Решение по дело №1187/2018 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№........................................... 2018г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на трети октомври 2018г., в състав:

                    Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                                

            при секретаря Христиана Тонева

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №1187 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.405а от Кодекса на труда /КТ/ вр. чл.144 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от В.И.В. срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено на 07.03.2018г. от главен инспектор в ДИТ Варна. В жалбата, в публично съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител поддържа възражения за незаконосъобразност на постановлението, релевира твърдения, че е собственик на имота, в който е извършван ремонта на сградата, но не е наемал работници, тъй като ремонта е извършван от съпруга на дъщеря му и той е извикал свои познати да му помогнат. Моли за отмяна на оспорения акт.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмени бележки релевира доводи за правилност на оспорения акт. Твърди, че приложеното пълномощно от жалбоподателя, с което упълномощава съпруга на дъщеря му е доказателство, че жалбоподателят е имал качеството работодател към момента на извършване на проверката. Моли за постановяване на съдебен акт, с които да бъде потвърдено постановлението.

Заинтересованата страна Н.Г.У., в писмено становище и лично в публично съдебно заседание моли за отмяна на оспорения съдебен акт, сочи че не познава жалбоподателя и, че е в приятелски отношения със съпруга на дъщеря му. Сочи че по време на проверката е бил на строежа за да помогне на П. при ремонта на сградата и, че не е бил там за да получава заплащане.

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата на страните и техните обяснения, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

 

 

 

 

По допустимостта на производството

 

 

 

 

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице - адресат на административния акт, за което е налице интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок и форма и е допустима.

 

 

 

 

Оспорва се акт, подлежащ на съдебен контрол. С постановлението се създават задължения за лицето, посочено като работодател, то застрашава неговите права и законни интереси, изпълнява функцията на принудителна административна мярка по отношение на работодател и не е изключено изрично със закон от съдебно обжалване. При формулирания диспозитив на цитираното решение № 21/26.10.1995 г. на Конституционния съд по к.д.№ 18/95 г. и в съответствие с изричната разпоредба на чл. 14, ал.6 от Закона за Конституционния съд, това решение е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Тъй като в специалния нормативен акт-КТ, не се съдържа изрично изключване на това постановление от кръга на подлежащите на съдебен контрол за законосъобразност и това изключване не може да се обоснова по тълкувателен път, поради което производството е допустимо. Този извод се извежда и от инкорпорираното в постановлението предписание по чл.405а, ал.4 от КТ до г-н В. да предложи на г-н У. сключване на трудов договор, което съгласно чл.405а, ал.7 от КТ подлежи на оспорване по реда на АПК.

 

 

 

 

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и подлежаща на разглеждане.

 

 

 

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

 

 

 

По фактите

 

 

 

 

Административното производство е започнало на 13.02.2018г. по повод възникнала злополука с П.З.Д./ физическа травма, при която не е настъпила смърт/  на строителен обект – ремонт на сграда в гр. Варна, кв. Аспарухово, с. о. Боровец – Север, ПИ 10135.5401.2580. На 07.03.2018г. е издадено оспореното пред съда постановление за обявяване на трудово правоотношение, в което е инкорпориране предписание по чл.405а, ал. 4 от КТ. За да издаде постановлението органът по труда е констатирал, че при разследването на трудов инцидент на строителен обект – ремонт на сграда в гр. Варна, кв. Аспарухово, с. о. Боровец – Север, ПИ 10135.5401.2580 се е установило че лицето Н.Г.У. престира труд в полза на В.И.В. изпълнявайки трудови функции на „общ работник“ при определено работно време от 12.00ч. до 19.00ч., договорено трудово възнаграждение и определено работно място – обекта на контрол: строителен обект жилищна сграда намираща се в гр.Варна, кв. Аспарухово, с.о. Боровец – Север, ПИ 10135.5401.2580 без да е налице сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникнало трудово правоотношение от 13.02.2018г.. При така констатираните факти органът по труда е обявил съществуването на трудово правоотношение между Н.Г.У. „общ работник“ и В.И.В.. На основание чл. 405а, ал. 4 от КТ на г-н В. в постановлението е предписано да предложи на г-н У. в срок до 23.03.2018 г. сключване на трудов договор.

 

 

 

 

По делото не се спори, че земята върху, която се извършва ремонта на жилищната сграда е собственост на В.И.В.. От представените доказателства /писмени и гласни/ се установява, че ремонтът е извършван от П.И.П.– съпруг на дъщерята на жалбоподателя. Съседът по място на ПИ 10135.5401.2580, г-н Ч. в хода на съдебното производство сочи, че от 12 години живее в имота и, че познава П., като собственик на имота, той го е разчиствал, той го ремонтирал и той правел всичко. Ремонтът в имота бил на покрива, защото бил паднал. Сочи, че преди деня на инцидента в имота не е имало хора. Бил запознат, защото е пенсионер и през цялото време бил там. За г-н В. сочи, че е тъст на П.. Свидетелските показания на г-н Ч. съдът кредитира като обективни, без-противоречиви и последователни.

Свидетелят П. П.сочи, че има връзка по сватовство с жалбоподателя, че е съпруг на дъщеря му, че той е бил собственик на имота от 2012-2013г., но през 2016г. е прехвърлен на тъст му по причини, които са извън предмета на делото. Твърди, че г-н В. не е извършвал дейности в имота. Сочи, че в деня на инцидента е бил в имота, че е повикал свои приятели и познати, за да му помогнат за около час за изливане на бетона. Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля П. в частта относно приятелството му с част от работещите на строителния обект лица и по- конкретно, в частта на приятелството му с пострадалото лице, доколкото в писмените обяснения дадени в хода на административното производство и приложени към жалбата до съда е сочил, че част от лицата на обекта, както и, че пострадалото лице е доведено в имота от В.г., който не е участвал в строителните работи, но на когото П. е обещал да заплати. Кредитира свидетелските му показания в частта, в която сочи, че са познати с г-н У., тъй като и г-н У., сочи че са познати, че е отишъл да помогне и, че за тази помощ не е искал да получи пари и не са имали уговорка за заплащане на помощта.

 

 

 

 

 

 

 

 

От писмените обяснения на г-н У., дадени в хода на административното производство, становището му като заинтересовано лице относно основателността на жалбата и личното му изявление в хода по същество на спора се установява, че не познава жалбоподателя, че е отишъл в имота, за да помогне на П. да направи ремонт и, че не е имало уговорка за изплащане на сума за предоставената помощ. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По делото като свидетели са разпитани и св. Н. и М. - двамата инспектори на ДИТ - Варна, извършили проверката. Свидетелят Н. сочи, че при отиването му на проверката, лицата установени на обекта са декларирали, че са общи работници, относно заплащане не са казали конкретна сума, посочили че са извикани от П. П.с работно време от обяд до след обяд. Никой от работниците в обекта в момента на проверката не бил дал допълнителни обяснения. Декларацията подписана от г-н У. била входирана в инспекцията. Сочи, че той не е видял никое от лицата в обекта да полага труд при пристигането им, както и че полагането на труд е декларирано в отговор на въпроси на инспекторите по труда. Сочи, че на обекта е имало и съседи и работник от фирмата, чиято била бетон помпата и управителят на същата фирма. Свидетелката М. сочи, че е съставител на списъка към констативния протокол. Пред нея лицата на обекта казали, че работят за П. П.. Сочи че изводът за работодателя е направен във връзка със собствеността на имота, т.е. работодател бил г-н В. като собственик на имота. Твърди, че всяко от лицата е питано дали има трудов договор и дали ще получи възнаграждение и понеже положили подписи в протокола прави извод, че са запознати със съдържанието му, но не сочи да им е изчела вписаните данни и да им е дала възможност да изчетат вписаните данни. Сочи, че декларациите от лицата установени на обекта са представени на деня след проверката, на повторен въпрос на съда сочи, че са представени на дата различна от първоначално заявената – след 19.02.2018г.

От свидетелските показания на разпитаните инспектори по труда се установява, че никое от установените на обекта лица не е сочило че познава жалбоподателя, сочили са че на обекта са повикани от П. П..

Изводи за наличие на трудови отношения между жалбоподателя и г-н У. не се налагат от представените справки за вписване на трудовите правоотношения в НАП. Видно е, че към момента на проверката г-н У. не е имал сключен трудов договор с работодател.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По правото

 

 

 

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:  

 

 

 

Предмет на оспорване в настоящото производство е постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.03.2018 г. между г-н В. и г-н У., издадено от Главен инспектор при ДИТ - Варна на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ ведно с инкорпорираното в него предписание по чл.405а, ал.4 от КТ.

 

 

 

 

Постановлението е издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, който по силата на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" разполага с компетентност да издава този вид административен акт. Постановлението е в писмена форма. Валиден акт, годен за съдебна проверка. Издадено е след извършване на проверка на място в деня на злополуката, 13.02.2018 г., при която контролните органи установяват няколко работещи на обекта лица.

 

 

 

 

Спорен по делото е въпросът за характера на правоотношението между жалбоподателя и заинтересованата страна. Настоящият състав намира, че административният орган не е установил по категоричен начин, че процесното постановление с инкорпорирано в него предписание по чл.405а, ал.4 от КТ е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение.  

 

 

 

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ, Инспекцията по труда има право да обяви съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия кодекс. За да упражни това право контролният орган на инспекцията следва да установи наличието наличието на всички елементи на трудовото правоотношение по отношение на извършваната работа - изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно място, с определено работно време, трудово възнаграждение, йерархична подчиненост на работодателя. В случая обаче тези обстоятелства, които са от съществено значение за издаването на административния акт не са изяснени. Постановлението е мотивирано единствено с представените от работещите на обекта данни в момента на проверката и са акта за собственост на имота. От сведенията на лицата установени на обекта административният орган е приел, че за работата на обекта било определено работно време от 12.00 до 19.00 часа, имало определена трудова функция - длъжност "общ работник" и трудово възнаграждение – в неясен размер. Въз онова на тези данни е направен извод за наличие на трудово правоотношение между собственика на ПИ 10135.5401.2580 и заинтересованата страна, което не било оформено с писмен трудов договор.

 

 

 

 

Административният съд счита, че данните, съдържащи се в събраните и проверени в хода на съдебното дирене доказателствени средства не са достатъчни, за да формират ясни и категорични изводи в подкрепа на изводите в постановлението и инкорпорираното в него предписание по чл.405а, ал.4 от КТ, че г-н У. да е престирал работната си сила в трудово правоотношение и то като общ работник. Това обстоятелство е оборено от гласни доказателства и обяснения, включително и от свидетелските показания на инспекторите по труда.  

 

 

 

Данните, срещу които се е подписала заинтересованата страна в представената по делото декларация за работно време, длъжност и трудово възнаграждение, т.е. за елементите, които навеждат на извод за наличие на трудово правоотношение се опровергават от събраните в хода на делото гласни доказателства. Напълно еднопосочни и безпротиворечиви са както обясненията на съпругът на дъщерята на жалбоподателя, на инспекторите по труда, така и обясненията и становището по жалбата на сочения като работник г-н У., че не е имало уговорка с характер на наемане между г-н В. и г-н У. и, че г-н У. е бил на обекта за да помогне на П.. Цитираните обстоятелства не се оборват и от съдържанието на представеното в хода на административното производство пълномощно издадено от г-н В. на г-н П.. Видно от датата върху него, същото е подписано след проверката и не може да обоснове извод, че г-н В. е работодател на установените в строителния обект лица.

В хода на административното производство е представена и декларация в писмен вид от г-н У., която не е съобразена от органа по труда при издаване на оспорения в настоящото производство акт. Волята на декларатора е ясно изразена в декларацията, в становището по жалбата и лично в съдебно заседание - да помогне на П. П.. Безспорно се установи, че е налице уговорка "да се помогне", която не включва нито работно място (строителният обект не може да се приеме за уговорено работно място, тъй като поради естеството на извършваната работа, тя не би могла да бъде изпълнена другаде), нито възнаграждение (не се твърди такова да е поискано от г-н У. или да е обещавано или предлагано от г-н П. или г-н В.). Установява се, че не е имало трайност и постоянство в изпълнението на работата, не е имало задължение за спазване на трудова дисциплина, липсва конкретно договорено работно време.

 

 

 

 

В тази връзка не може да бъде споделена тезата на ответника, че след като при проверката г-н У. е установен на обекта за извършване на определена работа, то следва да се приеме, че е налице трудово правоотношение между жалбоподателя и заинтересованата страна, и в този смисъл да се направи извод за правилност на оспореното постановление. По делото няма данни за уговорки между страните в тази насока - нито, че ще се работи само един ден (половин или цял), нито пък че ще се работи до завършване на точно определена работа или обем от работа. Следва да бъде посочено и, че качеството на собственик на имота не влече непременно извод в корелация за попадане в обхвата на понятието „работодател“ съгласно легалната дефиниция на същото в КТ.

 

 

 

 

 

 

 

 

Установяването на елементите на трудовото правоотношение следва да се извършва при стриктно спазване на административно - производствените правила визирани в чл. 35 от АПК и по конкретно индивидуалният административен акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени, респ. направени. В случая съдът счита, че административният орган не е изпълнил тези си задължения и при издаване на процесното постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения.  

 

 

 

Съдът приема, че в нарушение на чл. 35 от АПК ответникът е постановил административен акт при неизяснена фактическа обстановка. Инспекторът по труда не е извършил преценка и не е обсъдил представените впоследствие обяснения от жалбоподателя, от семейството на жалбоподателя и от заинтересованата страна, като съпостави и провери събраните в хода на проверката данни от лицата; нито пък е събрал допълнително доказателства (включително опровергаващи) относно твърденията на жалбоподателя за характера на отношенията между него и работещите на обекта лица, като по този начин осигури надлежни доказателства за наличието на елементите на трудово правоотношение.  

 

 

 

Нарушавайки задължението си по чл. 35 от АПК, административният орган е постановил процесното постановление при съществено нарушение на административно-производствени правила, което е самостоятелно основание за отмяна.  

 

 

 

Допуснатото съществено нарушение на административнопроцесуалните правила е довело до неправилно приложение на материалния закон, доколкото издаденото на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение се явява необосновано, поради липса на доказателства за относимите правнорелевантни факти. В административната преписка не се съдържат безспорни и категорични доказателства, даващи основание да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време.

 

 

 

 

Предвид изложеното съдът приема, че оспореното постановление с инкорпорираното в него предписание по чл.405а от КТ е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон и като такова подлежи на отмяна.

 

 

 

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна дължи заплащането на направените от жалбоподателя разноски, възлизащи на 310.97 лв., от които 10.97 лева - държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение съгласно приложения по делото договор за правна помощ и съдействие. (л. 89 от делото).

 

 

 

 

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро АПК съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.И.В. Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено на 07.03.2018г. от главен инспектор в ДИТ Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между В.И.В. и Н.Г.У..

 

 

 

 

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна да заплати на В.И.В., сумата от 310.97 лева.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: