Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. Глава ХХІ НПК. С Решение № 852/06.07.2011г., постановено по АНД № 1137 по описа на В. р.с. за 2011г., обвиняемият Р. В. Я. е признат за виновен в това, че за периода 21.02.2007г.-22.03.2007г. в гр.В. в качеството си на „М.- Р.- Я. ” изпаднал в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 20.02.2007г. по Изп.д.№*0052 на ЧСИ, преобразувано под №*00137 на ЧСИ не заявил това пред ВТОС-престъпление по чл.227б, ал.1 НК. На основание чл.78а, ал.1 НК, вр.чл.2, ал.2 НК е освободил обвиняемият Я. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.227б, ал.1 НК като му е наложил административно наказание глоба в размер на 500лв. На основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил обвиняемият да заплати направените по делото разноски в размер на 90лв. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от А. М. М.- ВТАК, в качеството си на защитник на обвиняемия, с искане за неговата отмяна. В жалбата си пред въззивната инстанция, обвиняемият излага доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, поради което моли да се отмени първоинстанционното решение и обвиняемият да бъде признат за невиновен да е извършил деяние по чл. 227б,ал. НК. Релевира възражения, че в досъдебното производство са допуснати отстраними съществеÝи процесуални нарушения, в този смисъл моли първоинстанционното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора. Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура поддържа становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и пледира същото да бъде потвърдено. Защитата на обвиняемия поддържа депозираната жалба и изложените аргументи в нея. Посочва, че пъровинатснционният съд не е съобразил, че изпълнителното деяние при престъплението по чл. 227б,ал.1 НК е бездействие.Посочва още, че неправилно в мотивите на първоинстанционния съд са изложени съображения, че са налице задължения на обвиняемия към други кредитори, без по делото да са събрани доказателства в този смисъл. Назначените на досъдебното производство две съдебно-счетоводни експертизи не са отговорили на поставените въпроси, а именно да установят какъв е бил коефициента на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на ,тъй като не е включила в активите и имуществото на физическото лице Р. Я.. Излага доводи, че към инкриминираната дата търговецът е бил лишен от възможността да прецени основателността на плащането по изп.дело№ 52/2007г., доколкото производството по изпълнителното дело е било спряно. Посочва, че експертизата е установила, че цялото имущество на било 10 000лв. и с коефициент на ликвидност под единицата, бе да се вземе на внимание имуществото на физическото лице Р. Я.. Твърди, че имущественото състояние на обвиняемия към инкриминирания момент е било достатъчно, за да покрие задълженията му, но изпълнение не е последвало с оглед търговските интереси на последния, а именно претенции относно качествено изпълнение по търговската сделка.Твърди още, че по делото не е изяснена безспорността и изискуемостта на задължението, за да бъде изпълнен престъпния състав на чл. 227 б,ал.1 НК.Твърди, че доколкото в наказателния процес вината не се предполага, а се доказва, не следва да се използва критерия на чл. 608,ал.2 ТЗ, според който неплатежоспособността се предполага от спиране на плащанията. В тази връзка излага съображения, че спирането на плащанията следва да бъде доказано, като районният съд го е приел за доказано единствено въз основа заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която според защитата не е изпълнила напълно поставените задачи. Като алтернатива зашитата моли решението на районен съд да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на пъровинастанционния съд- за изслушване на посочените от защитата задачи на експертизата. Жалбоподателят Р. Я. поддържа казаното от защитата. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди развитите в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, извърши цялостна служебна проверка на решението по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, прие за установено следното: Подадената въззивна жалба е неоснователна. От извършената служебна проверка по реда на чл. 314, ал. 1 НПК не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, при разглеждане на делото в първоинстанционния съд, както и при постановяване на решението, които да водят до отмяната му на това основание. Твърденията на защитата, че не са събрани доказателства за задължения, към други кредитори и в този смисъл експертизата е неточна, е неоснователна, доколкото видно от пункт трети на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Д. М., експертизата е работила по събраните писмени материали по досъдебно производство № ЗМ №208/2010г. По досъдебното производство са приложени изпълнителните дела срещу посочените кредитори.Назначените съдебно-икономически експертизи са отговорили на поставените въпроси, а именно какъв е коефициента на ликвидност на физическото лице- „М.- Р.- Я. ”. На защитата е била предоставена възможност за поставяне на допълнителни задачи, поради и която причина с постановление от 22.03.2011г. по досъдебно производство № ЗМ №208/2010г.е назначена допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон. Това налага обсъждане на събраните по делото доказателства. От същите се установява, че с решение на ВТОС по ф.д.№116/05г. и разпореждане на същия съд от 02.02.2005г. в регистъра на търговските дружества бил вписан „М.- Р. Я.”, представляван от обвиняемия Р. В. Я.. Съдебно-счетоводната експертиза е взела за база на изследване три периода 31.12.2006г,31.12.2007г;31.12.2008г като констатира, че за изследваните периоди коефициента на финансова автономност е с отрицателна стойност, т.е задълженията на търговеца не са обезпечени с достатъчно имущесттво на предприятието. Показателите на ликвидност са под единицата, т.е не е в състояние да погасява задълженията си.Установени са активи и парични средства съгласно счетоводен баланс към 31.12.2008г.Експертизата констатира установените МПС та, собственост на Р. Я., като физическо лице и като . При осъществяване на търговска си дейност отчитал ежегодно отрицателни финансови резултати и спрямо него били образувани множество изпълнителни дела. Изп.д.№*0052 на ЧСИ, преобразувано под №*00137 на ЧСИ било образувано въз основа на изпълнителен лист по влязло в сила решение по Гр.д №880/06г. на ВТРС. Взискател по горепосоченото дело било търговско дружество „Е. К.” ЕООД-гр.Д. с общ размер на задължението от 10 814.20лв. Общата сума на ликвидните и изискуеми задължения на „М.- Р. Я.” към всички негови кредитори била в размер от 229 838.21лв. Деецът в качеството му на не извършил плащания спрямо кредиторите си по образуваните изпълнителни дела, както и във връзка със задължения по ЗДДС и РА №*29/08.05.2009г. Извършвал частични плащания спрямо различни доставчици. На 12.02.2007г. на била връчена призовка за доброволно изпълнение по изпълнителното дело с взискател „Е. К.” ЕООД-гр.Д.. В посочения седмодневен срок длъжникът по делото „М.- Р. Я.” не погасил задълженията си. Последният не разполагал с достатъчно активи да изпълни задълженията си. Установена е датата на спиране на плащанията 20.02.2007г. Коефициентите за ликвидност са под единицата.Съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че трябва да бъдат направени следните правни изводи: Обвиняемият Р. В. Я. еосъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 227Б, ал. 1 НК, тъй като за времето от 21.02.2007г. до 22.03.2007г. включително в гр. В., като търговец, в тридесет дневен срок от спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. За обективната страна на деянието са релевантни два вида бездействия на дееца, едното е спирането на плащанията по търговската сделка като трайно състояние и второто е необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. Изпълнителното деяние като първата част от бездействието на дееца е обвързано само със спирането на плащанията на безспорни и изискуеми парични задължения по търговска сделка, което да има траен характер, определящ го като състояние на неплатежоспособност. Втората част от бездействието е необвявяването на неплатежоспособността на търговеца в съда в срока по чл.227б,ал.1 НК В наказателния процес спирането на плащанията по търговската сделка като елемент от състава на престъплението по чл.227б,ал.1 НК се доказва с помощта на всички допустими и относими доказателствени средства като едно фактическо състояние, проявено трайно във времето. Следва да са налице и доказателства от целия кръг обстоятелства, релевантни към признаците на състава и субекта на престъплението. Има ли деецът качеството на търговец по ТЗ, има ли търговска сделка, спрял ли е плащанията по тази сделка, които да произтичат от едно безспорно и изискуемо парично задължение и дали след спирането на плащанията по сделката от този характер той е бездействал в инкриминирания срок от 30 дни, да обяви неплатежоспособността си пред съда за откриване на производство по несъстоятелност. В настоящото производство, от всички събрани по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че обвиняемият има качество на търговец - „М.- Р. Я.”, налице е задължение, произтичащо от търговска сделка / договори за извършен международен автомобилен превоз, издадено решение № 1138 от 09.11.2006г. по гр.д.№ 880/2006г./, налице е изискуемо и ликвидно парично задължение към „Е. К.” ЕООД-гр.Д. ЗадължеÝието е ликвидно и изискуемо, доколкото същото е постановено с решение № 1138 от 09.11.2006г. по гр.д.№ 880/2006г. на ВТРС, за което задължение от ВТРС са издадени два броя изпълнителни листи. Образувано е изпълнително производство. Жалбоподателят не е заплатил задължението си, след получаване на покана за доброволно изпълнение, с която му е предоставена възможност да заплати дължимата сума в седемдневен срок. Видно от разписката на поканата, същата е получена лично от последния на 12.02.2007г., като в указания срок не е последвало плащане.Поради това и за обвиняемият, именно в качеството му на търговец е било налице задължение, след като е спрял плащанията, да поиска в 30 дневен срок от съда откриване на производство по несъстоятелност.Обстоятелството, твърдяно от защитата, че по делото не е изяснено имуществото на физическото лице и че предприетото принудително изпълнение е било спряно, както и че са били налице други частични плащания, не води до извод, че деянието не е осъществено от обективна страна.Разпоредбите на чл.608 от Търговския закон относно неплатежоспособността, приложими и в случая, сочат че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията и че може и да е налице когато длъжникът е платил или е платил частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.В този смисъл, за обв.Я.., като търговец, който е спрял плащанията си по изискуемо парично задължение /като без значение е причината за спиране на плащането по търговската сделка, дори и тя да е по вина на кредитора-решение №554/13.02.2001г. по н.д.№503/2000г. I н.о/ изцяло, е възникнало задължение да поиска в 30 дневен срок от съда откриване на производство по несъстоятелност.Следва да се отбележи и обстоятелството, че искането за откриване на такова производство не е еквивалент на обявяване на дружеството в несъстоятелност, доколкото в развитието на тази законова процедура се установява дали са налице постоянни или временни затруднения в плащанията. Налице е и субективно отношение на обвиняемият с оглед знанието му, че е спрял плащанията, но въпреки това не е поискал откриване на съответното производство. С обнародване на разпоредбата на чл.623 ТЗ и чл.227 б, ал.1 НК в Държавен вестник е налице фикцията за знание на процесните законови разпоредби, поради което и обвиняемият е съзнавал, че не предприема действия, свързани с подаване на заявление пред съда за обявяване на несъстоятелност в указаните срокове, което ще доведе до накърняване на обществените отношения свързани със защита правата на кредиторите В тази връзка твърденията, че до плащане не се е стигнало поради вина на кредитора, че обвиняемият е считал, че разполага с достатъчно активи, не водят до отпадане на отговорността на обв.Я..Извършеното от него деяние по чл.227 „б” ал.1 НК е формално и тези обстоятелства са ирелевантни за неговата съставомерност. На следващо място видно от данните по делото образуваното изпълнително производство е спряно на 03.08.2009г., а спирането на плащането е с дата 20.02.2007г.Тоест твърдението, че образуваното изпълнително производство е спряно е неоснователно, доколкото спирането въз основа на издадена обезпечителна заповед е последвало две години след възникналото задължение на обвиняемия. В този смисъл окръжният съд счита, че обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 НПК със събраните в производството доказателства, поради и което правилно районният съд го е признал за виновен за предявеното му обвинение по чл.227 „б” ал.1 НК. При определяне вида и размера на наказанието районният съд е съобразил кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “а “ НК- обвиняемия е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.227 “б” ал.1 от НК законова санкция е „лишаване от свобода” до 3 години или „глоба” до 5 000лв, Я. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” НК, от деянието му не са причинени имуществени вреди, поради което същият е освободен от наказателна отговорност В мотивите си районният съд изцяло правилно и законосъобразно приложил и разпоредбата на чл. 2,ал.2 НК, като е определил глоба в размер на 500лв. Определеното административно наказание в посочения размер в най-пълна степен ще способства за постигане на целите на наказанието,визирани в чл. 36 НК, а именно да се въздейства предупредително върху лицето, като така наложената санкция няма да се яви необосновано висока и същевременно ще окаже своето предупредително и възпиращо въздействие върху обвиняемия. По гореизложените мотиви, жалбата на обвиняемия се явява неоснователна, а решението на районния съд е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено Предвид изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5 НПК съдът, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 852/06.07.2011г. по АНД № 1137/ 2011г. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |