдебното производство свидетелство за
съдимост, ищцата не е осъждана, има добри характеристични данни, няма
регистрирани противообществени прояви.
9
В показанията си свИ. К. визира, че е бил запознат с образуваното дело
срещу съпругата му, както и неговия предмет. Споделя, че ищцата много
лошо е преживяла делото, имала притеснения, налагало се да ходи в
Германия във връзка с книжката й. Сочи, че съпругата му е била задържана на
границата, като не може да посочи за какъв период, тъй като се намирал в
Англия, след което е била пусната. Визира, че във връзка с делото съпругата
му е направила разноски 600лв., като изяснява, че първите 300лв. са дадени от
съпругата му, а другите 300лв. от свидетелят, като уточнява, че били семейни
пари. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката като логични,
последователни и подкрепящи се от останалите събрани по делото
доказателства.
При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в
процеса, процесуално допустима е, като същата е неоснователна.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като
настоящия съд изцяло споделя правните изводи формирани от страна на
първата инстанция.
В разглежданият казус спрямо ищцата е било предявено, повдигнато и
поддържано обвинение за умишлено престъпление по чл.313, ал.1 от НК,
крайния резултат от което е влязла в сила решение, с което е оправдана
същата.
Предвид на това и претендираната отговорност на държавата е по
отношение на причинените от прокуратурата неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъплението, след като е налице
постановена оправдателен диспозитив на постановено от съда решение,
влязло в законна сила, респективно имуществени вреди изразени в заплатен
адвокатски хонорар по досъдебното и съдебно производство.
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени
права, блага или правозащитими интереси, като вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото.
10
В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето
становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени
ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази причина,
доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите
правила за доказване. За този вид неимуществени вреди се дължи
обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при
положение, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на РБ- незаконно обвинение и оправдателна присъда- в случая
решение по чл.78 от НК.
В този аспект, не следва да се приемат за основателни възраженията на
прокуратурата, че не е извършено незаконосъобразно действие от страна на
последната, обосновано от приемане на констатацията, че същата не следва
да отговаря за „допусната техническа грешка“ в официален документ на
Министерство на външните работи.
В този аспект не следва да се считат за обосновани възраженията в
насока, че по делото не са налице никакви писмени доказателства
установяващи, че ищцата С.К. е търпяла неимуществени вреди изразяващи се
в „стрес, обида и притеснения и т.н.“. Съответно, че при условията на пълно и
главно доказване, ищцата е следвала да докаже претърпените вреди, техния
размер и връзката им с повдигнатото обвинение.
В случая същите не могат да бъдат споделени, тъй като от една страна
по несъмнен начин е установено, наличието на незаконно обвинение, респ.
постановен оправдателен диспозитив относно К.. От друга страна са налице
неопроверганите показания на свИ. К. относно неимуществените вреди на
съпругата му- ищцата К.. Свидетелят е категоричен, че последната е
преживяла много лошо делото, като е имала притеснения. Това и е останало
като травма. Същата е ходила и до Германия да изяснява случая.
Доказателства които да опровергават тези твърдения по делото не са налице.
Следва да се посочи, че неотречени са показанията му в насока и на
претърпените имуществени вреди от страна на ищцата. Свидетелят е
категоричен, че съпругата му е направила разноски в размер на 600лв., като
11
конкретизира, че първите 300лв. са дадени от последната, а другите 300лв. са
дадени от него. Относно последно установеното не следва да се счита, че този
разход не е направен от К., тъй като и от двете пълномощни дадени на адв.С.
за процесуално представителство се установява, че клиента е именно ищцата.
Това, че е възможно съпругът й да е дал втората сума от 300лв. не следва да
се приема, че това са именно лични средства на първия, тъй като е налице
конкретизиране от разпитания, свидетел, че хонорарите са платени от
семейни пари.
Ето защо и няма основание да не се кредитират тези му показания и не
следва да се приема възражението на прокуратурата в насока, че този
свидетел е заинтересован.
Няма основание да се приемат и възраженията в насока, че
наказателното производство спрямо К. е продължило само един месец и
четири дни, имайки се предвид, че последната е привлечена като обвиняема
на 18.05.2020г. и съответно на 24.06.2020г. е изготвено постановлението на
база на което е предложено тя да бъде освободена от наказателна
отговорност. Данните по делото са категорични, че до постановяване на
решението на съда /08.02.2021г./ са изминали близо 10 месеца, когато е влязло
в сила същото, а именно на 24.02.2021г.
От данните по делото не може да се направи извод за наличието на
виновно и противоправно поведение у К., в причинна връзка с действията на
прокуратурата или друг неин принос като напр. укИ.е от органите на реда или
възпрепятстване на производството по друг начин.
Имаме в случая констатирана от съда несъставомерност на деянието за
което е повдигнато обвинение, вследствие на което е налице и постановено
решение с оправдателен диспозитив.
При тези данни няма основание да се приеме, че прокуратурата не е
надлежен ответник и не може да носи отговорност, след като е било
образувано досъдебно производство, повдигнато обвинение и впоследствие,
налице влязла в сила оправдателно решение.
Не е налице основание с оглед на събраните по делото доказателства да
се приеме, че уважения иск за претърпени неимуществени вреди е завишен.
Както се посочи по- горе налице са неопровергани свидетелски показания за
притеснения от страна на ищцата във връзка с образуваното й дело, като
12
конкретния период от време от привличането й като обвиняема до влизане на
сила на оправдателното решение е 10 месеца. Това е период от време, които е
достатъчно основание да се приеме, че определения й размер обезщетение за
неимуществени вреди е справедлив и не са налице предпоставки за неговото
намаляване с оглед на алтернативното възражение на прокуратурата в тази
посока.
Относно иска за имуществени вреди, то по делото са налице
представени от ищцата договори за правна защита и съдействие, разписки по
отношение на които не е налице оспорване от страна на ответника.
Единственото възражение от страна на прокуратурата е в насока, че едната
сума от 300лв. е платена от съпруга на ищцата, но предвид на обсъждането на
свидетелските показания на св.К. и възприемането им изцяло и от настоящата
инстанция няма основание да не се приеме, че този иск е доказан, както по
основание, така и по размер.
Ето защо не е налице основание, както да се отхвърли този иск, така и
съответно същия да бъде уважен частично до размера от 300лв.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция няма основание да
приеме основателността на подадената възззивна жалба от страна на
прокуратурата и в последица от това тя да бъде уважена.
Предвид на това обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
При този изход на делото основателно се явява искането на защитата на
въззиваемата страна за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В тази връзка, в тежест на ответника следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, дължимо на пълномощника на ищеца, на основание чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА в размер, определен по правилата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед цената на иска, което съдът определи в размер на
342лв.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА Решение №693 от 13.08.2021г., постановено по
гр.дело №20215220101244/2021г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, И.Г., с адрес: гр.С. бул.“В. №2- Съдебна палата, да
ЗАПЛАТИ на адв.В.С. С. от АК- Пазарджик, адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция в размер на 342лв., на основание чл.38, ал.2, във
вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14