Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 09.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 779 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ”А.з.с.п.”, със седалище и адрес
на управление ***, БУЛСТАТ ***против Е.Г.М. с ЕГН **********, в която се
твърди, че по ч. гр. дело № ***по описа на Районен съд ***, въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, срещу
длъжника била издадена заповед № 2225/17.06.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №
2744/18.06.2019 г., по силата на който длъжникът бил осъден да заплати на
кредитора сумата от 333.00 лева - главница ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.06.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 25.00 лв. за деловодни разноски. С определение на РС *** от
04.02.2020 г. било указано на длъжника, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението следвало да предяви иск относно вземането си, предмет на заповедта.
С тези обстоятелства се мотивира правен интерес от предявяване на установителен иск.
Твърди се, че по заявление-декларация на ответницата за
отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл.7 от Закона за семейни
помощи за деца, била отпусната помощ за едно дете със заповед № СП-02-Д-
746/31.03.2016 г. със срок от 01.03.2016 г. до 28.02.2017 г. Твърди се още, че
на 28.02.2017 г. в Дирекция „Социално подпомагане“ - *** било входирано заявление №1506-94Е-00-0773/28.02.2017г.,
подадено от ответницата, с което заявила прекратяване изплащането на месечните
помощи за деца по чл.7, ал.1 ЗСПД, т.к. тя и детето й живели в ***от м. април
2016 г. По този повод била издадена заповед № 1506-РДО 1-0060/06.03.2017 г. за
извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални
помощи на основание чл.14, ал.1 ЗСПД. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗСПД, лицата, на които била отпусната семейна помощ
по чл. 7 били длъжни да уведомяват писмено съответната Дирекция "Социално
подпомагане" за всички промени на условията, при които била отпусната
помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им, за което задължение
ответницата била информирана в т. 15 от заявление-декларация СП-02-Д-
ЕН/869/23.03.2016 г. Твърди се, че тя не спазила срока за уведомяване на ДСП ***,
т.к. живеела с детето си в ***от м. април 2016 г. и с настъпване на това
обстоятелство отпадала материалноправната
предпоставка за изплащане на помощи за деца по чл.7, ал.1 ЗСПД, т.к. -
семейството не отговаряло на чл.7, ал.1, вр. с чл.3
т.2 ЗСПД. Излага се, че изплащането на помощта било прекратено със заповед №
ЗСПД/Д-ЕН/869/09.03.2017 г., считано от 01.02.2017 г., т.к. съгласно чл. 23, ал.1
ППЗСПД, месечните помощи се прекратявали от първо число на месеца, следващ
месеца, през който отпаднало основанието за отпускането им. При тези
обстоятелства ищеца счита, че
ответницата Е.Г. получила, без да има право на това, месечна помощ за
дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по
чл.7, ал.1 ЗСПД за месеците май 2016 - 37.00 лв., юни 2016 г. - 37.00 лв., юли
2016 г. - 37.00 лв., август 2016 г. - 37.00 лв., септември 2016 г. - 37.00 лв.,
октомври 2016 г. - 37.00 лв., ноември 2016 - 37.00 лв., декември 2016 г.-37.00
лв. и януари 2017-37.00 лв. Сочи се, че на основание чл.14, ал.1 ЗСПД във вр. със Заповед № 1506-РД01- 0060 от 06.03.2017 г. за
извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални
помощи и констативен протокол от 14.03.2017г., била издадена Заповед №
1506-РД01-0083/03.04.2017 г. на Директора на ДСП - *** за възстановяване на
недобросъвестно получените от ответницата месечни помощи. Заповедта била
изпратена на ответницата с обратна разписка, но не била получена лично, поради
което била връчена по реда на чл.67, ал. 3 АПК /отм. 10.10.2019 г./. Излага се,
че тъй като недобросъвестно получената от ответницата сума, в общ размер на
333.00 лв., не била възстановена, ищецът претендирал вземането си по реда на
чл.417 от ГПК.
Претендира се постановяване на решение, с което да се
признае за установено, че ответницата Е.Г.М.
дължи на ищеца сумата от 333.00 лева - главница ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.06.2019 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч. гр. д.
№ 3986/2019 по описа на РС ***. Претендират се и направените в заповедното и
исковото производство разноски.
Ответницата Е.М., чрез
назначения особен представител е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. На първо място навежда доводи за
недопустимост на проведеното заповедно производство, предвид липсата на
обичайно местопребиваване на ответницата в ***към момента на издаване на
заповедта за изпълнение, както и за наличие на основанията по чл.423, ал.1, т.2
от ГПК. Навеждат се и доводи за недопустимост на иска, т.к.местоживеенето на
ответницата било в ***и на основание чл.4 от Регламент (ЕС) №1215 на ЕП и на
Съвета от 12.12.2012г. искове срещу лица, които имали местоживеене в
държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявявали пред
съдилищата на тази държава членка. При тези обстоятелства се претендира и спиране
разглеждането на делото, на основание чл.28, т.2 от Регламента, дотогава,
докато не бъде доказано, че ответникът е могъл да получи документа за
образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, който
да му позволи да организира защитата си, или че са били предприети всички
необходими стъпки за тази цел. Ангажира се чрез особения представител и
становище за неоснователност на иска. Навеждат се доводи, че заповедта за
възстановяване на недобросъвестно получени помощи не била връчена по
установения в АПК ред. Навеждат се също така доводи, че заповедта била издадена
и при съществени нарушения по чл.59, ал.2 от АПК; не била връчена редовно и не
е влязла в сила; оспорват се и обстоятелствата, при които било прието, че
ответницата не живеела постоянно в страната през процесния
период от време. Оспорва се и, че ответницата е получила сумата от 333лв.
за месечни помощи за дете. Релевира се и възражение за давност.
Съдът намира, че иска е допустим. Проверката за
допустимостта му не налага преценка на обстоятелствата по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, т.к. такава не е в правомощията на районния съд и в това производство.
Преценката за редовно връчване на процесната заповед
е относима по съществото на спора. Настоящият състав
приема, че българският съд е компетентен
да разгледа спора. По правилото на чл.
62, § 1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 местоживеенето на
физическото лице се определя по вътрешното право на сезирания съд, а в случая
това е българският съд. От данните по делото е видно, че ответницата е с вписан
в НБД настоящ и постоянен адрес в ***. В същото време, изпратените за връчване
книжа на ответницата на единствения адрес в ***, за който се съдържа информация
по делото, са върнати в цялост, т.к. адресата не е намерен. При тези
обстоятелства не може да се направи извод, че ответницата е с местоживеене в
конкретна държава-членка на ЕС и не възниква съмнение за компетентостта на
българския съд по правилата на
Регламент (ЕО) 1215/2012.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от
фактическа страна :
Установителната
искова претенция е предявена след успешно проведено заповедно производство и в законоустановения едномесечен срок от връчване на
указанията на заповедния съд в производството по ч.гр.д***по описа но ПлРС и съдът я
намира за допустима.
От представения препис на
заявление-декларация от 23.03.2016г., изходящо от ответницата Е.Г.М. е видно,
че същата е поискала отпускане на месечна помощ
за отглеждане на дете по чл.7 от Закона за семейните помощи за деца, за
детето си ***, роден на ***г. Декларирала е, че семейството и детето живеят
постоянно в страната –в т.9. Декларирала
е също така, че й е известно задължението да уведоми подпомагащата ДСП за всяка
промяна на обстоятелствата, при наличие на които е била отпусната помощта, в
30-дневен срок от настъпването й – посочено в т.15 от заявлението.
Видно е от приложения препис на Заповед
№СП-02-Д-746/31.03.2016г. на директора на ДСП-***, че със същото е била
отпусната претендираната месечна помощ в размер на
37лв. за период от 01.03.2016г. до 28.02.2017г.
От приложения препис на заявление,
изходящо от ответницата Е.М. ***-94Е-00-0773/28.02.2017г. е видно, че на
посочената дата е уведомила ищеца, че от м.април 2016г. живеела с детето си в ******и
претендирала прекратяване изплащането на отпуснатата й помощ, т.к. имала
намерение да подаде заявление за детски добавки пред германските социални
служби.
Установява се от приложения препис на Заповед
№1506-РД01-0060/06.03.2017г. на директора на ДСП-***, че е било наредено
извършване на проверка по случая и видно от представения препис на Заповед от
09.03.2017г., че със същата е било прекратено
предоставянето на месечната помощ, т.к. семейството не живеело в
страната.
Видно е още от приложения
препис на Констативен протокол от 14.03.2017г., че със същия са били
констатирани обстоятелствата по случая и неправомерно получаване на месечни
социални помощи в размер на 333лв., подлежащи на връщане, като документа е бил
връчен с обратна разписка на 17.03.2017г. на известния адрес на ответницата и
получен от живеещ на него родственик, поел задължение да го предаде.
Установява се също така от представения препис на Заповед
№1506-РД01-0083/03.04.2017г. на директора на ДСП-***, че със същата е било
наредено възстановяване на недобросъвестно получената помощ в общ размер на
333лв. – за периода от м.май 2016г. до м.януари 2017г., т.к. не изпълнила
задължението по чл.10, ал.2 от ЗСПД да уведоми писмено подпомагащата институция
в 30-дневен срок за настъпили промени, при които била отпусната. Видно от
приложеното известие за доставяне, че заповедта е била връчена на 18.04.2017г.
чрез родственик, живеещ на посочения от ответницата адрес и приел я със
задължение да я предаде. С оглед на това заповедта е влязла в сила с изтичане
на срока за обжалването й, т.е. на 26.04.2017г.
От изслушаното в о.с.з. на 26.01.2021г. заключение по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от
м.май 2016г. до м.януари 2017г., включително, по сметка на ответницата са били
преведени ежемесечно отпуснатите социални помощи в размер на по 37лв. или общо
за периода 333лв. и същите са постъпили по сметката й.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от
ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата на българските граждани -
за децата, които отглеждат в страната.
Нормата на чл.7 от ЗСПД изисква
постоянно живеене на семейството и детето в страната, за да бъде предоставена
помощта.
Легално определение на понятието "лице,
живеещо постоянно в страната" е дадено с разпоредбата на §1, т.4
от ЗСПД и според него това е лице, което пребивава на територията на страната
повече от 183 дни в рамките на 12 месеца, т.е. повече от половината от
календарните дни в годината. При това, закона допуска до 182 дни местоживеенето
да не е в ***и основанието за получаване на помощите не би следвало да се счита
отпаднало
При посочената нормативна уредба, съдът
намира, че за да се приеме, че едно лице, на което е предоставена семейна помощ
по реда на ЗСПД, не живее вече постоянно в страната, не е достатъчно
фактическото преместване в друга държава. Необходимо е също така това
фактическо положение да е продължило повече от 182 дни.
Ето защо, съдът счита, че и в случая не
може да се приеме за установено, че през месец април 2016г. ответницата е
променила своето и на детето постоянно местоживеене от ***в ***, дори и да е
отишла да живее към същия момент при свой съжител.
Отпадане на основанието за получаване
на семейните помощи - постоянно живеене в страната е настъпило с изтичането на
182 дни, в продължение на които ответницата е живяла в друга държава или
м.октомври 2016г.
В този случай 30-дневния срок за
уведомяване на подпомагащата ДСП за настъпилата промяна на обстоятелството,
свързано с постоянното живеене в страната, следва да се счете за изтекъл до
30.11.2016г., но доколкото месечните помощи следва да се прекратят от първо число на месеца, следващ този, през
който е отпаднало основанието (чл.23, ал.1 от ППЗСПД), а в случая това е
м.октомври, съдът приема, че основанието за получаване на помощите от
ответницата е отпаднало от м.ноември 2016г.
Ето защо, съдът счита, че без основание
се явява получаването на семейните помощи за месеците ноември, декември 2016г.
и януари 2017г. или общо 111лв.
Неоснователно се явява възражението на
ответницата за погасяване на вземането по давност, т.к. приложимия тригодишен
срок не е изтекъл към момента на завеждане на заповедното производство –
14.06.2019г.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
25 лв. С оглед изхода на спора в
настоящото производство, на ищеца са дължими разноски за заповедното
производство в размер на 8,25лв., съразмерно уважената част от иска.
В исковото производство ищеца е
направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., за възнаграждение на
особен представител в размер на 100лв. и за вещо лице в размер на 160лв. или
общо 285лв. Съразмерно уважената част от иска, ответницата му дължи разноски в
размер на 94,05лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, че Е.Г.М. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „А.З.С.П.”, със седалище и
адрес на управление ***, БУЛСТАТ ***, сумата
от 111лв., представляваща неоснователно получени семейни помощи за дете за
месеците ноември, декември 2016г. и януари 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 17.06.2019г. по ч.гр.д***по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
пълния претендиран размер от 333лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.Г.М.
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „А.З.С.П.”,
със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ***, следните суми: сумата от 8,25лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата от 94,05лв., представляваща разноски за исковото производство,
съразмерно уважената част от иска.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен съдия: