Р Е Ш Е Н И
Е
№657/20.2.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Р.Ч., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10431 по описа за 2016 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация- Варна” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с която срещу М.А.И., ЕГН **********
***, ж.к.Вл. Варненчик
бл.9, вх.2, ап.32 е предявен иск
с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че „Водоснабдяване
и канализация- Варна” ЕООД не дължи на
М.А.И. сумата от 815 лева по изпълнителен
лист от 26.07.2016г., издаден по гр.дело
№8413/2015 по описа на ВРС, 30-ти състав, по който е образувано
ИД 975/2016 на ЧСИ Захари Димитров, поради извършено прихващане с насрещно вземане на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ЕООД.
В исковата молба „Водоснабдяване и канализация- Варна” ЕООД твърди,
че е взискател по ИД 216/2016 по описа на на
ЧСИ 808 Захари Димитров за сумата от
404.70 лева-остатък от главница за ползвани
и незаплатени Вик услуги за периода
от 24.10.2011г. до
27.05.2013г., ведно с лихва
за забава в размер на 134.51 лева, начислена за периода 24.10.2011г. до 29.02.2016г., както и сумата от 350 лева-
юк. възнаграждение, както и 54 лева- такси по изпълнителното
производство.
Сочи се,
че ищцовото дружество е получило покана за доброволно
изпълнение от 29.07.2016г. година по изпълнително
дело № 975/2016 на ЧСИ Захари Димитров, по което взискател
е ответницата. Това изп. производство е образувано на основание
изпълнителен лист от 26.07.2016г., издаден по гр.д.№ 8413/2015 по описа на
ВРС, 30-ти състав. Навежда се, че предвид
ликвидността и изискуемостта
на двете вземания, ищецът е извършил прихващане до размера на
по-малкото. Компенсационното
изявление е достигнало до ответника на
05.03.2016г., след което вземането на ответника
е погасено. Сочи, че макар извършеното
прихващане, ответникът е предприел действия по принудително изпълнение за дълг,
който не е съществувал към датата на образуване
на изпълнителното производство по ИД 975/2016г.
В отговора на искова
молба ответникът оспорва иска. Не
оспорва,че ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по гр.д.№ 9055/2013г. на ВРС срещу ответника.
Навежда се, че макар дружеството
да е получило изпълнителния титул на 04.09.2013г., изпълнително дело е образувало едва на 29.02.2016г. Съгласно устно споразумение между страните ответницата е заплатила разноските по горното дело
и периодично е заплащала вземането, за което
на ищецът е издаден изпълнителен лист. Изпълнителното производство срещу ответника е заведено едва след като
в влязло в сила определение на ВОС по възз.т.д.№181/2016г. „Водоснабдяване и канализация- Варна” ЕООД е осъдено да заплати на
ответника сумата от 815 лева за
съдебни разноски. Едва с получаване на изявлението за прихващане ответникът
е узнал размера на вземането на
взискателя. Твърди, че въпреки извършеното
прихващане, дружеството продължава да търси
суми в размера преди образуване на изпълнителното дело.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители, поддържат съответно исковата
молба и отговора.
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Не е спорно по
делото, а и се установява от представените доказателства, че въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9055/2013 на ВРС, VII състав, в
полза на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД е издаден
изпълнителен лист срещу М.А.И., ЕГН ********** за заплащане на сумата 1046,61
лв. (хиляда четиридесет и шест лева
и 61 ст.), от които 914,54 лв. главница и 132,07 лв. лихва за периода от
24.03.2010г. до 16.06.2013г., представляваща неизплатена сума за консумирана
вода по партида /абонатен номер/ 1504477 за периода от 24.03.2010г. до
16.06.2013г. за имот, находящ се гр.Варна, жк „Вл.Варненчик”,
бл.9, вх.2, ап.32, ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда 20.06.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 25 лв., представляваща
направените по делото разноски, както и сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Липсва спор, а и
се установява по делото, че и.д.№ 216/2016 по описа на ЧСИ Захари Димитров е
образувана по молба на взискателя ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД въз основа на изпълнител лист издаден по ч.гр.д.№
9055/2013 на ВРС, VII състав.
От уточнителна молба вх.№3534/29.09.2016г., депозирана от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД до ЧСИ Захари Димитров се установява, че длъжникът М.А.
Димитрова е извършила доброволно плащане на касата на взискателя,
поради което към 29.02.2016г.
неплатената част от дълга възлиза
на 404.70 лева главница и 134.51 лева лихва.
По делото е
представена покана за доброволно изпълнение, отправен до М.А.И., с която
длъжникът е поканен и му е предоставен срок да заплати доброволно сумата от
404, 70 главница, законна лихва в размер на 175.24 за периода от 20.06.2013г.
до 26.03.2016г, 350 лева разноски по изпълнителното производство и 156.80 лева
такси по изп. производство.
Не се спори
също, че по ч.гр.д.№ 8413/2015 на ВРС, ХХХ състав в полза на ответника по
делото е издаден изпълнителен лист срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА”
ООД за сумите от 600 лева, представляваща сторените в първоинстанционното
производство разноски и сумата от 215 лева, представляваща сторените във въззивното производство разноски.
Липсва спор, а и
се установява по делото, че и.д.№ 975/2016 по описа на ЧСИ Захари Димитров е
образувана по молба на взискателя М.А.И. въз основа
на изпълнител лист издаден по ч.гр.д.№ 8413/2015 на ВРС, ХХХ.
С компенсационно
изявление, получено от ответника на 5.03.2016г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА” ООД е направило изявление за прихващане на неговото вземане за сума от 404.70
лева за главница и 134.51 лева лихва, както и за сумата 350 лева- юрисконсулство възнаграждение и 54 лева платени по сметка на ЧСИ такси, или
общо 943.21 лева със насрещното вземане на ответника за сумата от 815 лева, от
които 600 лева, представляваща сторените в първоинстанционното
производство разноски по гр.д №8413/2015г. на ВРС и сумата от 215 лева,
представляваща сторените във въззивното производство
разноски по ч.т.д №181/2016г. на ВОС, както и 15 лева държавна такса.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита
на длъжника по висящ изпълнителен
процес, с чието предявяване се цели да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване,
но имащи правно значение за неговото съществуване.
От значение са само фактите,
настъпили след постановяване на решението по отношение
на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело.
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да бъде
основан само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирете
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Изявлението за прихващането е именно е такъв факт, като
липсва пречка такова изявление да се направи при започнал изпълнителен
процес(така Определение № 1250 от 30.11.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1803/2010
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борис Илиев ). Това изявление може да се
съобрази и от съдебния изпълнител. След като обаче след получаване на
компенсационното изявление, ответникът е образувал изпълнително производство за
вземанията/ вече погасени чрез
прихващане/, то е очевидно, че същият оспорва компенсационното изявление.
Последното мотивира интересът на ищеца от търсената защита.
В случая от
представените по делото доказателства се установява, че ищецът има вземане
спрямо ответника в размер на 404.70 лева за главница и 134.51 лева лихва ( или
539, 21 лева) доколкото след образуване на изп. дело
длъжникът е погасил на касата на взискателя част от
вземането и което изпълнение е признато от взискателя-
ищеца по делото. Ищецът има вземане и за сумата 350 лева- юрисконсулстко
възнаграждение и 54 лева платени по
сметка на ЧСИ такси, или общо 943.21 лева.
Ответната
страна, на свой ред има съдебно признато вземане са сумата от 815 лева.
След като двете
вземания са установени по основание и размер, направено изявление за прихващане е произвело
действие, поради което следва да се приеме, че е извършена компенсация на двете
вземания до размера на по- малкото, тоест до 815 лева.
Към дата на
изявлението за прихващане (05.03.2016г.) изпълнително дело № 20168080400975, по
което ответникът е взискател не е било образувано,
поради което е липсвало основание ищецът да извърши погасяване първо с
вземанията за разноските, които ответникът е сторил като взискател
в изпълнителното производство. Изрично в отговора ответникът се е позовал, че е
образувал изпълнително дело след 27.07.2016г.
Възражението на
ответника, че след изявлението за прихващане ищецът е продължил да претендира
цялата сума, е неотносимо към спора. Предмет на
делото е съществуването на вземането на ответника, а не това на ищеца.
Като съобрази
горното, съдът намира, че вземането на ответника за сумата от 815 лева е
погасено чрез прихващане, съответно че предявеният иск е основателен.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнараждение на ищеца в размер на 150 лева, в пределите по чл. 25, ал.
2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на юрисконсулта. Следва да се присъдят и разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Водоснабдяване и канализация- Варна” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** не дължи
на М.А.И. сумата от 815 лева лева по изпълнителен
лист от 26.07.2016г., издаден по гр.дело
№8413/2015 по описа на ВРС, 30-ти състав, по който е образувано
ИД 975/2016 на ЧСИ Захари Димитров, поради извършено прихващане с насрещно вземане на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ЕООД, на осн.чл. 439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.И.,
ЕГН ********** ***, ж.к.Вл. Варненчик
бл.9, вх.2, ап.32 ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 200 лева, представляваща сторените по
делото разноски, на осн чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: