Решение по дело №1756/2023 на Административен съд - Бургас

Делото е образувано по исковата претенция на А.Й.С. ***, чрез адв. К.,***, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, чр. чл.203 АПК, с цена на иска 50,00 лева имуществени вреди, представляващи себестойността заплатена за репатриране и съхранение на личния й автомобил, която ПАМ е била прогласена за нищожна с Решение №282/02.03.2022г. по адм.д. № 1838/2021г. по описа на Административен съд Бургас, влязло в законна сила на 23.03.2023г.

В исковата молба се излага твърдение, че описаните като причинени имуществени вреди са вследствие именно на прогласеното за нищожно поради липса на компетентност разпореждане от 02.07.2021г. на полицейски инспектор V степен в група охранителна полиция към РУ Поморие при ОД на МВР Бургас за налагане на принудителна административна мярка “преместване на ППС без знанието на неговия собственик”, по отношение на лек автомобил БМВ с рег № А 90 46 НВ, собственост на ищцата. В о.с.з. поддържа исковата си претенция чрез процесуален представител, представя допълнителни писмени доказателства за заплащане на претендираната сума.

В месечния срок за отговор такъв е бил подаден от ответника с изразено мнение за допустимост, но неоснователност на исковата молба, поради липса на доказателства, че ищцата на посочената дата е заплатила в полза на Община Поморие сума в размер на 50,00 лева такса за принудителното репатриране на автомобила й.

За липсата на подобни доказателства съдът е уведомил ищцата и е указал, че е нейна доказателствената тежест да установи заплащането на сума в същия размер, на процесния ден в полза на община Поморие.

В първото по делото заседание, на основание разпоредбата на чл.232 ГПК ищецът, чрез процесуалния си представител, депозира в оригинал писмено доказателство, представляващо фискален касов бон за заплатена по сметка на Община Поморие сума в общ размер от 50,00 лева, както и писмени заявления до същата община за доброволно възстановяване на платената без основание сума.

Прокуратурата на Република България намира иска за имуществени вреди за допустим и основателен по основание и размер.

След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Налице спрямо ищеца е реализирана ПАМ – принудително преместване на собствения на ищцата лек автомобил БМВ с рег № А 90 46 НВ, осъществена на 02.07.2021г., наложена от полицейски инспектор V степен в група охранителна полиция към РУ Поморие при ОД на МВР Бургас

Фактически ПАМ била реализирана чрез разпореждане и съответно фактическо преместване на личния автомобил на ищцата от ул. Чайка в гр. Поморие и оставянето му на съхранение на Охраняем паркинг, стопанисван от Община Поморие, като липсва спор, че дейността по изпълнение на ПАМ е била обезпечена от Община Поморие, на която е била заплатена и стойността на реализираното принудително изпълнение на ПАМ.

Така реализираната спрямо нея и автомобила й ПАМ била оспорена от ищцата С. *** по повод на което било образувано и проведено производство по адм. дело № 1838 от 2021г. по описа на Съда, приключило с влязло в сила на 23.03.2022г. Решение № 282/02.03.2022г. на ХVIII-ти адм. състав. Със същото решение било прието за установено между ищеца и Община Поморие, че осъществената от последния ПАМ “преместване на ППС без знанието на неговия собственик”, чрез разпореждане от 02.07.2021г. за налагането й, е нищожна, поради което същата е обявена за такава.

С нарочна молба „заявление“ от 06.04.2022г. /л.26/ ищецът уведомил Ответната община за влязлото в сила решение и поискал връщане на неоснователно събраната сума от 50.00 лева, за което обстоятелство получил отговор от ответника в настоящото производство, изх. № 94Ц-2892-1/27.04.2023г. (л.5), с което е уведомен, че Общината счита претенцията за неоснователна.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, вкл. приложените адм.д. №1211/2022г. и №1838/2021 и двете по описа на АС Бургас, кореспонденцията между страните и допълнително представените в о.с.з. писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

На първо място от процесуално-правна гледна точка искът е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

За неуредените от процесуална страна въпроси ал.2 на същата разпоредба отпраща към ЗОДОВ. Според чл.1, ал.1 от този закон Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този смисъл основание за уважаване на исковата претенция е установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на власт или на длъжностно лице, на което е възложено със закон да изпълнява функции на държавната или местна власт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, респ. признат за нищожен; наличие на настъпила вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен/нищожен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Общината по особения ред на ЗОДОВ.

В конкретния случай е налице признато с влязъл в сила съдебен акт противоправно - нищожно разпореждане за налагане на ПАМ. Същият касае дл. лице от РУ Поморие, при ОД на МВР Бургас, който не е разполагал с компетентност да го постанови. Тази ПАМ е подлежала на предварително принудително изпълнение по особения ред на АПК и ЗДвП и е изпълнена фактически от дл. лица при Община Поморие, разходите за изпълнението на която са наложени на собственика на МПС-то и събрани от Община Поморие преди освобождаване на автомобила, под страх от задържането му до тяхното изплащане – чл.171, т.5, б.“б“ ЗДвП. При прогласяване нищожността на ПАМ се дължи възстановяване на предшествалото го положение с всички произтичащи от това последици, тъй като извършеното принудително, предварително изпълнение на ПАМ се явява незаконосъобразно. В съдебната теория и практика липсва спор по въпроса за правосубектността на Общинските предприятия, като части от структурата на Самата Община, което се установява и от титуляра на касовия бон, посочен като Община Поморие, ОП „Стопанисване и управление на общински имоти“, както и от съдържанието на Протокола за осъществено преместване на неправилно паркирано ППС.

На следващо място, Съдът намира, че е налице и последната предпоставка за основателност на исковата претенция, а именно наличието на пряка причинна връзка между нанесената вреда на ищеца и прогласеното за нищожно разпореждане за налагане на ПАМ “преместване на ППС без знанието на неговия собственик”, тъй като заплатената и сега претендирана сума, представлява „разходи, направени във връзка с преместването на превозното средство – 48 лева и 2 лева такса за отговорно пазене, според цитираната в предходния параграф разпоредба са за сметка на собственика на превозното средство, това са разходи по принудителното , предварително изпълнение на ПАМ, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи. ПАМ е изпълнена от Община Поморие, чрез нейни служители, т.е. по един властнически начин, като принудително са били събрани от патримониума на ищеца и разходите за принудителното изпълнение, чрез задържане на МПС-то до заплащането им.

Ирелевантно е обстоятелството дали ответното юр. лице – Община Поморие, респ. длъжностното лице, което представлява като ответник в настоящото производство са се обогатили от тези обстоятелства, т.е. дали са извлекли ползи от това свое противоправно поведение, тъй като законът не поставя условие за обогатяване на органа за сметка на ищеца, напротив единствено условие, поставено от разпоредбите е ищецът да се явява пострадал /в случая имуществено/ от незаконосъобразни/нищожни действия/бездействия на органа. Не се търси обогатяване на единия за сметка на обедняването на другия.

При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка, предвид изложените обстоятелства по имущественото увреждане на пострадалия, исковата претенция следва да бъде уважена.

Като взе предвид всички изложени по-горе обстоятелства и приетите за установени по делото факти, Съдът намира за справедлива и доказана претенцията на ищеца срещу ответника в размер на двеста лева.

На основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, вр. чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски по делото за заплатени държавни такси, и адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска, които възлизат на 210,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса и сумата от 200,00 лева, пълната сума на адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното Бургаският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Поморие, със седалище гр. Поморие, и адрес – ул. Солна №5, представлявана от кмета на общината, на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищцата А.Й.С. *** 50,00 лева имуществени вреди, представляващи себестойността на платена такса за принудително репатриране на личния й автомобил и последвалото отговорно пазене, заплатена в полза на Община Поморие, на основание постановена ПАМ от полицейски инспектор V степен в група охранителна полиция към РУ Поморие при ОД на МВР Бургас от 02.07.2021г., която е била прогласена за нищожна с Решение №282/02.03.2022г. по адм.д. №1838/2021г. по описа на Административен съд Бургас, влязло в законна сила на 23.03.2023г.

ОСЪЖДА Община Поморие , със седалище гр. Поморие, и адрес – ул. Солна №5, представлявана от кмета на общината, да заплати на ищцата А.Й.С. *** сума в размер на 210 лева, представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съобразно уважаването на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението му.

	Съдия: