Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 06.06.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2433 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.12.2018 г. по гр.д. № 40738/18 г.,
СРС, ІІ ГО, 77 с-в е признал за
установено на основание
чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че
„С.“ ЕООД, ЕИК *******дължи на „Т.С.” ЕАД, ***, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** Б, сумата от 758,44 лв. главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2015г.-м.04.2017г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, Аптека, с код на платеца Т395328,
ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2018г.-датата на депозиране
на Заявлението до окончателното изплащане и сумата от 29,67 лв. -
мораторна лихва за периода 01.07.2015г.-27.03.2018г., като е отхвърлил иска за главница над уважения
размер до предявения от 1 448,81 лв.;
за сумата от 32,97 лв.,
представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2015г.-м.04.2017г., за лихва за забава плащането на главницата за ползвана
топлинна енергия над уважения размер до предявения от 213,54 лв. и за сумата от 5,09
лв. - мораторна лихва за забава плащането на главницата за такса за
услугата дялово разпределение за периода 01.07.2015г,- 27.03.2018г., с които
ответникът неоснователно се е обогатил и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.04.2018г. по ч.гр.д. №
22639/2018г. на СРС. Осъдил
на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.8 ГПК „С.“ ЕООД, ЕИК *******да
заплати на „Т.С.” ЕАД, *** сумата от 243,45
лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 38,94 лв. за разноски в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК *******сумата
от 295,08 лв., представляваща
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от от ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния представител юрисконсулт К.И.
в частта, в която е отхвърлен искът на „Т.С.“ ЕООД срещу „С.“ ЕООД, ЕИК *******за
сумата над 758,44 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2015г.-м.04.2017г. до пълния
предявен размер от 1448,81 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане на задължението, за
мораторна лихва за сумата над 29,67 лв. за периода 01.07.2015 г.
до 27.03.2018 г. до пълния предявен размер от 213,54 лв., главница за услугата
дялово разпределение от 32,97 лв. и лихва върху главницата за услугата дялово
разпределине от 5,09 лв., както и в частта за разноските в двете производства.
Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, за начислените задължения не е
осигуряван достъп, поради което ФДР е приложила екстраполация по максимален
достъп. Вещото лице е извършило нови начисления и преизчисления, които не са в
неговата компетентност. Това противоречи на Наредбата и Методиката и е в
противоречие с нормативната уредба. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отмени процесното в обжалваните части. Претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият „С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, офис 7В, представлявано от управителя А.А.А., чрез пълномощника
по делото адвокат П.И. от ВрАК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна, поради
следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във
вр.чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът „С.“ ЕООД, ЕИК ******, като потребител на
топлоенергия за небитови нужди дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата от 1 448,81 лв.- главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2015г.-м.04.2017г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, Аптека, с код на платеца Т395328,
ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2018г.-датата на депозиране
на заявлението до окончателното изплащане, сумата от 32,97 лв.. представляваща
такса за извършване на услугата дялово разпределение за същия период, за сумата
от 213,54 лв.-мораторна лихва за периода
01.07.2015г.-27.03.2018г. и сумата от 5,09 лв. - мораторна лихва за
забава плащането на главницата за такса за услугата дялово разпределение за
периода 01.07.2015г.-27.03.2018г., с които ответникът неоснователно се е
обогатил, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
16.04.2018г. по ч.гр.д. № 22639/2018г. наСРС.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът е потребител на ТЕ за небитови
нужди като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, Аптека, с код на платеца Т395328. За периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017
г. ищецът доставил ТЕ на ответника, но последният не заплатили дължимата за
това цена в общ размер на 1700,41 лева, за която били издадени фактури.
Ответникът станал задължен за лихва за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.07.2015 г. до 27.03.2018 г. в размер на 213,54 лева. Твърди, че с ответника не е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
горепосочения имот, но през процесния период ответникът е потребявал ТЕ в имота,
поради което следва да плати цената на доставеното количество ТЕ. Ето защо, ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК на 05.04.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми и
било образувано ч.гр.д. № 22639/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
77 - ви състав. Районният съд уважил заявлението в цялост и издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника за горепосочените суми. В
законоустановения двуседмичен срок „С.“ ЕООД, в качеството на длъжник, депозирало възражение срещу
заповедта, поради което за установяване вземането на ищеца е указано да предяви
претенциите си по исков ред. Ищецът счита, че насрещната
страна по договорното отношение е изпаднала в забава по отношение на
задължението си за заплащане на паричната сума с оглед установения срок за
плащането й, считано от изтичане на последния ден от месеца, следващ месеца на
доставка. Моли се, съдът да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед по
чл.410 ГПК. Претендира и законна лихва върху главница от датата на подаване на
заявлението-05.04.2018 г. до окончателното плащане на сумите, както и
направените в производството разноски.
Ответникът „С.“ ЕООД, ЕИК *******е депозирал
писмен отговор, в който е оспорил исковете по
основание и размер.
По изложените във въззивната жалба възражения,
настоящата инстанция приема следното:
Относно липсата на
облигационни отношения между страните, приложение нормата на неоснователното
обогатяване, както и по приложението на
съответните норми от ЗЕ, настоящата инстанция ще изложи по-подробни
съображения във връзка с втората въззивна жалба.
Относно иска чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:
По делото е била допусната и
приета комплекса експертиза, като вещите лица са установили обема на ползваната
ТЕ на база извършения реален отчет на уредите, изготвените изравнителни сметки
и цените на ТЕ, действащи през съответния период. Използвали са наличните по
делото доказателства, предоставени документи от третото лице-помагач, справки
от ТР „Земляне“ и от ищеца. В исковия период в имота е извършен отчет през
първия отоплителен сезон - 2015/2016г., а през втория - 2016/2017г. не е
осигурен достъп. Документът за отчет за първия отоплителен сезон е подписан от
абоната, като в отчета е записано „не ползва парно“, но е вписана и забележка,
че е налице труден достъп за отчет на разпределител/топломер с препоръка за
подмяна на уреда с уред за дистанционен отчет. За този сезон е начислена
топлинна енергия за отопление служебно - по реда на т.7.3.1 от Методиката за
дялово разпределение на ТЕ в СЕС. За следващия отоплителен сезон също е
начислена топлинна енергия служебно, поради неосигурен достъп за отчет. С оглед
на това вещото лице по СТЕ е дало два варианта за изчисление на топлинната
енергия за отопление - съобразно начислената от третото лице-помагач и втори
вариант, при който е съобразило, че записът в отчетния документ „не ползва
парно“ е извършен при установен от отчетника факт, че в аптеката не се използва
отопление чрез топлоносител гореща вода.
Настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд неправилно е възприел втория вариант от заключението на
вещото лице. Действително, в документа за отчет е посочено, че в имота не се
ползва топлинна енергия за отопление, но не става ясно на какво се дължи това
изявление. Същевременно е направена „констатация 4“, което означава труден
достъп за отчет на разпределител/топломер“, а препоръката е подмяна на уреда с
уред за дистанционен отчет. За следващия отчетен период 2016/2017 г. отново
не е бил осигурен достъп за отчет,
поради което ФДР е начислила служебен разход по реда на т.7.3.1 от Методиката
за дялово разпределение на ТЕ в СЕС. Вещото лице изрично е посочило, че до
датата на предаване на СТИ, не са му били предоставени документи за демонтиране
на отоплителните тела в имота нито от ищеца, нито от ответника. Само по този
начин може да се установи, че в имота няма отоплителни тела, още повече, че
явно не е бил осигуряван достъп за отчет.
Ето защо, настоящата инстанция
намира, че следва да бъдат взети резултатите от експертизата по ССЕ според
първия вариянт при служебно отчитане, като стойността на подадената ТЕ за
периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г., изчисена по текущи цени за съответния период
възлиза на 1 357,11 лв.
Ето защо, решението в частта, в
която искът за главница е отхвърлен за сумата над 758,44 лв. до размера от 1 357,11 лв. следва да бъде
отменено и вместо него да бъде признато за установено, че ответникът дължи
сумата от още 598,67 лв./ 1357,11
лв-758,44 лв./, ведно със законната лихва от подаване на заялението за издаване
на ЗИ до окончателното плащане на задължението.
Искът за мораторна лихва също
следва да бъде отменен в частта, в която е отхвърлен за сумата над 29,67 лв. до 213,54 лв. като следва
да бъде признато за установено, че ответникът дължи мораторна лихва в размер на
още 183,87 лв., считано от 07.06.2016
г. до 27.03.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ето
защо, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на
забавата, която при липсата на определен ден
за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни
с поред чл.84, ал.2 ЗЗД. В настоящия казус ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Тук
става въпрос за иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, като за него са неприложими ОУ на ищеца, поради което липсва уговорен срок за плащане. Съгласно
чл.84, ал.2 от ЗЗД, за да настъпи забава за ответника, е необходимо покана, като
по делото са представени писмени доказателства за депозирана такава до
ответника, получена от него на 30.05.2016
г. В нея е посочен седемдневен срок за доброволно изпълнение, считано от
датата на получаването й, поради което ответникът е изпаднал в забава от деня,
следващ изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение, а именно от 07.06.2016г. Ето защо, дължимата лихва
от 07.06.2016 г. до 27.03.2018 г. е в размер по-голям от претендирания от
213,54 лв., изчислен по реда на чл.162 ГПК. Решението следва да бъде отменено в
частта, в която искът за мораторна лихва е отменен за сумата над над 29,67 лв. до 213,54 лв. и да бъде
признато за установено, че ответникът дължи още 183, 87 лв. мораторна лихва за главница от м.07.06.2016 г. до 27.03.2018 г.
Относно отхвърлената част за
сумата от 32,97 лв., представляваща такса за услугата дялово разпроделение и
5,09 лв. мораторна лихва за забава плащането на главницата за такса за услугата
дялово разпределение, настоящата инстанция препраща към мотивите на СРС.
При тези данни се променя и
размера на присъдените разноски.
За първата инстанция и според
уважената част от иска разноските на ищеца са 483,24 лв., т.е. следва да му
бъдат присъдени още 239,79 лв.
За заповедното производство разноските са от 77,28 лв.,
поради което следва да бъдат присъдени още
38,34 лв.
Ответникът е направил разноски от общо 550 лв.,
които и съобразно отхвърлената част от иска възлизат на 44 лв. Решението следва
да бъде отменено за сумата над 44 лв. до
присъдената такава от 295,08 лв.
За настоящата инстанция ищецът е
направил разноски от общо 125 лв./ 25
лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, които и съгласно уважената
част от иска възлизат на 115 лв.
дъжими от въззивника /ответник.
Ответникът е направил разноски само
за държавна такса от 25 лв, която сума и съобразно отхвърлената част от иска
възлиза на 2 лв. Липсват писмени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение от 300 лв., каквото е посочено в предоставения списък по чл.80 ГПК.
По делото е депозирана
въззивна жалба от ответника „С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 7В,
представлявано от управителя А.А.А., чрез пълномощника по делото адвокат П.И.
от ВрАК, със съдебен адрес: *** в частта, в която съдът е ппризнал за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 758,44 лв., представляваща
стойност на доставена ТЕ, ведно със законната лихва от 05.04.2018 г. до
погасяване на задъжението, сумата от 29,37 лв. обезщетение за забава за периода
от 01.07.2015 г. до 27.03.2018 г., както и присъдените по делото разноски.Твърди
се, че ответникът не получавал фактури за начислените суми за ТЕ, което е
основание за отхвърляне на претенцията. Не става ясно защо след като не е бил
сключен договор за продажба на ТЕ за исковия период, е била доставяна такава.
Приетите по делото комплексна СТЕ и ССЕ не установяват наличие на вземане на
ищеца слещу ответника в посочения размер. По делото не са били представени
отчетни картони, носещи подпис на ответника, не става ясно как съда констатира,
че за процесния имот е доставяна ТЕ и че е извършено дялово разпределние на ТЕ,
въпреки, че в имота не е имало монтирани
отоплителни тела и топлоразпределители. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното в обжалваните части и да бъдат отхвърлени изцяло исковите
претенции. Претендира разноски.
Въззиваемият по тази въззивна жалба „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изпълнителния директор К.Г. не взема становище по нея.
Третото
лице-помагач не взема становище по
въззивната жалба.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради
следното.
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Както бе посочено по-горе, ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Безспорно е, че писмен договор за доставка
на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което
между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди/за небитови нужди/. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща
група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на
основание за получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2
ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е
ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи,
които е следвало да направи.
Количеството на доставена от
ищеца ТЕ се установява от доказателствата по делото и от приетата по делото комплексна
експертиза, от която се установява, че „Т.С.“ ЕАД е извършвало дялово
разпределение за процесния имот в съответствие с действащата нормативна уредба.
Относно комплексната експертиза, важи казаното по-горе. Експертизата е била
изготвена на база фактурирани стойности при съобразяване на изравнителни сметки
за процесния период. От счетоводната част на експертизата се установява
отсъствие на данни за заплащане на сумата, както и че счетоводсвото на ищеца е
било водено редовно. Неоснователно се явява твърдението, че съдът е приел, че
комплексната екпертиза се явява доказатество за наличието на доставена ТЕ за
процесния имот. Чрез нея се установяват размерите претендираните главница и
лихви, както и обстоятелството, че те не са били заплатени от ответника за
процесния период, което не се и оспорва
от него. Настоящата инстанция възприема изцяло
заключението на
комплексната експертиза и установеното с нея изчисляване по първия вариант. По изложените съображения и с оглед на приетите по
делото доказателства пред първата инстанция
настоящият състав намира, че по делото е установено по несъмнен и категоричен
начин доставеното количество топлинна енергия досежно имота на ответното дружество за исковия период от време. Ответникът
не е опровергал отчетените стойности за реално потребена ТЕ в имота за сочения
период по съставените фактури и изравнителни сметки, не е ангажирал
доказателства за погасяване чрез плащане на горепосочените суми. Налице са
данни за извършени минимални плащания от 2,28 лв. за м.06.2015 г., 2,14 лв. за
м. 07.2015 г. и два пъти по 1,57 лв., които са били взети предвид от ССЕ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 07.12.2018 г. по гр.д. № 40738/18г. на СРС, ІІ ГО, 77 състав в
частта, в която съдът е признал за
установено на основание
чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че
„С.“ ЕООД, ЕИК *******дължи на „Т.С.” ЕАД, ***, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** Б, сумата над 758,44 лв. до 1 357,11 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2015г.-м.04.2017г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
Аптека, с код на платеца Т395328, ведно със законната лихва върху главницата от
05.04.2018г.-датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане и за
сумата над 29.67 лв. до претендираната 231,54 лв. мораторна
лихва за периода 07.06.2016г.-27.03.2018г., както и в частта, в която съдът е
осъдил „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на
„С.“ ЕООД, ЕИК *******сумата над 44 лв. до присъдените такаива от 295,08 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните на основание чл. 422 във вр. с чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че
„С.“ ЕООД, ЕИК *******дължи на „Т.С.”
ЕАД, ***, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Б, сумата от още 598,67 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2015г.-м.04.2017г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
Аптека, с код на платеца Т395328, ведно със законната лихва върху главницата от
05.04.2018г.-датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане и
сумата от още 183, 87 лв. мораторна лихва за главница за
периода от м.07.06.2016 г. до 27.03.2018
г.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 7В,
представлявано от управителя А.А.А., чрез пълномощника по делото адвокат П.И.
от ВрАК, със съдебен адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт М.Ш.направените
разноски за първата инстанция в размер още на 239,79 лв., а за заповедното производство в размер още на 38,34 лв.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 7В,
представлявано от управителя А.А.А., чрез пълномощника по делото адвокат П.И.
от ВрАК, със съдебен адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт М.Ш.направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 115 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт М.Ш.да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 7В, представлявано от управителя А.А.А.,
чрез пълномощника по делото адвокат П.И. от ВрАК, със съдебен адрес: *** направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 2 лв.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.