№ 27
гр. гр.Монтана, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20211630101283 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Ищецът ххххх – град София твърди в исковата молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ПЛ. Д. В. от град
Монтана е образувано ч.гр.д.№ 36/2021 година по описа на Районен съд
– Монтана. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК е предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото
производство. Поддържа, че предявява исковата си претенция срещу ПЛ. Д.
В. от град Монтана, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019
г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК хххххххххх,
което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания
по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „ххх
ххх хххх” ЕАД. Поддържа, че мобилният оператор с търговска марка
„ххх” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Заявява, че е
встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Твърди също
1
така, че е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения. С оглед на гореизложеното, моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника ххххх хххх В. от град Монтана, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ххх“ ЕООД, ЕИК хххх, в
размер на 67,21 лева, представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и
„ххх” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК. Моли съда да му присъди и 180 лева -
адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство и да му присъди 25,00 лева,
представляваща държавна такса и 180 лева - възнаграждение за адвокат по
ч.гр.д.№ 36/2021 г., по описа на РС – Монтана.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците ИВ. ПЛ. В. и ВЛ. ПЛ. В. –
наследници на починалия в хода на процеса ххххх хххх В., не са
представили писмен отговор на исковата молба и не изразяват становище по
иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2
ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни
да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
2
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по
делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че
ответниците продължава да дължат сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 36/2021
година по описа на МРС.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответниците дължат претендираните
парични суми.
Съобразно този изход на делото ответниците следва да заплатят на
ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00
лева – държавна такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо
сумата от 205,00 лева. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца по делото и сумата от 205,00 лева - реализирани в настоящото
производство разноски /25,00 лева – държавна такса и 180,00 лева –
адвокатско възнаграждение/. Тези парични суми следва да бъдат разделени по
равно между ответниците по
делото.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от ххххх, с
ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление: гр.София, район т, бул.„б” №
ххх, представлявано от ххххххх към ИВ. ПЛ. В. от град Монтана, ххххх, ЕГН
********** – наследник на починалия в хода на процеса ххххх хххх В.,
възлизащо на сумата в размер на 33,61 лева, представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен
между ответника и „ххх” ЕАД, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 36/2021 година по описа
на Районен съд – Монтана.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от ххххх, с
ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление: гр.София, район т, бул.„б” №
ххх, представлявано от ххххххх към ВЛ. ПЛ. В. от град Монтана, ххххх, ЕГН
3
********** – наследник на починалия в хода на процеса ххххх хххх В.,
възлизащо на сумата в размер на 33,61 лева, представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен
между ответника и „ххх” ЕАД, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 36/2021 година по описа
на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА ИВ. ПЛ. В. от град Монтана, ххххх, ЕГН ********** да
заплати на ххххх, с ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление: ххххххх,
представлявано от ххххххх сумата от 102,50 лева – разноски в заповедното
производство и 102,50 лева – реализирани в настоящото производство
разноски.
ОСЪЖДА ВЛ. ПЛ. В. от град Монтана, ххххх, ЕГН ********** да
заплати на ххххх, с ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление: ххххххх,
представлявано от ххххххх сумата от 102,50 лева – разноски в заповедното
производство и 102,50 лева – реализирани в настоящото производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4