№ 1208
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100902354 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
620 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Л.И. ЕООД /н/, ЕИК: ******* твърди, че по силата на възникнали
облигационни отношения с ответника и издадени на това основание 5 броя фактури
/Фактура № **********/21.12.2020 г. - вземане за възнаграждение за извършени от ищеца
строително - монтажни работи-ремонт на Детска градина „Пролет“, гр. София; Фактура №
**********/15.12.2020 г. - вземане за възнаграждение за извършени от ищеца строително -
монтажни работи-ремонт на сграда, находяща се в гр. София, бул. *******; Фактура №
**********/07.12.2020 г.- вземане за възнаграждение за извършени от ищеца строително -
монтажни работи-ремонт на сграда, находяща се в гр. София, бул. *******; Фактура №
**********/30.11.2020 г. - вземане за възнаграждение за извършени от ищеца строително -
монтажни работи; Фактура № **********/27.11.2020 г. - вземане за възнаграждение за
извършени от ищеца строително - монтажни работи/, е изпълнил възложените му
строително-монтажни работи, за които не е получил договореното възнаграждение в срок.
Счита, че за задълженията по всяка от фактурите ответникът е в забава и претендира и
обезщетение за забавено плащане на вземанията по тях.
Ответникът е уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК за подадената искова молба и от
същия не е постъпил отговор.
При изложените факти и обстоятелства и очертания предмет на спора, ищецът носи
тежест да докаже наличието на облигационни отношения по договори с елементи на
изработка с ответника, обективирани в процесните фактури и постигнатото съгласие по
основните елементи от съдържанието на договора за изработка, изпълнение на възложена
работа в претендирания обем и на стойност, съобразно уговореното по фактурите, приемане
на работата от ответника без забележки; размер на дължимото и договорено
възнаграждение; начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава по всяка от
фактурите. В случай, че ищеца докаже посочените факти, ответникът носи тежест да докаже
плащане.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД.
За основателност на исковата претенция за присъждане на сума за възнаграждение по
договор за изработка, на първо място на установяване в процеса подлежи наличието на
облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът е поел
задължение да извърши описаните в исковата молба строително-монтажни работи, а
ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер,
изпълнение на работата и приемането й без възражения.
Доказа се по делото, че по отношение на ищеца е открито производство по
несъстоятелност със съдебно решение от 07.12.2021 година, постановено по т.д. № 964/2021
година на Софийски градски съд, ТО – 20 състав.
За установяване на относимите към предмета на доказване факти по делото са
събрани писмени доказателства – издадени от ищеца и подписани от законния му
представител пет броя фактури, на които дружеството основава претенциите си и на обща
стойност, посочената в исковата молба. Във всички тях е посочено като основание „плащане
по договор“, като в три от тях е уточнено и че плащането е във връзка с договор за Детска
градина „Пролет“ и по две – договор за *******. Фактурите представляват частни
свидетелстващи документи и формалната им доказателствена сила обхваща единствено
писменото изявление и авторството на подписалото документа лице, но не и други факти.
Поради това и доколкото същите са едностранно подписани от представител на ищеца и
касаят единствено изгодни за страната факти, те на са и противопоставими на ответника, а и
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на отразените в тях
факти и следва да бъдат ценени заедно с всички доказателства, а именно - по отношение
установяването на възникнали между страните облигационни правоотношения във връзка
със сключени договори и изпълнение на задълженията на ищеца по тях, обуславящи
възникване на правото му да получи съответно уговорено възнаграждение.
Вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводната експертиза е
констатирало по отношение на Фактура № **********/21.12.2020 г.; Фактура №
**********/15.12.2020 г. и Фактура № **********/07.12.2020 г., че същите са включени в
дневниците за покупки на Г.Г.К. ЕООД и е ползван данъчен кредит по тях, от което е
заключило, че тези фактури са осчетоводени при ответника. За останалите две фактури
вещото лице е посочило, че не се установява да са осчетоводени при ответника и да е
ползван данъчен кредит по тях.
Предвид горното, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства сочи на
извод, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумите по описаните по-
горе три фактури. Представените от ищеца първични счетоводни документи, които, обаче са
осчетоводени от ответника на същата стойност и основание и за които е ползвал данъчен
кредит, са му противопоставими, тъй като представляват извънсъдебно признание чрез
конклудентни действия за неизгодни за страната факти– възникнало задължение за
заплащане на сума за възнаграждение по сключена между страните сделка, в посочения в
осчетоводените фактури размер. Поради това и исковите претенции за сумите по тези
фактури са основателни.
По отношение на останалите две фактури и обективираните в тях вземания,
претендирани от ищеца, последният не проведе пълно и главно доказване за възникване на
облигационни отношения и дължимост на суми въз основа на договореното между страните,
тъй като фактурите сами по себе си нямат доказателствена стойност за сключен формален
или неформален договор, изпълнение на задълженията на ищеца по него и възникване на
основание за заплащане на твърдяното възнаграждение, а тези факти не се установяват и от
2
други, събрани по делото доказателства, поради което исковете в тази част са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото искът по чл. 86 ЗЗД е акцесорен и предполага установена дължимост и
съществуване на изискуемо главно вземане, то по отношение на исковите претенции за
присъждане на вземания по фактури № 105 и 106, каквито главни вземания не се доказаха в
процеса, то и претенции за лихва за забава са неоснователни.
По отношение на останалите три фактури, по отношение на сумите по които, съдът
намира исковете за основателни, следва да се посочи следното. Задължението за заплащане
на възнаграждение по договори за изработка е парично, поради което и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва се дължи от деня на забавата. От
съдържанието на представените по делото фактури се установява, че страните не са
уговорили срок, в който купувачът се задължава да заплати цената на доставените стоки. С
оглед на това и доколкото процесните сделки са търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ,
то приложение намира разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, в която е предвидено, че ако
страните по търговска сделка не са уговорили срок за плащане на дължимо по нея
паричното задължение, то трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане, като ако денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени
преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това.
Предвид заключението на вещото лице относно времето на отразяване на посочените
три фактури в справките-декларации по ЗДДС и осчетоводяването им от ответника, съдът
приема, че те са получени от ответника при завеждането им в неговото счетоводство.
Според вещото лице, фактурите са осчетоводени в месеца на издаването им – м.12.2020
година, но доколкото не е установено от ищеца точната дата, то съдът приема това да е
станало на най-късната възможна дата през м. 12.2020 година- 31.12.2020 г. Това е датата, от
която тече предвиденият в чл. 303а, ал. 3 ТЗ 14-дневен срок за доброволно плащане. Той
изтича на 14.01.2021 г., поради което ответникът е изпаднал в забава изпълнението на
задължението по фактури № 110, 111 и 112, считано от 15.01.2021 г.
Определени с помощта на компютърна програма, лихвите за забава върху главниците
по фактури за периода 15.01.2021 и до датата на предявяване на иска – 20.12.2022 година, са
както следва – по фактура № 110 – 6110 лева, по фактура № 111 – 9870 лева и по фактура №
112 – 6345 лева. За остатъка до пълните предявени суми и период, исковете са
неоснователни.
По присъждане на направените по делото разноски:
Ищецът е останал задължен за сторените разноски за експертиза от 300 лева и следва
да бъде осъден на тяхното заплащане, след което следва да му се присъди и съответната на
уважената част от исковете сума за разноски за вещо лице от 202, 14 лева.
Предвид изхода на делото ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното
заплащане на която ищецът е освободен съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ, съобразно с уважената
част от исковете или 5453 лева, а ищецът – съобразно отхвърлената част от исковете, която
също следва да се събере от масата на несъстоятелност и възлиза на сумата от 2639,88 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.Г.К.“ ЕООД, ЕИК: ******* ДА ЗАПЛАТИ на Л.И. ЕООД /н/, ЕИК:
******* на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 620 ТЗ
следните суми: 1) сума в размер на 31 200 лева с ДДС по Фактура № **********/07.12.2020
г.; 2) сума в размер на 50 400 лева с ДДС по Фактура № № **********/15.12.2020 г. и 3)
сума в размер на 32 400 лева с ДДС по фактура № 700000000112/21.12.2020 г., ведно със
законната лихва за периода от 22.12.2022 г. - датата на подаване на исковата молба и до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен
размер от 179 000 лева /в т. част за сумата от 38 000 лева с ДДС по Фактура №
**********/27.11.2020 г. и сумата от 27 000 лева с ДДС по Фактура №
**********/30.11.2020 г./.
ОСЪЖДА „Г.Г.К.“ ЕООД, ЕИК: ******* ДА ЗАПЛАТИ на Л.И. ЕООД /н/, ЕИК:
******* на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 620 ТЗ следните суми: 1) сума в размер на
6110 лева – лихва за забава, дължима за периода 15.01.2021 година – 20.12.2022 година
върху главницата по Фактура № **********/07.12.2020 г., като отхвърля иска за разликата
до пълния предявен размер от 6448 лева и за периода 07.12.2020 година – 14.01.2021 година;
2) сума в размер на 9870 лева – лихва за забава, дължима за периода 15.01.2021 година –
20.12.2022 година върху главницата по Фактура № **********/15.12.2020 г., като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 10 304 лева и за периода 15.12.2020 година –
14.01.2021 година и 3) сума в размер на 6345 лева– лихва за забава, дължима за периода
15.01.2021 година – 20.12.2022 година върху главницата по Фактура по фактура №
700000000112/21.12.2020 г., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от
6570 лева и за периода 21.12.2020 година – 14.01.2021 година, както и ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 86 ЗЗД за сумите от 7958 лева - лихва за забава, дължима за периода
27.11.2020 година – 20.12.2022 година върху главницата по Фактура №
**********/27.11.2020 г. и от 5632 лева - лихва за забава, дължима за периода 30.11.2020
година – 20.12.2022 година върху главницата по Фактура № **********/30.11.2020 г./.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Л.И. ЕООД /н/, ЕИК: ******* да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 300 лева – разноски за вещо лице, за които е
останал задължен и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ - сумата от 2639,88 лв., представляваща
дължима държавна такса за разглеждане на предявения иск, съобразно отхвърлената част,
която не се внася предварително на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ и които суми следва да се
съберат от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „Г.Г.К.“ ЕООД, ЕИК: ******* ДА ЗАПЛАТИ на Л.И. ЕООД /н/, ЕИК:
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 202,14 лева, разноски в настоящото
производството за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Г.Г.К.“ ЕООД, ЕИК: ******* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
градски съд сумата от 5453 лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане
на предявения иск, съобразно уважената част, която не се внася предварително на основание
чл. 620, ал. 5 ТЗ и която сума следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4