О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 1522
гр. Пловдив, 06 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора Д.С., като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 442 по описа на съда за 2022 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.203 и следв. от АПК във връзка с чл.1 ал.2 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на П.И.Ш., ЕГН **********, чрез адв. С.Л., против
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София за
присъждане на обезщетение в размер на 350 лева, представляващо обезщетение за
причинените му имуществени вреди за направените разходи за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно
постановление № 36-0000307 от 02.07.2020 г., издадено от изпълнителния директор
на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Пловдив, с
което на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 200 лв. Ищецът претендира присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът
– Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София, чрез
процесуалния си представител, в писмен отговор намира иска за процесуално
недопустим. Твърдението е, че съдът не е отменил обжалваното пред него НП, а
само е изменил размера на наложената санкция. Алтернативно, счита иска за
неоснователен и недоказан, поради което моли съда да бъде отхвърлен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
молба.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
С
наказателно постановление № 36-0000307 от 02.07.2020 г., издадено от
изпълнителния директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
Пловдив, на ищеца П.И.Ш., на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 200
лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.103 предл.1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е обжалвано пред състав на РС - Пловдив, който с Решение № 260081
от 18.01.2021 г. е изменил НП, като е намалил наложеното на основание чл.175
ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ административно наказание –
глоба в размер на 50.00 лева и срокът на
наложеното наказания лишаване от право да управлява МПС – на 1 месец.
Не
е спорно по делото, че ищецът в съдебното производството пред Районен съд –
Пловдив е представляван от адвокат, за което е представено пълномощно от
17.07.2020 г. (л.14, АНД № 4374/2020 г. на РС – Пловдив), обстоятелство
отразено и в протокола от с. з., проведено на 18.12.2020 г., в който изрично се
посочва, че „… адв. С.Л., редовно упълномощена от 17.07.2020 г.“. Договор за
правна помощ и съдействие № 9533 от 21.08.2020 г., сключен между клиента П.И.Ш.
и адв. С.Л. е с предмет – процесуално представителство по АНД № 4374/2020 г. по
описа на РС – Пловдив до окончателното му приключване с права и по пълномощно,
издадено на 17.07.2020 г., с договорено възнаграждение 350.00 (триста и
петдесет) лева. От анализа на приложените по делото документи се установява, че
на 17.07.2020 г. П.И.Ш. е упълномощил адв. С.Л. да го представлява пред всички
съдилища на Р България, да извършва правна защита и съдействие, както и да
осъществява процесуално представителство и защита по делата до окончателното им
приключване с влязло с сила решение. Първото заседание по делото е проведено на
21.08.2020 г., от която дата е подписан цитираният договор за правна помощ и
съдействие, като същото е отложено за 29.09.2020 г., поради ползване на годишен
отпуск от процесуалния представител адв. Л., в което заседание не се е явил и
жалбоподателят Ш.. В следващите три заседания, адв. Л. се е явявала, редовно
упълномощена с пълномощно от 17.07.2020 г. Каза се по-горе, договорът за правна
защита и съдействие от 21.08.2020 г. се отнася и до последно цитираното
пълномощно от 17.07.2020 г. Претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение
е предявена с жалба вх. № 42735/21.07.2020 г. до РС – Пловдив.
По
делото липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Не
е спорен и въпросът, че съставът на РС – Пловдив не се е произнесъл по
претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя Ш., както и, че
жалбоподателят не се е възползвал от възможността на чл.248 ал.1 от ГПК, според
който, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Видно
от приложеното АНД № 4374/2020 г. на ПРС, същото е образувано на 21.07.2020 г.
Съдебното следствие по делото е приключило на 18.12.2020 г., решението е
постановено на 18.01.2021г. Каза се, ищецът е заявил претенция за присъждане на
разноски с жалбата до съда от 17.07.2020 г. Към датата на провеждане на
последното съдебно заседание в производството пред Районен съд – Пловдив
(18.12.2020 г.) за ищеца вече е съществувала предвидената в чл.63 ал.3 от
Закона за административните нарушения и наказания (нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019
г.) възможност гражданите, обжалващи наказателни постановления да претендират
платените от тях суми за адвокатски възнаграждения като съдебни разноски в
рамките на производствата по чл.63 ал.1 от ЗАНН. С приемане на разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН, претендирането им по реда на ЗОДОВ не е възможно, тъй като
има друг законов ред за присъждането им. В този смисъл е и разпоредбата на чл.8
ал.3 от ЗОДОВ, според който, когато закон или указ е предвидил специален начин
на обезщетение, този закон не се прилага. Обстоятелството, че страната не е
поискала присъждане на разноските от районния съд, не обуславя допустимост на
иска с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Отговорността за разноски произтича от
неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия
процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както
е в случая. Изключение от това правило бе въведено по тълкувателен път от
Върховния административен съд, предвид доскорошната липса на процесуален ред за
присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН и с цел да се даде
възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да бъдат възмездени
за понесените от тях разноски по повод отмяната на незаконосъобразни
наказателни постановления. Изменението на ЗАНН не въвежда друг ред за
присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, а е
изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в
производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно
правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради
което, приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно,
отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по ТД № 2/2016 г. на
Върховния административен съд. Неизползването на нововъведеното правно средство
поради процесуално бездействие на жалбоподателя, не прави иска с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ допустим. /Определение № 10267 от 11.10.2021 г. по адм.
д. № 9241/2021 г., Определение № 9751 от 28.09.2021 г. по адм. д. № 8899/2021
г., двете на Върховния административен съд/.
С
оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на имуществени
вреди, равняващи сe на сторените в хода на оспорване на процесното НП разноски,
е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството по делото – прекратено.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто)
лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, XII състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения от П.И.Ш., ЕГН **********, против Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", гр. София иск заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 350.00 лева, представляващи сторените в
съдебното производство по АНД № 4374/2020 г. по описа на РС – Пловдив по
оспорване на НП № 36-0000307/02.07.2020 г., като недопустим, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА П.И.Ш., ЕГН **********,***,
да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, сумата
от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 7-дневн
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: