Определение по дело №3132/2017 на Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                    08.01.2017г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На осми януари                                                2017г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №3132 по описа за 2017 година:

 

Предявена е искова молба от П.С.П. против „ТЕХХА” ЕООД Ст.Загора.

Ответникът „ТЕХХА” ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, представлявано от Томас Кронаветтер, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Славянски №45 ет.2 ап.4, с вписани в Търговския регистър промени на фирмата, седалището и представляващия, както следва „ЕС ТИ АР ЛОДЖИСТИК” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, Фредерик Жолио Кюри 19 бл.1 ет.8 ап.14, представлявано от Лайнхард Шайньокер, не е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените с исковата молба, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

            Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Трудов договор №60 от 24.04.2012г., Допълнително споразумение №23/01.01.2015г.,  длъжностна характеристика на длъжността „Международен шофьор", Предизвестие от 29.12.2016г., Заповед № 2/31.01.2017г. за прекратяване на трудов договор, Отчет за времето за кормуване в периода 01.09.2016 г. до 30.11.2016г. по карта № 90027000, Извлечение от банкова сметка ***.02.2016г. 06.12.2016 г.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът П.С.П. твърди в исковата си молба, че Работил по трудов договор от 24.04.2012г. в ответното дружество като международен шофьор с работно място - товарен автомобил - собственост на дружеството - работодател. Ежемесечно работодателят изплащал българската заплата в размер от 370 до 416 лева след удръжки, а при приключване на международния превоз и отчитането му с отчет за времето на кормуване, работодателят изплащал до 10 число на месеца, следващ месеца на връщането му от курс и командировъчни, изчислени по десет евроцента на изминат километър.

Ищецът твърди също, че за последното му командироване за времето от 01.09.2016 г. до 10.11.2016 г. за двата месеца и десет дни, изминатото разстояние по отчета от карточетеца на товарния камион, управляван от него е 39 261 км, т.е. дължимата сума за това разстояние възлиза на 3926,10 евро, равняващи се на 7 678,78 лв., ведно с добавката от 50 евро месечно за прослужено повече от три години време при същия работодател, или 115 евро за 2 месеца и 10 дни, равняващи се на 224,92 лева. Работодателят изплащал дължимите плащания до края на следващия ги месец. На 30.09.2016г. била изплатена заплата за м. август 2016г.

Ищецът сочи, че общо дължимата сума от работодателя за последните два месеца и 10 дни командировка за времето от 01.09.2016 г. до 10.11.2016г. била в размер на 7903.70 лева, от тях работодателят му изплатил една българска заплата - на 02.12.2016 г. - в размер на 370,69 лв.,  както и 3 465,45 лева командировъчни. Договорът му бил прекратен на основания чл.328 ал.1 т.3 от КТ на 01.02.2017 г., като неизплатено до момента останала сумата от 4067.56 лева

Заявява, че като международен шофьор, обичайно осъществяването на трудовата му дейност било извън страната, което налагало и командироването му за всеки отделен път. Обикновено командироването му траело около два месеца и се случвало пет или шест пъти в годината, като възнаграждението му за всеки отделен курс се формирало като командировъчни в размер на 0,10 евро на изминат километър и изминатото разстояние всеки път и по норма е не по-малко от 15 000 км на месец

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4067.56 лева, представляващи разлика между дължимото и платеното трудово възнаграждение, формиращо се от командировъчни за извършен международен транспорт с товарен автомобил на работодателя за времето от 01.09.2016 г. до 10.11.2016 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 229,82лв. за периода от 10.11.2016 г. до завеждане на иска. Претендира направените по делото разноски.

 

Ответникът „ТЕХХА” ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, представлявано от Томас Кронаветтер, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Славянски №45 ет.2 ап.4, с вписани в Търговския регистър промени на фирмата, седалището и представляващия, както следва „ЕС ТИ АР ЛОДЖИСТИК” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, Фредерик Жолио Кюри 19 бл.1 ет.8 ап.14, представлявано от Лайнхард Шайньокер не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че предявените искове са с правно основание чл.215 КТ и чл.86 ал.1 КТ. По първия иск в тежест на ищеца е да докаже основанието за претендираното обезщетение и неговия размер, а по втория – в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдения от него факт, че е бил командирован за извършване на международен транспорт с товарен автомобил на работодателя за времето от 01.09.2016 г. до 10.11.2016г.

 

НАСРОЧВА делото за 13.02.2018г. от 09,50ч., за която дата да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: